Вики Люис Томпсън
Романтична развръзка (12)

Дванадесета глава

Кари Симънс дойде малко подир спора. Беше бледа стеснителна жена, с поведение на човек, който няма голям избор в живота. Емили и Моника й обясниха, че Джейк може да се върне, но ако това стане, Емили й предлага да се премести при нея, и тя прие новината с привично смирение. Оживяваше се само покрай момчетата, а и те, макар да я познаваха съвсем отскоро, й отвръщаха със същата привързаност. И като ги гледаше, Емили се поздрави за разрешението — определено им беше добре да са заедно. Сега вече тези две жени имаха някакъв шанс, стига Джейк да изчезнеше от живота им.

Но на телевизора упорито стоеше стара семейна снимка и сякаш се подиграваше с пожеланията на Емили. Колкото пъти погледнеше свадливата физиономия на мъжа, седнал до засмяната Моника и обграден от трите ухилени хлапета, тя изтръпваше — дори и в тази скована фотографска поза Джейк Спанглър внушаваше заплаха.

Вечеряха рано — кренвирши с фасул и бисквити с ябълково пюре за десерт. Емили се чувстваше чудесно в тази компания. Но към шест, когато вечерята бе към своя край, мислите й се върнаха към Нед. Помогна на Моника да раздигнат масата, прошепна й за срещата и Моника само след десет минути я отпрати.

Горещият вятър бе разстлал на хоризонта пелена от прах, на фона на която залязващото слънце изглеждаше яркооранжево. Докато тя караше на изток към апартамента на Нед, то потрепваше като мандарина в огледалото й за обратно виждане. Край него се носеха няколко облачета — ранни предвестници на мусонните дъждове, които до две-три седмици щяха да залеят града. Залезът се спускаше, горещината постепенно намаляваше и се задаваше вълшебната пустинна лятна нощ.

Емили не си спомняше някога да е била по-щастлива, въпреки проблемите, които се задаваха. Един ден щеше да каже на Нед, че е дъщеря на Дан Джонсън и да си понесе последствията, но още беше рано да го прави. А тази нощ щеше да лежи в прегръдките му и всеки миг от неговата любов да й е скъп…

Паркира, премина забързано край малкия басейн и погледна към вратата му — седнал на един кухненски стол, с боси крака върху парапета на втория етаж, Нед я чакаше. При вида му по тялото й премина тръпка, сякаш току-що я бе оставил топла и тръпнеща за още ласки.

— Хей, здрасти!

— Здравей и ти. — Той стана и се опря на парапета. — Искаш ли да погледаме залеза?

— Разбира се.

— Сега ще ти изнеса стол.

Колко е просто, помисли си тя, докато изкачваше стъпалата. Никакви сложни спорове кой филм да гледат, къде да вечерят, как да запълнят времето си… Най-съществените удоволствия идват съвсем естествено — нощни разходки с кола, пикници, залези, любене… о, да, любене.

Стигна до вратата и той се появи с още един кухненски стол, остави го и усмихнато я привлече към себе си.

— Липсваше ми.

— И ти на мен — сгуши се тя и вдигна лице към неговото. — Имаш ли любопитни съседи?

— Вероятно. — Той я погали по кръста. — Пука ли ти?

— Никак даже.

Устните му леко се докоснаха до нейните, но Емили почувства топлината на тялото му и усети как мислите му отразяват нейните. Очерта с език устните му и промълви:

— Но ти изобщо не гледаш залеза!

— Ти също.

— А би трябвало — леко го захапа по долната устна тя. — Никога не сме правили това заедно.

— Ако е само за това — засмя се той, — дай да влизаме. Мога да се сетя за още няколко неща, които не сме правили заедно, и то далеч по-забавни от това да гледаме залеза.

Емили впи поглед в сиво-зелените му очи и тихо се засмя.

— А пък аз, докато се качвах насам, си мислех, че си един романтик, който иска да изживее с мен простите красоти на природата.

— Наистина искам — притисна я още по-здраво той.

— Това не е никаква романтика — подразни го тя, почувствала как еротичната му топлина пробужда страстта й. — Това е страст.

— А може би и двете — отвърна той и погледът му сякаш подпали в нея пожар.

— Може би — съгласи се тя, убедена, че тази вечер май ще пропусне залеза.

— Бих желал да ти покажа как се съчетават романтиката и страстта, стига да ти е интересно.

— Интересно ми е — измърка тя и кожата й пламна в очакване.

В жилището цареше полумрак, само откъм спалнята се процеждаше блещукаща светлина. Той мълчаливо я поведе натам и тя се удиви от промените — едва до вчера тук си беше най-обикновена ергенска квартира с неоправено легло!

Светлината на свещите играеше по грижливо опънатите чаршафи, таблата на леглото бе отрупана с възглавници. Откъм дневната се носеше тиха музика — тя смътно разпозна някой от класиците. Стаята бе изпълнена с нежно благоухание и той се отдели настрани, за да запали благовонна пръчица.

— Изумена съм — заоглежда тя светилището на любовта, което бе създал.

— Точно това, което заслужаваш — нежно каза той и се приближи до нея. — Мога да те разбера, ако мислиш, че към теб ме тласка страстта. Поне снощи беше така, пък и сутринта. Особено сутринта… — усмихна се той. — Но ми се щеше да ти покажа, че за мен, за нас има нещо много по-важно.

Тя го погледна с чувство, което отдавна не я беше завладявало, но се поколеба дали да го изрече — последният човек, пред когото го призна, разби сърцето й… Нед посегна към горното копче на блузата й и тя затвори очи, за да не издаде усещането, което изпита от докосването му.

Съблече я бавно, почти с благоговение. Нямаше я нетърпеливостта от предната нощ. Когато най-после остана пред него без нищо на себе си, той пое неравно дъх и дълго я гледа.

— Зарекъл съм се този път да не избързвам. Дължа го и на теб, и на себе си. — Погледът му бавно изучаваше тялото й, после я погледна в очите и сякаш проникна право в сърцето й. — Вярно, че правихме секс, но още се питам дали сме се любили.

— Май… Май не те разбирам — разтрепери се тя.

— Нищо, тази нощ ще разбереш. — Вдигна я на ръце и я отнесе в леглото. Парещата й кожа почувства мекотата и прохладата на чаршафите, главата й потъна в удобното пухкаво гнездо на възглавниците и докато го гледаше как се съблича, гърлото й се сви от мисълта, че може би и тя не бе успяла да го оцени досега. Той съблече фланелката си и мускулите му се издуха, после я метна на пода и сви ръце, за да развърже шортите — ръце, достатъчно силни, за да я занесат до леглото и достатъчно нежни, за да я обвият в уютния пашкул на сигурността.

— Този път няма да бързаме. — Той легна до нея, вплете силните си работнически пръсти в нейните и отпусна глава на възглавницата. — Този път… — Целуна я по челото, клепачите, по бузите. — … ще се любим. — После сля устни с нейните в продължителна целувка, която доразпали чувствата, преливащи в сърцето й.

Емили усети мълчаливата му молба за повече страст, за нещо повече от срещата на две тела в нощта и отговори с целувка, по-красноречива от всякакви думи. Приглушеният стон дълбоко в гърлото му й подсказа, че я е разбрал. Вдигна глава и се взря в очите й. Залозите бяха качени.

Той целуна рамото й, изпъкналата й ключица, устните му я изпиваха, подклаждаха чувството, което и двамата изпитваха, но никой от тях не можеше да изрази — толкова непознати и неизречени бяха думите помежду им. Продължи надолу, като я докосваше само с устните и езика си. Гърдите й се надигнаха, жадни за целувки, и той им отдаде заслуженото внимание с нежност, която я просълзи.

Светлината на свещите подчерта блясъка на косата му, когато наведе глава да целуне очертанията на ребрата и плоския й корем под тях, после пусна ръката й, слезе надолу към крака на спалнята и целуна извивката на стъпалото й, глезена, извивката на прасеца, чувствителната гънка зад коляното…

Притисна устни към вътрешната страна на бедрото й, продължи нагоре и Емили се замая от очакване. Той бавно очерта контурите на цялото й тяло, с изключение на тъмния триъгълник, който си остави за накрая, а когато я целуна там, тя се задъха. И друг път я беше докосвал, но никога с такава бавна отмереност, никога с такова чувствено внимание. Да се любим, помисли си тя, цялата облята в топлина от обредните му действия. Ето какво означавало да се любим.

Под ласките му започна ясно да усеща цялото си тяло, постепенно светът наоколо изгуби очертанията си, а съзнанието й се замъгли. В този миг, сякаш почувствал, че тя е на края на разума си, той вдигна глава, върна се към устните й и промълви:

— Още не, още не…

Видя го да поставя презерватива, да се надвесва над нея и нежно разтваря бедрата й, без да откъсва поглед от нейния.

— Ето сега. Сега. Не затваряй очи. Искам да те виждам, Емили. Покажи ми, покажи ми какво усещаш.

Нямаше нужда от подкана. Тя и без това не можеше да скрие нищо. Устните й се разтвориха, изви тялото си в дъга, впи пръсти в мощните му мускули и простена:

— Искам те!

— Не е достатъчно — прошепна той и продължи да се движи между бедрата й, а погледът му направо я изгаряше. — Кажи, Емили — задъхано каза той. — Кажи…

— Аз… Нед! О, Нед!

— Кажи!

— Обичам те!

— Да! — увеличи той темпото и над веждите му изби пот. — Да, Емили! Обичаш! Обичам те! Не чувстваш ли? Не го ли чувстваш всеки път, когато… сега… Емили… Емили!

И те се издигнаха за последен път върху пулсиращата вълна на кулминацията, която ги грабна и вихрено ги отнесе там, където любовта бе властелин на живота им и го променяше изцяло. Държаха се един за друг сред вихъра, докато най-сетне дишането им възвърна нормалния си ритъм, после се погледнаха в очите с усещането за някакво чудо.

— Не се отричам от думите си, Нед — тихо каза Емили. — Наистина те обичам!

— А това се пише: л-ю-б-о-в, а не с-т-р-а-с-т, нали така? — нежно се усмихна той. — Обичам те!

— Прекрасно доказа тезата си — въздъхна Емили.

— Нямах избор. Като се разделихме сутринта, осъзнах чувствата си. А дотогава съвсем не се държах като влюбен мъж — нахвърлих ти се като изгладнял! И твърдо реших тази нощ да променя това. Обичам те, Емили! — Той прокара пръсти през косите й. — И за мен е важно да го знаеш. Но освен това… — Загледа се в догарящата свещ върху нощното шкафче и довърши: — … нищо друго не мога да ти обещая. Ще ми се…

— Шшт! Разбирам те — погали го по бузата тя. — Много е рано за обещания. И за двама ни.

Той неспокойно се намръщи.

— Да върви по дяволите всичко! Ще ми се да ти обещая всичко на този свят, а не мога! Обичам те, а не съм в състояние да имам връзка с нито едно момиче!

— Според мен си в чудесно състояние — усмихна се Емили и той се разсмя.

— Добре, умнице, добре. И като говорим за моето състояние, по-добре да угася свещите, преди да са ни подпалили.

— Тази атмосфера ми хареса. Не че щях да имам нещо против, но очаквах неоправено легло и неподредени гардероби.

— О, гардеробите още са неподредени — засмя се Нед, откъсна се от нея и тръгна към банята. — Просто ги затворих.

— Винаги ли спиш на толкова много възглавници? — сгуши се тя в пухкавото им гнездо и придърпа чаршафа.

— Не — отговори той от банята. — В „Кей Март“ имаше разпродажба и реших, че с всичките тия възглавници нещата стават някак по-изискани.

— Наистина беше така.

— И ще бъде. — Той се появи от банята и се пъхна в леглото при нея. — С повече възглавници могат да се правят толкова много интересни неща.

— О, така ли? И къде се научи да правиш разни интересни неща с възглавници?

— От книгите — разсмя се той.

— Да, да, точно пък оттам!

— Не ми ли вярваш? — потърка той нос в шията й и продължи леко да притиска нежната плът на гръдта й. — Нали знаеш, че си падам по книгите?

— Тогава ми покажи книгата, от която си го научил!

— Ами…

— Така си и мислех, Нед Тъкър! — Тя обхвана лицето му с ръце и го обърна към себе си: — Научил си го от някоя жена, нали?!

— Това да не е часът на признанията, когато ще разказваме миналото си — твоето и моето? — закачливо светнаха лешниковите му очи. — Ако е така, за всяко нещо, което ще измъкнеш от мен, ще искам точно толкова интересни неща и за теб.

— Ооо… — Откровенията за минали връзки не я притесняваха, но имаше други тайни, от които страшно се боеше.

— Хайде да си спестим това, а? — предложи той, вече сериозно. — В миналото си имам само една особа, за която трябва да знаеш, и скоро ще ти разкажа за нея, но нека не е сега. А после и ти ще ми разкажеш за твоя един или двама, или половин дузина, или…

— Ей! — грабна тя една възглавница. — Как така половин дузина?!

Той усмихнат вдигна рамене и тя го замери с възглавницата.

— Това не се прави така — разсмя се той и хвана възглавницата. — Ако имаш малко търпение, ще те науча, само да не се разбеснееш.

— Дай си ми я! — сборичка се тя и задърпа възглавницата. — Половин дузина, а?! Честна дума, ако си мислиш, че съм спала с…

— Не, не мисля — прекъсна я той, преобърна я по гръб, прикова ръцете й на матрака, взря се нежно в лицето й и прошепна: — Не мисля. — И зацелува нацупените й устни, докато се отпуснаха, после лукаво-страстно се усмихна: — А сега дай да измислим някое по-добро приложение на тази възглавница.

 

 

Доста по-късно, когато Емили се обличаше, за да си върви, Нед навлече набързо слипа и шортите си и излезе да прибере кухненските столове от терасата.

— Май пропуснахме залеза — отбеляза Емили, като влезе в кухничката, закопчавайки колана на панталона си.

— Нищо, другия уикенд ще има друг залез, нали?

— Сигурно.

— Тогава можем да се опитаме да го хванем, стига, разбира се, да не се наложи да правим нещо по-съществено. — Пъхна втория стол под масата и се приближи към нея. — Ако другата неделя се любим цял следобед, може и да ни се прииска да погледаме залеза, за да сменим ритъма.

— О, Нед, няма да мога — каза Емили, спомнила си с известно съжаление, че за следните няколко седмици неделните следобеди са обещани на Моника.

— Извинявай — наежи се той. — Не биваше да съм толкова самонадеян. Просто…

— Нед, много искам всеки миг да съм с теб… — Тя обгърна с ръце голите му рамене и вдигна очи: — И щях да съм свободна всяка неделя, но днес следобед обещах на Моника веднъж седмично да й давам уроци, за да се яви на изпит за гимназиална диплома.

— Ей, страхотно! — притисна я той към себе си. — Аз съм просто един себичен негодник, който иска по-дълго да е с теб.

— И аз искам да съм по-дълго с теб и обещах на Моника неделните следобеди, без дори да се замисля. Но, честно казано, въпреки голямото си желание да й помогна, вече съжалявам, че съм й го предложила.

— Напротив, направила си точно каквото трябва. Може би така е по-добре — малко кисело се усмихна той. — Колкото по-дълго съм с теб, толкова повече се боя да не се отрека от всички ограничения, които съм си поставил. А и за двама ни ще е по-добре да не избързваме.

Емили си спомни за непосилната задача да преодолее враждебното отношение на баща си и за още по-застрашителната перспектива да разкрие самоличността си пред Нед.

— Предполагам, че си прав — съгласи се тя и изпита желанието да може да му каже всичко и да сложи край на мъчителната болка от лъжата си, но добре знаеше, че няма да е разумно да го направи.

— Днес каза ли нещо на родителите си? — попита той след кратко колебание.

— Да, казах им — отбягна погледа му тя.

— Не са очаровани, нали?

— Не са.

Нед въздъхна.

— Това ще ти създава ли проблеми?

— Няма да го позволя — срещна погледа му тя. — Аз те обичам и те ще трябва да свикнат да се съобразяват с това.

— Казала си им, че ме обичаш? — учудено вдигна вежди той.

— Не — усмихна се тя и поклати глава. — До тази вечер дори и пред себе си не бях признала чувствата си към теб. Ти си първият, който го чува.

— И слава богу — засмя се той. — Не че няма да се зарадвам, ако го изкрещиш горе от покрива, но си мисля, че е по-добре информацията да се поднася на родителите постепенно. Особено на твоите, след като не ме одобряват, още преди да са ме видели.

— Нед, извинявам се за техните предразсъдъци! Направо не мога да си представя как така те…

— Стига, стига. Ти не можеш да им нареждаш какво да мислят, така че няма защо да се извиняваш.

— Но аз се чувствам ужасно, като че ли са ти ударили плесница.

— Ще се оправят ли нещата, ако се запозная с тях? — Той я погали по брадичката. — Обещавам, че ще се облека като човешко същество и ще се държа прилично.

— Ами… — Емили изпадна в паника и отмести очи. — Нека изчакаме още малко — след два дни заминават на морско пътешествие и три седмици няма да са тук.

— На морско пътешествие, а? — Той облегна главата й на рамото си и я целуна по косите. — О, Емили, дали някога ще мога да ти осигурявам такива неща? Родителите ти май имат право да възразяват срещу човек като мен!

Тя вдигна глава и го изгледа.

— Това са глупости, Нед Тъкър, и ти добре го знаеш. Ако продължаваш така, аз просто ще трябва да… да…

— Да, какво? — развеселено я погледна той.

— Да ти налея малко ум в главата с една целувка! — Сграбчи главата му с ръце и притисна устни към неговите.

Той моментално се присъедини и устните му се отпуснаха, за да се слеят с нейните. Двамата страстно пресрещнаха езици през смесения си дъх. Скоро нежността отстъпи и в отговор на непристойната намеса на ръцете телата им запулсираха. Пръстите на Нед започнаха да освобождават току-що закопчаните копчета на блузата й, но Емили задържа ръката му, откъсна устни от неговите.

— Това е лудост! Трябва да вървя и да те оставя да спиш.

— Кой го казва? — отново посегна към копчетата той.

— Аз го казвам. — Отблъсна ръката му, изтръгна се от прегръдката му и дишайки тежко, загърна блузата си. — Онова, което се опитвах да ти кажа, е, че парите не са от първостепенно значение. Съгласен ли си с мен?

— Не знам. — Той се усмихна и пристъпи към нея: — Когато те събличам, мисля по-ясно.

— Какво, по дяволите, правиш?! — отстъпи тя назад.

— Досадна заядливка!

— Нед, бъди разумен! Няма да ти позволя да се мотаеш по ония греди, без да си се наспал!

— Но аз няма да мога да те прегръщам така чак до другия петък! А това е след цели сто години!

— Известно ми е — изгледа го тя. — И на мен ще ми е също така самотно. Да отменя ли уговорката с Моника, за да сме заедно повече време?

— В никакъв случай. — Той пъхна ръце в джобовете на шортите си, сякаш за да ги усмири. — А всеки път ли ще оставаш да вечеряш у тях?

— Не. Не сме се уговаряли така, а и не бих се съгласила.

За миг той я изгледа мълчаливо:

— Какво ще кажеш тогава другата неделя да вечеряме у майка ми?

— В дома на майка ти?! — Емили замълча, малко изненадана от предложението му.

— Разбира се. — Тонът му прозвуча небрежно, но погледът му съвсем не беше такъв. — Днес не само ти изплю камъчето за нашата връзка. Само дето реакцията на майка ми беше малко по-различна от тази на твоите родители. Тя се зарадва, че най-сетне съм се заинтересувал от някого и умира от любопитство да се запознае с теб.

— Ами… Мисля, че би било добре — отвърна Емили, вече посвикнала с идеята. — Да, добре — усмихна се тя.

— Предполагам, че ще бъде и Кърт, щом разбере, че ще идваш. Добре, че ми е брат и мога да му имам доверие, защото страхотно си пада по тебе.

— Това ме ласкае.

— А, така ли? Я не бъди толкова поласкана, че да не отменя поканата!

— Да не би наистина да ревнуваш от брат си?!

— Не — усмихна се той. — Радвам се, че вече се познавате.

Емили изпитателно го изгледа, като продължи да обмисля поканата, и най-после попита:

— Водиш ме у дома, за да ме представиш на семейството си, нали?

— Да — отвърна той със сериозен поглед. — И ако мислиш, че това е важно, си напълно права.