Захари Стайков
Възпроизводството на Време — капитал — Бог (8)

4. Цената на времето и парите.

Конкретните количества на разходи на време в България от всички сфери в цялост определят стойността (и структурата на стойността) на живота в нея. Определят общото количество стойности, потребителни стойности и принадена стойност. И общото количество пари. А общите количества на време, като еднакво количество, определят качеството на потребителните стойности и на принадената стойност, а с това и качеството на парите. При десет сфери има десет различни качества на парите, десет различни вида пари. Това практически и технологически може да се осъществи с измерване и оценка на разходите на време в десетте сфери, чрез съставяне на агрегатни (за цялото население за цяла година) бюджети на времето и на генерационни БВ (на всеки един българин от раждане до смърт). За да се управлява чрез валутен съвет е нужна принципно нова информация. Нужно е цялостно и динамично знание за времето, за парите, за тяхната стойност и цена. Предложение за такава информация навремето бе дадено на проф. Вълчев, като управител на БНБ, но той отказа. Взеха се важни решения, но се сгреши много, поради отсъствие на съществена информация при изобилие от погрешна и подвеждаща информация. Днес е нужна такава програма, която да се осъществява от научен колектив вкл. Националния статистически институт и Евростат. Ако стойностите се определят при производството и във възпроизводството, то цените се определят при обмена. Стойността на парите е времето нужно за тяхното възпроизводство (трета сфера); цената на парите пък е времето, което се дава от другите сфери за стойността на парите. Десет цени на продуктите (десет цени и на парите):

— Парите за земя — цена на парите като природен ресурс или парите за възпроизводство на земя. Парите платени с рента;

— Парите за машини — цена на парите като средство за производство или парите, платени с печалба;

— Парите за акции — цена на парите като средство за разпределение или парите, платени с дивидент;

— Парите за пари — цена на парите като средство за обмен, или парите, платени с процент;

— Парите за хляб — цена на парите като средство за потребление. Или парите, платени с коефициент;

— Парите за труд — цена на парите като средство за възпроизводство на работната сила. Или парите, платени със заплата, пенсия, стипендия, социални и т.н.

— Парите за знание и образование — цена на парите като средство за възпроизводство на знанието. Или парите, платени с хонорар (Знанието обменено за пари и парите обменени за знание).

— Парите за изкуство — цена на парите като средство за възпроизводство на изкуството (красотата). Или парите платени за изкуството. Парса — пари получени за изкуство;

— Парите за власт — цена на парите като средство за управление (или йената на властта изразена в пари). Или пари платени за ред и сигурност. Пари за данък;

— Парите за духа — цена на парите дадени за мъдрост и прозорливост. Или парите, дадени за дух. Дар — парите, платени за получаване на мъдрост.

Извън принадената стойност няма пари. Извън парите (като средство за обръщение) няма принадена стойност. Това значи, че няма и не може да има принадена стойност, която не е осъществена, която не е обменена и потребена.

Валутният съвет не може да играе определената му роля, ако не интегрира и синтезира средствата за разпределение и средствата за обръщение във всички десет сфери. Това означава да се обхванат всички дейности и цялото време на човека. Да се обхване и това, което още не се отчита и оценява, това значи той да намери своите собствени рамки и да види границите на живота като цяло. Това значи зад парите и ограниченията на парите да се види и времето в цялостност, и ограниченията на времето, които са в последна сметка ограниченията на парите. Време има и се съхранява, ако се създава и дава. Това е истина, позната на българите.

Всеки иска да има повече пари, т.е. всеки иска да има повече време. Но ако твоето време не носи пари, т.е. не е социално признато време, то и твоите пари не са пари. Повече пари значи повече труд, който иска повече пари с по-малко труд, той подрива устоите на икономиката и на обществото. Ако това у нас днес не се разбира, а то е така, то валутният съвет, какъвто и да е той, ще се провали. Защото самото стоково производство става принципно невъзможно. Повече пари са повече пари, ако зад тях стоят повече потребителни стойности, повече стойности и повече принадена стойност. Най-опасната заблуда на социалисти и комунисти е допусканата възможност да има повече стойности без повече принадена стойност и повече потребителни стойности без повече труд.

Пазарно стопанство и развитие на стоковото производство е невъзможно без увеличаване количеството на стоките, а повече стоки значи повече потребителни стойности, повече стойности и повече принадена стойност.

Трите закона на възпроизводството (на стоките и времето): законът за производителността на труда; законът за стойността; законът за принадената стойност — като единни и единосъщни — определят количеството и качеството на парите, това е количеството и качеството на труда. Който счита, че може да се избави от тези закони или пък че може да избегне един, който и да е от тях и да осъществи трайно развитие на икономиката, той дълбоко греши. Тези грешки се дължат и на повърхностните знания за икономиката и парите, на отсъствието на фундаментални знания и на липсата на далновидност в политиката. Поправяне на тези грешки не може да стане без преодоляване на опасни заблуди, които вече господствуват и в съзнанието не само на голяма част от народа на България, но и на голяма част на народите на Западна Европа и техните политици — най-вече на социалисти, лейбъристи и комунисти. Това означава, че валутният съвет в България не може да не се провали. Провалът се подготвя вече под въздействието на настроенията на общественото мнение, идващи от Англия и Франция и още редица други европейски страни със социалистически правителства. Да се обещават повече стоки, повече заплати, повече блага с по-малко труд (с намаление на труда) е чиста лъжа. Това днес е в основата на всички грешки, които стават все по-опасни и съдбоносни, които са и в основата на растящата престъпност. Отричането на трите закона е моралното основание на политическата и криминална престъпност и нравственото падение. То е и основанието на атеизма, на безбожието и безнравствеността.

Валутният съвет е нужен като административна форма за признаване на трите закона. Но признаването на трите закона изисква отчитане не само силата и значението на финансите, които представлява той, а са нужни съвети за всички сфери, нужни са правила, основани на цялостността и значимостта на продуктите на всяка сфера. Следователно, нужни са не само валутен съвет, но и индустриален съвет; социален (потребителски) съвет; хуманитарен съвет; съвет за земята и природата (екологичен); съвет за интелектуалните продукти; съвет на изкуствата; духовен съвет; държавен или политически съвет. Всички в едно — това е цялостността на България и света. Валутният съвет дава права само на финансисти и търговии, което по самата си природа руши цялостността и диференцираността на обществото. В заключение: валутен съвет да, но подчинен на законите на социологията; валутен съвет да, но в съгласие с още девет други съвета при равноправие и диалогичност на отношенията между тях. При спазване законите на възпроизводството на времето, като технология за осъществяване на трите закона в едно. При разбита система за получаване на цялостна пълноценна и вярна научна информация за възпроизводството на обществото на основата и със средствата на бюджета на времето — на АБВ и ГБВ и на диференциацията и синтеза на човешкото време и човешките дейности в десет сфери (десет вида труд, десет вида пари и десет вида потребителни стойности). Значи нужен е не само валутен съвет нужни са аналогични съвети, за всяка отделна сфера на общественото производство.