Даниел Стийл
Анабел (19)

19.

Бебето беше в чудесно състояние: здраво, жизнено, щастливо и не създаваше грижи на майка си; същински ангел, появил се на този свята и попаднал в ръцете на Анабел. Тя никога не бе очаквала, че така силно ще го обикне. Всякакви мисли за нежелания баща изчезнаха в момента на раждането. Сега момиченцето принадлежеше на Анабел и на никого другиго.

Анабел се появи при д-р Громон в медицинското училище през юли, малко след началото на втората битка при Марн. Откакто напусна Вилер-Котерет броят на загиналите драстично се беше увеличил. След раждането на Консуела тя си даваше сметка, че не е възможно да се върне на фронта. Не желаеше да се разделя с нея, а не искаше да я води там — не биваше да рискува, като я излага на опасността да заболее. Въпреки угризенията, че няма вече да може да помага, Анабел съзнаваше колко е важно да бъде до бебето. Флорин предложи да се грижи за детето, ако реши да се върне на фронта, но тя не можеше да се откъсне от бебето за час, какво оставаше да не го вижда месеци наред? За момента реши да остане в Антиб.

Искаше да завърши медицинското училище и се надяваше да уреди връщането си там. Внимателно обмисли разказа си за пред д-р Громон: омъжила се за британски офицер скоро след като пристигнала във Вилер-Котерет. Пазели го в тайна от семейството му и щели да им го съобщят, когато отидат в Англия, но него го убили. Понеже никой не знаел за брака, решила да запази моминското си име в знак на почит към рода Уортингтън. Д-р Громон даде вид, че вярва на историята й, отбеляза колко е красиво бебето и се съгласи тя да използва къщичката в градината на замъка, за да живее там с малката, когато започне семестърът през септември. Сега в медицинското училище се обучаваха девет студенти, трима от които — нови. Със съжаление д-р Грамон й съобщи, че седем от предишните й колеги не са между живите. Зарадва се на Анабел — здрава и още по-красива след раждането. Изглеждаше и по-женствена. През пролетта навърши двайсет и пет. Тя беше в готовност да продължи образованието си, независимо че щеше да бъде на трийсет, когато стане пълноправен лекар. Нямаше търпение да започне. До началото на семестъра оставаха шест седмици.

Анабел реши да запази къщата в Антиб и да ходи там при възможност. Някой трябваше да се грижи за Консуела, докато е на лекции. Нае Бриджит — младо момиче, което щеше да живее с тях в къщичката, която д-р Громон й предостави срещу минимален наем. Всичко се уреждаше чудесно.

В определения ден през септември Анабел, бебето и Бриджит пристигнаха в замъка. Настаниха се в къщичката и на следващия ден Анабел тръгна на лекции. Вълнуваше се и се чувстваше неимоверно щастлива: имаше безкрайно обичната си Консуела и отново учеше любимата си медицина. Сега се оказа значително по-лесно да работи в болницата в Ница. Натрупаният опит в абатството и Вилер-Котерет си казваше думата.

Войната бушуваше и през септември. По същото време избухна страхотна грипна епидемия и в Европа, и в Щатите. Покосяваше и цивилни, и военни. Хиляди умираха, особено деца и възрастни.

Най-накрая, на единайсети ноември в единайсет часа сутринта сраженията бяха преустановени. Войната, покосила Европа през повече от четири години и отнела петнайсет милиона жертви, свърши.

Когато научи новината, Анабел силно притисна до гърдите си своето бебе и се разплака.