Георги Коновски
С храна си живял (24)

24.

Вратата на фризера хвръкна — като отнесена от взрив. Всъщност, беше я отметнал с рамо грамаден звяр — нещо като получовек, полумаймуна. Без да обръща внимание на изгърмялата на пода врата, маймунякът се носеше право към Йоан. Той изобщо не се замисли. Вдигна малко цевта и от кръста пусна къс откос, после подравни мерника и изстреля още три куршума. Това би трябвало да е достатъчно, но звярът изобщо не трепна. Продължи да лети с грамадни скокове и Йоан внимателно се прицели в очите. Три… Още три…

Маймунекът изведнъж закова и рухна като падаща колона…

Но Йоан нямаше време да го гледа. От вратата вече тичаха други маймуни — пет ли, шест ли…

И той заработи с прецизни кратки откоси. Една маймуна… Още една…

Останалите направиха лек завой и се опитаха да го заобиколят. Трябваше да избира — да закрие левия или десния фланг. Отляво беше Ейа… И Йоан завъртя оръжието натам. Покоси първата маймуна, втората забави тичането… И падна под куршумите на Хит. Само той се притече на помощ. Останалите трима внимателно следяха секторите си и подвикваха на учените да побързат.

Хит обърна огъня към десния фланг. Там трите маймуни вече бяха стигнали до вратата към голямата зала, но внезапният оловен поток — почти от упор и директно в гърба, ги спря.

Хит мина на единична — прицелваше се в главите им, пускаше два бързи, после минаваше към следващата. Докато човек мигне — и трите маймуни бяха мъртви…

В ъгъла на залата, до голяма камина, скрити зад барикада от мебели, се бяха събрали учените. Някои държаха оръжия в ръка. Какви ли уреди за убиване нямаше там — и пистолети /абсолютно безпомощни срещу маймуните/, и стари, но солидни автомати, дори един стискаше автентична автоматична карабина от войната…

Никой от охраната не помръдна. Само Хит обиколи, огледа всичко…

— Подведохме се по тая уж заключена врата — каза той на Йоан, когато мина покрай него…

Йоан кимна. Не беше негова работа, но той имаше едно правило в Евангелието от Йоан: „Нищо не е такова, каквото изглежда“…

Обаче, за охраната отговаряше Хит…

Справиха се, вярно. Засадата на маймуните беше добре обмислена и почти успешна… Ако не бяха автоматичните оръжия и инстинктът на Йоан и Хит…

Но за кого ли беше подготвена?

И кой гарантираше, че някъде из голямата къща нямаше друга засада?

Хит остави Йоан с тримата от охраната да бдят над учените, продължаващи изследванията си. Сам той взе един човек с оръжие и тръгна отново да огледа къщата. Което, според Йоан, трябваше да направи още при идването. Но, изглежда не бяха за пръв път тук и разчитаха на познатото…

А някой ги беше видял, разчел поведението им и беше устроил засада…

Не успокояваше, че този „някой“ беше маймуна. Щом един прачовек е успял да схване системата — трябваше да се променя.

Отделно, че си заслужаваше да се помисли по-сериозно и да се отнесат с по-голямо внимание към гигантските маймуни…