Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Реквием за кервана PQ–17
Документална трагедия - Оригинално заглавие
- Реквием каравану PQ-17, 1978 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Кузман Савов, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- MesserSchmidt (2013)
- Корекция
- ultimat (2014)
Издание:
Валентин Пикул. Реквием за кервана PQ–17
Издательство „Советский писатель“, 1978
Редактор: Марчо Николов
Художник: Симеон Кръстев
Худ. редактор: Гичо Гичев
Техн. редактор: Цветанка Николова
Коректор: Нина Джумалийска.
Дадена за печат на 13. IV.1981 г.
Подписана за печат на 13. I.1982 г.
Печатни коли 17,50.
Издателски коли 14,70. УИК 16,239
Изд. поръчка № 51.
Техн. поръчка № 430.
Код 24/95363/5617–102–82
Военно издателство София
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Реквием за кервана PQ – 17 от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Реквием за кервана PQ – 17 | |
| Реквием каравану PQ-17 | |
| Автор | Валентин Пикул |
|---|---|
| Създаване | 1969 г. |
| Първо издание | 1970 г. СССР |
| Оригинален език | руски |
| Жанр | Исторически-приключенски |
| Вид | роман |
„Реквием за кервана PQ – 17“ (на руски: Реквием каравану PQ-17) е исторически роман от съветския писател Валентин Пикул, написан през 1969-1970 г.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
По време на Втората световна война, САЩ и Великобритания организират доставки на различни военни товари за СССР през Северния Атлантически океан. Нацистка Германия полага големи усилия, за да спре тази линия на доставки. Цялата мощ на флотата на Хитлер е прехвърлена към пристанищата в окупирана Норвегия. В морето, във въздуха и във водата стават ожесточени битки между армиите на Германия и на антихитлеристката коалиция. В романа на Валентин Пикул е представена борбата не само чрез действията на генерали и адмирали, но също и чрез делата на обикновените войници, летци и моряци.
На 4 юли 1942 г. военните кораби, охраняващи конвой PQ-17, получават необяснимо лично нареждане от сър Дъдли Паунд, първият морски лорд на Адмиралтейството на Великобритания: „Convoy is to scatter!” (Конвоят да се разпръсне). Транспортните кораби на кервана, оставени без защита, стават лесна плячка за немските самолети и подводници. От 35 кораба от конвоя са потопени 24; убити са стотици британски, американски и съветски моряци; загубeно е огромно количество военни товари. Причините за този разгром се опитва да разбере Валентин Пикул.
Отделно голяма част от романа е посветена на личността на Н. А. Лунин, командир на подводница K-21. През лятото на 1942 г., K-21 охранява кервана PQ-17 и героично атакуват флагмана на флота на Хитлер, бойния кораб „Тирпиц“, отрязвайки пътя му към открито море.
Източници
- ((ru)) Анотации за книги на писателя Архив на оригинала от 2014-07-14 в Wayback Machine.
Телеграмата на Сталин
Под мощното прикритие на флота на адмирал Дж. Товей керванът PQ–15, прикрит от полярните мъгли, пострада доста по пътя си за Русия поради грешки на самия ескорт. Най-напред английският линкор „Кинг Джордж V“ със замах преряза собствения си есминец „Пенджъб“, а после британските кораби се заловиха да унищожат подводницата „Ястреб“, плаваща под флага на непокорната героична Полша. Командирът на тази подводница Болеслав Романовски, жестоко ранен, на два пъти командува изплаване, като даваше позивните си на съюзниците. Но англичаните с упоритост продължаваха да атакуват поляците с бомби и снаряди. На мостика на подводницата — труп върху труп! — лежаха убитите полски матроси… Съдът в Лондон установи, че командирите на английските кораби, изпратили „Ястреб“ в бездната, не умеели да се ориентират в обстановката и не знаели собствените си опознавателни сигнали. Но керванът PQ–15 все пак стигна до СССР, като загуби само три транспорта, торпедирани от въздуха.
А англичаните явно бавеха изпращането на следващия керван PQ–16… На 27 април Рузвелт с раздразнение писа на Чърчил в смисъл, че американците не изпращат помощ на СССР, за да задържа Англия тези тъй нужни на русите товари в Исландия. На 2 май коректният Чърчил отговори на президента: „Въпреки дълбокото си уважение към вас не сме в състояние да изпълним вашето предложение…“ Призракът на „Тирпиц“ бродеше в океана… На 6 май Сталин се обърна с послание до Чърчил.
„Понастоящем — писа той — в Исландия и на път от Америка за Исландия се събират около 90 парахода с важни военни товари за СССР. Научавам, че изпращането на тези параходи се отлага за продължителен срок…
И все пак, аз намирам за възможно да се обърна към вас с молба да направите всичко, което можете, за да се осигури доставянето на тези товари в СССР през месец май, когато това ни е особено нужно за фронта.“
Сега, когато германците отново бяха предприели силно настъпление на широк фронт, всеки самолет, всеки танк и всеки тон алуминий бяха особено нужни на страната. Важните индустриални центрове бяха окупирани от врага, а повечето от нашите заводи, прехвърлени далеч в дълбокия тил, още не бяха развили производствената си мощност. Цялата страна беше замръзнала в страшно напрежение… Ленинград е в блокада, врагът още не се е оттеглил от Москва, а хитлеристката армия с грохота на танковите си вериги вече е нацелила двата си железни зъба към Кавказ и към Волга. Да се лиши СССР от помощ при тези условия би било престъпление и Чърчил беше принуден да признае: — Русите водят сега много тежки боеве и те очакват от нас да поемем риск… Операцията ще бъде оправдана — диктуваше той направо на телетипа, — ако до местоназначението стигнат дори половината от корабите!
Чърчил ускори изпращането на поредния керван, който излезе в океана под кодовото название PQ–16… В същото време сред фиордите на Исландия започна да се формира следващият керван с военни товари — PQ–17.
На този керван вече не беше съдено да се завърне в родината си под обнадеждаващите инициали QP, очакваше го друга съдба, каквато ние никому не бихме пожелали.