Даниел Стийл
Анабел (4)

4.

През юли и август Джосая често посещаваше семейство Уортингтън, също като Хорти и Джеймс и неколцина други приятели. Запозна ги с Хенри, както му беше обещал. Той изрази съболезнованията си на Консуела, а по-късно научи Анабел на няколко нови игри с карти, което много й допадна, особено след като го би няколко пъти. Тя се забавляваше в компанията на добрите приятели в Нюпорт и макар че не участва в светския живот това лято, се чувстваше далеч по-малко изолирана, отколкото в града. Тук животът отново изглеждаше почти нормален, независимо от отсъствието на баща й и брат й, които навремето и без това често оставаха в града по работа.

Когато в края на август напуснаха Нюпорт, тя изглеждаше здрава и щастлива. Майка й също изглеждаше по-добре. След трагичната пролет изкараха спокойно, тихо лято.

Когато се завърна в града, Анабел продължи да ходи на работа с майка си в болницата. Предложи също да полага доброволен труд веднъж седмично в нюйоркската Болница за недъгави и осакатени. Там вършеха неща, които направо я зашеметяваха. Разказа всичко на Джосая, когато той дойде на гости на чай.

— Но нали не си правила дисекция на мъртвец засега? — попита той привидно загрижен и тя се засмя.

— Не. Разнасям храна и вода на пациентите, но една от сестрите ми обеща един ден да наблюдавам операция.

— Ти наистина си забележително младо момиче — обяви той широко усмихнат.

В края на месеца Консуела най-после събра сили да прегледа вещите на съпруга си и сина си — някои задържаха, а повечето дрехи раздадоха. Оставиха обаче недокоснати кабинета на Артър и спалнята на Робърт. Сърце не им даваше да преустроят стаите, а и не се налагаше. Помещенията не им трябваха.

В сравнение с лятото през септември се виждаха с Джосая много по-рядко. Той имаше напрегната работа в банката, където все още уреждаха имотното състоянието на семейство Уортингтън. Без конкретен повод за съмнение, че ще го сполети нещастие, Артър бе оставил делата си в пълен порядък, така че Анабел и майка й се намираха в отлично финансово положение. И двете разполагаха с възможности да водят охолен живот до края на дните си и пак един ден щеше да остане значително състояние за децата на Анабел. Но това беше последното, за което тя се замисляше.

През този месец Анабел рядко виждаше и Хорти. Сватбата й щеше да се състои след шест седмици и тя нямаше миг покой: проби на булчинската рокля, подготовка на чеиз и какво ли не още. Получи къща като подарък от баща си и с Джеймс купуваха мебели. Заминаваха на сватбено пътешествие в Европа и щяха да се върнат по Коледа.

Анабел знаеше, че приятелката й ще й липсва. След като се омъжи няма да е същата. Анабел го беше забелязала при други свои приятелки. Хорти вече й липсваше.

В началото на октомври Джосая най-после отново дойде на гости. Анабел беше в Болницата за недъгави и осакатени, а Консуела се наслаждаваше в градината на чаша чай и слънчевия следобед. Изненада се да види Джосая, но той винаги беше добре дошъл и тя го посрещна искрено зарадвана.

— Не сме те виждали отдавна, Джосая. Как си?

— Добре — усмихна й се той широко. — През последните седмици бях в Бостън. Трябваше да уредя някои фамилни дела. Вие как я карате с Анабел?

— И ние сме добре. Анабел пак е в болницата, но поне си запълва времето с нещо смислено. Тук няма какво да се прави.

Оставаха шест месеца до края на официалния траур и Консуела съзнаваше, че макар никога да не се оплаква, Анабел го понася трудно. От половин година не беше излизала с приятели, а това е отегчително за деветнайсетгодишно момиче. Трябваше да е във вихъра на живота, но Консуела нямаше как да промени нещата.

— Съзнавам колко е дълъг този период и за двете ви — отбеляза Джосая тихо.

Настани се до нея в градината, но отказа предложения чай.

— Не ме е грижа за мен, а за нея — призна Консуела. — Ще бъде почти на двайсет, когато отново се появи в обществото. Наистина не е честно.

Но и случилото се с Консуела не беше честно. Животът понякога поднасяше такива изпитания.

— Ще се оправи — увери я Джосая. — Анабел е от хората, които извличат максималното от всяка ситуация. Нито веднъж не се е оплакала пред мен, че не излиза — сподели той честно.

— Знам — кимна майка й. — Много е мила. Така съжалявам, че се разминавате днес. Ще бъде разочарована. Винаги ходи в болницата в понеделник следобед.

Той кимна, поколеба се за миг, погледна замислено в пространството, а после отново към Консуела с изненадващо напрегнато изражение:

— Всъщност днес не дойдох да видя Анабел. Дойдох при теб с делови въпрос. Искам да обсъдим нещо насаме.

Изглеждаше спокоен и овладян, докато говореше, все едно е тук заради банкови въпроси.

— Нещо, свързано с финансовото ни състояние ли? Не можеш ли да го разрешиш с адвокатите, Джосая? Нищо не разбирам от тези въпроси. Артър се занимаваше с всичко. Аз съм пълен невежа.

— Не, не. Там всичко е наред. Банката е във връзка с адвокатите. Говоря за нещо по-лично. Може би избързвам, но искам да го обсъдя с теб и се надявам, че ще бъдеш дискретна. — Консуела не можеше да си представи за какво ще стане дума, нито защо дъщеря й не бива да присъства. За момент се притесни, че Анабел наистина е била права — той може би се готви да я ухажва. Надяваше се да не го направи. Много го харесваше, но ако проявеше какъвто и да било романтичен интерес към нея, тя щеше да му откаже. Нямаше намерение да приема подобно внимание нито от него, нито от някой друг. За Консуела тази част от живота й беше приключила.

— Искам да говоря с теб за Анабел — заяви той ясно и направо, така че и двамата да не се чувстват объркани. Съзнаваше, че е много по-близо до възрастта на Консуела, отколкото до годините на дъщеря й, но към Консуела не хранеше никакви романтични чувства, а само уважение, възхищение и топло приятелство. Семейство Уортингтън проявяваха изключително гостоприемство към него след смъртта на Артър. Беше му много приятно да прекарва част от времето си при тях. — Знам, че ще спазвате траура още шест месеца и ти се притесняваш за нея. Жалко, че тя пропуска цялата тази година след дебютантския си бал и емоциите, които е очаквала да изживее. Първоначално смятах да не споменавам нищо пред теб, независимо от чувствата си. Тя е съвсем млада и искрено вярвах, че би била щастлива с някой на нейната възраст. Честно казано — вече не разсъждавам така. В много отношения Анабел е необикновена млада жена. Тя е интелигентна, интелектуално извисена, жадна за знания и много зряла за годините си. Представа нямам как ще реагираш, но бих искал разрешението ти, когато приключи траура, да поискам ръката й. Ако ти и аз запазим дискретност ще й осигурим шест месеца време, през което да свикне с мен. Ако си съгласна, възнамерявам да продължа да ви посещавам често в бъдеще. Но преди всичко ми е необходимо твоето разрешение.

Консуела само дето не зяпна от изненада. В нейните очи той представляваше отговорът на молитвите й и сбъдната мечта. Косеше се, че животът през тази година отминава Анабел и се опасяваше тя да не остане стара мома. Макар и деветнайсет години по-възрастен, според Консуела Джосая беше идеален за дъщеря й.

Той произхождаше от отлично семейство, имаше добро образование, беше изключително възпитан, чаровен, привлекателен и заемаше солидно положение в банката на бащата на Анабел. Наблюдавайки ги лятото, Консуела заключаваше, че двамата са добри приятели, което беше далеч по-стабилна предпоставка за брак, отколкото момичешко романтично увлечение, което и без това нямаше да продължи дълго. Така започна и нейната история с Артър. Той беше приятел на семейството й и поиска разрешение от баща й да я ухажва. В последствие те останаха завинаги не само съпруг и съпруга, но и приятели. Не си представяше по-добър избор за дъщеря си и също като Джосая смяташе, че Анабел ще се чувства много по-добре с по-възрастен, зрял мъж.

— Надявам се да не си шокирана или сърдита — добави той предпазливо.

Консуела се наведе напред и го прегърна майчински.

— Не. Защо да съм? Възхитена съм. Според мен ти и Анабел сте идеални един за друг. — В нейните очи тази година на траур в крайна сметка не беше пропиляна. Отваряше се чудесна възможност двамата да се опознаят още по-добре и то без разсейващи съперничества по балове и сбирки с вятърничави млади мъже, които да завъртят главата на Анабел. Джосая беше солиден, бъдещ прекрасен съпруг за всяка, особено за дъщеря й. А и Анабел като че ли го харесваше. — Мислиш ли, че подозира нещо за намеренията ти? — попита открито Консуела.

Нямаше представа дали я е ухажвал, или не, дали я е целувал, или намеквал за това какво е намислил. Анабел не беше споменавала нищо пред майка си, което караше Консуела да мисли, че няма представа какво се върти в главата на Джосая.

— Никога не съм й казвал нищо — отвърна Джосая честно. — Не бих го направил, преди да разговарям с теб, макар че го мислех през цялото лято, но ми се струваше прибързано. За жалост последните няколко седмици отсъствах. Не допускам Анабел да подозира нещо. Бих искал да изчакам до разговора си с нея. Нека това да стане през май, когато през април вече ще е изтекла годината на траур.

Знаеше, че тогава тя ще е на двайсет, а той — на трийсет и девет; нещо като старец за нея. Притесняваше се дали тя няма да има възражения, чувстваше известна несигурност. Тя не флиртуваше с него, но имаше усещането, че стават наистина добри приятели. И, подобно на майка й, беше убеден, че това е добра основа за брак. Щеше да му е за пръв път. Никога досега не беше правил предложение на жена, но се надяваше да не е прекалено късно. От известно време си мислеше, че ще му е изключително приятно да има деца от нея. Тя му се струваше идеалната партньорка за цял живот. Консуела беше във възторг.

— Нямаше да попадна на по-подходящ човек, ако го бях избирала — довери му тя с доволен вид и звънна за иконома. Уилям се появи и тя поиска две чаши шампанско. Джосая остана малко озадачен. Не беше очаквал да е така лесно.

— Не съм сигурен дали не е рано да празнуваме. Предстои да питаме и нея през май. Идеята може да не й се стори така страхотна, както на нас. Тя е съвсем млада, а аз съм два пъти по-възрастен от нея.

— Тя е изключително разумна — увери го Консуела, докато икономът им връчваше чашите шампанско. Артър поддържаше отлична изба и напитката беше от добра реколта. — Тя те харесва, Джосая. Според мен двамата се разбирате добре.

— И аз така мисля — отвърна той щастлив. Щеше му се да поиска ръката на Анабел същия следобед, но не беше редно така скоро след смъртта на Артър и Робърт. — Надявам се да приеме — добави той.

— От теб зависи — напомни Консуела. — Разполагаш с шест месеца да й грабнеш сърцето и да доведеш нещата докрай.

— Без тя да подозира какво правя — напомни той предпазливо.

— Би могъл да загатваш от време на време — предложи бъдещата му тъща и той се засмя.

— Прекалено е интелигентна. Ако намекна нещо, все едно да й предложа направо, а не искам да я изплаша предварително.

— Едва ли ще е трудно да я убедиш — увери го Консуела и се усмихна щастливо в слънчевия, топъл октомврийски следобед.

Благодарение на него денят се оказа чудесен. Тя съжаляваше единствено, че Артър го няма, за да сподели случилото се, но почти не се съмняваше, че и той щеше да е щастлив.

Все още бъбреха оживено за плана на Джосая, когато Анабел се появи в градината с болничната престилка. По нея имаше капки кръв и майка й се намръщи.

— Свали я и иди се измий — смъмри я Консуела. — За бога, Анабел, внасяш микроби в къщата.

Анабел се върна след пет минути. Вече не беше с престилката, а в строга черна рокля. Приличаше на млада монахиня, но лъчезарно се усмихваше заради присъствието на Джосая. Единственото строго нещо бе черната й рокля. Очевидно се намираше в превъзходно настроение.

— Имах прекрасен ден — обяви тя и изведнъж забеляза шампанското. Винаги забелязваше всичко; не пропускаше никаква подробност.

— Вие двамата защо пиете шампанско? Празнувате ли нещо?

— Джосая се отби да ми съобщи, че е получил повишение в банката — отвърна майка й непринудено. — Дали му да ръководи цял куп нови клиенти. Реших, че е редно да го поздравя. Ти искаш ли чаша?

Анабел кимна. Обожаваше шампанско. Отиде да си донесе чаша и на свой ред поздрави Джосая, макар банкерството да не й се струваше особено интересно. Винаги се отегчаваше, когато баща й и Робърт обсъждаха професионални теми. Тя се интересуваше несравнимо повече от естествени науки.

— Какво прави в болницата днес? — попита той с трепет.

Вече имаше чувството, че му е жена и изпитва нежни чувства към нея, но съзнаваше, че не бива да ги демонстрира.

— Страшно интересни неща — отвърна тя с усмивка и отпи от шампанското. Представа нямаше, че пие за бъдещия си годеж, а знаейки това Джосая и Консуела се усмихнаха. От този следобед двамата бяха свързани от обща конспирация. — Позволиха ми да наблюдавам как шият една особено дълбока рана.

— Ако се впуснеш в подробности, ще ми прилошее — предупреди я майка й. Анабел се засмя и смени темата. — Ще се наложи един ден да спреш да го правиш — заяви Консуела тайнствено. — Ще се омъжиш и няма да е редно да висиш по болниците, за да наблюдаваш как шият рани.

— Ти го правиш — напомни й Анабел усмихната.

— Не е вярно. Само разнасям табли на пациентите и то в далеч по-цивилизована болница, а и, когато ти беше малка, нямах време за това. Можеш да се захванеш отново, когато станеш по-възрастна.

— Не виждам защо трябва да престана да ходя в болницата, ако съм омъжена — оплака се Анабел. — Много жени имат деца, а продължават да работят в болницата. Пък и може никога да не се омъжа. Кой знае?

— Не желая да чувам подобни приказки! — сряза я майка й навъсено и навъсено се обърна към Джосая. Нямаше търпение да се оженят и да създадат деца. Това ще бъде напълно нова глава в живота им и знаеше, че Анабел ще бъде превъзходна майка. Беше толкова търпелива и обичаща. Щеше да бъде отлична съпруга на Джосая.

После заговориха за сватбата на Хорти след няколко седмици. Приятелката й беше изключително заета и Анабел почти не я виждаше. Джосая сподели, че ще ходи на сватбата, а Анабел тъжно напомни, че тя не може, но в следващия миг майка й я изненада.

— Не виждам причина защо да не отидеш на църковната служба — обади се Консуела благосклонно. — Никъде не пише, че не бива да стъпваме в църква. Дори е редно да ходим по-често. После ще се прибереш. Няма да присъстваш само на тържеството. Но ще видиш как Хорти се омъжва. В крайна сметка тя е най-отдавнашната ти и любима приятелка.

„И вероятно ще бъде шаферка — помисли си Консуела, — когато Анабел се омъжва за Джосая“.

— С радост ще придружа и двете — намеси се Джосая, като се обърна към бъдещата си булка, която нямаше представа за какво си мисли той.

Това му даваше възможност за пръв път да я придружава на публично място и перспективата го изпълваше с вълнение.

— Не мисля, че е редно аз да присъствам — прецени Консуела. Не беше готова да излиза в обществото. — Но ще бъде прекрасно, ако придружиш Анабел на службата.

— Би ли приела? — попита той директно.

— С огромно удоволствие — кимна тя и се усмихна широко.

Всичките й приятели щяха да присъстват. Хорти искаше тя да й е шаферка, но обстоятелствата не позволяваха. Ала поне щеше да присъства на сватбата. Щеше да е забавно да отиде с Джосая; все едно е с Робърт. Брат й често я придружаваше на събирания, макар и скромни, преди дебютантския й бал. Сватбата на Хорти щеше да е много пищна. Разпратиха покани до осемстотин души и почти всички приеха да присъстват.

— Ще трябва да се погрижим за тоалета ти — отбеляза майка й замислено.

Редно беше Анабел да е в подобаваща черна рокля, а нямаше нищо подходящо.

— Ще бъде толкова забавно — възкликна Анабел и плесна с ръце.

Приличаше на дете и майка й и Джосая неволно се усмихнаха.

— Отсега нататък всичко ще бъде забавно — увери я майка й и я погледна с обич.

Чувстваше се безкрайно обнадеждена от предстоящото предложение на Джосая.

При тези думи Анабел обви врата на Джосая и го прегърна. Той придоби изключително доволен вид.

— Благодаря ти, че ще ме заведеш — промълви тя щастливо.

— Това са някои от саможертвите, които човек трябва да прави в живота — пошегува се той. — Ще го преживея.

Нямаше търпение да минат следващите шест месеца. После, ако имаше късмет, щяха да се оженят.

В този момент майка й си мислеше същото. Двамата с Джосая си размениха многозначителни погледи през рамото на Анабел и се усмихнаха. Анабел не подозираше, че бъдещето й вече е уредено. Това бе нещо, което майка й най-силно желаеше, откакто я бе родила.