Захари Стайков
Възпроизводството на Време — капитал — Бог (17)

4. Престъпност и Капитал

Подтик да напиша тези редове е едно изказване на слушателка на радио Хоризонт, която заяви на 21.9.97 г., че нарастващата престъпност е резултат от падането на социализма (когато е имало най-ниска престъпност) и прехода към капитализъм, където престъпността е много висока. С това Тодор Живков ще излезе национален герой, а всеки съвременен политик-демократ ще бъде обречен като държавник-престъпник. И ако обществото е родено, за да бъде престъпно или за да ражда престъпници, как тогава то ще се лекува от престъпността? Как ще се преодолее генетичната обремененост на пазарното стопанство и съвременния капитализъм, който по пътя на своето развитие породи фашизъм и комунизъм и след това ги унищожи, а сега ражда финансова диктатура (валутен борд), за да я премахне? За да се решат проблеми в срок от два месеца, се предполага, че има хора с готови решения (теоретически). Това означава, че вече има създадена обща теория за обществото, или социологическа теория — (завършено, цялостно социално знание), която е достатъчно добре развита, за да послужи като методология и технология за решаване проблемите на престъпността в България. Разполагат ли членовете на Комисията на НС с такава теория, която да обясни генетичната обремененост с престъпност на преходите от капитализъм към социализъм (национализацията) и от социализъм към капитализъм, т.е. има ли обща теория за национализацията и приватизацията, обща теория за социализма и капитализма? Такава фундаментална теория трябва да докаже, че преходът, който направи България от капитализъм към комунизъм и извършената национализация, не само е белязан с големи престъпления, но и има за продукт превръщане на нацията като цяло в престъпна. Няма частни престъпления при режима на Тодор Живков, защото нацията като цяло има престъпно поведение, всички вземат и искат да вземат повече от обществото, отколкото му дават. Източник на престъпност е не отнемането на собственост, а самата собственост. Но може ли да има чувство за частна собственост този, който никога не е имал и няма частна собственост? При социализма герой е този, който отнема и разрушава частна собственост. Ликвидирането на капитала и капиталистите бе върховна повеля и цел на социалистическата държава. Затова днес хората нямат развито чувство за частна собственост и гледат на нея като на продукт на престъпление и на всеки, който прави капитал като на престъпник. И за това има основания, тъй като днес много престъпници правят капитал. Престъплението става професия, в него се влагаш големи пари и от него се извличаш баснословни печалби. И се получава така, че полицията не е мотивирана да ликвидира престъпността, а престъпниците са високо мотивирани да действат — нали това е техниятт истински бизнес? Влагат капитал и създават заетост не само за себе си и своите съучастници, но и създават голяма заетост и обществен престиж на полицаи, съдии, адвокати, журналисти, политици и пр. Навремето, най-големи лични привилегии и власт имаха борците срещу фашизма и капитализма. Да си борец срещу фашизма бе подвиг и геройство, тъй като фашизмът бе престъпно, болестно състояние на обществото. Но да се биеш с фашизма, като унищожаваш капитализма, вече означава да се замени едно престъпление с друго още по-голямо. Защото да се унищожи капитализма, т.е. капитала, значи да се разрушат самите основи на обществото, да се събори великата константа, която прави обществото. Затова, ако заедно с фашизма се изхвърля и капитализма, с мръсната вода се изхвърля и детето. Тодор Живков бе осъден за кокошкарство, но той не бе осъден за престъпления, които е направил като вожд на БКП и държавен глава. Престъпления, които продължават да дават горчиви плодове за народ и нация. Най-голямото престъпление към обществото е да се ликвидират източниците и създателите на принаден продукт, на принадена стойност; да се руши великата константа; да се яде повече, отколкото се произвежда; да се взема от природата, повече, отколкото и се дава; да се раждат по-малко стойности и хора, а повече да умират; да се учи, за да не се работи; да съществуваш за сметка на другите. Най-голямо престъпление пред човечеството е отхвърлянето (и опита за премахване) на принадената стойност от социалисти и комунисти, които поддържат и още провеждат такава политика и имат такова поведение. Това не е въпрос политическа и партийна позиция, а на духов на, научна, общо национална и общочовешка позиция и истина. Детето на капитализма е капиталът като богатство и създател на богатство. Мръсната вода на капитализма е нищетата, безработицата, войната, престъпността. Детето на комунизма е свободното време и социализацията като източник на по-голямо богатство. Свободното време като осъзната и осъществена принадена стойност. Затова унищожаването на социализма като система и строй, който ражда престъпно отношение към капитала, който ражда обществен паразитизъм, мързел, който руши основите на общественото възпроизводство е благородно, но с тоталитаризма не трябва да се изхвърли и идеята за общественото свободно време и потреблението като източник и завършек на производството. Пречистването на нацията е в изграждането на принципно ново общество, основано на принадената стойност и нейната крайна форма на осъществяване — свободното време и единния туристически продукт. Синтезът на капитализма и комунизма е синтез на същинско производство и същинско потребление. Той предполага и изисква отхвърляне на негативите и на днешния капитализъм и на реалния социализъм и комунизъм. Такъв синтез създава общество, което изключва престъпността като норма за поведение, защото прави невъзможно нейното възпроизводство. Престъпността не може да бъде ликвидирана. Престъпността трябва да бъде изхвърлена от възпроизводствения цикъл на обществото. Това е социално генно инженерство (социален инженеринг), което създава съвсем други системи на власт и управление на обществото, правила на играта, които гарантират равновесието, стабилността, богатството на обществото. Система от морални норми, които се основават на система от социални чувства и поведение, на социални принципи и закони, които се контролират от система за социално смятане и оценка. Престъпността е продукт световен. Престъпността е международно образувание. Днес френски и английски политици водят народа си (или народа води тях) по пътя на нови престъпления. Става дума за намеренията да се намалява работното време — което е най-голям източник на бедност и престъпност. Може ли днес Н. С. на България да поставя тези проблеми (да се опълчи срещу погрешните подходи на англичани и французи)? И може ли то да решава проблеми, които не може да поставя? Престъплението е социално, когато то се прави организирано и законно. В правото няма такъв термин — „Социално престъпление“. Престъплението е социално, когато то решава проблеми на една част от населението за сметка на друга. Така фашизмът решава проблемите на една държава или нация, за сметка на друга държава. Национализмът, фундаментализмът, феминизмът са също форми на престъпност, защото търсят да решават проблеми на една религия за сметка на друга или на единия пол за сметка на другия. Социализмът решава проблеми на днешното поколение за сметка на следващите поколения, както и на едни селища за сметка на други селища — на града, за сметка на селото, или на големите градове за сметка на малките. Това е източник на престъпност. София и други големи градове са обременени със социална престъпност. Техните проблеми продължават да се решават за сметка на обществото (бюджета). Големият град е източник на престъпност. Но и селата днес гъмжат от „престъпници“. Кражбата, отнемането на чуждото е вкоренено в поведението на хората, като наследство и продукт на социализма и ТКЗС: „Всичко е наше“. И докато това положение се запазва, то и престъпността ще се възпроизвежда. Но тъй като това не носи и не може да носи богатство на обществото като цяло, а е източник на бедност (какъв интерес ще имаш да създаваш богатство, като ще ти го отнемат я крадците, я държавата), то престъпното поведение и социалната престъпност трябва да бъдат осъдени и ликвидирани веднъж завинаги. Трябва страшният съд да посочи престъпленията в обществото. Престъпник е всеки, който взема, а не дава; престъпник е всеки, който отнема, а не създава. Престъпникът е всеки, който руши, а не твори поне една от десетте форми на принадената стойност: рента, печалба, дивидент, лихва, коефициент, заплата, хонорар, парса, данък, дар. Оттук идва класификацията на престъпленията, според формата на принадена стойност, която се отнема от тези, които я създават и се дава на други, които нищо не създават. Взема се рента, без да е създадена и не се дава рента на тези, които я създават — това ражда екологични кризи и поражда чувства на природовредителство. Взема се печалба, без да е създадена и не се дава печалба на тези, които я създават — това ражда промишлени кризи и поражда чувства на слабост. Взема се дивидент, без да е създаден и не се дава дивидент на тези, които създават капитал — това ражда банкови кризи и чувства за несправедливост. Взема се лихва, без да е създадена и не се дава лихва на тези, които създават пари — това ражда парични кризи и подхранва чувства за неравенство. Взема се коефициент, без да е създаден и не се дава на тези, които създават хляб — това ражда потребителски кризи и поражда атмосфера на бедност и нищета. Взема се заплата, без да е създадена (изработена, т.е. създадена нова стойност) и не се дава на тези, които създават труд — това ражда демографски кризи и подхранва ахуманни чувства. Взема се хонорар, без да е създадена принадена стойност, и не се дава хонорар на тези, които създават знание. Взема се парса, без да е създадена и не се дава на истинските творци на изкуството — това ражда културни кризи и поражда чувства на снобизъм и малокултурие. Взема се данък, без да е създадена принадена стойност и не се дава данък на тези, които създават Власт (сигурност и ред). Това поражда политически кризи и развива настроения на анархия или тоталитаризъм. Взема се дар от тези, които не го заработват (не създават духовен продукт) и не се дава дар на тези, които създават мъдрост и прозорливост. Това ражда духовни кризи и чувства на идолопоклонство и атеизъм, бездуховност. Взема се принадена стойност, без да е създадена една, която и да е от нейните форми и не се дава принадена стойност на тези, които я създават. Пораждат се цивилизационни кризи. Развиват се чувства на обреченост и катаклизми. Колапс, катарзис, апокалипсис.

Защото несъздаването и недаването на принадена стойност, във всяка една от нейните форми е в действителност нарушение на върховната константа на обществото. И обратното — наличието, тяхното създаване тяхното възпроизводство създава чувството за целокупност. Това е върховно социално чувство, при наличието на което не може да се възпроизвежда престъпност, зло, бедност, неправда, робство. Който не създава и не дава той няма и не бива да има права. Правото произтича от принадената стойност. Когато това стане норма на поведение и режим на управление на обществото, тогава ще се премахне и престъпността. Не може да се премахне престъпността, когато болшинството от народа е принуден (и без да съзнава това) да нарушава закона с престъпно поведение. Болшинството от българите не произвеждат, а потребяват или в цялост България потребява повече отколкото произвежда. И това начало е наложено от социализма. Следователно днешното престъпно и поведение е заложено по негово време. Нужно е не просто ново законодателство, а социално инженерство, технологии за лекуване на социални болести, получени по наследство. Нужна е социална радарна система, която да предупреждава за наличието и появата на такива заболявания в масов мащаб.

Основа за създаване на такива социални технологии е АББ и ГВБ. Заболяванията на България са продукт и на капитализма, и на фашизма, и на комунизма, и на „демокрацията“. Родоначалник на здраво социално мислене и на високи социални технологии — възпитание на научно отношение към Бог, към бизнес, към време, към богатство, е Андрей Цанов. Ако народът ни очаква да яде все повече и да работи все по-малко, ако счита, че може да бъде богат като краде, че може да бъде богат като лъже и не работи, като продава скъпо и купува евтино то престъпността ще става все повече и все по-страшна. Когато престъплението е бизнес и труд, то място за истински бизнес и производителен труд няма. Когато престъпниците са мъченици и герои, когато те не са осъдени морално и безвъзвратно, то място за праведници и истински герои на труда няма. Докато престъпниците в нашата история днес са герои и пример за младите, поколението ще се възпитава в преклонение пред престъпността. Престъпниците са идоли и богове. Духовните богове са престъпници. Атеизмът има върховенство пред всяка религия. Църквата се разединява, престъпниците се обединяват. Престъпността може да се преодолее само чрез мъдрост и прозорливост. Хитрост, тънки номера само подсилват престъпността. По-високото мотивиране на полицията за борба с престъпността може да води до още по-голямо развитие на престъпните организации и тяхното мотивиране. Мотивирането на ред и сигурност е възможно само в рамките и със средствата на ресурсите на сферите на производство. Или това са десетте сфери на производство.

Не два дни, не два месеца, не две години, а две хиляди години човечеството — чрез християнството, се мъчи да ликвидира престъпността и да установи нов ред на земята. Навярно човечеството, се нуждае още от хилядолетия, за да коригира отклоненията към атеизъм и към уродлив социализъм. Нужен е синтез за наука и религия, на право и морал, на изкуство и култура, на земя и природа, за да се решат фундаменталните проблеми на обществото, които изключват престъпността като естествен елемент на възпроизводството. Престъпността, бедността и пороците са страничен продукт на нормалното обществено производство. Те могат и трябва да бъдат премахнати, като се изграждат общества и структури, изключващи от своя състав престъпността, бедността, лъжата, злото. Престъпността е необходимо зло, когато компенсира още по-голямо зло и неправди. Затова тя днес не може да бъде ликвидирана. За да се ликвидира, тя трябва да се ликвидират и тези, които я ликвидират. Осъществената престъпност е изцеление на обществото, ако се види, че така не може да продължава. Ще чакаме ли обществото да умре? Ще се чака ли страшния съд? Готови ли са днешните законодатели да приемат принципите на страшния съд? Престъпниците се ликвидират, като се отнеме моралното основание и оправдание за престъпно поведение. Ако това не стане, всички, които се борят с престъпността — полицаи, съдии, адвокати, политици — неизбежно стават престъпници или съучастници в престъпленията. Това е теоретичното обяснение на мафията. Затова тя днес е по-силна от държавата. И в САЩ, както писа един австрийски специалист, престъпността завладява държавната власт. Властта е в ръцете на мафии, защото не може да се управлява без мафия. Трябва да правиш мафия, за да победиш мафията. В противен случай си безсилен, безпомощен и извън закона. Защото законът ражда престъпност, а престъпниците правят закона. Действителната социална сила и мощ е единението и синтеза на всички социални сили в едно. Това е законът на принадената стойност, това е великата социална константа, изведена от законите на възпроизводството на обществения капитал (на социалното време). Готова ли е днешната политическа класа за такъв преход? Мисля, че още не! Защото лъжата и измамата господстват още в международните отношения, а международната престъпност и мафиите са далеч по-организирани от международните духовни, научни, културни и социални, граждански институции. Днешната конституция на България е далеч от съвършенството. В нея отсъствуват основни принципи на изграждане и функциониране на държавата и обществото. Тя не отразява материалната и социална структура и механизми на обществото. Идея и знание за такава конституция се съдържат в метафорична форма във всички големи религии — и главно в християнството. Но днешната църква не е носител на това знание и това е казано още от богомилите и съхранявано от много българи мъдреци. Чрез хилядолетни знания и мъдрост не може днес да се води успешна борба с престъпността и с големите недъзи на обществото. Нужно е боготворчество и народотворчество и всеки човек да е сътворил в себе си Бог. Нужни са морал и възпитание на чувства, които изключват поведение, нарушаващо възпроизводството в десетте сфери на обществения организъм Десет нови божии заповеди, формулирани и преформулирани от духовен съвет на нацията и света. Защото идва ХХІ век, идва третото хилядолетие на осъществяване великите идеи на човечеството. България и българите имат потенциал — от миналото, сега и в бъдеще — да са в първите редици.