Зенон Кошидовски
Евангелски сказания (30)

Къде и кога се родил Иисус

Сигурно за много читатели ще бъде изненада и това, че както външният вид, така и възрастта на Иисус ни е неизвестна. Не сме сигурни кога се е родил, нито на колко години е бил, когато издъхнал на кръста. Някои отвръщат учудени: как може? Нали Лука пише, че Иисус, когато е започнал обществената си дейност, е бил на около 30 години (Лк., 3, 23).

Разбира се, така е, но Йоан май му противоречи. В неговото евангелие четем: „На това иудеите Му рекоха: Нямаш още петдесет години и си видял Авраама?“ (8, 57). И Иисус не ги поправя, някак мълчаливо се съгласява с това, което те казват. Тук има явно противоречие между Лука и Йоан, затова, както става в такива случаи, някои библеисти се опитвали да намерят някакъв изход от тази дилема. Те разказват, че Иисус бил на около 30 години, само че изглеждал по-възрастен. Аргумент, неподкрепен с нищо. Тези доводи не могат да се приемат сериозно. Едно е сигурно: евангелистът Йоан не е измислил онези петдесет години; изповедта на евреите е отглас от слуховете и вярванията, които тогава били характерни за някои християнски среди. В същност изненадващо е това, че дори Лука определя възрастта на Иисус само приблизително, той не е имал конкретни данни по този въпрос.

Освен това изниква основателно подозрение, че слуховете за възрастта на Иисус не произхождат от Палестина, че не се опират на реални сведения. Те по-скоро са повлияни от Стария завет и от персийската религия, от времето, когато евреите били под вавилонско робство. Под силното влияние на тези източници в съзнанието на хората се формирало стереотипното понятие, че предводителите на народите, религиозните реформатори и освободители, когато започвали дейността си, трябвало да са навършили тридесет години, т.е. възрастта на мъжката зрелост.

Тъкмо на тази възраст започнал господството си цар Давид. Йосиф станал вицекрал на Египет (I Мойс, 61, 46) и религиозният реформатор на Иран Заратустра (VI в. пр.н.е.) започнал да проповядва учението си за Ариман и Ормузд. Следователно няма защо да се учудваме, че последователите на Иисус, лишени от данни за земния му живот, приложили спрямо него този дълбоко вкоренен в съзнанието им шаблон: Иисус, както и Йосиф и Давид, бил на 30 години, когато започнал обществената си дейност.

Вече разбрахме, че за раждането на Иисус са писали само Матей и Лука. Те и двамата обаче свързват разказа си с различни съвременни исторически факти, познати ни от другаде, които позволяват да установим приблизителната дата на това събитие. У Матей четем за избиването на младенци по заповед на Ирод и за бягството в Египет. Лука пък ни обяснява престоя на Светото семейство във Витлеем с това, че по времето на римския наместник Квириний преброявали населението в Юдея.

За съжаление трябва да потвърдим, че двете версии са несъвместими и че следователно не са достоверни. Що се отнася до Матей, според него Иисус трябва да се е родил по времето на Ирод, за когото знаем, че е умрял през 4 г. пр.н.е.

Тогава избиването на децата от мъжки пол, което заповядал да се извърши, трябва да е станало преди тази дата, а Иисус тогава трябва да е бил дете най-много на едногодишна възраст. И така значи датата на раждането му е 6 или 5 г. пр.н.е.

Същевременно споменатото от Лука преброяване на населението, проведено от римския наместник Квириний, както знаем със сигурност от достоверни исторически източници, е било проведено в Юдея през 6 или 7 г. пр.н.е. Ако повярваме на Матей, Иисус тогава бил момченце, което трябва да е било на около дванадесет години, така че не е могло да лежи във витлеемските ясли, както описва това в разказа си евангелистът Лука.

Библеистите, разбира се, се стараели да отстранят това ярко несъответствие в повествованието на двамата евангелисти, но за съжаление в този случай с немотивирани с нищо предположения. Те например споменават като възможност, че такова преброяване на населението е проведено също и по времето на цар Ирод, и че Квириний можел да бъде изпратен като специален комисар от Рим за преброяването. Тогава преброяването на населението и избиването на децата се отнася за годините едновременно 7 до 6 в. пр.н.е.

За съжаление аргументацията е лишена от каквато и да е доказателствена основа, в историческите източници няма и най-малката следа, че е имало наистина такова преброяване. В същност, както ще се убедим, всички тези усилия са безпредметни, понеже и едното, и другото повествование будят сериозни съмнения със съдържанието си.

Много съмнително е и дали действително Ирод е заповядал избиването на децата. Това бил монарх, който заповядал да екзекутират жена му, тъща му, трите му деца и много други роднини. Последните години от живота и царуването му били верига от жестокости, придворни интриги и кървави разчиствания на сметките. Освен това той минавал за ренегат в очите на евреите-шовинисти и на ортодоксалните свещеници, понеже политиката му с Рим била съглашателската политика на примиренец. Следователно нищо чудно, че срещал обща ненавист и че за изстъпленията му се разпространявали най-мрачни слухове. В тази атмосфера на застрашеност действително е могла да се роди мълвата за избиването на децата. Учудващо обаче е това, че Йосиф Флавий, един точен и добросъвестен историк, който от цялото си сърце ненавиждал Ирод и не пропуснал нито едно от извършените от него престъпления, не споменава нищо за този случай на избиване. Възможно ли е този заклет враг на еврейския монарх да му поднесе такава приятна изненада? Изглежда, че такова избиване изобщо не се е случвало никога, вероятно то е една от онези легенди, с които се срещаме многократно в евангелията.

Намираме се дори в благоприятната ситуация да посочим източниците на тази легенда. За това ни помага Матей, който винаги внимава разказите му да бъдат изпълнение на старозаветни пророчества. Той описва скръбта на семействата на убитите от Ирод деца, като си служи с извадка от Йеремия (31, 15), в която юдейските майки оплакват съдбата на децата си, депортирани от Навуходоносор във Вавилон след завземането на Палестина през 586 г. пр.н.е. Във втората глава на Евангелието от Матей (17–18) четем: „Тогава се сбъдна реченото от пророк Йеремия, който казва: «глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си и не искаше да се утеши, защото ги няма».“

Освен това тук има ясна аналогия с раждането на Мойсей. Легендата разказва, че на фараона му се присънил сън, който гадателите определили като предупреждение, че Египет е застрашен от смъртна опасност от страна на израелско дете. Той заповядал да избият всички еврейски деца от мъжки пол, но, както е известно, Мойсей оцелял.

Явно е, че тук отново се срещаме с вече познатото ни явление — търсене на указания в Стария завет за възстановяване на изчезналата земна биография на Иисус.

Самият начин на провеждане преброяването на населението, както ни представя това в евангелието си Лука, не издържа критиката, то не съответствува на това, което знаем от историята. Преброяването на населението, проведено от римляните, може да е станало в Юдея по времето на Ирод. Формално той бил суверенен владетел и приятел на римляните, а те са били достатъчно далновидни и мъдри политически, за да нямат обичай да се бъркат във вътрешни работи от този род на своите клиенти и съюзници. Ситуацията се променила след смъртта на Ирод. Синът му Архелай бил лишен от престола и през 6 и 7 г. н.е. Юдея била вече римска провинция, административната власт на която била упражнявана от прокуратора. Разбира се, нещо съвсем разбираемо е, че окупаторите са провели преброяване на населението в новоприсъединилата се територия, за да се ориентират колко души са под тяхното подчинение.

Те обаче не са могли да направят това по начина, който описва Лука. Не са могли да поискат хората да се върнат по местата, където са се родили, и едва там да се регистрират. Така са постъпвали евреите, у които традицията на дванайсетото поколение винаги е била жива. Те държали не само да установят броя на населението, но също така и поделянето му на племенна принадлежност. Римляните изобщо не се интересували от това и като практични администратори са смятали за абсурдно да предизвикат ненужно „скитничество на хората“. Просто, както това става сега, са преброявали хората там, където живеели в дадения момент, където имали недвижимо имущество и където плащали данъци.

Трябва да си дадем сметка за това, че разказите на Матей и Лука за раждането на Иисус си съвпадат по съвсем малко пунктове, и по-скоро би трябвало да кажем, че това са две различни версии, които трудно могат да си съответствуват. Ангелът например се показва на Мария само в повествованието на Лука, той й предсказва раждането на Божия син и приемника на Давидовия престол. Матей не знае нищо за това. Според него ангелът се е явил само в съня на Йосиф и го е предупредил, че Мария ще роди син, който ще избави своя народ от грях. Той му заповядал да замине за Египет с майката и детето. За това сказание е характерна изненадващо пасивната роля на Мария. Тя не вижда непосредствено ангела, а изпълнява нареждането на мъжа си. Тук вероятно намира отражение безправното положение на жената у евреите, за които главно е било предназначено това евангелие.

Би трябвало по един толкова важен въпрос като обстоятелствата на раждането на бъдещия спасител да няма никакви съмнения. И все пак и у двамата евангелисти, които, както се казва, единствени пишат за това, повествованията се различават и когато става дума за следващите събития след Витлеем.

Според Матей семейството заминава за Египет, откъдето се връща в Назарет едва след новината за смъртта на Ирод. Лука пък разказва за преместването му от Витлеем в Назарет след обрязването на осемдневния Иисус и след посещението на йерусалимския храм, където според Мойсеевия закон Иисус като първороден син е бил посветен на бога. В това евангелие няма нито дума за бягството в Египет. Ако се вярва и на двамата евангелисти, Иисус заедно с родителите си е бил едновременно в Назарет и на 140 км в Египет.

Несъмнено бягството в Египет е измислено от Матей и то не почива на исторически факти. Той е почерпил идеята си, както често става с него, от пророчествата на Стария завет, което той и не крие, и в края на сказанието си пише: „за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: «от Египет повиках сина си»“ (21, 15 Осия, 11, 1).

Ако се вгледаме внимателно в двете версии, ще открием, че въпреки огромните различия те се стремят към една и съща цел — да докажат, че Иисус се е родил във Витлеем. Препятствие обаче е било това, че семейството е живеело постоянно в Назарет, затова трябвало да бъде намерен претекст то да бъде пренесено във Витлеем, за да се роди детето там. Само това ги отличава, че и двамата евангелисти са си послужили е различен предлог, за да мотивират отиването на семейството там.

Причината за тази апологетична мярка е, че раждането на Иисус в Назарет и това, че е от Галилея, не съответствувало на пророчествата в Стария завет. Потомъкът на Давид, бъдещият израелски цар, е трябвало да е от юдейски произход и да се роди в родния град на своя прадед. Така казва пророк Михей в следните си думи: „И ти, Витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите Иудини? От тебе ще ми излезе Оня, който трябва да бъде владика в Израиля и Чийто произход е открай време, от вечни дни.“

Трябва да се знае какво е означавало в очите на юдейските евреи да бъдеш галилеец. Преди всичко трябва да подчертаем, че Галилея, особено на север, не била чисто еврейска, а много примесена с езически народи, особено от гръцки произход. Там гръцкият език се чувал наравно с арамейския, така че съществува възможност Иисус да е говорил и гръцки, разбира се, на наречието, известно като „койне“. Затова галилейските евреи благодарение на елинското влияние били склонни към либерализъм по религиозните въпроси. Те се различавали много от побратимите си в Юдея, имали си собствени обичаи и религиозни обреди, дори и арамейският диалект, на който говорели, бил трудноразбираем за юдеите. Това бил горд народ, независим и бунтовен. Бил в постоянна опозиция не само на римските окупатори, но също така и на ортодоксално настроените йерусалимски свещеници. Антагонизмът, който по този повод съществувал между двете групи от еврейския народ, често приемал характера на ненавист и презрение.

Когато Филип срещнал Натанаил и му казал: „Намерихме Иисуса, сина Йосифов от Назарет, за Когото писаха Мойсей в закона и пророците“, Натанаил отговаря: „От Назарет може ли да излезе нещо добро?“ (Й., 1, 45-46). А в драматичната сцена на отричането на Петър една от жените го пита: „И ти ли беше с Иисуса Галилееца?“ Когато изплашеният Петър отрекъл, присъствуващите там евреи извикали: „Наистина и ти си от тях, защото и твоят говор те издава“ (Мт., 26, 69 и 73).

Евреите до такава степен били предубедени към Иисус, че в един момент го нарекли самарянин, в когото е скрит дяволът (Й., 7, 48). В техните представи нямало по-лоша оценка, понеже самаряните, близки съседи на галилейците, минавали за отцепници и еретици, защото се откъснали от Йерусалим и имали свой собствен храм и дори светото им писание се различавало забележимо от това, което се признавало официално в Юдея.

За теолозите, които се опитвали да идентифицират Иисус с еврейския месия, било неприятно това, че той винаги минавал за галилеец и назареец. С тези прозвища се срещаме почти винаги в евангелията и в „Деяния на светите апостоли“. Дори последователите на Иисус след смъртта му били наречени назарейци, а не витлеемци. В Евангелието от Йоан отговарят на Никодим, който застава в защита на Иисус: „Да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж, че от Галилея пророк не се е явил“ (7, 52). На друго място в същото евангелие (7, 41-42) четем: „Тогава мнозина от народа, които чуха тия думи, казваха: «Този е наистина пророкът.» Други казваха: «Този е Христос.» А други казваха: «Нима от Галилея ще дойде Христос?» Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от Давидовото семе и от градеца Витлеем, отдето беше Давид?“

Цитираните изповеди на евреи без съмнение сочат, че у автора на евангелието, както и в християнските среди, където той действувал, е съществувало дълбоко убеждение, че Иисус е бил галилеец, роден в Назарет. На никого от участвуващите в този разговор с Иисус, нито на самия автор не би дошло дори наум да обвини в лъжа мотивировката на евреите, тъй като галилейският произход на Иисус оставал извън всякакво съмнение. Затова е правилен изводът на немския библеист и автор на прочутата монография за Иисус Давид Ф. Щраус, когато пише: „Ако Матей и Лука поддържат, че Иисус само се е възпитавал в Назарет, а се е родил във Витлеем, те се ръководят по-скоро от изискванията на догматизма, отколкото от историята.“

Църквата е свързала своята доктрина с легендите, разказани от Матей и Лука. Тя признава, че Иисус се е родил най-късно през 5 г. н.е. по времето на Ирод, който починал през пролетта на 4 г. пр.н.е. Как тогава е станало така, че Иисус се е родил около 4 години преди официалното си раждане, от което днес ние броим нашата, християнската ера? Това дължим по ирония на съдбата на най-обикновена грешка.

През 525 г. папа Йоан се обърнал към монаха Дионисий (Ексигвус) с поръчка да установи точната година на раждане на Иисус, понеже решил от тази дата да започне нова, християнска ера. Монахът, разбира се, приел за отправна точка римския календар, който започва от основаването на Рим (ad urbe condita), т.е. от 1 януари 753 г. пр.н.е. В сметката си дошъл до заключението, че Иисус се е родил през 754 г. според римския календар, т.е. през първата година на нашата ера. От съчинението на Йосиф Флавий обаче знаем, че Ирод е умрял през 750 г. според същия календар. Това би означавало, че Иисус се е родил 4 години след неговата смърт, а не по време на властта му, както твърдят Матей и Лука. Поправката, след като била забелязана грешката (трябвало календарът да се премести назад с четири години), вече била невъзможна, това би предизвикало твърде голямо объркване.