Захари Стайков
Възпроизводството на Време — капитал — Бог (39)

Универсалният закон

(Вместо заключение)

Всички закони на обществото и природата се извеждат от един закон и се свеждат до един закон. Това е универсалният закон. Колкото повече и колкото по-стари примери и доказателства се намерят за съществуванието на универсалния закон и за верността на „време, капитал, морал“, толкова по-достоверни са те. В това отношение появата на книгите на Георги Станков „Универсалният закон“ е поредното доказателство за тази прастара мъдрост. Книгата на Георги Станков е явление за културния живот на България, Европа и света. Нейното разпространение ще бележи поврат в научното мислене. Но не защото е изключително нова и оригинална, а защото идеята в нея е прастара и вярна. Остарял е не У. З. и не истината за него. Остарели са начините на виждане и формите на приложение на социалните и природните закон. Ако се докаже, че той напълно се покрива със закона „време, капитал, морал“, то ще се покаже, че двата закона са един закон. Следователно и двата са верни. Аз съм се запознавал с У. З. няколкократно. Когато четох книгата на Георги Станков, аз бях в позната среда и бързо, с лекота и с възхищение възприемах неговите тези и методи (математически). Аз съм се запознал с него от моята майка и от моята баба, когато са ме учили, че всичко произтича от бога и принадлежи на бога. Аз съм се запознал с У.З. в лекциите на проф. Хр. Попов, когато доказва, че всички категории на политическата икономия на Карл Маркс произтичат от принадената стойност и се свеждат до закона на принадената стойност. Аз се запознавах с У.З. когато слушах лекциите на Ваклуш Толев за история на религиите. И аз наново се запознах с У.З. когато четох книжките на Николай Райнов, който изрично пише „и във видимия и в невидимия свят законите са едни и същи… невидимото в същност е най-важното“ и „що наричаме природен закон… това, което има валидност във всички области на битието… Няма нито една област, където законът да не бъде закон…“. С У.З. се запознах, когато четох книгите на социолога Талкът Парсънз и Живко Ошавков. С У.З. се запознавам, когато чета книгите на Херман Уейл и специално книгата му за „Пространство — време — материя“ и за Хармония Мунди. С У.З. се срещам, когато слушам пророчествата на Ванга, когато чета разкази на Йордан Радичков, когато гледам картини на велики художници или слушам музика на велики композитори. Всичко това са различни проявления на У.З. Георги Станков се стреми да представи У.З. в чист вид. Три са основните равнища на проява на У.З.:

— Явление, което се представя като закон и играе ролята на У.З.

— Специфичен закон, който отразява явление и представя У.З.

— Симетрия на закони, или У.З. в чист вид, който представя всички явления и закони в симетрия — като един закон;

Първото равнище е на изкуствата и литературата;

Второто равнище е на науките и политиците;

Третото равнище е на духовниците, мислителите, учените от такъв висок разряд.

В този смисъл У.З. представлява връзката на явленията и законите на природата и обществото в едно. У. 3. е теорията на законите. Той се свързва с явленията не непосредствено, а опосредствувано (връзката с Отца е чрез мен, казва Христос). Затова У.З. не маже да служи пряко на хората. Той е добър господар, но лош слуга. На У.З. трябва да се служи. Това е едно обяснение за състоянието на науката днес. Хората искат тя да им служи, но първо те следва да слугуват на науката. Един теоретичен закон не може пряко да служи на практиката. Например че без вярна теория за рентата не е възможна практиката на определяне, измерване, разпределение на рентата.

Георги Станков е носител на У.З., но преди него са Хермес, Христос, Маркс, Енгелс, Айнщайн, Х. Уейл, Андрей Цанов, Христо Попов, Живко Ошавков, Иван Хаджийски, Ваклуш Талев.

Всички те и много други са откриватели и създатели на У.З. Таблицата за възпроизводство на времето, капитала и морала е пример за действието на У.З. В тази таблица, както се вижда в настоящата книга, законите на явленията и симетрията на законите са свързани в едно. Това открива пътя на социалните технологии. Явления, закони и симетрии могат да се свързват в едно и да се произвеждат технологии, само ако са от едно и също естество — да имат едно и също качество, за да може да се смятат количества. За да се смятат обаче качества, то е нужно определянето на общо количество. Симетрията и У.З. не могат без общо количество и без общо качество. Това е фундамент на универсалността. Тензорът като обща мярка за количество и тензорната плътност като обща мярка за качество са необходим математически апарат. Общото количество и общото качество са фундамент на математиката. Общото качество предполага различие в количествата, а общото количество предполага различие в качествата. Естеството на нещата се определя от синтеза на и различието в количество и качество. Това е същественото при прехода от строго математически към физически или към социологически анализ и синтез. За да е общ математическият анализ на физическо и социално, то трябва да е различен съдържателният анализ, физическото и социалното време са времена от различно естество, при това те не са просто различни качества при еднакво количество, но те са и различни количества при еднакво качество. Те са реципрочни. Реципрочността на физическо и социално време (съответно пространство, маса и енергия) е тяхно фундаментално различие. Физическото (време, енергия, пространство) стои в знаменателя на числото, определящо социалната енергия. Във физиката времето е от едно естество, в социологията времето е сбор на времето на всички хора от тяхното раждате до тяхната смърт. Всичко това поставя под въпрос универсалността на У.З. на Георги Станков. Като прилага У.З. във всички сфери, без оглед на естеството на потребителната стойност в тях, Георги Станков в същност реже клона, на който стои. Като прилага У.З. във всички клонове на физиката той отхвърля отрасловите закономерности, а с това подрива основите и на самата физика. Когато всички закони се свеждат до един закон, това не ги снижава, а ги възвисява. Когато всички хора се отнесат до един Бог, това не ги принизява, а ги прави богове. У.З. нищо не отхвърля — той установява това, което е постановено; У.З. нищо не постановява, той установява, това, което е постановено. Това е съществен пропуск в книгата на Георги Станков, което я отчуждава от физиците, биолозите, социолозите. Математиката играе и може да играе ролята на теория за науките, само ако се съобрази с епистемологията. Математическа структура без адекватна социологическа структура е куха. А социологическа структура без адекватна математическа структура е мъртва, безжизнена. У.З. не отхвърля миналото, той го свързва чрез настоящето с бъдещето. За бъдещето се проповядва; за настоящето се изповядва; за миналото се съди. Проповедник, изповедник и съдник на У.З. е книгата „Време, капитал, морал“. Към това върви всеки добросъвестен читател. Истините се проповядват; делата се изповядват; греховете се осъждат. Това е пътят към съвършенството. Да не се събарят, а да се изправят на крака физиката и социологията. Да не се отнема, а да се дава автономност на науките и на хората. Основен проблем е взаимодействието на времето, пространството и на енергиите — физическа, биологическа, социална, взаимодействието на законите. Идеята за социологическа симетрия, е израз и проява на върховната симетрия, на универсалния закон, на по-високо равнище на съгласуване на симетрията. Това е пътят на хармония мунди. Световната хармония съществува. У.З. като израз на тази хармония съществува, затова той може да бъде откриван и прилаган. У.З. е истина от последна инстанция, път на цялото човечество — един път за всички; У.З. е живот съвършен, живот възпроизводим. Истина, път и живот в едно. От това произлиза девизът на нашата книга „Време, капитал, морал“: свещеност и неприкосновеност на човешкото време; свещеност и неприкосновеност на капитала; свещеност и неприкосновеност на морала. Свещеност и неприкосновеност на живота. Зова е основани на конституцията на човечеството. В това отношение пито една от конституциите по света не отговаря на тази „конституция“. Световна хармония съществува и тя се изразява в действието на У.З. като закон на единството на време, капитал, морал. Нарушаването на този закон води до дисхармония и всеобща криза на света, криза на времето, криза на капитала и на морала. Илюзия е не универсалният закон за обществото. Илюзорни днес са възгледите и действията на повечето държави по света — навсякъде по света държавите вземат от природата повече, отколкото дават за нормалното възпроизводство на природната среда, затова бушува екокриза. Почти навсякъде машините се използват за намаляване труда и работните места, а изискването на У.З. е увеличаване на труда. Затова растат бедността и безработицата — почти навсякъде банките са превърнати в институции за получаване на капитал не с повече, а с по-малко труд. Затова расте несправедливостта — парите се увеличават главно по пътя на инфлацията, а не по пътя на масовото увеличаване на стокооборота. Затова расте неравенството — хлябът не е източник за обогатяване, а инструмент за обедняване. Затова расте бедността и мизерията — работната заплата не е определяна от стойността на труда, а от цената на труда. Безработицата се атакува не с повече, а с по-малко труд — плаща се, за да не се работи. Така бедните стават все повече, а децата и старците все по-онеправдани. Образованието и науката се считат за непроизводствени сфери — фактор за намаляване на труда и за неговото ограничаване, затова се ширят неграмотността и лъжата. Същото се отнася и до изкуството, културата и спорта. Затова растат грозотата и болестите. Пада моралът. Властта се използува не за увеличаване масата на труда, а за нейното намаляване. Борбата с оръжията и войните се води като все повече се увеличават средствата за въоръжаване. Затова процъфтяват войните, бежанците и се шири престъпност и робство. Няма върховен духовен съвет на света, който да решава глобалните проблеми на обществото. Липсва мъдрост и прозрение в световните дела. Отсъствува общата програма за действие. Затова има обща криза в политиката и падение на световния морал. Не защото отсъствува, а защото се нарушава У.З. Най-много изостава изучаването на времето. В нито една страна няма министерство на бюджета на времето, в нито една страна по света няма статистика, която редовно да наблюдава използуването на БВ на всички свои граждани — от тяхното раждане до тяхната смърт. Няма ГБВ и АБВ. Няма нито един академичен институт или ВУЗ, където основно да се изучава АБВ и ГБВ. Няма разработени и не се разработват социални технологии, осъществяващи взаимодействията на време, капитал, морал и съответните технологически инструменти за функционирането на социална радарна система, на системи за социално планиране и на система за социално смятане и социална оценка. Ето това са някой от обясненията защо У.З. още не се осъществява. Ето това е задачата на книгата „Време, капитал, морал“. Тя не е съвършена, към нея има доста неща да се добавят и в нея сигурно има неща, които ще се окажат излишни. Всеки да се чувствува отговорен и свободен да прибавя. Излишното само ще отпада. Нека всеки читател стане потенциален участник в духовния съвет на България, който да осъществява, да претворява в действие великите идеи на човечеството за хармония. Да направи „конституция“ като основа за цялото законодателство на страната. България има най-богата почва за това, да създаде свой духовен съвет, да изгражда необходимите институции за изучаване и използуване на времето, капитала и морала в цялост. Време е да се премине към по-активно отношение към времето. Бюджетът на времето и теорията за времето, да заемат подобаващото им място в науката за обществото, в поведението на хората и в организацията на обществения живот. Теорията е ключ за разбиране тайните на обществото и енергия за растеж на общественото богатство. Теория — истина, теория — път и теория — живот. И ако тези три слова са символ за природата на Христос, то те, отнесени към Теорията за времето, означават, че в природата на времето се крие дълбокият смисъл на идеята за Бог и нейната роля в живота на човечеството. Или науката за времето е така фундаментална, както е теорията на религиите (и Християнството). А организацията на времето е по-фундаментална от всички други конкретни форми на организация на обществения живот — църкви, фабрики, ферми, банки, училища, телевизия, армии, партии и пр. Явление, закон, симетрия са три равнища на познание на времето. Времето ката единичност, времето като общност и времето като всеобщност. Законът е трайното, оставащото, възпроизводимото в явлението, симетрията пък е хармонията на самите закони. Съотношение между самите закони. Законът на законите или универсалният закон това е учението за времето като всеобщност. В „Капиталът“ на Маркс именно това време се изследва. Идеята за времето, като фундаментална категория е вплетена вътре в тъканта на теорията на Маркс. Верността, истинността, стройността на идеите на „Капиталът“ се основават на верността, цялостността, пълнотата, дълбочината на идеята за времето. Всички основни категории в „Капиталът“ се свързват една с друга посредством времето, те произтичат от време и се свеждат към време. Следователно те са в симетрия. Следователно теорията за стойността, теорията за стоката, теорията за капитала и принадената стойност са частен случай на теорията за времето. Или теорията за времето е по-фундаментална от теорията за стоката, стойността и пазара. И организацията на времето трябва да е по-фундаментална от организацията на пазара и пазарното стопанство. Колкото една теория е по-фундаментална, толкова тя е по-опосредствана. Тя е константа, тъй като касае законите и техните отношения (симетрията), а не самите явления. Така изниква основният проблем, с промяната на посредниците на една фундаментална теория, да не се губи самата теория. Или както често се изразяваше проф. Хр. Попов — с мръсната вода да се не изхвърля и детето. С мръсната вода, която носи Християнството и църквата, да не се изхвърля великата идея за Бог.

С мръсната вода, която донесоха в живота на човечеството социализмът и комунизмът, да не се изхвърля голямата теория, която създадоха Маркс и Енгелс — фундаменталната идея за симетрия на законите на обществото, на принадената стойност и свободното време е израз на тази симетрия. В България с приемането на „марксизма“ и атеизма се изгуби дълбоката идея за времето, капитала и морала, защото съветският марксизъм беше един ужасен мутант. С мръсната вода на капитализма се изхвърли и неговото дете — принадената стойност и капитала. Следва да се прави разлика между организацията на идеята и организацията на обществото. Константата, великата идея, симетрията остават непроменени. Организацията, като константа, остава непроменена. Променя се идеята за организацията. Теорията на религията като идея е времето. Църквата да организира това време и да осъществява тази идея. Но когато църквата губи ресурсите, с които организира времето, тя се изчерпва. Партията се сменя, за да се смени идеята, въз основа на която е организирана партията. Има нови партии със стари идеи, но няма нито нови, нито стари партии с принципно нови идеи — идеи, които да възраждат и възпроизвеждат великите константи на времето и принадената стойност. Проблемът и трагедията на съвременна България (а това е проблем и трагедия на Балканите, Европа и Света) е, че при промяната се губи равновесието, стабилността. Старото е отхвърлено, но още действува (защото по същество то не е променено). Новото е прието, но още не функционира (защото то още не е родено). По-рано при национализациите се изгуби частната собственост; днес при приватизациите и реституциите се губи национална собственост. А при всички подобни преходи трябва да се съхрани и умножи същественото — собствеността като израз на натрупана принадена стойност, собствеността като национален (и частен и обществен) капитал. Или остава и трябва да остава същественото, трайното, истинското. Защо хората не разбират или твърде трудно разбират това? Принадената стойност няма да се унищожи, а ще се възроди и въплъти в свободно време и туристически продукт. Лесно и бързо се руши. Мъчно и бавно се създава. Но как да се увеличава свободното време, когато то изисква увеличаване, а не намаление на работното време? Как да се премахва експлоатацията, когато това изисква увеличаване, а не намаление на принаденото време? Как да се разширява пазарът и развива пазарното стопанство, когато изискването на пазара и неговата дълбока социална природа като категория на времето е да се дава на пазара повече, отколкото се взема от него. На пазара се купува и продава принадена стойност. На него остават и може да печелят само тези, които влагат в него повече, отколкото вземат. Повече време може да имат и ще имат тези, които не отнемат от времето на други, а обогатяват и придават към времето на другите. Защото, който взема от другите, а не създава и дава (време и стойност и принадена стойност) той става по-беден, защото и обществото става все по-бедно. Само когато човек създава и дава време (стойност и принадена стойност) става по-богат, защото тогава и обществото става по-богато. Когато отделни хора стават богати, а обществото става все по-бедно, и бедните стават все повече, значи нещо е ненормално, защото така се унищожава самото общество. Който убива времето, той убива живота — той убива себе си и обществото. Това е големият урок, който ни дава Андрей Цанов. Това е великата истина за времето като наука и богатство. Днешното отношение към времето е гибелно за хората и обществото. Това е класическото, индустриалното третиране на времето — време едномерно, време еднопосочно, време безсъдържателно. Време като проста рамка и формален измерител на дейности и стойности. Времето като понятие е израз на дълбоко, фундаментално знание. Знанието пък се свежда до познаване на същността, ролята и функциите на времето в различните му форми и прояви. Знанието за коня като тотемно животно е фундаментално, когато то обхваща и обяснява целокупния живот на племето и когато чрез него (Коня) се управлява времето. Знанието за Бог е фундаментално, когато то (чрез неговия Син), обхваща и обяснява съвкупния живот на хората. Знанието за принадената стойност е фундаментално, когато чрез него и в него се вижда съвкупния продукт и живот на обществото (държавата). Това е възможно, когато идеята за принадена стойност е приета и се признава за главен носител и критерий на общественото богатство. Не може принадената стойност (и теорията на Маркс) да играе тази роля, когато се поставя за цел нейното унищожение — каквато е идеята на социализма. За да играе идеята за времето ролята на фундаментална теория, то във времето трябва да се виждат съвкупният живот и съвкупният продукт на обществото. Чрез теорията за времето да се стига до всички теории и всички теории да довеждат и да се свеждат, в последна сметка, до теория за времето. Така времето се управлява чрез принадената стойност. Знанието идва от притежанието. Притежанието идва от знанието. За да знаеш Бог, трябва да го имаш в себе си, да Го създаваш в себе си. Няма Бог и няма знание за Бог човек, който не го създава вътре в себе си. Не маже да познава времето този, който го няма. За да го има, той трябва да маже да го създава в себе си и да го дава от себе си; не маже да познава парите (стоката и капитала) този, който ги няма в себе си. Не остават те при човека, който не ги създава и не ги дава на другите. Който взема и не дава, който не създава, той не маже да има. В него не остава нищо. Хората трябва да бъдат ежедневно предупреждавани за тяхната съдба, за тяхната участ, ако не следват повелите на времето. Ако не знаят и прилагат времето като наука и богатство. Това е смисълът и значението на „страшния съд“ — съдят се тези, които убиват времето.

България се нуждае от министерство на бюджета на времето. То е по-важно, то е фундаментално в сравнение с министерството на финансите. За да се направят приложими, идеите трябва да бъдат разбираеми. За да се разбират, те трябва да бъдат приложими и прилагани. Това изисква идеите да бъдат възпроизводими. За да се възпроизвеждат, трябва да се произвеждат отново и отново. Днес са приложими и се употребяват други идеи. Идеи, които възпроизвеждат и утвърждават старото. Валутният борд и пазарното стопанство няма да спасят България, ако не се възприеме идеята за времето като наука и богатство, ако няма духовен борд и разбито чувство за целокупност, за цялостност, тоталност и константност на Времето — минало, настояще и бъдеше в едно. Сега Евростат отделя значителни ресурси за осъществяване на Европейски проект за изучаване използуването на времето. Хармонизиран БВ на Европа. Това е "ля ма и полезна инициатива. Но тя ще остане безплодна, ако възпроизведе старите структури, старите мерки и оценки на времето. Това изследване няма да разкрие огромните разхищения на време, които се правят в Европа. Европа е далеч от разбирането на същинската природа, роля и функции на времето. Европа се ръководи от политици и финансисти, които нямат вярна представа за ролята на времето. (То се отчита опосредствано от политиците чрез поведението на хората и отношението им към политиците). Не маже да има европейска система за смятане без европейска система за измерване и оценка на времето. Това не маже да се прави точно и пълно със средствата на парите и финансите. Досегашните изследвания показват, че чрез тази система се обхващат и оценяват по-малко от половината човешки дейности (и време). Нужно е да се обхване цялото време, времето на всички хора на Европа. Без това не маже да се смята вярно. Всички институции на Европа трябва да се съгласуват, хармонизират с времето на Европа. Евростат да стане първата европейска институция, която поема тази роля. Необходима е нова система за социално смятане на основата на времето и на нови квалификации и нови класификации на времето, дейностите, продуктите, местата — институциите горе и долу. Необходимо е обсъждане на тези въпроси отделно и за Балканите. Така може да се създаде много работа за българите, могат да се спестят и още повече да се произведат милиони долари. Така ще бъде осъществен туристическият продукт на България, Балканите, Европа и света. Един продукт синтез на време, капитал, морал; синхрон на работно и свободно време — време, което е синтез на растежа на труда и капитала. Но времето, капиталът и трудът трябва да са цялостни. Тогава те представляват една трихотомична система и се обуславят едни други и се доказват едни други. Божествените закони се изразяват като отношения във времето на хората. Капиталът се изразява като количество време, а времето се изразява като отношение на морал и капитал. Растежът на времето, растежът на богатството и морала са единосъщни и еднопосочни. Расте ли едното във връзка с останалите, то всички растат. Но не може да расте времето е да намалява капиталът.

Време, което не гарантира растежа на капитала и морала, не е време. Капитал, който не гарантира растежа на времето и морала, не е капитал.

Отново повтарям — тази връзка и зависимост намира своите точни количествени измерения. Богословието, темпологията и икономиката стават точни науки, когато се обхване емпирично цялото време на хората — от раждане до смърт, цялото време на всички хора на една жива общност, на една социална цялостност чрез тензори. Такъв АБВ вече е постигнат в България. Има възможност това в скоро време да се постигне и в европейски рамки. Тогава ще е възможно разработването на социална радарна система. Системи за социално смятане и за социална организация. Системи за социална оценка и социално планиране.

Време е времето да се признае като Бог-Баща; капиталът да се признае за Бог-Син, а моралът за Бог-Дух. Това е един Бог, на когото всички служат, хармонията на новото хилядолетие — на новата цивилизация.

Възпроизводството на време, капитал и бог като конституция на универсума — мегаструктура на универсалния закон

Връзки по хоризонтала:

Кореспонденция на дванадесет вида време (отговарящи на дванадесет сфери на обществено производство) с дванадесет форми на капитала и дванадесет норми на морала. Или 2 на дванадесета степен връзки на време, капитал и Бог.

Кръгооборотът на техните твърдо, течно и въздухообразно състояния,

Връзки по вертикала:

Връзките на миналото време само чрез бъдещето;

Връзките със стойността само чрез принадената стойност;

Връзките с Бащата само чрез Сина;

Връзките с основната структура само чрез суперструктурата.

Всеобщо движение към социология и социални технологии;

Всеобщ кръговрат на социалното от течно към твърдо и въздухообразно, подобно на кръговрата на водата.

Това е таблицата за възпроизводството на време, капитал и морал. С единен краен продукт (туристически) — като синтез на производство и потребление, на принадена стойност и свободно време. На твърдо, течно и въздухообразно в едно…