Георги Коновски
С храна си живял (14)

14.

Беше излязъл вече от зоната на групата си. Силни, страшни — но спазваха някои ограничения. И атаките към чуждите селища провеждаха някъде далеч от своя регион. Предпочитаха повече да ходят и да мъкнат плячката, но да имат буфер между тях и годните за обиране места…

Огледа се.

Огромно поле, напукана земя, тук-там трева, някъде в средата почти малка горичка. Удобно място за скривалище… Което със сигурност не бе забелязал първи той.

Затова тръгна по края на джунглата. Внимателно, с раздвоено внимание — и към полето, и към дълбините на джунглата. Затова и забеляза отдалеч задаващия се керван.

Няколко каруци, облечени в кожи воини, дори двама ездачи…

Идваха ли от неговата пещера или отдругаде — отдалеч не можеше да каже. Но бяха натоварени. Личеше си…

Забелязал ги беше не само той.

Изведнъж тревата пред кервана се надигна, с адски рев от земята излетяха десетина чудовища — отдалеч изглеждаха в кожуси, при внимателно вглеждане той разбра… Огромни маймуни…

На които не им бяха нужни оръжия. С няколко скока стигнаха кервана, единият скочи и още във въздуха измъкна от седлото предния ездач, откъсвайки главата му със замах. Вторият кон се опита да избяга през полето. Понесе се панически към горичката.

И оттам изхвърчаха хищниците. Грамадни пантери — черни, кръвожадни, гладни…

Конникът и конят загинаха мигновено…

Но това беше вече детайл от касапницата на полето…

Маймуните се втурнаха срещу неочакваната конкуренция. Започна кървава схватка, в която нещастниците от кервана бяха само наградата…

Йоан внимателно следеше боя.

Тук две маймуни нападнаха пантера откъм главата и откъм опашката, раздвоявайки вниманието й… Там пантера беше съборила маймуна и яростно дереше със задните си лапи оголения корем… Близо до джунглата, над труповете на неколцина от кервана, обикаляха в кръг маймуна и пантера, дебнейки се внимателно…

Тогава стана още по-страшно…

Пантерите побягнаха към горичката. Дори победителката в двубоя с повалената маймуна спря да дъвче разпилените черва и се втурна с другите.

Маймуните изреваха и се хвърлиха в победна атака…

До горичката.

Откъдето изскокнаха няколко грамадни лъва и гъвкави лъвици и набързо промениха ситуацията…

Сега битката се превърна в опит за оцеляване от страна на маймуните и пир на хищниците насреща им…

Зверовете ръмжаха, скачаха, хапеха, късаха… Колкото и да бяха едри, колкото и да бяха бързи, колкото и да плашеха едрите им жълти зъби… Маймуните постепенно намаляваха…

Последните няколко се опитаха да избягат в джунглата, но бяха застигнати по пътя и разкъсани до една…

Йоан гледаше със затаен дъх. И се молеше само да не го забележат окървавените до очите хищници…

Не го видяха…

Спряха до джунглата, повлякоха последната маймуна към горичката, а после се разпръснаха и започнаха бързия си обилен обяд…