Георги Коновски
С храна си живял (28)

28.

Йоан замълча. Отговорът беше ясен, но как да обясни, че помощта е едно, а вдадеността в една работа — съвсем друго нещо…

Да, помагаше им и сега — включи се в мисията им, без да го молят освежи храната, обаче…

Живееше тук, такива бяха правилата, спазваше ги. Пък и отговаряха на неговите изисквания от Евангелието му. Не ти ли вреди — помагай!

На първо място — да не ти вреди. Всякак…

Ти си основата на този свят. Който съществува, защото ти съществуваш. Своеобразен солипсизъм. Светът е твой — защото ти си го създал. Такъв, какъвто си можел да го създадеш. Смърт, жестокост, хищници, вечна борба… Докато успяваш… Това е твоят свят…

Премахнат ли те — изчезва и светът…

Затова трябва да се пазиш. Себе си — най-напред. Рисковете с твоя живот са рискове за света…

След теб щяло да го има? Да, бе… Кой ще го докаже? Кой ще го види? Кой ще го изживее?

Ето защо Йоан преценяваше всичко ставащо наоколо от гледна точка на личността си. Той! И после останалите — в зависимост от приближеността до него…

Е, преди беше друго… Но беше и друг свят…

Тогава в центъра му стоеше пак той — съставен от мнозина. Децата, жена му, родителите, близки, приятели, познати… По тази линия…

Тогава действията и помислите му зависеха от много пресичащи се интереси. Интересите на децата и жената, на цялото семейство, на близките хора…

Сега стана прекалено лесно. Една точка — той. И останалото се върти около нея.

Трябва му, харесва му, нужно му е… А как ще се отрази на него самия?

Хубаво е — обаче рискува себе си?

И колко от хубавото си заслужава?

Прицел в живота — през един мерник. Своя интерес…

Сега беше в друга среда — на хора, които искаха да възстановят предишния жизнен ред. Но — рискувайки себе си…

Тогава — за кого се жертваха?

Имаше ли смисъл да създаваш нов свят за непознати и далечни теб хора? Които може да са всякакви…

Себе си познаваш…

Аксиома — ти си най-най-най…

И тази аксиома ти дава сигурност…

А сега трябва постоянно да доказваш теоремата, че някой заслужава да те смени… Изобщо!

При което изходящото условие беше сътворено от някой друг. И резултатът щеше да е от полза за някой друг…

Е, Йоан нямаше нищо против да помага… Но — да помага… Не да се жертва за други… Непознати, далечни… Може би дори незаслужаващи… Със сигурност незаслужаващи — щом така леко щяха да приемат подарен им свят…

Платен с живота на Йоан… И други…