Зенон Кошидовски
Евангелски сказания (9)

Кой е евангелистът Марк

Ако следваме традицията, трябва да идентифицираме автора на хронологически най-старото евангелие с онзи Йоан Марк (римското име е Маркус), с когото неколкократно се срещаме в писанията на Новия завет. От лаконичните информации можем да съдим, че това е бил младеж от заможно йерусалимско семейство, вероятно и образован, който владеел, макар това да не знаем със сигурност, гръцки и латински език. В дома на майка му Мария Иисус и неговата галилейска група ученици намерили подслон. Там е била и Последната вечеря.

Някои библеисти смятали, че Йоан Марк е имал пред вид себе си, като включил в трагичната история за Елеонската планина странния разказ за тайнствения, мъжествен юноша, който не отхвърлил арестувания Иисус така, както изплашените му ученици, а крачел съвсем близо зад него, пренебрегвайки опасността от арестуване. Когато искали да пленят и него, той се спасил, като се изскубнал и оставил в ръцете на палача покривалото, в което бил увит, изскочил гол и се скрил в мрака на Гетсиманската градина.

Ако приемем идентификацията на този Йоан Марк с автора на евангелието за правилна, в същото време трябва да признаем за достоверно, че авторът на това евангелие се е срещал няколко пъти с Иисус, че е бил очевидец на редица събития от последните дни на живота му.

Една характерна подробност за Марк дължим на „Деяния на светите апостоли“. Там е казано, че бил близък роднина на Варнава, онзи „елинист“ от Кипър, който заедно с апостол Павел предприел няколко мисионерски пътувания. Навярно това родство е било причина Йоан Марк да ги придружава в пътуването им в Кипър и в Мала Азия. Пътешествието обаче завършило с неприятно недоразумение. В Памфилия, в Перг Марк се скарал с Павел, прекъснал внезапно пътуването и се върнал в Йерусалим. Вече никога след това не се помирили. В Антиохия бил направен план за ново мисионерско пътуване и Варнава искал отново да вземе Марк със себе си. Павел, който още помнел неприятното сблъскване в Памфилия, не бил съгласен. От дума на дума разочарованите един от друг спътници в мисионерските странствувания решили да се разделят и всеки да действува сам. Варнава, придружаван от Марк, отплавал към Кипър, към дома си. Отправил се в тъмнината на забвението, понеже това, което се разказва за по-нататъшната му съдба, са вече легенди. Вероятно е загинал от мъченическа смърт в Кипър. Всички писмени източници, като „Писмата на Варнава“ или „Евангелията на Варнава“, се оказаха апокрифи. По времето на император Зенон през 488 г. е намерена гробницата му с текст от Евангелието от Матей, преписан от неговата собствена ръка.

В дома на Мария, майката на Йоан Марк, ходел и свети Петър и Йоан Марк е трябвало да го приема в ролята на домакин. От „Деянията на светите апостоли“ ясно следва, че Петър бил желан гост там. През 41–44 г. бил хвърлен в затвора от цар Агрипа I и после освободен от ангела. Първото нещо, което направил, щом излязъл на свобода, било да се отправи към дома на Мария. Там бил приет с отворени обятия, сред сърдечност и радост (Д.ап., 12, 12-17).

Десет и повече години по-късно — по времето на Нерон (54–68 г.), Петър и Марк се срещнали отново в Рим, където имало многобройна колония от евреи и последователи на Иисус. Разбира се, те възстановили лесно старото приятелство от йерусалимско време. Освен арамейски Петър не знаел никакъв друг език, затова Марк предложил да му стане секретар и преводач, тъй като говорел добре гръцки и латински. Кой знае дали тяхната съвместна работа не е била плод на недоброжелателността, която и двамата хранели към Павел. Както следва от „Деяяията на светите апостоли“, той се отнесъл доста безцеремонно и с Петър, когато в Антиохия се водел теоретичен спор как да се постъпва с приелите новата вяра езичници.

Плод на тази съвместна работа е евангелието, което Марк трябва да е написал след смъртта на Павел. Така поне поддържа църковната традиция, която засяга II и III в. Главен източник на информация в това отношение е Папий, епископът на Йеропол. Писателската му дейност се отнася към средата на II в., освен това нищо друго не знаем за него и не познаваме произведенията му, тъй като не са се запазили до наши дни. Това, което е останало от него, са части от проповедите му и малко информация за живота му, достигнали до нас посредством други християнски писатели.

Тук трябва преди всичко да се спомене епископ Цезарий Евсевий (263–340 г. н.е.), автор на първата „Църковна история“, с която се запознахме вече в предходната глава. Като се позовава на Папий, той поддържа, че като преводач на Петър Марк „записал точно всичко, което си припомнил, макар че трябва да призная, не в тази последователност, в която е поучавал и действувал Христос“. По-нататък четем: „И това е така, защото не е слушал от Него и не е вървял след Него, а едва по-късно е тръгнал след Петър и е приспособил неговите инструкции и учения към нуждите на слушателите, а не с намерение да разкаже живота на Иисус.“

Друг църковен писател — Климент Александрийски (ок. 150–215 г. н.е.), прибавя към това изложение ново допълнение. Той твърди, че Марк е описал учението на Петър по молба на християните, живеещи в Рим, и че е изпълнил тази задача не само по времето, когато Петър е бил жив (а не след смъртта му), но дори с негово разрешение. Така че евангелието, което е възникнало по този начин, може да бъде наречено също и Евангелие от Петър.

Колко е истината във всичко това и какво е становището на науката по този въпрос? Като се основаваме на онова, с което сега разполага науката, не можем да се изкажем за или против авторството на Йоан Марк. Действително в първото си послание Петър нарича Марк свой син, а от съдържанието следва, че те са заедно в Рим (I Петър, 5, 13). Бедата е там, че автентичността на това писмо още се дискутира от учените. В същност, ако трябва да вярваме на Папий и Евсевий, то онзи Марк, който бил секретар на Петър, не е познавал лично Иисус, от което следва, че не може да бъде идентифициран с онзи Йоан Марк, сина на Мария.

Откроиха се и немалки разлики по отношение датата на създаване Евангелието от Марк. Всички установени от учените дати обаче не преминават границите на периода 50–75 г. Ако възприемем позицията, че глава XIII на евангелието съдържа реминисценции за разрушаването на Йерусалим, а не предсказание за това бедствие, т.е. че евангелието вече е било създадено след този преломен момент за евреите, то е ясно, че ще трябва да стесним този период до 70–75 г.

Римокатолическата традиция поддържа, че Евангелието от Марк е било създадено в Рим, и като вземем пред вид т.нар. езикови критерии, е възможно да се съгласим с това. Какви са тези езикови критерии? Внимателният читател без всякакъв труд ще се досети, че евангелието е предназначено преди всичко за прозелитите от езически произход, а не за юдеохристияните. За това свидетелствува между другото и фактът, че вмъкнатите в текста арамейски изрази в оригинално звучене винаги са преведени на гръцки език; освен това, когато се споменават обичаи и обреди, свързани с юдаизма, авторът смята за необходимо разясняването на смисъла им, което, разбира се, би било ненужно, ако става дума за християни от еврейска националност. Към латинска следа, т.е. към Рим, ни насочват многобройните латинизми и описанието на обстановка, типична за Рим. Изненадва и това, че авторът много по-рядко от другите евангелисти се позовава на Мойсеевия закон и библейските пророчества. Най-вероятно е да си е давал сметка, че аргументи от този род не биха убедили хората, израснали в елинистично-римските традиции, които просто не са познавали Стария завет.

Вече споменахме, че няма никакви данни, които да ни позволят да се изкажем за или против авторството на Йоан Марк. Много по-важен обаче е въпросът, дали авторът — все едно кое е било името му — е служил като секретар на св. Петър и дали представя в евангелието си вярно неговите мисли и учение. Повтаряме: църковната традиция до такава степен дава вяра на тази версия, че понякога се пише и говори за Евангелието от Петър.

Някои изследователи обаче дойдоха до убеждението, че авторът на описаното евангелие не е могъл да бъде секретар на Петър. Какви доказателства привличат за поддържането на позицията си? Те преди всичко обръщат внимание на това, че текстът на евангелието носи всички признаци на компилацията, основана на различни писмени и устни източници, освен това, че не е биография на Иисус, а научен трактат, който пропагандира известни теологични теории, т.е. че е типичен труд с характер на катехизис.

Проф. Е. Домбровски в цитираната вече книга под заглавие „Евангелията, тяхното възникване и литературен жанр“ формулира това по един лапидарен начин. „Това евангелие няма нищо общо с класическата биография. В нея хронологичните и географските интереси са отминати… Що се отнася до образа на Иисус, той е обрисуван по начин, ярко противоречащ на всякакви биографии. Марк не споменава нищо за произхода на Христос, не знае името на майка му и на предполагаемия му баща.“

Струва ни се, че секретарят на Петър никога не би написал произведение, което да противоречи на здравия разум. Да се замислим върху житейските обстоятелства, сред които е създадено това евангелие. От една страна, виждаме стария вече, простодушен апостол, бивш рибар от Галилея, за когото знаем, че бил човек, достоен за уважение, но необразован. Иисусовите ученици избрали не него, а брата на Иисус — Яков Справедливия, да бъде техен водач, него, който изобщо не бил ученик на Иисус. От разпъването на кръст на Иисус тогава вече били изминали много години. Дали в тези условия Петър не е могъл да си припомни личните си спомени, чисто личните, общо преживени дни с любимия учител, неговия живот, външния му вид и семейството му, с една дума, всичко, което обикновено съдържат мемоарите?

От друга страна, има един предполагаем секретар. Дали е възможно да е бил лишен от всякакво човешко любопитство и да отмине с мълчание такива спомени, ако ги е бил чул от устата на Петър? Обикновено познаването на човешката природа не ни позволява да вярваме в такава възможност, още повече, че по онова време стремежът към по-близкото опознаване на живота на Иисус във всичките му аспекти нараствал сред последователите му до такава степен, че пропуските в биографията му започвали да се запълват с легенди. Петър, разбира се, е можел да удовлетвори този всеобщ глад с автентични спомени, което обаче не направил, поне както се съди от евангелието, внушено от него.

Има и други също така важни обстоятелства, които подкопават тезата, че авторът на Евангелието от Марк е бил секретар на апостола. След точния анализ на текста се определи съвсем ясно, че то не твърде добре отговаря на начина на мислене на Петър, който пък — знаем това от другаде — е останал верен на юдеохристиянството.

Става дума, че евангелието издава ясно влиянието на Павел, значи отразява положение много години след смъртта на Петър, когато след дългогодишен упадък настъпва възраждане на влиянието на Павел сред последователите на Иисус. Около десет години преди разрушаването на Йерусалим Павел след арестуването си през 58 г. до такава степен е започнал да губи привържениците си, че дори посланията едва са оцелели. Чак на прелома между първото и второто столетие те били изведени от забрава. През този период създадените от Павел общини разказвали една след друга за йерусалимския юдаизъм като разновидност на християнството, а в Италия, където се заселили множество еврейски последователи на Иисус, имало силна опозиция на Павловото учение.

Под влияние на паулинизма авторът на Евангелието от Марк е много драматичното си повествование се мъчи да докаже, че Иисус, посланикът на Бога, е приел доброволно страданията и смъртта, за да изкупи греховете на човечеството. Понятието „временна смърт“ се появява в теологията на Павел. По този начин се отговаря на всички, които са си задавали неспокойния въпрос, как е било възможно месията и божият син да преживее толкова унижения и да загине от позорна смърт на кръста. Знаменателен е фактът, че в Евангелието от Марк все още не е определена ясно идеята за възкръсването. От оригиналния текст разбираме само, че Иисус го няма в гроба и че той трябва да се срещне с учениците си в Галилея. Това е всичко. Така заключителният откъс, който съдържа разказ за възкръсването и възнесението в небето, е признат от всички учени без изключение за допълнително вмъкнат, добавен към първоначалния текст от някого значително по-късно, което между другото е още едно доказателство повече за това, че евангелието има компилативен характер.

Допълнителен аргумент против тезата, която обявява, че авторът на евангелието е бил секретар на Петър и изразител на мислите му, е неговото отношение към апостолите, което заслужава внимание. Отношението му е такова, че Матей, който с пълни шепи черпи от текста на Марк, е счел за необходимо да внесе в него корекция — да смекчи и тушира характеристиката на апостолите, направена от Марк. Отричането и мъките на Петър в двора на синедриона наистина и у Марк са представени като дълбоко вълнуваща лична трагедия на апостола, но в тази покъртителна сцена в същото време излиза наяве и неговият слаб характер. Поразително е и това, че апостолите оставят Иисус на Елеонската планина и от този момент повече не се появяват на сцената на събитията. Те не се осмеляват да застанат до кръста, когато техният любим учител издъхва, за тялото на мъртвия се погрижил страничен човек, Йосиф Ариматейски, а с благовония на гроба дошли само трите жени, които му служели, докато бил жив. Това дразнещо отсъствие до известна степен прилича на съзнателно, мълчаливо обвинение: Иисус умира изоставен, сред чужди, равнодушни хора, изоставен на произвола на съдбата дори от най-близките си приятели.

В Евангелието от Марк Иисус е месия, но учениците му въпреки доказателствата за неговата свръхестествена сила не знаели това. И не знаели, защото Иисус не им се открил като месия. Представяйки нещата по този начин, авторът изпада в парадоксално положение. Той не би могъл да развие пред читателите теорията си, без да им разкрие това, което е оставало в тайна за учениците на Иисус. В резултат на това авторът на Евангелието и ние, неговите читатели, знаем повече за Иисус, отколкото най-близките му ученици. По този начин образът на апостолите не се откроява като твърде похвален — в тази версия те са показани като ограничени и малодушни хора, които явно не са дораснали за задачата, която стои пред тях.

Изглежда изключено Петър да внуши на секретаря си толкова критично осъждане ролята на апостолите в живота на Иисус и особено драмата на Страстната седмица. По-скоро трябва да се допусне, че тази оценка е отзвук от разногласията, които в онези времена съществували между привържениците на паулинизма и представителите на християнството, свързано е юдаизма, между учението на Павел и учението, проповядвано от преките наследници на апостола. Разбира се, днес вече не можем да твърдим дали тази версия за ролята на апостолите е тенденциозна или отговаря на истината.

Може обаче да се предположи, че авторът на Евангелието от Марк се ангажира съзнателно в този спор, от което следва, че е бил привърженик на Павел. Той се изказа така и в други спорове (които са се водили по онова време). Както вече посочихме, фарисеите, пръснати по света поради бедствието в Палестина, счели за свое задължение да спасят каквото могат от юдаизма. Те особено страстно нападали християнството като секта от ренегати и еретици, които били най-голямата опасност за еврейството. Тази изпълнена с ожесточение полемична борба между християнските общини и фарисеите намира отражение в Евангелието от Марк. Авторът взема непосредствено участие в тази борба и не крие какво мисли за фарисеите. Той ги заклеймява като лицемерни набожници, които с интриги и измама са погубили Иисус.

Този полемичен елемент се разпростира и по отношение на сектата на йоанитите, която почитала Йоан Кръстител като месия и не признавала, че той е само предшественик на предвещаното появяване на Иисус, че той е онзи Илия от библейските пророчества, който трябвало да се върне на земята, за да направи път на истинския месия. Авторът на евангелието се мъчи да докаже на привържениците на тази секта, че не са прави. Той прави това, като влага в устата на Йоан Кръстител следните думи, казани уж от него: „След мене идва по-силен, отколкото съм аз, за когото не съм достоен, паднал на земята, да развързвам ремъка на сандала му.“

Аргументите на изследователите на Библията, изложени тук, разбира се, много накратко, позволяват да се формулират следните изводи: 1. Дори Марк да е бил секретар на Петър, той все пак не би могъл да бъде автор на евангелието, което е известно под негово име. 2. Действителният автор на това евангелие не е познат. 3. Около II в. безименното евангелие е било приписано на Марк заради това, че се е появило в Рим, т.е. в същия град, където според традицията трябва да е пребивавал Петър и да е излагал свои мисли пред секретаря си, някой си Марк. Неизбежно е тези два факта — възникването на евангелието в Рим и пребиваването на Петър там заедно със секретаря му, логично да бъдат свързани с друг. 4. Вече знаем, че Евангелието от Марк е компилация, която се опира на различни извори, затова не е изключено към текста й да са включени някои елементи, които да изхождат пряко от Петър и да са ни предадени чрез посредничеството на Марк. Накрая трябва обаче да отбележим, че ценността на тези изводи е относителна, понеже, както ще видим по-късно, много учени считат за легенда дори самия факт на пребиваването на св. Петър в Рим.

Евангелието от Марк премълчава раждането на Иисус, както и съпътствуващите го свръхестествени събития, разказани така увлекателно от Матей и особено от Лука. Това е доказателство, че тази преливаща от краски типична народна приказка — плод на възторженото възхищение на простите хора, е от по-късен период и тогава, когато предполагаемият Марк е писал своя теологичен трактат, не е била позната в Рим. Наистина трудно е да се предположи, че той не би използувал тази приказка, ако наистина я знаеше. Нали лесно би разбрал ползата от нея, щом всичките му усилия са били насочени към това да докаже божествеността на Иисус. Той споменава двадесет извършени от него чудеса, новината за които се разнесла из цяла Галилея, Идумея, Сирия и Юдея.

Евангелието от Марк е произведение на автор, който не е обигран в писателския занаят. Езикът му е прост, неугледен, на места дори груб, рязък и суров, а доста оскъдният запас от гръцки думи свидетелствува за ниското образователно равнище на автора. Що се отнася до цялостната композиция, и в това отношение оценката трябва да бъде само негативна. Структурата на повествованието е толкова свободна и произволна, че става дума по-скоро за залепване на несвързани помежду си епизоди.

Хронологичната последователност на тези епизоди е отбелязана доста механически с такива думи като: „и после“ или също: „а после се случи така, че…“. Описанията на някои събития са нахвърляни доста небрежно и необмислено. Така например, като четем историята за възкръсването на дъщерята на Яира, накрая разбираме, че това е дванадесетгодишно девойче. Авторът си припомня тази важна подробност в последния момент и я добавя към края на сказанието. Колко различно от литературна гледна точка изглежда същото това събитие в изложението на Лука!

Отсъствието на композиционна концепция е довело до това, че в подреждането на материала има драстични диспропорции: почти една трета от повествованието е посветена на събития от последната седмица преди разпъването на Иисус на кръста.

И все пак измежду всичките евангелия именно Евангелието от Марк прави най-дълбоко впечатление. С този сбит, суров, пълен с простота стил си служи човек, проникнат действително от чувството на искрена, гореща вяра. С помощта на тези оскъдни средства е успял да изрази болката, обожанието и страха, детската радост и изумление от чудесата на Иисус, които за него са най-убедителните доказателства за неговата божественост. При това той има живо въображение: всичко, което описва, е изпълнено с истински буен живот. Накратко казано, в Евангелието от Марк се срещаме със самобитен, талантлив разказвач, дълбоко повярвал в онова, за което пише.

Евангелието от Марк е най-краткото в Новия завет. В резултат на сгъстеното описание на живота на Иисус от кръщението му до смъртта на кръста и напускането на гроба той е представен сякаш с големи съкращения и се приближава към драматичната развръзка с шеметно темпо. Развитието на действието е толкова стремително, че в него се усеща нещо недействително. От друга страна обаче, показва вълнуващо драматичността на събитията, тяхната възвишеност, всеобхватната им символика. Затова Евангелието от Марк е било винаги и си остава едно изключително увлекателно произведение.