Валентин Пикул
Реквием за кервана PQ–17 (17) (Документална трагедия)

Обстановката

В полумрака на огромния салон на „Тирпиц“ адмирал Шнивинд обмисляше как да бъде решена съдбата на кервана, който трябваше да поеме към бреговете на СССР някъде през юни или юли… Неговите размисли се побраха в 15 страници машинописен текст, който той между другото връчи на гросадмирал Редер, когато се срещна с него в Трондхейм.

— Тук има всичко, което е нужно — каза Шнивинд, доволен от себе си. — Предвидил съм дори движението на паковите ледове на север… От Алтенфиорд „Тирпиц“ може с форсиран ход да настигне кервана, набърза ръка да остави от него онова, което остава след изядено яйце и също тъй бързо, като плъх, да се скрие обратно в дупката си. Докладвайте на фюрера нашата увереност в успеха и му кажете да престане да се страхува от митическите авионосци на противника.

— Колко гориво ви е нужно? — попита конкретно Редер.

Шнивинд беше готов за такъв въпрос — твърде актуален за петролната икономика на Германия.

— Всяка страница от моя доклад ще струва на нашата фатерланд хиляда тона, а те са всичко петнадесет. Но изразходвала това гориво, Германия ще може да измени целия ход на войната на Източния фронт…

Това беше тежко казано! Върху доклада на Шнивинд в щаба на флота удариха печата с червен надпис: „За ограничен кръг лица.“ В този ограничен минимум, разбира се, влизаше и самият Хитлер, който се съгласи да проведе тази операция при едно условие: излизането на „Тирпиц“ в полярния океан е допустимо само „с личното одобрение на фюрера“.

— Тази година аз завършвам битката против болшевизма и трябва да бъда сигурен, че флотът ще извърши полезни акции, които ще изолират русите от връзките им с техните съюзници — разсъждаваше Хитлер. — По този въпрос не може да се теоретизира в сравнителни плоскости — или-или. Нужен ми е решителен успех на флота, така че нито един керван повече да не може да се промъкне до Мурманск!…

Между другото хитлеристите не бяха хвърлили още нито една бомба върху мурманските кейове и корабостроителни площадки. По този начин те изпълняваха заповедта на фюрера базата да бъде запазена с оглед да се използува от германския флот. Но Мурманск се оказа непристъпен за тях — планинските полкове, тиролските стрелци от армията на Дитъл не успяха да минат осемдесет километра и заседнаха в отбрана по хълмовете. И ето сега… сега…

— Сега Мурманск трябва да бъде унищожен! — нареди Хитлер. — Под носа на нашата групировка „Норд“ работи мощен кораборемонтен завод, а пристанищната система на русите идеално осигурява бързата обработка на товарите… Тази операция трябва да бъде проведена безусловно, независимо от загубите на авиацията!

Шнивинд разсъждаваше така: щормовият период в Полярния океан завършва през юни; паковият лед още няма да е успял да се отдръпне далеч на север, а мъглите ще започнат по-късно. Следователно керванът PQ–17 ще бъде принуден да се движи по на юг — това значи, че горивото на германските самолети ще им бъде достатъчно, за да долетят до него, да хвърлят торпедата си по корабите и да се върнат на своите летища…

През онези дни Редер направи официална декларация:

— Въпросът за снабдяването на северните руски пристанища остава решаващ за целия ход на войната, която водят англосаксонските страни. Тези страни са принудени да поддържат мощта на Русия, която със своята упоритост ангажира на изток всички главни германски военни сили. Скоро керванът PQ–17 и неговата съдба станаха обект на обработка във флотската група „Норд“, а цялата операция по унищожаването на този конвой получи при германците кодовото название „Ход с коня“.

След като прие шахматния термин, гросадмиралът започна да рокира своите сили — подводни и надводни. През целия период на Втората световна война германският флот не беше извеждал толкова мощна ескадра, каквато изведе сега срещу кервана PQ–17!

— Ние включваме в „Ход с коня“ — планираше Редер — цели пет активни тактически групировки. Първата ще тръгне от Нарвик, за да унищожи транспортните съдове на кервана; нейна основна сила ще бъдат тежките кръстосвачи „Адмирал Шеер“ и „Лютцоф“ с чираци пет миноносеца. Втората — от Трондхейм начело с „Тирпиц“, а с него — „Хипер“ и пет миноносеца — за борба с ескорта. Третата — подводници, които ще развърнем от 10 юни на североизток от Исландия. Четвъртата — пак от подводниците; тя ще бъде разположена с оглед да нанася ловки удари между островите Ян-Майен и Медвежий. Петата — заключителна групировка — е за разузнаване, насочване към целта и за атаки според обстоятелствата.

Щабът в Кил обработи всички данни за прехващането, за развръщането на бойните сили по комуникациите и направи извода:

— „Ход с коня“ влиза в сила от момента, когато конвоят PQ–17 започне движението си от бреговете на Исландия.

На седемнадесети юни в главната квартира на Хитлер планът за тази грандиозна операция на германския флот беше утвърден. До този момент сферите на действие на съюзниците бяха вече доста ясно разграничени:

а. Британският флот непрекъснато се движеше по линията Исландия-Скапа Флоу-Фарерските острови.

б. Обединените сили на англичани и американци се базираха плътно в исландските фиорди и бази; съветският Северен флот осигуряваше комуникациите в океана — всички, които лежаха на изток от меридиана на Нордкап, включително и ледните райони на Карско море…

Впрочем, „Ход с коня“ не можеше да избегне някои случайности. Но случайностите не се вземат пред вид. Хитлеристите се надяваха, че при бойния сблъсък „Тирпиц“ ще успее да ангажира в боя силите на ескорта, а „Лютцоф“ и „Адмирал Шеер“ в това време ще успеят да направят кервана на парчета. Подводната ескадра (23 единици) според плана трябваше да довърши заедно с авиацията корабите на PQ–17.

Между другото, човекът (или групата хора) благодарение на когото (или на които) германският флот знаеше почти всичко за обстановката в Исландия, остана в сянка. Адмирал А. Г. Головко изказа предположение, че разузнаването на Канарис е работило дори в Управлението на британския флот… Възможно е! Кой е бил той! Някой предател? Бъбривец? Опитен шпионин? Ние не знаем това. Но такъв е ИМАЛО… Може би от прозорците на някоя исландска вила, обърната с лице към Хвалдфиорд, той е броял корабите на съюзните ескадри, а после спокойно се е връщал в пристанището и до вечерта е чистел риба. Адмирал Канарис се беше промъкнал и в тази страна, разположена почти на края на света. Тук хитлеристката пропаганда процъфтяваше. Исландски младежи учеха безплатно в германски университети. На някои исландци, тези „провинциалисти“ на Европа, силно им допадаше фактът, че нацистите извеждаха историята си от древните скандинавски митове, така че черният есесовски мундир не ги плашеше…

Във всеки случай Канарис знаеше много от нещата, които ставаха в Исландия, тази преходна база между Запада и Изтока. А керванът не е игла да се скрие!

Около Шнивинд сега тракаха от всички страни щабните телетипни машини, фиксирайки получаваната от морето информация. Вниманието на германските адмирали беше насочено право на север — към самата крайна ивица на пиковите ледове. Натам, където някога плаваха само отделни смелчаци!

Бяха тежките времена, когато отстъпвахме… Не е излишно да напомним, че отстъпваше не само нашата армия.

През африканските пустини към Нил се спасяваше от танковете на Ромел разгромената английска армия, а в Тихия океан през веригите от атоли и коралови рифове като вълна цунами се движеше назад — чак до Австралия! — морската пехота на САЩ, която японските самураи избиваха безпощадно… Ние, читателю, твърде често си спомняме своите несполуки, но не е излишно понякога да възкресим в паметта си и това, как бягаха от германци и японци нашите съюзници!

Хрониката на ТАСС за юни 1942 г. е делова и пестелива, но зад нейната привидна сухост се чувствува как бие пулсът на целия свят. Имаш чувството, че гледаш стар документален филм, пълен с борба, ужаси, победи, поражения и отново победи…

10 — На харковския участък от фронта германофашистките войски започнаха настъпление.

Германските власти в Прага обявиха, че са унищожили напълно чешкото селце Лидице край Кладно като репресия за убийството на Хайдрих.

11 — Широко настъпление на югославските партизани в Босна.

14 — Ден на обединените нации. Народите от всички страни, водещи борба против агресията, демонстрираха своята солидарност. В Лондон и Ню Йорк се състояха тържествени шествия.

19 — Германските окупатори издадоха заповед да бъде изселено френското население от крайбрежните райони на Северна Франция.

20 — На Севастополския фронт напрежението на боевете се засили, тъй като германците вкараха нови бойни части. Тобрук в Африка капитулира; германците са пленили двадесет и пет хиляди души от британските войски.

23 — Совинформбюро констатира, че надеждите на германските империалисти за военнополитическа изолация на СССР са претърпели провал.

25 — Генерал Айзенхауер, командуващ американските войски в европейския военен театър, пристигна в Англия.

26 — Въздушно нападение на хиляда английски самолета върху германското пристанище Бремен; английските загуби — 52 самолета

27 — В Москва е подписано споразумение между СССР и Великобритания за финансиране на доставки и друга военна помощ от британското правителство за съветското правителство…

… Именно този ден (27 юни) керванът PQ–17 трябваше да поеме своя рискован път. Днес тази скръбна дата вече принадлежи на историята. Тя заслужава в летописа на събитията от онова време да бъде оградена в траурна рамка.