Георги Коновски
С храна си живял (7)

7.

Сред многото торби, кутии, дори сандъци в колибата имаше и тенекиена кутийка с патрони. Йоан внимателно ги преброи — ще има за две зареждания на пистолета. И дори останаха, за да допълни пълнителя след стрелбата на мъртвия пазач.

Пренесоха внимателно всичко — помогнаха си със старата кола без впрегатни животни, която намериха в богатото село. Месо имаше за няколко плътни наяждания — не само одраната овца, ами и няколко от кучетата, неусетили овреме какво става.

Обаче, не намери жената там, където я остави. Нито новаците. По следата откри трупа й — разголен, нахапан, разтерзан…

Нямаше смисъл да се ядосва — каквото било, било. Друга ще намери. Макар скоро да не планираше експедиция — имаха достатъчно храна. А да се запасяват… Защо? Никой не знае не утрешният ден как ще мине, ами и този как ще завърши. И дали ще завърши…

Дори за двамата бегълци не помисли лошо. Като ги намери — толкова неща ще им измисли, че ще съжалят, задето не са загинали в оная битка…

Драко се върна леко задъхан. Беше убил пазачът от другата страна на селото, сблъскал се беше с бягаща жена, изнасилил я, убил и нея, а накрая беше намерил някаква птица в клетка в колибата, пред която Йоан уби стареца. Шарена такава… И явно жилава, както се виждаше по оскубаното й тяло…

Върнаха се пак по същия път — заобикаляйки рида, прегазвайки през тихия брод на иначе шумната и бърза река, оглеждайки се, ослушвайки се. Йоан дори изпрати трима напред и остави трима да пазят тила им. Така — с натоварената каруца, която теглеха и бутаха с усилие, бяха почти безпомощни. А, за да не станеш плячка, трябва винаги да си нащрек. И с извадени нокти — да ги показваш след началото на сблъсъка беше късно.

После, в подземната зала, струпаха всичко върху металния трон на Йоан. И нему, и на останалите беше ясно, че дори в този хлад месото трябва да се изяде до три дни. То и после ставаше, разбира се — в тоя глад всичко се ядеше, а месото и заедно с червеите, но… Сега имаха доста, нямаше смисъл да пестят…

И, все пак, Йоан предпочете месото да е при него. Да се знае кой е вожда, кой държи ръката с палицата…

Метна някакъв голям парцал — я бивше одеало, я наметка — върху труповете на убитите животни и се изтегна отгоре им.

Пак по тая причина не разреши никой да яде сега. До вечерта оставаше малко — нека живеят с мисълта, че той и само той определя кога какво се прави…

В новия свят демократи отдавна нямаше. Бяха там — при хуманистите, при жалостивите, при моралните хора…