Захари Стайков
Възпроизводството на Време — капитал — Бог (9)

5. Време и знание

Сложността, дълбочината и обхватността на теорията се основава на три трихотомии: за времето, за знанието, за принадената стойност. Приложността на теорията става възможна благодарение на използуване на времето и изчисляване на агрегатни и генерационни бюджети на времето (АБВ и ГБВ). Това е нестатичен подход (към социалните системи за синтез и анализ, за прогнозиране и проектиране на социални показатели), основан на цялостността (континуума) на време, знание и продукт, представени в единна таблица за възпроизводство. Емпиричната проверка на цялостността и жизнеността на тази система от константи (трите трихотомии), може да играе ролята на социален радар (локатор) и социален съд. Знание, което не се синтезира в трите трихотомии, не може да се репродуцира. Тревогата (за Европа и България) идва от грешното знание и илюзии, че може да намалява работното време в обществото, без да нараства безработицата и бедността, или пък че може да се създава повече работа като се работи по-малко, а се плаща повече. Това е резултат от пренебрегването на трите трихотомии, на трите Велики открития в хилядолетната история на човечеството: понятието за Бог като символ за цялостност и жизненост на обществото; понятието за принадена стойност като символ за цялостност и ефективност на единния обществен продукт и знанието за времето като цялостност, като символ на материалност и мярка за ценност на този продукт. Това е фундамента на социалното знание за следващия век — нова парадигма за религии, икономика и социално време. Технологичното свързване на идеите на Христос и Маркс с Бюджетите на времето (и използуването на Времето) е основа на програма за социални технологии — за изграждане царството небесно тук на земята през третото хилядолетие.

Това е опит да се обхване знанието в цялост от гледището (и със средствата) на Бюджета на времето. Това е нестатичен подход, при който времето е постоянен критерий на знанието, което пък е необходима сфера на общественото Възпроизводство. Няма знание извън времето и няма време извън (и без) знанието. Без знание няма общество. „В началото бе словото!“ Но словото е за времето. Словото е за живота. Словото е за Бога. Словото (знанието) и времето са в интимна органическа връзка. Знанието е говорещото време, времето е мълчаливото слово. Знанието създава време и потребява време. Знанието като продукт на една сфера, се потребява във всички сфери. То е обществен продукт за всички сфери, но се произвежда в една сфера. Или, за да се произведе знание, са нужни продуктите на всички сфери, за да се осъществи знание в една сфера, неговите продукти трябва да преминат през всички сфери на общественото възпроизводство. Социалното време материализира знанието. За да се характеризира знанието чрез време, то трябва да е цялостно, затова е нужно понятието бюджет на времето като тотално време (на нация, на семейство, на индивид). За да се характеризира времето чрез знанието трябва да е цялостно. Затова е нужно понятието тотално знание, едно знание. Така таблиците за възпроизводство синтезират и анализират цялостността на времето (като АБВ и ГБВ) и цялостността на знанието. Времето като едно (минало, настояще и бъдеще) и знанието като едно (всички знания в едно). Една наука, един продукт на науката, като част от обществения продукт; Една потребителна стойност на науката — истината (като норма и критерий за Морал); една цена на науката — хонорар (форма на принадената стойност). Социално време без знание и социално знание без време са нищо. Единица социално време е равно на единица социално знание. Това е социалната цялостност, която прави знанието едно и времето едно. Долу, като ядро и горе като органична цялостност. Всичко съществуващо произтича от тази цялостност и всичко остава да живее като се влива в тази цялостност. Без да мине през цялостността, знанието не може да се възпроизведе. Времето е продукт на знанието — без знание е невъзможно създаването на който и да е продукт от десетте сфери, следователно те са продукти на знанието. Знанието придава смисъл (и виталност) на времето. Знанието е продукт на времето — без време знанието е безсъдържателно. Времето придава материалност на знанието. Знанието придава истинност на продуктите на десетте сфери на общественото възпроизводство. Времето придава стабилност на знанието — гарантира комплекта от морални норми на производството. Знанието придава динамичност на времето — гарантира комплекта от материални носители на времето. Знанието е възпроизводство на време и времето възпроизводство на знание. Имат общ продукт — М-прим. Производството на социално време е потребление на знание — производството на социално знание е потребление на време. Свързването на двете в едно (на време и знание) в един продукт е тяхното осъществяване (възпроизводство) — танц на живота. Не може да се знае нещо, което не е определено като време; и не може да се определи нещо, което не се знае като време. За да се определи знанието, трябва да се измери времето, което то носи (създава) и продукта, който то предлага. За да се определи времето, то трябва да се измери знанието, което то (социалното време) носи, продукта, който създава за хората. Не е истинско, не е зряло това знание, което не ражда принадена стойност, и не е същинска, не реална тази принадена стойност, която не съдържа знание, която не носи потребителната стойност на знанието. Десетте форми на принадена стойност на знанието, отговарят на десет материализации (носители) на потребителната стойност на знанието и съответните десет стойности на знанието. Те образуват структурата на крайния научен продукт.

Това е възпроизводството на общественото знание като капитал, неговата потребителна стойност като истина, неговата обща стойност като хонорар (принадена стойност) и тяхната структура. Тя се отразява на структурата на стойността на продуктите на знанието (а те влизат в структурата на йената на продуктите на времето — производството. Напр. като процент от цената на хляба, определен от разходите за наука, за възпроизводство на хляб (Материализирано знание в средства за потребление). Наследява се миналото — С, Стойността. Ражда се в настоящето — V, Потребителната стойност на знанието; Остава в бъдещето — М, Принадената стойност. В таблицата се намира клетка за всяко знание и знание за всяка клетка — чрез придаване на стойност (време) на всяка клетка, напр. знание, оценено с хляб и хляб, оценен в знание. Тази структура предопределя и структурата на образованието и педагогиката. Образованието е механизъм за наследяване и възпроизводство на знание. Така, в процеса на възпроизводството десетте вида потребителни стойности на знанието (предназначено за десет различни сфери на общественото възпроизводство) се обменят за една стойност — хонорар. Или общата стойност на знанието е хонорарът. Той се заплаща като стойност, равна на сбора на цените на десет материални продукта на знанието (патенти).

Времето придава на знанието стойност; знанието придава на времето потребителна стойност. Синтезът на двете дава продукт (М-прим). Ако времето не носи стойност и ако знанието не създава потребителна стойност, то няма и принадена стойност — няма възпроизводство. Потребителна стойност за други — това е принадената стойност. Потребителната стойност разграничава сферите, стойността обезличава сферите, принадената стойност ги свързва в едно, за да ги динамизира и възпроизведе. Всички форми на знание имат една потребителна стойност — истината. Всички форми на време имат една стойност — принадената стойност. Това са константи. Всичко останало е нестатично, относително. Истината за дадено знание идва от неговата цялостност и принадлежи на неговата цялост и възпроизводимост. Всяко конкретно знание умира, то престава да е истина, ако излезе от цялостността, не служи на цялостността и не може да се възпроизведе. Затова няма вечно и неизменно знание. Няма статично знание. Всичко е относително, всичко е нестатично. Само така и само такова знанието може да се възпроизвежда. Идеята за единно знание, идеята за цялостно знание е така стара, както е старо самото знание и идеята за диференциация на знанията, идеята за безкрайността на знанието е така стара и така безкрайна както е „старо“ и безкрайно времето. За да е цялостно, знанието трябва да съдържа десет сфери, за да се възпроизведе отделното знание, то трябва да премине, да се осъществи в десет сфери. Конкретно знание, което няма качествата и което не може да се осъществи в десет форми, в десет сфери е невъзпроизводимо, то не остава, то умира. То може да се роди отново, ако се създаде отново, като се включи в живия организъм на цялостното знание. Това е функцията на сферата на възпроизводството на знанието — да осъществява знанието като едно, като един продукт, като една потребителна стойност, като една истина. Но за да се осъществят, те трябва да достигнат до всяко конкретно време като цялостност. Пътят от конкретното към цялостността и пътят от тоталността към конкретното време, видян в бюджета на времето на съвкупното население или съвкупния живот на индивида, обхванати в АБВ и ГБВ, представлява идеална система за локиране — „социален радар“.

Колко време се влага, за да се произведе знание? Колко време се разходва, за да се потреби знанието? Колко време в повече е създадено със знание? Първото време придава потребителна стойност на знанието. Второто време придава стойност на знанието; Третото време придава принадена стойност на знанието. Знанието, което придава потребителна стойност на времето се различава от знанието, което придава стойност на времето. Времето, което се влага за производство на знание, придава стойност на времето и времето, което се влага за потребление на знанието придава стойност на знанието. Двете заедно образуват йената — дават принадената стойност на знанието — или хонорара. Съпоставяне на цялото време за производство и цялото време за потребление на знание: за да е полезно, за да е материално знанието трябва да носи повече потребителни стойности, отколкото потребява, да взема по-малко стойности, отколкото създава и дава. Следователно, знанието, като произвеждащо потребителни стойности и като създател на принадена стойност е производствена сфера, сфера на материалното производство. В рамките на АБВ и ГБВ знанието става измеримо и ефективно. БВ дава възможност да се измерва и оценява времето, да се установяват константи, да се откриват закони и симетрии и да се измерват тези симетрии. Така от теория се преминава към емпирия. За тези цели може да служи мащабното и хармонично изследване на използуването на времето на Европа, когато се обхване цялото време с всички дейности по производство, потребление, обмен и разпределение на знанието. Изследванията на времето не са чиста емпирия, не са проста статистика. Те са полуемпирия. Те дават теоретичен фундамент на социалните изследвания и емпиричен материал на социалните теории. Те са евристична статистика. Свободният преход от емпирика към теория и от теория към емпирика предполага и изисква принципиално нов възглед за социалното време като знание за социалното знание като време и за социалната динамика като производство на принадена стойност. Така се формира нестатичен (и не традиционно статистически) подход към времето и знанието. Днес социалните науки се претрупват с твърде много информация, а отсъствието на фундаментални истини е забележимо. Европа се ръководи от неверни концепции за времето и богатството. Политически лидери и цели държави и народи са подчинени на погрешни идеи и лъжливи теории, едностранно и статично мислене и необосновани действия с непредвидими резултати. Европа преживя две големи разрушителни войни, премина фашизма и комунизма, но още няма зрял възглед за това какво е била, какво е, и какво ще бъде. Ширят се опасни илюзии. Най-голяма и най-опасна лъжа е, че за да има работа и богатство в бъдеще, трябва да се работи все по-малко. Природата на социалното време се свежда до неговото създаване и увеличаване, което е принадената стойност; природата на социалното знание се свежда до неговата истинност и възпроизводимост, което е принадената стойност; природата на богатството на обществото — това е натрупаната принадена стойност. И така свързващото звено на знание и време е теорията за принадената стойност като най-висше постижение на социалното знание. Принадената стойност е единство на дух и материя; принадената стойност е синтез на знанието на Христос и Маркс. Константата във времето, константата в знанието и константата в богатството е константата на принадената стойност. Кое пречи да се установява и вижда тачи константа? Защо толкова голямо е желанието да се премахне, да се унищожи тази константа?