Захари Стайков
Възпроизводството на Време — капитал — Бог (23)

10. Образованието и науката са капитал, време и морал

Природата на нещата се определя във възпроизводството на времето, капитала и морала. Значи науката и образованието са капитал, време и морал. Всички те се обясняват в рамките на една теория, в системата на една таблица за възпроизводство, в една таблица за живота. В таблицата за възпроизводството на Времето, капитала и морала образованието и науката са необходима сфера. Това означава, че време, капитал и морал без образование и наука не стават. Те ги притежават, но ги и създават. Образованието и науката, като необходима сфера на общественото производство, е сфера материална (българските педагози през тридесетте години на този бек са разбирали природата на образованието като синтеза на материално и духовно), защото има свой продукт. Продукт, който има потребителна стойност, стойност и принадена стойност. (И Кремиковци не е „материално“ производство, макар да създава стомана, ако носи загуби). А всяко училище и университет са част от сферата на общественото производство, ако създават принадена стойност (вж. Маркс, Втори том на „Капитала“). Как се установява това, как се осъществява този процес и как се отчита създаденото от науката и образованието (неговата стойност и цена), това е друг въпрос. Когато се приема, че образованието е производствена сфера, то стои въпросът за неговия продукт, за неговата стойност, потребителна стойност и принадена стойност. Науката и образованието са равноправна сфера на всички други необходими сфери на общественото производство. Затова продуктите на всички сфери са обменят помежду си на принципа на равенството. Контактите между сферите се установяват посредством обмена на продуктите на тези сфери. Обменът е възможен, понеже те са еднакви като стойности, имат една природа (затова могат да се съизмерват), обменът е необходим (без него възпроизводството на капитала, времето и морала не става), защото те са съществено различни. Продуктът на образованието е еднакъв с продуктите на всички други сфери, с това, че има стойност. Но продуктът на образованието е различен от продуктите на всички други сфери, защото има различна потребителна стойност, определена не от физическите и химически свойства на продукта, а от неговата роля в общественото възпроизводство. Потребителната стойност не е природно, а обществено свойство. Всичко обществено е божествено. Защото ако общественото не е божествено, то не може да се осъществи. Значи то не е съвършено. Затова проблемът на човека е не в човека, а в бога в човека, а проблемът на обществото не е в хората, а в бога на хората. (И ако този Бог е конят, то той става по-важен от човека, защото в такова общество човек без кон не може да съществува, не може да се ражда и възпроизвежда). За да се осъществява сферата на възпроизводството на Науката и Образованието, тя трябва да създава и дава на другите сфери своята потребителна стойност, а да взема от тях други потребителни стойности, нужни за самата нея. Тя създава и дава знание за всички останали сфери.

Синтезът на науките (и образованието) е необходим, за да се измерва тяхното качество. Свеждането им към една наука, към общо количество, е необходимо условие за измерване на тяхното качество. Диференциацията на науките е необходима пък за измерване на тяхното количество. Диференциацията има смисъл и дава живот, ако се синтезира. Синтезът има смисъл и дава продукт, ако се диференцира. Частната собственост има смисъл и дава капитал, ако се синтезира в обществена собственост (ако увеличава общественото); обществената собственост има смисъл и дава капитал, ако се диференцира, ако увеличава, опложда частната собственост. Разделение на труда, диференциация и специализация на труда и частна собственост са тъждествени понятия (Маркс-Енгелс); кооперация на труда, синтез и интеграция на труда и обществена собственост са тъждествени понятия. Интердисциплинарни колективи са такива, които синтезират чрез диференциация. Те съхраняват и осъществяват плодовете на разделението на труда, те гарантират частното. В отделните звена на науката и производството специализираните, диференцираните колективи съхраняват и укрепват (и осъществяват плодовете) кооперацията на труда. Те гарантират общественото, те са основа, те образуват кооперацията. Ако не са цялостни и диференцирани, те не са наука, ако не са собственост, те не могат да се синтезират, не могат да дават плод. Пътят към отделното и частното е пътят на диференциацията, пътят на самоосъществяването. По пътя на синтеза и кооперацията се дава. По пътя на разделението на труда и специализацията се взема. По от обмена печелят и двете страни, защото (и когато и доколкото) създават и дават. А образованието и науката като сфера взема от другите сфери, като заплаща със своя продукт;

— С рента се плаща знанието за земя и природа;

— С печалба се плаща знанието за машини и средства за производство;

— С дивидент се плаша знанието за банки и средства за разпределение;

— С лихва се плаща знанието за пари и средства за обръщение;

— С коефициент се плаща знанието за хляб и средства за потребление;

— Със заплата се плаща знанието за труда и работната сила;

— С плата се плаща знанието за медицина;

— С парса се плаща знанието за изкуство;

— С такса се плаща знанието за спорт и игра;

— С данък се плаща знанието на управление;

— С дар се плаща знанието за дух и мъдрост;

Всичко нужно за наука и образование се плаща.

В хонорара, като цена на продукта на всяка сфера, се съдържа стойността на образованието и науката. А цената на науката и образованието се определя от дела на принадената стойност, която те създават и която получават чрез формата на М-прим от други сфери. Времето (и продукта) на науката и образованието се материализира в потребителните стойности (продукти) на другите сфери:

— Знанието за земя и природа се материализира в земя и рента — заплата на агронома и лесовъда;

— Знанието за машини и средства за производство се материализира в машини и печалба. Печалбата е заплатата на инженера и технолога;

— Знанието за средства за разпределение (банки) се материализира в акции и дивиденти. Дивидентът е заплата на банкера и финансиста;

— Знанието за средствата за обръщение се материализира в пари и лихва. Лихвата е заплатата на лихваря;

— Знанието за средствата за потребление се материализира в хляб и коефициент (като форма на М-прим). Оттук е заплатата на специалиста;

— Знанието за труда и работната сила се материализира в силата;

— Знанието за здравето се материализира в здраве и плата (фонд);

— Знанието за образование и наука се материализира в знание и хонорар. Хонорарът е заплата на учения и учителя;

— Знанието за изкуство се материализира в красота и парса. Парсата е заплатата на драматурга и артиста;

— Знанието за игра и спорт се материализира в игра и спорт и такса. От таксата се събира заплатата на спортиста;

— Знанието за управление се материализира в ред и сигурност и данък. От данъка се формира заплата на управленеца и полицая;

— Знанието за духа се материализира в мъдрост и прозрение и дар. От дара се формира заплатата на мъдреца.

Знанието се материализира в живот и принадена стойност. От принадената стойност се формира заплатата на учения и учителя (а не само от данъка, както е сега в България). Знание, което не дава М-прим не се материализира. То не може да функционира и да се възпроизвежда. То уврежда личността и обществото. Ако знанието много се специализира, човек се деформира. Но ако знанието не се диференцира, то не може да се организира. Човекът затова е Бог, защото той, за да се осъществява, преминава във всички сфери на живота. Всяка сфера има своята професия. Но всяка професия, за да се осъществи, преминава през всички сфери. Агрономът например по природа принадлежи на първа сфера — на земята и природата. Но той произвежда продукти за всички сфери и принадлежи на всички сфери.