Оливия Паркър
Брачен капан (22)

Епилог

Обри парк

Август 1814

— В присъствието на Бог и пред всички тези свидетели, аз — Адам Бастион Обри Фарамонд се обричам на теб — Шарлот Фей Грийн, да бъда твой съпруг и вземам теб за своя съпруга. Обещавам да те обичам, да ти бъда предан и верен, докато сме живи…

— И в отвъдното — беззвучно изрече Шарлот, така че само Ротбъри да я види.

— И в отвъдното — повтори меко Ротбъри, за удоволствие на сватбените гости, събрани на южната морава.

Както стояха пред желязната пергола, сега натежала от бръшлян и цветове на орлови нокти, той вдигна пръстена на баба си, закупен от ковача, заедно с онзи, който сам бе купил в града — с искрящ сапфир между диаманти.

— Давам ти този пръстен в името на Бога, като символ на моето обещание и всичко, което споделяме — каза той, оставяйки силата на любовта, която изпитваше към съпругата си, да заблести в очите му, също толкова ярко, колкото и скъпоценните камъни на пръстена, които блестяха ослепително на слънчевата светлина.

— В присъствието на Бог и пред всички тези свидетели, аз…

В един стол, встрани от двойката, седеше изключително самодоволно изглеждащата Луизет, която се обърна към компаньонката си мис Дрейк и промърмори на перфектен английски:

— Видя ли? Казах ти, че рано или късно ще заведа това момче до олтара. Всичко, което трябваше да направя, бе да се преструвам, че съм луда.