Георги Коновски
С храна си живял (30)

30.

В този нов свят нямаше време и място не само за чувства, но и за думи. Кога и как човек да изрази себе си, да се отпусне… Ако навред беше смъртта…

Мъжете и жените не се обичаха — размножаваха се. А понякога само изпълняваха повелите на нагона.

Групата на Йоан никога не остави жена при себе си. Той знаеше — жена означава пробуждане на чувства, на завист, на ревност… И забравяне на останалите в името на жената…

Ето защо жени намираха само насила. Случайно срещната, намерена, видяна — изнасилена и убита. В малките села, където хората се опитваха да се съберат наедно, да се бранят, да се скрият — групата връхлиташе, избиваше мъжете, изнасилваше жените и после премахваше и тях. До следващото село…

Жената беше и стимул, и тежест за мъжа — това Йоан знаеше по личен опит. Как пърхаше над земята в дните на любовните си горения… И не само по бъдещата си жена — страдаше и се възвисяваше и по други… Буен огън…

Само дето на буен огън чеверме не се прави.

Буйният огън е сигнал, топлина, красота… Но за постоянство се изисква жарава. Стихнал огън, нажежени въглени, бавно тлеещи, поддържащи равномерна топлина, съгряващи и създаващи…

Може да се изгориш само, ако бръкнеш в него…

А буйният огън е заплаха и за теб, и за околната среда. Пожари, унищожения, безсмислена загуба на всичко…

Така усети, че е намерил истинската жена — разбра го по умиротворението в присъствието на тази, която заведе пред олтара. Пред нея не бушуваше — пред нея благоговееше. И разбра: това ще е човекът, с когото иска да изкара живота си…

Само дето отдавна е казано: боговете се смеят, щом хората правят планове…

А Ейа…

Не, тя не беше жарава…

Нямаше го лудият пламък, но липсваше и постоянната топлина. Беше се опарила. И не искаше да гори пак. Просто Йоан й харесваше — мъж, човек, близък…

Затова пожела да стигнат до края…

Което, впрочем, в хаоса беше нормално. Нямаше време за бавен живот. Нямаше време за мислене, за разговори, за споделяне…

Живееш…

А в това се подразбираше — оцеляваш, храниш се, задоволяваш желанията си.

Всички…

Сега…

Утре…

Колко е далеч до утрешния ден…

Ако изобщо настъпи…

Йоан не размишляваше по тоя въпрос. Той отдавна беше направил изводите си — още когато започна хаосът. Решилите да формулират основните постулати на новия живот бяха закъснели. Те първи станаха жертви на необгърнатото и неразбраното.

Не, не… Първите жертви бяха онези, които смятаха, че могат да анализират света на джунглата. Оказа се, че време за анализ няма…

И тези, които смятаха, че може да вкарат реалността в някаква формулировка.

Но реалността се менеше постоянно, а формулиращите се превръщаха в мъртва материя…

Така че Йоан и сега не мислеше, не правеше изводи…

До него леко спеше Ейа, той не смееше да помръдне, за да не я събуди. И тялото му полека изтръпваше. Но това не беше болка, а миг на сладост. Миг, който той желаеше да продължи. Макар да не знаеше докога…

И в този момент лампите блеснаха, угаснаха, пак светнаха ярко…