Вики Люис Томпсън
Романтична развръзка (3)

Трета глава

Следващите две вечери в бара Нед се държеше любезно с Емили, но не спомена за никаква среща, и тя вече се питаше дали не се е отказал. В четвъртък обаче той я покани да излязат на другата вечер, в петък, защото в събота сутринта и двамата не трябва да стават рано. Докато отговорът сам не се изплъзна от устата й, Емили все още не знаеше дали ще приеме поканата му, или не, но все пак каза „да“.

В петък следобед, преди да тръгне за работа, тя внимателно подбра дрехите, които щеше да облече след работа за срещата. Искаше да му покаже, че „екипът“, който Бейли я задължаваше да носи, не е в неин стил. Окачи една маскировъчно оцветена блуза и пола в цвят каки в калъфа за дрехи с монограма си, но се усети, че не бива да внася в бара такава елегантна вещ. Откри някакъв найлонов плик от химическо чистене и пъхна дрехите в него. После с безпокойство се сети, че и двете са със скъпи маркови етикети, отвори пак плика и ги изряза.

Не беше свикнала да заблуждава хората, не обичаше да прави това. Е, все пак някои са се маскирали и като негри, само и само да изследват негърската култура… Ако монтажниците узнаеха, че е богат преподавател, а не бедно студентче, което заработва таксата за обучението си, те, както я предупреди баща й, определено щяха да се „затворят в черупката си“.

Ето защо корветът, който родителите й подариха по случай завършването, си стоеше на паркинга пред блока, а тя караше един стар фургон шевролет за осемстотин долара. Надяваше се да избута лятото с този разнебитен бензиногълтач, поне докато успее да събере необходимите си данни.

Климатикът му беше развален и всяко слизане до града означаваше двадесет мили горещина. Докато караше натам, си мислеше каква ли ще бъде тази среща „просто на кафе, нищо особено“. Въртяха й се разни романтични представи какво значи да излезеш с монтажник, но всичките най-вероятно си бяха чисти измислици. Навярно щяха да намерят прекалено малко общи теми и след няколко плахи опита да преодолеят преградите помежду си, щяха да приключат вечерта и всеки за себе си да я отчете като несполука. Тя вероятно щеше да признае правотата на баща си, че няма нищо общо с тая „сбирщина“, че трябва да си наляга парцалите и да си гледа науката.

Влезе през служебния вход и завари Моника да пуши в коридора. Забелязала плика с дрехите, тя въпросително повдигна изрисуваните си вежди.

— Аз… след работа ще пия кафе с Нед Тъкър, и не ми се щеше да излизам така — посочи Емили шортите и блузата.

— С Нед Тъкър ли? С Книжния плъх? — Емили кимна. — Това е направо чудесно! — Моника тръсна цигарата в консервната кутия, която й служеше за пепелник. — Ако си търсех гадже, не бих могла да намеря по-добър. Книжния плъх е върхът, мила.

— Какво искаш да кажеш? — попита Емили в стремежа си да научи нещо повече за Нед. — Отдавна ли го познаваш?

— Близо три месеца. Откакто започнах работа тук. Но съм чувала за него от Джейк. Той, разбира се, от завист все се опитваше да му намира кусури. Постоянно мърмореше, че онова копеле работело прекалено добре, че останалите изглеждали мързеливи пред него… Но според мен прекалено добри няма.

— Кой е този Джейк? Гаджето ти ли? — Емили окачи дрехите на един пирон пред дамската тоалетна.

— Мъжът ми — сведе очи Моника и Емили чак сега забеляза тънката златна халка на лявата й ръка.

— На този обект ли работи?

— Вече не.

— О-о… — Почувствала, че навлиза в деликатна тема, Емили побърза да я смени: — Моника, аз вече мога да поема целия си район — почти се справям с поръчките.

— Ами разбира се — усмихна се Моника. — Ти си оправна, знаех си, че бързо ще схванеш нещата. Естествено беше отначало момчетата да ти погодят някой и друг номер, дори без малко да ти кажа да се направиш на омъжена. Но сега, при тази история с Книжния плъх, направо се радвам, че не го направих.

— Е, то ще е просто на кафе, нищо особено — рече Емили, повтаряйки думите на Нед.

— Нищо особено ли?! — изгледа я Моника. — Доколкото съм чувала, Книжния плъх не излиза много-много с момичета. Той издържа по-малкия си брат в колежа и помага на майка си, така че няма много излишни пари. Да те покани на кафе е все едно някое от другите момчета да те замъкне на вечеря.

— Дали да не предложа сама да си платя сметката? — Моника удивено я изгледа, после се разсмя. — Какво ти е толкова смешно?

— Мила, когато един монтажник те кани на среща, по-добре да не правиш опити да си платиш нещо повече от една дъвка. Горделиво племе са те. — Тя замълча, после добави, сякаш на себе си: — Понякога — до глупост горделиво. — Сетне погледна часовника си и я подкани: — Я давай да излизаме, че Бейли пак ще ни подгони. И не се притеснявай, че не се справяш с района си — добре се оправяш. А аз се радвам, че има край мен жена, с която да си поприказвам от време на време.

— Благодаря ти, Моника. Толкова ми помогна.

— За мен е удоволствие — усмихна се тя и я поведе към кухнята.

Емили си помисли колко хубава е Моника, при това, без да е имала възможност нито да носи шина, за да се изправят предните й зъби, нито да отиде на добър фризьор, който да подбере по-подходящ оттенък за червеникавата й коса…

За тия четири вечери Моника спечели уважението на Емили с великодушието и трудолюбието си. Тя се радваше, че Моника е доволна да работят заедно, но това щеше да е само до края на лятото. После Бейли навярно пак ще стовари всичко върху Моника и тя няма да може да възрази, щом, както подразбра, мъжът й бе останал без работа и тя трябва да изхранва две гърла. А Моника заслужаваше повече, отколкото животът й предлага…

Взе от кухненското чекмедже молива и кочана и придърпа ластика на шортите си. Вече й беше много по-лесно да влиза в бара, отколкото първата вечер, но предстоящата среща с Нед я изнервяше — от деня, когато се видяха там, на улицата, тя изпитваше особено вълнение.

Усмихната тръгна към летящите врати, но бързо промени израза на лицето си, за да не прилича на чеширски котарак. Искаше да излъчва чувство на спокоен интерес, а не на радостно очакване и като наближи сепарето на Зевзека и приятелите му, се опита да си придаде точно такъв вид.

Още на втората вечер откри, че всички, освен играчите на билярд, сядат винаги на едни и същи места. Това я улесняваше да запомня поръчките. Нед, Мандо и още двама-трима обикновено влизаха право в билярдната и Нед най-често успяваше да спечели от странични обзалагания достатъчно, за да плати игрите и бирата си. От време на време сядаше при приятелите си в първото сепаре, но предпочиташе предизвикателството на играта пред празните приказки.

Взе поръчките на Зевзека, Петела, Майк и Ал вече като съвсем опитна сервитьорка — с лекота прие игривите им задявки, и премина към следващото сепаре. Не я напускаше чувството, че макар да е в билярдната, Нед я наблюдава между отделните удари. И като си представяше как я следи погледът му, вървеше някак по-изправено и се усмихваше по-често от друг път. Но когато най-сетне влезе там, него го нямаше.

Видя Злия Мандо и ужасно й се прииска да го попита за Нед, но малко се боеше от него, пък и не знаеше със сигурност дали останалите трима са им достатъчно близки. Взе набързо поръчките и бързо тръгна към бара, където Моника вече за втори път чакаше Бейли да натовари подноса й — значи, още не можеше да достигне бързината на Моника.

— Моника, него го няма! — тревожно прошепна тя.

— Кой, Книжния плъх ли?

— Да. Очаквах, че щом имаме среща, ще бъде тук и ще играе билярд, но го няма. Какво ли е станало?

— Съмнявам се, че е нещо сериозно, иначе целият бар щеше да бръмне. — Моника пое тежката табла. — Попита ли някого? Злия Мандо сигурно знае къде е.

— Тоя тип ме плаши, така и не попитах.

Моника се засмя:

— Добре де, ще поразуча къде е изчезнал твоя Книжен плъх. Като се има предвид срещата ви и прочее, разбирам защо не искаш да разпитваш сама.

— Благодаря ти.

Какво ли щях да правя, ако Моника не беше толкова разбрана, помисли си Емили и се зарече още преди края на лятото да намери начин да й се отплати за добрината.

Когато отново се засякоха на бара, Моника каза с усмивка:

— Всичко е ясно — отишъл е да се издокара. Момчетата казаха, че щял да дойде по-късно. Между другото, всички знаят за срещата ви, колкото и Книжния плъх да се е опитвал да го потули. Тук мълвата бързо се разнася, и когато някой след работа се прибере да се издокарва, вместо да дойде да си пие бирата, всички знаят.

— Чувствам се като в гимназията — пламна Емили. — Там за никого не беше тайна кой с кого ще излиза в петък вечер.

— Гимназията е най-многото, което повечето от тия момчета са видели — рече Моника. — Дори и Книжния плъх, колкото и да е различен, колкото и да чете. Струва ми се, че ако са имали достатъчно пари, и той като брат си е щял да отиде да следва.

— Сигурно — съгласи се Емили. — Брат му е голям… — Но преди да каже „умник“, се усети и съумя да довърши: — … щастливец.

— Определено. Книжния плъх е готов да скочи в огъня за това хлапе. — Моника огледа препълнената табла, която Бейли избута към нея. — А сега да вървя да разнасям тия бири по предназначение. Не се притеснявай за Книжния плъх — ще се появи, още преди да затворим.

— Още веднъж ти благодаря, Моника — отвърна Емили. Колко ли пъти щеше да изрече тия думи до края на лятото? Да, щом приключеше с този експеримент, наистина трябваше да се отплати по някакъв начин на червенокосата сервитьорка.

Към десет вратата се отвори и Емили веднага почувства, че идва Нед. Нещо я накара да погледне натам, секунди преди да е влязъл, а когато се появи, сърцето й така се разтуптя, че едва не изпусна халбата с бира.

Погледът на Нед обходи салона и се спря на нея. Усмихна й се както в оня следобед на улицата — отново я беше уловил да го съзерцава с предания поглед на обожаващо кутре. Тя му отвърна с кратка усмивка и отмести очи. Дотук беше хладнокръвният интерес, с който прикриваше радостното си очакване…

Той наистина изглеждаше чудесно, дявол да го вземе! Досега Емили смяташе, че не може да изглежда по-мъжествен, отколкото в работните си дрехи, но не беше очаквала ефекта от изпъкналите под бялото памучно поло и белия панталон мускули. Ето го моят бял рицар, каза си тя, и тази мисъл съвсем не й се стори глупава.

Нед блесна като фар сред изпоцапаните си колеги, които се наливаха, за да отбележат края на седмицата. Колко ли излишен бензин е изгорил само за да я изведе на едно кафе? Моника сигурно беше права, че за него това е равносилно на покана на вечеря от някой друг.

Поизчака и тръгна към билярдната да вземе поръчката му. Отиването й беше излишно, чудесно помнеше какво поръчва всеки път — монтажниците бяха хора на навика. Но да поднесе любимата му бира, без той да я поръча, щеше да е прекалено фамилиарно.

Когато се приближи, той, приведен над масата, тъкмо се прицелваше. Вдигна очи, поздрави я с усмивка и отново се съсредоточи в бялата топка. С опрян на хълбока поднос тя го наблюдаваше как, хванал щеката между палеца и показалеца си, натрива връхчето с креда. За разлика от останалите мъже, ноктите на ръцете му бяха безупречно чисти.

Той размърда щеката напред-назад, за да прецени къде да удари. Емили неведнъж бе наблюдавала мъже да играят билярд, самата тя играеше в големия салон на родителите си и все пак с удоволствие оглеждаше ръката на Нед, опряна върху зеленото сукно на масата, потрепването на мускулите му, съсредоточението в лешниковите му очи, когато отдръпна щеката назад и насочи върха й към топката.

С остър звук бялата топка удари червената, в която се целеше, и я отпрати право в ъгловия джоб. Преди да се прицели за следващия удар, той се изправи, обърна се към нея и погледът му се смекчи.

— Ще ми донесеш ли един „Бъд“, моля?

— Веднага.

И поръчката му, и отговорът й бяха най-обичайни реплики, но сърцето й се стопли, сякаш бяха разменили гальовни думи. Обърна се да излезе от билярдната и дочу някой да напомня на Нед, че има още един удар. Сигурно бе останал да се взира подире й, с удоволствие си помисли тя. Когато се върна с бирата му, той още играеше и по броя на оставащите топки бе очевидно, че не беше пропускал удар.

Един от мъжете на съседната маса бе застанал отстрани, докато чакаше реда си, и леко подсвирна:

— Лошо, Мандо, лошо. Туй момче хич не може да играе. Ако някой път решиш, че искаш истинска игра, обади ми се.

Мандо сви вежди в застрашителна гримаса:

— К’во мислиш, Херцог, дали да не взема да му строша ръката? Тоя гринго май трябва да го попритиснем малко.

Дъхът на Емили спря. Какъв беше тоя ужасен човек, към когото Нед се държеше така приятелски?!

Тъй нареченият Херцог я изгледа, явно дочул рязката й въздишка, после се обърна към Мандо и се ухили:

— Както намериш за добре, братко. Все ще си намериш друг ортак в монтажа, нали така?

— Така си е — изръмжа Мандо, който следеше с поглед как Нед „прочиства“ масата. — Някой, дето няма да играе билярд така добре.

Докато говореха, Нед се преструваше на погълнат от играта, но щом вкара осмата топка в страничния джоб и приключи, измери Мандо с поглед:

— Искаш ли да поизлезем за малко отвън? — И така присви устни, че Емили не разбра ще се разсмее ли или гневно ще избухне.

— А-ами! — поклати глава Мандо и тъмните му очи светнаха. — Друг път ще те издебна аз тебе, гринго, та хич да не ме усетиш.

— Мандо, нали ти е известно, че имам очи и на гърба си?! — моментално отвърна Нед.

Емили потрепери. Ако просто не се заяждаха, а тя нямаше как да е сигурна в това, значи баща й е прав — тия хора притежаваха грубост, която ще й е трудно да възприеме. Приближи се и подаде бирата на Нед.

— Благодаря — меко каза той и остави върху подноса парите за сметката и един щедър бакшиш.

— Не, не — запротестира тя и му върна долара. — Много е.

Той нежно притисна ръката й върху парите и се усмихна:

— Знам какво е да помагаш на бедни студенти.

— Но аз… — Емили успя да се спре, преди да е изтървала истината, и съвестта болезнено я загложди за цялата тази лъжа. Прибра бакшиша, благодари и се зарече да намери начин да изясни всичко помежду им. Ако се увереше, че ще пази тайната й, можеше да му каже част от истината — че е университетски преподавател и работи върху едно изследване. Срещата им тази вечер й предлагаше възможност да реши докъде да разкрие плановете си. Но все пак нямаше да може да му каже, че е дъщеря на шефа му.

Върна се в кухнята, защото се боеше, че ако остане още малко при него, ще му разкаже за проекта си пред всички, а това би провалило цялата й мисия тук. Вече разбираше колко е неразумно да се обвързва с Нед Тъкър. Но, за съжаление, когато нещата се отнасяха до него, не можеше да се вслушва в разума си — ръководеше я някакъв неуправляем порив да бъде с него. И макар да бе убедена, че трябва да отложи днешната среща, знаеше, че няма да го направи.

В кухнята нямаше никого и Емили реши, че готвачът почива. Когато поръчките за сандвичи намалееха, той отиваше в склада да прочете вечерния вестник. Реши да приседне при него за минутка, за да се поотпуснат краката й, несвикнали часове наред да се клатушкат на такива високи токчета.

Влезе в склада. Готвачът наистина си четеше вестника, както обикновено, но този път не беше сам. На масичката срещу него седеше Моника и пъхаше в голямата си чанта вече приготвени огромни сандвичи. Тя вдигна поглед и на Емили направо й призля — убедена бе, че Моника краде тия сандвичи.