Даниел Стийл
Анабел (3)

3.

Анабел замина с майка си за Нюпорт през юни — месец по-рано от обичайното. По това време на годината там беше прекрасно. Както винаги първо замина прислугата, за да подготви вилата. Светският живот в Нюпорт обикновено течеше шеметно, но тази година възнамеряваха да прекарат много спокойно. Вероятно щяха да имат някои посещения, но нямаше начин Анабел и майка й да излизат да се забавляват два месеца след смъртта на Артър и Робърт. Познатите черни лентички вече бяха поставени на входната врата на вилата в Нюпорт, за да напомнят, че са в траур.

Тази година в Нюпорт още няколко семейства бяха в същото положение, включително и Астор. Маделайн Астор загуби съпруга си Джон Джард на „Титаник“ през април, а през август очакваше бебе. Трагедията се отрази доста тежко върху светския елит на Ню Йорк, защото това бе първото плаване на парахода и много важни особи бяха на борда. Продължаваше да се трупа информация относно неспособността на екипажа да свали пътниците от кораба по време на катастрофата и това смущаваше всички. Повечето спасителни лодки не били оптимално запълнени. Някои мъже си пробили със сила път, за да се качат при жените и децата. Почти никой от трета класа не бе спасен. След време щеше да се проведе разследване по случая.

През юни Нюпорт беше изключително тих, но започна да се оживява с пристигането на хора от Бостън и Ню Йорк, които възнамеряваха да поживеят в „къщурките“ си през юли. За непросветените онова, което наричаха „къщурки“ в Нюпорт, всъщност представляваха вили с внушителни размери, с бални зали, осветявани от огромни полилеи, с мраморни подове, с безценни антични мебели и впечатляващи градини, спускащи се до морето. Това забележително място обитаваха висшите слоеве на обществото от Източното крайбрежие; то притегляше като магнит богатите. Семейство Уортингтън се чувстваше напълно в свои води тук. Разполагаха с една от най-големите и красиви вили.

Анабел започна да се забавлява, след като Хорти пристигна. Двете слизаха до морето заедно, ходеха на разходки, а годеникът на Хорти, Джеймс, често им правеше компания за пикници на моравата. От време на време водеше приятели, което доставяше удоволствие на Анабел, а майка й се правеше, че не забелязва. Беше достатъчно, че не ходи по шумни светски събирания. Иначе нямаше нищо против Анабел да се вижда с млади хора. Една толкова добра и така посветена на майка си дъщеря го заслужаваше. Консуела се питаше дали някои от приятелите на Джеймс или старите приятели на Робърт ще предизвикат интереса на Анабел. Постоянно се безпокоеше, че годината; посветена на траура, ще повлияе завинаги върху съдбата на Анабел. След Коледа, когато представят момичетата в обществото, шест от връстничките на Анабел вече се сгодиха. Анабел не би се запознала с млади хора, ако стои вкъщи с майка си. През последните два месеца тя сякаш стана по-зряла и мъдра за годините си. Такива неща обикновено плашат младите мъже. Майка й искаше най-много от всичко дъщеря й да се омъжи. Анабел продължаваше да проявява безгрижие по въпроса. Задоволяваше се да се среща с Хорти и приятелите й, без обаче някой от младите мъже да грабва вниманието й.

Джосая Милбанк също идваше да ги посети, след като пристигна през юли. Никога не пропускаше да донесе дребни подаръци, когато гостуваше; в Ню Йорк носеше цветя, а в Нюпорт — плодове или бонбони. Прекарваха с Консуела часове наред на Широката веранда, удобно разположени в люлеещи се столове. След третото посещение Анабел се пошегува:

— Той май те харесва, мамо — обяви тя усмихната.

— Не говори глупости — изчерви се Консуела. Последното нещо, което желаеше, беше ухажор. Възнамеряваше да остане вярна на паметта на съпруга си за вечни времена и го обясняваше с повод и без повод, макар да не правеше впечатление на вдовица, която си търси съпруг. Тя отчаяно искаше съпруг за Анабел. — Просто се държи любезно с нас — добави Консуела решително, убедена в думите си. — Освен това е по-млад от мен и ако изобщо се интересува от някого, това си ти.

Налагаше се обаче да признае пред себе си, че не разполага с доказателства за последното си твърдение. Той разговаряше с еднаква лекота и с майката, и с дъщерята и никога не флиртуваше, а се държеше приятелски.

— Не се интересува от мен, мамо — възрази Анабел с дяволита усмивка, а и е по-млад от теб само с пет години. Според мен е доста мил човек и е достатъчно възрастен да ми бъде баща.

— Много момичета на твоята възраст се омъжват за мъже на неговата — отбеляза майка й тихо. — Не е толкова стар, за бога. На трийсет и осем е, ако не ме лъже паметта.

— Много по-подходящ е за теб — подхвърли Анабел и изтича при Хорти.

През този горещ летен ден искаха да плуват. Джеймс обеща да се присъедини по-късно. Вечерта у семейство Шейлър имаше планирано голямо събиране. Джеймс и Хорти, както и всички техни приятели, щяха да присъстват, но не и Анабел, разбира се. И през ум не й минаваше да иска разрешение от майка си; въобще не смяташе да я разстройва.

Вечерта, когато седяха на верандата, те дочуваха музиката от празненството. Имаше и фойерверки. Консуела знаеше, че така отбелязват годежа на една от дъщерите на Шейлър. Сърцето й се късаше за Анабел, докато ги гледаха.

За тяхна изненада по-късно същата вечер, на път за вкъщи, Джосая се отби да им донесе по парче торта от празненството. Двете жени бяха трогнати от жеста му. Остана колкото да изпие чаша лимонада с тях, извини се и си тръгна, защото го чакал гост. Обеща да мине отново скоро и двете му благодариха. Без да проявява романтичен интерес към него, Анабел имаше странното чувство, че той замества брат й. Обичаше да говори с него, а той я закачаше със забележки, точно както правеше някога Робърт, което много й липсваше.

— Защо ли не е завел и госта на празненството? — учуди се Консуела, докато прибираше каната с лимонада и чашите в кухнята.

— Сигурно са неподходяща двойка — започна да философства шеговито Анабел. — Тя е шокираща, неподходяща за него жена. Или му е любовница — продължи да изрежда тя.

Майка й изсумтя. Като се има предвид колко възпитан е Джосая, това звучеше доста неправдоподобно. А и въобще не би споменал за госта, ако беше такъв случаят.

— Имаш доста необуздано въображение — смъмри я майка й.

След няколко минути двете се качиха горе, бъбрейки непринудено за Джосая и за милия му жест да им донесе торта от празненството. За пръв път Анабел съжаляваше, че не й е позволено да излиза. Всичките й приятели се намираха там и явно добре си прекарваха сред фойерверките и цялата веселба. А на нея й предстоеше твърде кротко лято, само с посещения на Хорти, Джеймс и неколцина други приятели.

На следващия ден Джосая дойде отново и Консуела го покани на пикник с Анабел и Хорти. Джосая се държеше съвсем непринудено в компанията на двете момичета, независимо от честите изблици на смях на Хорти, пък било то и за глупости. Анабел все още не си представяше как Хорти ще бъде омъжена жена само след четири месеца. Все още беше същинско дете, но лудо влюбено в Джеймс и често, когато оставаха насаме с Анабел, правеше всевъзможни коментари за първата им брачна нощ и медения месец, а Анабел само въртеше очи. За щастие Хорти се въздържа от подобни забележки пред Джосая, който сподели, че от втория брак на баща си, сключен, след като е овдовял, има полусестра на тяхната възраст. Омъжила се беше през април и очакваше бебе. Той като че ли беше съвсем наясно с живота, целите и интересите на младите момичета. Двете приятелки с удоволствие разговаряха с него.

Спомена за госта си — състудент от „Харвард“, който му гостувал всяко лято. Бил тих, затворен човек и обикновено избягвал светските събирания и празненства.

Джосая остана до късно следобед и изпрати Анабел до къщата, когато Хорти си тръгна. Майката на Анабел седеше на верандата и бъбреше с приятелка. Явно се забавляваше. Доста приятели ги посещаваха и имаха чувството, че животът около тях кипи. На Анабел й беше особено приятно; дори мисълта да се върне в града не я блазнеше ни най-малко. Междувременно разказа на Джосая за работата си в болницата, а той изкоментира:

— Сигурно искаш да станеш медицинска сестра.

Изрече го, но съзнаваше отлично, както и тя, че това никога няма да стане. Най-много да продължи да дава доброволен труд. Въпреки всичко не преставаше да чете специализирана медицинска литература. Това беше нейната тайна страст.

— Всъщност — продължи тя, без да се страхува от откровеното си признание пред него, — бих предпочела да стана лекар.

Изпитваше чувството, че наистина може да сподели всичко с него, а той няма да й се присмива. Откакто почина баща й и той започна да ги посещава станаха добри приятели, но този път изглеждаше смаян; тя го изненада. Оказа се далеч по-сериозна, отколкото предполагаше и по изражението на лицето й разбра, че вярва в думите си.

— Доста амбициозна задача — отбеляза той, замислил се за миг. — Ще го направиш ли?

— Мама никога няма да ми позволи. Но с удоволствие бих се посветила на това. Понякога от библиотеката вземам медицински книги и по-специално книги по анатомия. Не разбирам всичко написано, но научих интересни неща. Според мен медицината е привлекателна. А и сега вече има много повече жени-лекари, отколкото някога.

Вече шейсет години откакто жени учеха в медицински училища, но той не можеше да си представи Анабел в тази роля, а и подозираше, че е права — майка й никога няма да го позволи. Тя желаеше Анабел да води далеч по-традиционен живот: да се омъжи, да роди деца; затова дадоха дебютантския бал.

— Никога не съм искал да бъда лекар — призна той. — Но когато бях на десетина-дванайсет години исках да постъпя в цирка. — Тя се засмя на думите му. Видя й се много смешно. — Обожавах животните и мечтаех да стана фокусник, за да накарам задачите за домашно да изчезнат. Не бях най-добрият ученик.

— Не ти вярвам, след като си учил в „Харвард“ — възрази тя през смях. — Но би било забавно да постъпиш в цирк. Защо не го направи?

— Баща ти ми предложи работа, макар и по-късно. Не знам — май ми липсваше необходимата съобразителност. Пък и никога не съм имал амбиции като твоите. Само като си представя колко години трябва да се учи ми прилошава. Прекалено мързелив съм, за да бъда лекар.

— Не ти вярвам — повтори тя. — Но аз самата бих го направила с огромно удоволствие — добави тя, а очите й сияеха.

— Кой знае? Някой ден може да използваш наученото от книгите при доброволния труд, който полагаш. Начинанието е благородно.

Той й се възхищаваше, че се е захванала с това.

— Не ми дават да правя кой знае колко неща — въздъхна тя разочаровано.

— А ти какво би искала да правиш? — поинтересува се той.

— Много добре бродирам. Всички го признават. Ще ми се да зашия някоя рана например. Убедена съм, че ще успея.

Последните й думи го шокираха, но той бързо се окопити и се усмихна широко:

— Напомни ми никога да не се порязвам пред теб, за да не извадиш игла и гергеф от джоба си.

— Би ми било много приятно да го сторя — усмихна му се тя ласкаво.

— Някой трябва да се погрижи да си винаги много заета, госпожице Уортингтън, иначе имам чувството, че ще се забъркаш в голяма каша.

— Много ще ми допадне, ако се забъркам в медицината. Помисли: ако не бяхме, които сме, можех да постъпя в медицинско училище и да правя каквото искам. А така наистина е крайно досадно.

Приличаше едновременно на дете и на жена и без да се замисли той я прегърна, както би постъпил със сестра си. Такава я чувстваше, точно както тя го чувстваше почти като брат. Помежду им се изграждаха хубави взаимоотношения и приятелство.

— Ако не беше тази, която си, нямаше да разполагаш със средствата да учиш в медицинско училище — напомни й той делово.

Тя кимна в знак на съгласие.

— Вярно. Но ако бях мъж, можех да го осъществя. Ако искаше Робърт щеше да го направи, а родителите ни щяха да му позволят. Понякога е изключително трудно да си жена. Толкова неща или не ти позволяват да вършиш, или се считат за неподходящи. Наистина е досадно — завърши тя и ритна камъче, а той се засмя.

— Не ми казвай, че си от жените, които искат да се борят за права и свобода.

Тя не му се струваше такъв тип и той би се изненадал да получи утвърдителен отговор.

— Не. Сега напълно съм щастлива… Само дето бих искала да съм лекарка.

— Аз пък бих искал да съм крал на Англия, но и това няма да стане. Някои неща просто са недостижими, Анабел, и трябва да го приемеш. Животът ти е хубав и така.

— Вярно — съгласи се тя. — Обичам мама и не бих предприела нещо, което ще я разстрои, а това би я разстроило неимоверно.

— Напълно си права.

— Преживя толкова много през тази година и сега искам единствено да е щастлива.

— Виждам — кимна той. — Ти си чудесна дъщеря и прекрасен човек.

— Не е — обяви Хорти, появила се изневиделица. Беше се върнала, за да поплуват с Анабел. — Веднъж направи дисекция на жаба. Прочете в някаква книга как се прави. Не съм виждала по-отвратително нещо. Определено не е прекрасен човек.

Тримата се разсмяха.

— Сигурно наистина си го направила — изкоментира Джосая, който бе започнал да опознава Анабел.

В много отношения тя бе забележителна млада жена.

— Да — потвърди Анабел гордо. — Направих го точно както е описано в книгата. Оказа се изключително интересно. Ще ми се да беше човек. Труп, както в медицинското училище.

— Боже! — възкликна Хорти пребледняла, а Джосая изглеждаше шокиран, но развеселен.

— Най-добре двете да отидете да плувате — прецени той и се запъти към верандата, за да се сбогува с Консуела.

— За какво си приказвахте тримата? — поинтересува с тя.

— Обичайните теми: събирания, балове, годежи, сватби — прикри той Анабел, съзнавайки, че майка й ще припадне, ако чуе за желанието й да направи дисекция на мъртвец.

Още се смееше вътрешно, докато се прибираше към своята вила. Анабел Уортингтън определено беше интересна млада жена, а не типична деветнайсетгодишна девойка.

Когато се прибра, гостът му тъкмо се връщаше от обяд. Хенри Орсън беше един от най-добрите му стари приятели от студентските години. Времето, което прекарваха заедно всяко лято, му доставяше истинско удоволствие. Сближиха се още в колежа. Хенри беше стойностен човек, когото всички уважаваха.

— Как мина обядът? — попита Джосая.

И двамата бяха привлекателни мъже; можеше да имат всяка жена, която пожелаят, но никога не злоупотребяваха с това. Не подвеждаха жените, не се възползваха от тях. Преди две години Хенри се сгоди, но остана дълбоко разочарован, защото годеницата му се влюби в по-млад мъж — момче на нейните години. Оттогава нямаше сериозна връзка, което изпълваше женските майки в Нюпорт с надежди, каквито впрочем хранеха и по отношение на Джосая.

— Скучно — отговори Хенри чистосърдечно. — А твоят?

Хенри се отегчаваше от светските събития и предпочиташе да прекарва времето си в обсъждане на делови теми със сериозни мъже, вместо да флиртува с млади момичета.

— Бях на пикник с млада дама, чието желание е да направи дисекция на мъртвец — обяви Джосая усмихнат, а Хенри прихна.

— Боже — възкликна Хенри видимо развеселен и впечатлен, но си придаде изплашено изражение. — Звучи опасно. Стой далеч от нея!

— Не се безпокой — засмя се Джосая, докато двамата влизаха в къщата. — Ще се пазя.

През останалата част от следобеда играха карти, обсъждайки състоянието на световните финанси — това беше страстта на Хенри. Темата го правеше скучен за жените, но интересен за мъжете, защото беше не само изключително начетен, но и проявяваше интелигентен подход. Джосая винаги разговаряше с огромно удоволствие с него. Преди няколко години му намери работа в банката на бащата на Анабел. Там и колегите му, и началниците му вече много го уважаваха. Без да е така общителен като Джосая, той също се представяше добре в службата.

Хенри никога не се бе срещал с Анабел или Консуела, но Джосая обеща да го запознае по време на престоя им в Нюпорт. Хенри замислено поклати глава и свъсено погледна картите си.

— Не и ако тя ще ми прави дисекция — отсече той, усмихна се и показа печеливша ръка.

— Печелиш — предаде се Джосая. После се усмихна и добави: — Не се притеснявай. Тя е още дете.