Оливия Паркър
Брачен капан (21)

21

„Всеки джентълмен знае, че най-елегантният начин да се ожени, е със специално разрешително.“

Три часа по-късно новата графиня Ротбъри бе качена в каретата на Фарамонд, която, естествено, щеше да я отведе право при чакащия й съпруг само след няколко минути.

Шарлот нямаше търпение.

След като първоначалният шок на майка й отмина, всички седнаха заедно, включително и набожният мистър Грийн.

Бащата на Шарлот беше леко домошар, който прекарваше времето си в четене и интерпретация на многобройни религиозни трактати, за ужас на нея и на майка й. Оставаше с тях в градската им къща за сезона, но никога не ги придружаваше на социални събирания.

Точно неговата реакция на настоящата ситуация притесняваше най-много Шарлот.

Въпреки това, с успокояващото присъствие на Хаясинт, Шарлот и Ротбъри обясниха как точно се беше случил бракът им, като добавиха, че и двамата са безкрайно щастливи от резултата.

Раменете на Хаясинт видимо се отпуснаха, но изражението на Уилям Грийн премина от неверие в удивление, отправил кос поглед право в Ротбъри.

Шарлот почти простена на глас, защото знаеше какво предстои.

Позата на Уилям се промени. Стоеше неподвижно, с високо вдигната брадичка.

— Трябва да поговорим в дневната — каза той остро на новия й съпруг.

Баща й се изправи и след кратко колебание Ротбъри също се надигна от стола си и последва мистър Грийн, който излезе от стаята. Обърна се за момент, погледна към Шарлот и повдигна вежди, но тя само сви невинно рамене и му махна да продължи.

— Бедният, бедният Ротбъри.

Нямаше нищо по-добро, с което да се сплаши един нов съпруг, от строга лекция за спазването на светите обети на брака, произнесена от набожен старец. Лоша работа, защото на нея доста й хареса да е омъжена жена.

През следващия половин час баща й говореше и говореше. През цялото това време Ротбъри търпеливо слушаше.

А Шарлот знаеше, че е търпелив, защото ги шпионираше, надзъртайки през процепа на открехнатата врата към кабинета на баща й.

Седящ в кресло, изтегнал дългите си крака пред себе си, Ротбъри кимаше бавно на всички подходящи места, с лакти върху страничните облегалки и сключени пръсти.

И тогава, може би защото баща й още не бе изпил чая си, лекцията му рязко смени насоката си, задълбавайки в темата за греховете на плътта.

Шарлот почти простена. Но изведнъж се спря. Внезапно осъзна, че Ротбъри е срещнал погледа й през процепа на вратата. Той знаеше, че тя е там и слуша. Намигна й.

И предвид всички предишни пъти, когато бе разчитала погрешно точно този жест, младата жена разбра, без съмнение, какво обещаваше това намигване.

Затова с голямо нетърпение слезе от каретата и се загледа в стилната градска къща.

Входната врата се отвори и Ротбъри се появи, все така греховно красив, както винаги. Притворените му очи я изгаряха с такава интензивност, че тя се питаше как не я беше забелязала до сега — може би, защото той беше толкова добър в прикриването на чувствата си.

Взе ръцете й в своите.

— Добре дошла у дома, графиньо — каза топло, повдигайки ръцете й към възбуждащата си уста за целувка.

Той я въведе в елегантно обзаведеното фоайе, топлата му ръка бе върху гърба й през цялото време.

Подредени в приемния салон, всичките му слуги очакваха да се запознаят с новата си господарка. Шарлот поздрави всички с топла усмивка. Когато приключиха, Ротбъри ги освободи, за да се върнат към задълженията си.

— Ела — каза той и хвана ръката й. — Ще ти покажа стаите ни. Макар да мисля, че може би помниш пътя.

Тя се усмихна и си спомни последния път, когато бе в къщата му, промъквайки се като крадец.

Първо той й показа стаята на графинята, която бе просторна и женствена, стените покрити с копринени тапети, с мотиви на малки, люляково оцветени цветя и светлозелени лози.

Тъй като бракът им наистина бе изненада, стаята все още не беше подготвена и всички мебели бяха покрити с бели чаршафи.

— Стаята ще бъде готова за теб до края на деня, обещавам. Можеш да я предекорираш, ако желаеш, това е изцяло твое решение. Но ти винаги, винаги ще спиш с мен там — вдигна глава по посока на свързваща врата в дясно.

— Дори когато съм ти ядосана? — подхвърли тя.

— Да, особено, когато си ми ядосана.

Той я разведе из стаята, като все още държеше ръката й в своята, когато я поведе към междинната врата.

Отвори я и побутна ръката й, като леко я залюля, подтиквайки я да влезе първа.

За разлика от последния път, когато Шарлот бе тук, спалнята му беше окъпана в светлина. Цветовете бяха мъжки, тъмнокафяво и бронзово, тук-там освежени от тъмно бордо.

Огромното му легло бе разположено точно пред мястото, на което стоеше тя. Внезапно я връхлетя силен импулс да се затича и да скочи отгоре, но Шарлот устоя.

— Е, красиво е…

Думите й заглъхнаха, когато усети как пръстите му бързо и опитно разкопчават редицата копчета по гърба на червеникавата й дневна рокля.

Тя преглътна тежко и незабавно у нея се надигна непреодолимо желание, което я накара да се почувства прегряла и трепереща.

Той грубо дръпна роклята й надолу. Шарлот му помогна, като издърпа ръцете си от ръкавите. След това Ротбъри издърпа долната й риза нагоре, развързвайки корсета й, докато тя сваляше ръкавиците и изритваше обувките си. Скоро стоеше гола пред него, без да носи нищо друго, освен очилата, чорапите и… бонето си.

Младата жена се изкиска и се пресегна да развърже панделката.

— Не, чакай — каза той мрачно, завъртайки я с лице към себе си. — Винаги във въображението си… съм чакал за тази гледка.

Тя наблюдаваше как гърлото му потръпваше. Гърдите му се повдигаха бързо, очите му бяха притворени и съсредоточени, докато се взираше в тялото й. Вдигна ръка и прокара опакото на пръстите си върху гърдите й.

Шарлот бе малко изненадана да види, че ръката му леко трепери.

Той пристъпи по-близо до нея, а гърдите му се отъркаха във втвърдените й зърна. Почувства се така възхитително порочна да стои почти гола, а той да е все още толкова прилично облечен.

Ротбъри повдигна брадичката й и притисна нежна целувка върху устните й. Отдръпвайки се, той я погледна в очите.

— Шарлот, никога не съм мислил дори за секунда, че този момент ще настъпи. Ако знаех, щях да те преследвам неуморно от самото начало. Никога не съм мислел, че ще те спечеля. Обичам те от толкова дълго време.

Сърцето й запърха. Той спусна уста върху нейната, устните му бавно се движеха с нежност, от която сърцето я заболя.

Тя се пресегна, вплитайки пръсти в светлата му коса, стенейки срещу устата му, когато езикът му упойващо потъна в нейната. Телата им се притискаха плътно, ръцете му придържаха дупето й към твърдата му възбуда, търкайки я в себе си.

Стенещата Шарлот дърпаше нетърпеливо дрехите му, искаше да го види гол, искаше да почувства кожата му върху своята, но той я спря. Сега пръстите му бродеха по гърба й, по тила й, избутвайки бонето й настрани.

Целувката сякаш продължаваше цяла вечност, бавно прерастваща в една почти свирепа атака. Тя се чувстваше сякаш е в пламъци. Дръзко потърка гърдите си в ризата му, с мълчалива молба да я докосне.

Сега ръката му се спря върху раменете й. Той прекъсна целувката и я отдалечи от себе си, а очите му блестяха със страст, докато погледът му обхождаше цялото й тяло.

И двамата дишаха тежко, Ротбъри прокара топлите си ръце върху гърдите й, като леко ги стискаше и прокарваше палци върху твърдите им връхчета.

Тя сграбчи главата му и я дръпна надолу.

С удоволствие Ротбъри ги облизваше, смучеше ги, наслаждавайки се на вкуса й в устата си. Тя потрепери и той изстена.

Не можеше да чака повече. Трябваше да я вкуси. Цялата.

Падна на колене пред нея, обичаше я, боготвореше я с устата си, целуваше корема, ханша, бедрата й и накрая достигна до влажния й, интимен център.

Тя извика името му и Ротбъри разбра, че е шокирана от поведението му, но не го интересуваше.

Поглъщаше я жадно, държейки я здраво срещу устата си докато пиеше от нея.

Редуваше въртеливите движения на езика си с дълги, бавни облизвания и оставяше стенанията и въздишките й да го ръководят към удовлетворението й. Тялото й се разтресе и той разбра, че е близо до освобождението. Ускори движенията си.

Плъзна ръцете си от задните й части през кръста й към гърдите й. Достигайки, той подръпна зърната им, докато смучеше мъничкото зрънце плът, скрито в гънките й.

Шарлот извика. А Ротбъри продължи сладкото си мъчение, докато коленете й не се подкосиха.

Хвана я и я притисна към себе си. Държейки я, той я занесе до леглото си, пенисът му бе така дяволски твърд, че мислеше, че ще полудее, ако не я вземе веднага.

За невероятно кратко време той се отърва от дрехите си и се присъедини към нея на леглото. Краката й се разтвориха за него и Ротбъри потъна между бедрата й.

С треперещи крайници, Шарлот обви крака около кръста му и с нетърпение посрещна устните на съпруга си за целувка.

Тялото му беше просто великолепно, помисли си тя, прокарвайки ръце надолу по силния му гръб, по твърдите мускули на ръцете и гърдите му.

Пресягайки се между телата им, Шарлот срамежливо докосна възбудата му. Гореща и твърда, но в същото време гладка. Тя стисна върха й.

Той прекъсна целувката им, за да поеме голяма глътка въздух.

— Нараних ли те? — попита младата жена, ужасена, че не е трябвало да прави нещо подобно в момент като този.

Очите му бяха плътно затворени и мъжът поклати глава бързо, стискайки устни.

— Ротбъри — прошепна тя. — Имам нужда да те почувствам в себе си отново.

Клепачите му се повдигнаха и той срещна погледа й. Без да откъсва очи от нейните, се настани срещу входа й, след което с едната ръка върху бедрото й първоначално навлезе бавно в нея, мислейки си, че вероятно е по-чувствителна след вчера.

Тя се изви срещу него и мълчаливо му даде разрешение да проникне по-дълбоко.

И той го направи, почти загубвайки самоконтрол в тази секунда.

Заедно те започнаха да се движат, с постоянен и равномерен ритъм. Скоро стоновете й станаха още по-отчаяни, а петите й се притиснаха към задните му части.

Той увеличи темпото, забивайки се диво в нея, решен да ги доведе до пълно блаженство.

И когато това се случи, Ротбъри стенеше името й отново и отново.

— Шарлот… моята Шарлот…

Останаха вкопчени един в друг дълги минути, докато дишането им не се забави, докато сърцата им не се успокоиха, докато и двамата не потънаха в дълбок удовлетворен сън.

* * *

Когато Шарлот се събуди, през високите прозорци в другия край на стаята струеше лунна светлина. Ротбъри лежеше до нея по корем с ръце, свити под възглавницата му.

Стомахът й изръмжа болезнено. За секунда си помисли да събуди Ротбъри и да го попита къде са разположени кухните, но вместо това реши да ги открие сама.

Тя целуна гърба му. Той промърмори нещо неразбираемо.

Плъзна се от леглото, на пръсти отиде до междинната врата и пристъпи в другата стая. Изненадващо, въпреки че стаята бе забулена в сенки, тя успя да намери багажа си.

Ровейки в него, Шарлот бързо намери нощница и роба и ги облече.

Тихо се плъзна в коридора. Точно тогава коремът й изръмжа толкова силно — чак се уплаши, че може да е събудила всички в къщата.

Ужасно гладна, тя си проправи път надолу по стълбите, надявайки се, че ще успее да намери кухните в тъмното.

В подножието на стълбите остър аромат на рози изпълваше въздуха.

Шарлот сбърчи нос, докато завиваше по коридор към задната част на къщата. Сигурно имаше ваза с цветя наблизо, размишляваше тя. И ако съдеше по миризмата им, отдавна бяха прецъфтели и трябваше да се изхвърлят.

Но колкото повече вървеше, толкова по-силна ставаше миризмата.

Точно пред нея, на пода имаше бяло петно. При по-внимателно вглеждане, Шарлот осъзна, че това е лист хартия. Върху него имаше нещо изписано. Наведе се, за да го вдигне.

„Ротбъри,

Не мога да продължавам повече. Моята обич принадлежи на друг и аз трябва да отида при него. Моля те, не се опитвай да се свържеш с мен.“

Шарлот

— Какво, за бога? Не съм писала това.

И тогава силна болка проряза главата й и всичко потъна в мрак.

 

 

Силно тупване събуди Ротбъри. Сепнато се изправи в леглото, а очите му попаднаха на празното място до него.

— Шарлот.

Ротбъри веднага разбра, че е станало нещо ужасно нередно. Отметна завивките и скочи от леглото.

Бързо се облече, втурвайки се надолу по коридора, като вземаше по три стълби наведнъж.

Не знаеше къде е отишла или какъв е бил този шум, но възел от ужас се затегна в гърдите му.

В подножието на стълбите го връхлетя почти непреодолим аромат на рози. Той познаваше тази миризма.

Грабна един месингов свещник и докато преминаваше покрай масичката в приемната, Ротбъри внимаваше стъпките му да не издават звук.

Видя листа хартия, веднага щом зави зад ъгъла. Подръпвайки го по-близо до себе си, той се наведе да го вдигне, без да откъсва поглед от тъмния коридор пред него.

Вдигна го високо и погледът му пробяга бързо по думите.

Само за секунда, той почувства как сърцето му спира. А после отхвърли мисълта.

Задната врата се затръшна. Ротбъри хукна към звука, съзирайки две фигури, едната държаща другата за косата, сподавеният й стон проникна в душата му.

Шарлот.

Знаеше кой държи съпругата му в жестоката си хватка. Знаеше, без съмнение.

 

 

Освен сблъсъка им в коридора по време на маскения бал на Хоторн, Шарлот не можеше да се сети за друг случай, включващ лейди Гилтън, който да оправдае подобно насилие.

Но пък когато човек бе влачен за косата по тъмна уличка, с нож за отваряне на писма опрян в гърлото му, то бе напълно възможно, някоя въображаема обида да се е изплъзнала от ума му.

— Малка, безцветна кучка — процеди лейди Гилтън през зъби. — Мислеше си, че ще се откажа от него толкова лесно, нали?

Внезапно тя спря, задъхана от силата, с която се дърпаше и съпротивляваше Шарлот.

Шарлот се препъна и в резултат на това ножът за отваряне на писма прободе кожата й. Тя си пое рязко въздух, когато усети болката.

— Дявол да те вземе! Поряза се, нали? Той ще бъде разочарован. Иска те съвършена и неопетнена.

— Кой?

— Уитърби. Новият ти любовник — каза жената с извратена сладка усмивка, видима в тона й. — Ще те отведа при него. Разбира се, той ще бъде много разочарован да разбере, че вероятно си се отдала на моя Ротбъри, преди да е успял да се добере до теб.

Внезапен и мощен гняв се надигна у Шарлот. Тя се изви в хватката на похитителката си, освободи се и междувременно изрита лейди Гилтън в корема.

Докато падаше назад срещу тухлена стена, другата жена изръмжа, държейки ножа за писма заплашително над главата си. Но точно преди да се хвърли към Шарлот, петле на пистолет щракна някъде зад нея.

Лейди Гилтън замръзна.

Шарлот се завъртя.

— Ротбъри — прошепна лейди Гилтън.

Той поклати глава.

— Какво, по дяволите, правиш, Корделия?

— Аз, аз й помагам — изстреля тя с вид на диво животно притиснато в ъгъла. — Отвеждам я. Тя не иска да бъде с теб…

— А ти искаш, предполагам.

— Разбира се, че искам.

— Е, ако се опитваш да спечелиш симпатиите ми, се проваляш.

Корделия преглътна.

— Разбираш ли, мила моя — каза той и очите му придобиха опасен блясък. — Не ми харесва да малтретират съпругата ми.

— Съпругата ти?

— Точно така.

Тогава тя погледна към Шарлот с ококорени и изпълнени с болка очи.

— Аз го обичам — каза лейди Гилтън внезапно. — Толкова много, че аз… мисля, че бях в състояние да те убия заради него. — Тя погледна надолу към ръцете си, сякаш ги виждаше за първи път. — Какво не е наред с мен?

Докато говореше, Ротбъри се приближаваше все по-близо и по-близо до лейди Гилтън.

Когато сграбчи ръката й, тя дори не се опита да се бори с него.

— Сега се връщаме в къщата — каза той, — ще изпратя да доведат съпруга ти.

— О, не. Не, не бива. — Тя поклати глава. — Аз ще си отида. Ще си отида — отвърна, а гласът й звучеше кухо.

Но в крайна сметка той дискретно изпрати да повикат мъжа й. Насаме те обсъдиха възможното нестабилно състояние на лейди Гилтън. Лорд Гилтън, който поддържаше множество извънбрачни афери, знаеше, че съпругата му прави същото, но бе изненадан да открие жена си в градската къща на Ротбъри.

Двойката си тръгна час по-късно, като лейди Гилтън си мърмореше нещо.

Щом заминаха, Шарлот изтича към Ротбъри и го прегърна силно.

Той я притисна близо до себе си, целувайки косата й.

Младата жена погледна нагоре към него.

— Не си помисли, че съм написала писмото, нали? Знаеше, че не съм аз?

Той кимна несигурно.

— Ами, аз… се надявах.

— Обичам те — каза тя. — Наистина. И никога няма да те изоставя.

Ротбъри се усмихна, собствената му любов светеше в очите му.

— Да не лъжеш?

— Разбира се, че не! — И Шарлот изведнъж си спомни нещо. — Макар че съм те лъгала.

— Предполагам, че сме квит. Аз също те излъгах.

— Е, не е точно така. Ти ме подведе. Но аз… е, предполагам, че и аз те подведох.

Той повдигна въпросително вежда.

— Онази нощ, когато дойде вкъщи и се озова в леглото ми. Чух те да говориш тихо. Това ме събуди. Така че се престорих на заспала.

— Престори се, че спиш? Така ли ме подведе? Шарлот, това не си заслужава да се споменава.

— Вероятно. Е, тогава може би няма да бъдеш толкова изненадан да научиш още една малка тайна. Разбирам френски без проблем.

 

 

Късно на следващия ден Шарлот се протегна като мързелива котка в леглото на съпруга си.

Наскоро бяха правили любов, за трети път през този ден и усещаше крайниците си прекрасно натежали.

Можеше ли някой да умре от щастие, чудеше се тя с усмивка.

Новините за тайната им сватба вече бяха достигнали до Лондон и подноса в приемната съдържаше лавина от покани. Без съмнение от най-големите клюкари.

Ротбъри тъкмо бе пристъпил в коридора, когато адвокатът му го повика да погледне някакво писмо.

Вратата се отвори бавно. Шарлот се изправи до седнало положение, гола, пристиснала чаршафа към гърдите си. Внезапна тревога ускори ритъма на сърцето й, когато видя шокираното изражение върху лицето на съпруга си.

— Какво има?

Той държеше писмо.

— Това е бележка, Шарлот.

— И…

— От отец Армстронг. Изглежда, след по-нататъшно разследване, се оказва, че мостът, който прекосихме, все още е бил на английска земя. Шотландското село Дирлетон е на около две мили надолу по алеята.

— Което означава…

— Това, че аз наистина съм крадец на невинност и ти, скъпа моя, прекрасна жено, не си моя съпруга. Ние не сме женени.

Моментна тишина изпълни въздуха, докато двамата се взираха един в друг.

И тогава заедно се засмяха със силен, прочистващ душата смях.

Ротбъри продължи да се кикоти, докато се присъединяваше към нея в леглото им. После смеха премина в целувки, след това във въздишки на удоволствие, признания в любов и накрая в планове за получаване на тайно разрешително по-късно през деня…