Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Реквием за кервана PQ–17
Документална трагедия - Оригинално заглавие
- Реквием каравану PQ-17, 1978 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Кузман Савов, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- MesserSchmidt (2013)
- Корекция
- ultimat (2014)
Издание:
Валентин Пикул. Реквием за кервана PQ–17
Издательство „Советский писатель“, 1978
Редактор: Марчо Николов
Художник: Симеон Кръстев
Худ. редактор: Гичо Гичев
Техн. редактор: Цветанка Николова
Коректор: Нина Джумалийска.
Дадена за печат на 13. IV.1981 г.
Подписана за печат на 13. I.1982 г.
Печатни коли 17,50.
Издателски коли 14,70. УИК 16,239
Изд. поръчка № 51.
Техн. поръчка № 430.
Код 24/95363/5617–102–82
Военно издателство София
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Реквием за кервана PQ – 17 от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Реквием за кервана PQ – 17 | |
| Реквием каравану PQ-17 | |
| Автор | Валентин Пикул |
|---|---|
| Създаване | 1969 г. |
| Първо издание | 1970 г. СССР |
| Оригинален език | руски |
| Жанр | Исторически-приключенски |
| Вид | роман |
„Реквием за кервана PQ – 17“ (на руски: Реквием каравану PQ-17) е исторически роман от съветския писател Валентин Пикул, написан през 1969-1970 г.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
По време на Втората световна война, САЩ и Великобритания организират доставки на различни военни товари за СССР през Северния Атлантически океан. Нацистка Германия полага големи усилия, за да спре тази линия на доставки. Цялата мощ на флотата на Хитлер е прехвърлена към пристанищата в окупирана Норвегия. В морето, във въздуха и във водата стават ожесточени битки между армиите на Германия и на антихитлеристката коалиция. В романа на Валентин Пикул е представена борбата не само чрез действията на генерали и адмирали, но също и чрез делата на обикновените войници, летци и моряци.
На 4 юли 1942 г. военните кораби, охраняващи конвой PQ-17, получават необяснимо лично нареждане от сър Дъдли Паунд, първият морски лорд на Адмиралтейството на Великобритания: „Convoy is to scatter!” (Конвоят да се разпръсне). Транспортните кораби на кервана, оставени без защита, стават лесна плячка за немските самолети и подводници. От 35 кораба от конвоя са потопени 24; убити са стотици британски, американски и съветски моряци; загубeно е огромно количество военни товари. Причините за този разгром се опитва да разбере Валентин Пикул.
Отделно голяма част от романа е посветена на личността на Н. А. Лунин, командир на подводница K-21. През лятото на 1942 г., K-21 охранява кервана PQ-17 и героично атакуват флагмана на флота на Хитлер, бойния кораб „Тирпиц“, отрязвайки пътя му към открито море.
Източници
- ((ru)) Анотации за книги на писателя Архив на оригинала от 2014-07-14 в Wayback Machine.
Севастопол-Мурманск
На първи юли нашите войски изоставиха Севастопол…
Същият ден Гьоринг вдигна „всичко, що лети“ от полярните летища. Откъм посоката на слънцето ескадрилите на страшна височина бяха насочени към Мурманск… В състава им имаше екипажи, които съвсем наскоро се бяха пребазирали в Норвегия от Сицилия, където обслужваха армията на Ромел в Африка[1]…
Тежко е: нашите войски изоставиха Севастопол!
Хитлеристката авиация започна изпълнението на заповедта на фюрера Мурманск да бъде напълно унищожен. Във въздуха над пристанището се разгоря въздушен бой. Този ден нашите летци се биха до последния патрон, до последната капка бензин. Градът гореше. Огромен черен облак от сажди и пушек беше надвиснал над покривите му.
Зенитните оръдия бяха малко. Твърде малко. Стреляше се по противника от корабите. Тук-там във въздуха се разтваряха гъбите на парашутите — свалените асове на Гьоринг с талисманите и ордените си, с дъбовите си листа сега плаваха надолу право към пламъците, право към оловните води на Колския залив… Тежко е. Много тежко. Вчера изоставихме Севастопол.
На следващия ден всичко се повтори отначало. Противникът беше решил без оглед на загубите да доразруши с бомби и да доизгори със запалителни средства онова, което беше оцеляло след вчерашното нападение на авиацията.
Няколко бомби паднаха в цеховете на корабостроителниците. В пристанището бяха запалени складовете, но хората успяха да ги спасят. Батопортът на единствения в целия флот док беше повреден от бомбите. Градът догаряше…
Вицеадмирал Головко записваше в дневника си:
„Сякаш нарочно едва сега, когато Мурманск всъщност вече не съществува като град, са получени сто зенитни оръдия за неговата отбрана… Дадох заповед плаващият док на Морфлота да бъде преместен на друго място. Иначе той ще бъде потопен. Снощи черноморци са изоставили Севастопол… А сега и тук всички са покрусени… За 17 конвой никакви сведения. Липсата им още не означава нещо лошо. И все пак тревожно и тежко е…“
Операцията „Ход с коня“ предварително предвиждаше унищожаването на Мурманск. И градът лежеше сега в прах и пепел. Но пристанището, но корабостроителницата действуваха, шосето също живееше.
И все пак тежко е: изоставихме Севастопол!
Британският контраадмирал Фишър донесе най-пресни данни от своето разузнаване. Този път той дори не беше угрижен.
Английският аташе беше развълнуван до крайност:
— Можете ли да повярвате, адмирале! Един спитфайер успял все пак да пробие покривалото на мъглата. Но аерофотографирането ненадейно престанало да фиксира „Тирпиц“ и „Хипер“ в Трондхейм… Къде са се дянали тия коритца, не ни е известно.
— Трябва да се потърсят в Алтенфиорд — каза Арсений Григориевич. — Германците много обичат този фиорд, който им дава възможност за бързо и решително излизане на оперативен простор.
— Значи, и вие сте склонен да мислите, че германските линкори се канят да излязат на нашите комуникации?
Като командир на „Бархъм“ в миналото Фишър сам разбираше каква страшна разрушителна мощ имат корабите от този клас. Той излезе от кабинета на Головко, като помръдваше възмутен рамото си:
— Това е ужасно… Това коренно променя цялата обстановка!
Британската мисия предаде на кервана PQ–17, че Мурманск се отменя като крайно пристанище след бомбардирането му и корабите сега трябва да продължат до Архангелск (впрочем това решение на съюзниците беше само изгодно за нас, тъй като от Архангелск товарите стигаха по-бързо до нашия фронт).