Даниел Стийл
Анабел (12)

12

След като Джосая замина, Анабел не се срещаше с никого. Бланш се досещаше, че се е случило нещо ужасно, но не смееше да попита какво. Анабел стоеше в стаята си; там й носеха подноси с храна, които тя почти не докосваше. Веднъж на ден излизаше на разходка край морето, ала нито се виждаше, нито разговаряше с някого. Един следобед мина Хорти. Анабел отказа да приеме дори нея. Нареди на Бланш да каже, че е болна. Чувстваше се толкова съсипана, че нямаше сили да застане очи в очи с най-добрата си приятелка и да й признае, че се развежда. Вината, естествено, не беше нейна, но нямаше право да разкрие същинската причина. Истината беше ужасна, а тя искаше да защити Джосая. Паникьосваше се всеки път, когато помислеше, че никога повече няма да го види.

Очакваше, че когато познатите й в Ню Йорк и Нюпорт узнаят за развода, ще престанат да я уважават. Питаше се колко време е необходимо, за да се разчуе новината. Траурът за майка й предполагаше много ограничени контакти, но всички щяха да се чудят, защо не виждат Джосая. Бланш вече подозираше, че са се скарали, ала едва ли допускаше, че ще се разведат. С иконома тайно си шушукаха за любовна връзка на Джосая, но и през ум не им минаваше, че е с Хенри. Бланш постоянно я уверяваше как всичко ще се нареди, а Анабел само клатеше глава и избухваше в сълзи. Нищо никога нямаше вече да е наред.

Адвокатът на Джосая я навести през юли. Джосая вече бе напуснал банката и бе заминал за Мексико. Две седмици преди това Хенри обясни заминаването си с болест в семейството. Никому не хрумна да свърже двете събития. Така или иначе напускането им представляваше голяма загуба за банката.

Преди да отпътува, Джосая й предаде писмо, в което я уверяваше, че цял живот ще носи бремето на вината от постъпката си и че обичта му към нея е била искрена. Разводът вече беше задвижен и адвокатът донесе документите за подпис. Единствената причина, която можеше да изтъкне, беше изневяра. Когато прочете мотивите, остана потресена. Бяха обсъждали формулировката, но беше ужасно да види всичко написано. Отказа на Джосая да подаде молба за развод. На него не му оставаше нищо друго, освен той да заведе делото.

— Всички ще мислят, че аз съм го мамила — погледна тя ужасено адвоката.

— Никой никога няма да види тези документи — увери я той. — Нямаме друг изход, защото ти отказваш да подадеш молба за развод.

Тя по-скоро щеше да умре, вместо да го направи. Толкова много го обичаше.

Оказа се, че уверенията на Джосая и адвоката как разводът щял да остане в тайна, бяха празни приказки. Чиновник от съда продаде документите на вестниците и през август се появи съобщение, че Джосая е подал молба за развод, а причината е изневяра на съпругата. С един-единствен удар животът на Анабел и репутацията й бяха съсипани.

Все още се намираше в Нюпорт, когато узна за случилото се от служителите от банката на баща си. Новината се разпространи като горски пожар. Всички в Нюпорт коментираха развода на Джосая и Анабел. Нужни й бяха две седмици да събере кураж и да отиде при Хорти, но когато пристигна я чакаше нова изненада. Вместо да я покани да отиде направо в стаята на Хорти, където тя прекарваше повечето от времето си сега, икономът я въведе в дневната. Майката на Хорти незабавно напусна помещението, хвърляйки неодобрителен поглед на Анабел. Не отрони дори дума. Минаха цели десет минути преди Хорти да се появи. Изглеждаше несравнимо по-едра от последния път, когато я видя. Видимо много нервна, отказа да седне. Очите на Анабел се напълниха със сълзи. Хорти се престори, че не забелязва и извърна глава.

— Предполагам, че си чула новината — подхвана Анабел тъжно. — Всички са я чули.

— Представа нямах, че съществува друг — отвърна Хорти сподавено.

Не се приближи до приятелката си, не намери думи да я утеши. Стоеше посред стаята като статуя с прилепнали към тялото ръце.

— Няма и никога не е имало — увери я разплаканата Анабел. — Но това е единствената причина, за да ни дадат развод. Джосая го искаше, не аз. Смята, че е най-добре… Според него… Не иска да… — Не успя да продължи, защото отново избухна в сълзи. Нямаше представа как да го обясни. Нищо от случилото се не изглеждаше логично, а истинската причина не можеше да сподели дори с най-добрата си приятелка. Виждаше й се чудовищно да го предаде, независимо колко голямо бе неговото предателство спрямо нея; не можеше да постъпи така с Джосая. Щеше да го съсипе завинаги, ако се разбере, че я е изоставил заради друг мъж. Не можеше да събере и смелост да каже на Хорти, че още е девствена. Просто седеше на стола и плачеше. Нямаше начин да спомене и ужасната му болест. — Не знам какво да правя — простена Анабел. — Искам да умра.

Хорти погрешно възприе мъката на приятелката си като признание за вина. Майка й беше заявила, че човек с морала на Джосая никога не би се развел без причина и Хорти може да е сигурна, че Анабел е извършила нещо недопустимо. Иначе щеше да остане женен за нея. Завърши с думите, че ужасно й е жал за Джосая, но не и за Анабел. Заслужавала всичко, което й се случва. Джеймс от своя страна категорично й забрани да се вижда повече с Анабел. Не желаел да влияе лошо на съпругата му.

— Дълбоко съжалявам, че това се случи — заяви Хорти сконфузено. — Направила си недопустима грешка.

Искаше да прояви съчувствие, но смяташе, че майка й е права. Джосая беше прекалено добър. Щом се разведе, напусна работа и се изнесе от града — значи Анабел е направила нещо ужасно. Досега не я подозираше в непочтеност, но това само доказва колко малко човек познава и най-близкия си приятел. Изпитваше силно разочарование, а несекващите сълзи на Анабел просто издаваха колко е гузна. Майка й и Джеймс имаха право.

— Не съм сбъркала! — изхлипа Анабел.

Чувстваше се като изоставено дете, а поведението на Хорти я нараняваше дълбоко: защо след всичко, което са преживели заедно от деца, не се държи по-мило, а е толкова хладна и дистанцирана, питаше се Анабел.

— Не желая да знам какво е станало — заяви Хорти и се отправи към вратата. — Съжалявам, но трябва да си вървиш, Анабел. Джеймс ми забрани да се виждам с теб. Сбогом. Трябва да се кача горе и да легна. Не ми е добре.

И без да пророни дума повече, излезе и затвори вратата. Анабел стоеше и не вярваше на случилото се. Най-накрая се изправи и хукна към къщи. Мина й през ума да се удави, но не й стигаше смелост. А би било толкова хубаво — отново щеше да види родителите си и Робърт. Отказваше да повярва, че дори Хорти я изостави и двете никога повече няма да се видят. В следващия миг си даде сметка, че всичките й познати ще постъпят така. Отсега нататък всички врати в Нюпорт и Ню Йорк ще бъдат затворени за нея.

Анабел затръшна входната врата и изтича в стаята си. Хвърли се на леглото, но не можеше и да плаче. Лежеше неподвижно, когато Бланш надникна. Сърцето на прислужницата се сви — та тя се грижеше за нея от бебе.

— Знам, че не си направила онова, за което разправят, Анабел. Била съм с теб почти всеки ден от живота ти. Беше му добра съпруга. Нямам представа какво се е случило помежду ви, но съм убедена, че не ти си виновната.

Приближи се, прегърна Анабел и двете се разплакаха. Анабел не можеше да й признае истинската причина за развода, но поне Бланш беше наясно, че не е способна да извърши онова, в което я обвиняваха. Докато плачеха и се прегръщаха, Анабел усети липсата на майка си по-силно от всякога. Дори не си представяше какъв ще бъде животът й занапред. Отказа да се разведе с него, а той — мислейки, че я спасява от най-лошото — й лепна завинаги клеймото „развратница“.

Разбра какво значи това през последните две седмици на август, когато летният сезон почти привършваше. Отиде няколко пъти до магазина и до пощата. По пътя срещаше познати, но те извръщаха глави и не само отказваха да говорят с нея, но и не я поздравяваха. Мъжете я гледаха неодобрително, а погледите на жените преминаваха невиждащо през нея. Превърна се в нищожество. Джосая смяташе, че постъпва правилно, а вместо това я обрече да живее сред хора, които не я приемат. Себеподобните й не я желаеха в своя свят. Щеше завинаги да остане развратницата, с която Джосая Милбанк се е развел. По-милостиво би постъпил, ако я беше убил. Почтената жена, каквато винаги е била, вече не съществуваше за света.