Захари Стайков
Възпроизводството на Време — капитал — Бог (6)

2. Капсула на времето

Паметта на времето, или времето като памет на обществото. В края на столетието и в началото на новото хилядолетие повече от всякога стават важни и интересни въпросите на историята и теорията на времето. Въпросите на историческата памет. Но паметта на историята на времето е теорията на времето. Това, което най-много отсъствува в историята на времето, е теория на времето. Времето е сложно и не бива да бъде свеждано до една от неговите форми. Защото времето не е просто една безкрайна песен. То е една безкрайна природа; времето е една безспирна машина; времето е една безсметна банка; времето е пари; времето е хляб, времето е труд, времето е знание и истина; времето е здраве и живот; времето е танц и красота; времето е спорт и игра; времето е ред и свобода; времето е мъдрост и прозрение. Времето е всичко това и още нещо — то е тотем, то е мит и Бог. Времето е памет и вдъхновение. Това е то голямото прозрение за социалното време. А прозрението е съвършено знание. За да се стигне до прозрение, е нужно да се измине дългият и труден път от изучаването на явлението към познание на неговите закони (законите на отделните форми и видове време) и още по-трудния път от изучаване на законите към познание на тяхната симетрия — хармонията на самите закони като същност на хармония мунди. Симетрията на времето — това е световната памет на човешката история. Това е съдържанието на капсулата на времето. Симетрията на времето, т.е. хармонията в неговите закони в цялост е предметът на теорията на времето, теорията на капитала и теорията на морала. Те са идентични. Едното се отнася до процеса, другото се отнася до механизма и третото се отнася до продукта. Или Времето се отнася до времевите характеристики на социалните явления и процеси (подредени едно след друго). Капиталът се отнася до енергетичните характеристики на обществото — обществото като излизащо едно от друго (М-прим). А моралът и религията касаят характеристиките на масата на обществото; обществото като подредено едно в друго. Всички тези характеристики на времето на обществото се съдържат в таблицата за възпроизводството на времето, морала и капитала. В капсулата на времето трябва да се обхваща структурата на времето като социална памет на обществото. Да се вкарва информация в капсулата на времето, без да се изясни структурата на времето и принципите на неговото възпроизводство, значи да се заблуждават хората. Моделът на капсулата на времето трябва да отговаря на една вярна теория за времето, позната на мъдреците още от хилядолетия — как да се подбират материалите за капсулата бъз основа на теория, която го определя като социална памет. България има най-стари, обхватни и дълбочинни проучвания на времето и начин (метод) за привеждане на технологията в действие. Времето на обществото, на индивидите поотделно и в съвкупност. Цялото време на един индивид — генерационен БВ, и съвкупното време на всички индивиди — АБВ — агрегатен бюджет на времето. Нищо в обществото не може да се осъществява без времето на хората и извън времето на хората. Капсулата на времето представлява съхраненото и съхранимото, осъщественото време на хората. Капсулата на времето е паметта на времето. Как става времето и кое остава от и във времето. Митът е вид капсула на времето. Митът съхранява времето с правилата и начините на неговото осъществяване. Митът е време при работеща религия. Мит без религия е мъртъв. Както и време без работеща религия е мъртво, пусто. Както и религия без работещо време е неосъществима, безпредметна, безполезна. Затова е нужно религията да се материализира, темпорализира, а капиталът да се митологизира, темпорализира. Времето, както и митът са памет на знанието. Паметта на историята е в теорията; паметта на теорията е във времето, в митологията. Бог е символ на паметта на човечеството, а Библията е компендиум на човешката, на социалната памет.

Елементарната форма на социално време се представя от отделната стока. Митологизацията и фетишизирането на стоката е начало на фетишизацията и митологизирането на социалното време. Пазарът е социална институция и механизъм за митологизацията на времето в обществото. Който не разбира природата на социалното време не може да разбере природата на стоковото производство и пазара, както и на митологията и морала. Както стоката е единство на стойност, потребителна стойност и принадена стойност, така и социалното време, като синтез на времето на всички стоки е единство на капитала и морала на обществото. Нужни са демитологизация на обществото чрез митологизация, но времето и демитологизация на времето чрез демитологизация на Бог.

„Капиталът“ на Маркс бе идеологизиран, т.е. в концепциите за капитала бяха включени погрешни неща и неверни, непълни, частични абстракции. От абстракциите за капитала бяха изключени абстракциите и истините за принадената стойност и за свободното време. Истините за религията и властта.

Хилядолетие, век, година, месец, ден, час, минута, секунда, са мерни единици на физическото време. Но те не са мярка на социалното време. Социалното време и ценността на човека не се измерват с физически, а със социални мерки. Това пророческо виждане, което днес е непонятно за мнозинството българи се основава на Библията. И то е вярното. Това виждане отговаря и на научното виждане за времето, разработвано в „Капиталът“ на Маркс. Не е важно колко време — часа, дни или години си работил, важното е колко стойност си създал (или колко другите дават за него). Колко нова стойност си прибавил към съществуващите. Още по-точно, важното е колко си създал и дал в сравнение с това, което си взел и изял.

Такава равносметка на времето се налага на хората, за да си сверят „часовника“ Това е денят на голямата равносметка — на български е прието да се нарича „страшният съд“. Дни на голямата равносметка на народите — това са дните на смяна на вековете и хилядолетията. Живеят ли хората праведно?

Правдата е в равносметката на социалното време — дали хората създават и дават на природата, на машините, на банките, на хляба, на труда и т.н., т.е. на всички сфери или само вземат от тях? Капсулата на времето трябва да покаже това.

Чрез капсулата на времето всеки може сам да прецени, дали напразно живее живота си или той е нужен, потребен, полезен за другите, за обществото. Ако само е ял и пил от плодовете на обществото и природата, без нищо да е прибавил, то такъв човек губи права, така човек може да бъде само роб (поука от „Битие“). Нужно, полезно и възможно днес е да се състави технология за социална система, която да прави тази равносметка за отделни лица, за нации и за света като цяло. Без идеологизации, а на основата на точна наука за капитала, за времето и за морала като синтез и организъм на Социалното. Ако капсулата на времето е инструмент на социалната памет, то структурата на социалната памет трябва да се сведе до структурата на генните елементи на обществото, каквито са единица социално време, единица социално пространство, единица социална маса и единица социална енергия. Генът е, който свързва всички тях в едно. Долу в социалната клетка и горе в социалното цяло. Времето „помни“ само в степента, в която то (времето) има своето пространство, своята маса и своята енергия. Капсулата на Времето трябва да има качествата, свойствата да осъществява тяхното определение, тяхното разпределение, тяхното измерване. Социалната памет е нещо съществено различно и специфично по отношение на индивидуалната човешка памет. Социалният ген е нещо специфично и съществено различно от човешкия ген. Той е атрибут на социалното, а не на биологичното. Бог е социално, а не биологично същество. Социалната генетика и социалната инженерия са съществено различни от генетиката и генното инженерство. В единия случай става дума за органите и клетките на биологични организми, в другия случай става дума за органите и клетките на социални организми. Социалното време има своите материални носители, които са основа за образуването на социалното време. Те се изменят и развиват по законите на социологията, а не по законите на физиката и биологията (макар последните да са симетрични със социалните). Следователно на капсулата на времето трябва да се гледа като на социален, а не като на физически и биологически инструмент. Именно в това разграничение на времето и трансформациите на времето от физическо и биологическо в социално е целият проблем на обществото (вж. Захари Стайков — Изследвания на бюджета на времето, 1989).

В България има традиции, знания и опит да се направи това. Моделът за това е таблицата на възпроизводството на времето, на капитала и морала и теорията и технологията за единен туристически продукт на България, Балканите и света. Старият модел на обществото, на структурата на неговото време, капитал и морал са отживели времето си, те не могат да влизат в следващия век. Да се отвори капсулата (черупката, ключа) на времето за второто хилядолетие — това значи да се разкрият основни истини, които са променили света. Това са истините на Христос, Маркс и Айнщайн. Това са истините за елементарните, глобалните и космическите форми (и измерения) на времето. Това са дълбоки, трудни, големи истини.

Огромни усилия са нужни, за да се борави (артикулира) с тях. Стоката — елементарната форма на съществувание на богатството е всъщност и елементарна форма на социалното време. А съвкупните стоки и стойности са глобалната форма на социалното време. Така се вижда, че капсулата на временно се съдържа в Библията (Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Дух) и в „Капиталът“ на Маркс. Истината за времето е в неговите елементарни форми — икономически, социологически и глобални, космически структури.