Захари Стайков
Възпроизводството на Време — капитал — Бог (15)

2. Към изграждане на фундаментална теория за собствеността

Каквито и колкото да са формите и видовете собственост, тяхното теоретическо обяснение, технологично изграждане и управление изисква една единна теория за собствеността, имаща еднакво отношение към всички форми и видове собственост като цялостност, като триединно и единосъщно цяло (и тяло). Такава теория е възможна, само ако се обхване съвкупният обществен възпроизводствен процес, във всичкото му многообразие и форми на осъществяване, в триединната му цялостност — тяло на собственост, (потребителна стойност), стойност на собственост (социално време) и цена на собственост (капитализирана принадена стойност). Как се ражда и расте собственост, при което собственикът умира, а собствеността остава, или пък собствеността умира, а собствениците остават? Но какво е собственост без собственик и какво е собственик без собственост? Без собственост като едно понятието за собственост е безпредметно, без собственик понятието за собственост е безсмислено. Колкото са лицата на телата, толкова са и видовете собственост, колкото са формите на телата, толкова са формите на собственост. Защото собствеността, това е социалното тяло. А отношенията на собственост са отношения на хората по повод и във връзка със социалното тяло и неговото възпроизводство. Трите типа на социалното тяло са потребителна стойност, стойност и принадена стойност — трихотомия на собствеността. Формите на социалното тяло са видовете материализации на времето като потребителна стойност, стойност и принадена стойност. Има десет форми (вида) на собственост, според материалността им:

Цената на всяка собственост, в последна сметка, се определя от принадената стойност (М-прим), която тя носи.

Всеки един от тези материални носители на собственост, определен от нейното отношение към възпроизводството в цялост, може да бъде определящ или решаващ при разпореждането с останалите. Но нито един от тези типове собственост, сам по себе си, не е достатъчен, за да се притежава и осъществява всичко. Когато собствеността върху едни ресурси господства над всички други средства и ресурси, то тогава тази собственост се определя като основна или решаваща. Такава се считаше собствеността върху средствата за производство при социализма. Но при тоталитарните режими основна форма на собственост е тази, която държи управленческите ресурси. Има различни общества, в които доминиращи или определящи са различни форми на собственост: финансови олигархии, където определящи са финансовите ресурси (втора сфера); монетаристки, където определящи са ресурсите за обмен; потребителски, където водещи са ресурсите за потребление; синдикалистки общества, където водещи са собствениците на работна сила; екологични (и феодални) общества, където водеща е собствеността върху земя и природните ресурси; интелектуални общества, където водещи са собствениците на интелектуални ресурси и продукти; художествени общества, където управлението се осъществява чрез художествените ресурси и продукти; духовни или религиозни общества, където духовното производство и собственост са определящи, решаващи или доминиращи и общества, където притежанието на средствата за управление или власт е решаващо — то определя допира до другите средства и ресурси на общественото производство и богатства. Но каквато и да е формата, тя трябва да гарантира съвкупното производство. Ако това не става то обществото, в конкретната му форма, умира. Защото всяка една от формите съдържа в себе си и предполага осъществяването на всички останали. Оттук важността, фундаменталността на понятието за собственост като едно и разбирането на формите за собственост като една, знанието за собственост като цялостност и горе, и долу, знанието за трите образа на собствеността, като израз на нейната материалност. При три лица в едно собствеността губи своите форми — няма значение каква е формата на собственост или вида потребителна стойност, няма значение и това кой е собственикът като лице — частен или обществен, колективен, публичен собственик Главното за собственика е да влага стойност и да носи принадена стойност. От тази гледна точка понятието собственост и понятието капитал са идентични или тъждествени. Собственост без стойност е безпредметна. Собственост, която не носи повече стойност или собственост без принадена стойност е безсмислена. А собственост, която носи загуби, е ничия, всеки бяга от нея. Но ако тя е нужна на обществото и то не може да се възпроизвежда без нея, държавата я поема, за да оцелее. Това тя (държавата) може да постигне, само ако осъществи такава ефективност на губещата форма на собственост, че да се осигури растеж на общия продукт, на принадената стойност. Ако една държава, която и да е тя, национализира частна собственост, защото е печеливша, обществото губи. Такава държава насочва икономическото развитие назад и се разпада Държавата и обществото като цялост се грижат за пълнотата, хармонията на всички форми на собственост или на собствеността като едно. И при национализация, и при приватизация целта на обществото (и на държавата като негов представител) е една — да се увеличи масата на труда и масата на принадената стойност. Когато частни собственици в отделни сфери превишават границата на своята компетентност и започват да присвояват продукти на други сфери и пречат за осъществявани на национални цели, те могат да бъдат национализирани. Но национализацията е средство и път за увеличаване собствеността на обществото в цялост, а не намаляване. Това значи национализацията да дава простор за частната собственост, а не да я ограничава. Частната собственост трябва да увеличава общественото богатство, а не да го намалява. Следователно частната собственост се осъществява чрез обществената, а обществената (и държавната) собственост се осъществява чрез частната. Същественото тук е да има и да расте собствеността като цялост, да расте съвкупният обществен продукт, а това значи да расте съвкупната принадена стойност на обществото, т.е. капиталът. Принадената стойност е принадено време. Собствеността в цялост е материализирано време, а цената на собствеността е акумулираната в нея принадена стойност. Да се създава и умножава собственост значи да се създава и умножава принадена стойност, т.е. социално време. Днес България губи и от държавна, и от частна собственост. На България не помагат и не могат да помогнат нито национализации, нито приватизации и реституции, докато не се разбере фундаменталната причина за растежа на собствеността, ако не се знае основната причина за намаление на собствеността, а с това и на богатството на България: Защо българите стават все по-бедни и по-бедни; Защо собствеността става чужда; Защо толкова години земята остава ничия собственост; Защо толкова години чужди инвестиции не се насочват към България; Защо гладните и бедните, и безработните стават все повече и няма близка перспектива те да намаляват; Защо банките фалират; Защо интелигенцията мизерства; Защо религията се разпада и господства безверие и атеизъм; Защо държавата е безпомощна и не може да събира нужните и данъци.

Причината е една — отсъствие на принадена стойност във всичките ѝ форми. Отсъствие на собственост с главна буква, на собственост като едно. Израз на това е деградацията на общественото производство — от тридесет години ежегодно намалява масата на труда и масата на принадената стойност, създавана в България. Собствеността, за да расте, изисква повече труд, а българите все още очакват, че като станат собственици ще работят по-малко. Земята, за да дава плод, изисква повече труд. Рентата е форма на принадената стойност и за да взема някой рента, то някой трябва да дава повече труд и да създава повече стойности и блага за обществото, отколкото сам потребява. Собствеността в този смисъл е жертва. А собственост, основана на присвояването на чужд труд, собственост, която прави несобствениците бедни, е кражба. Божествена, свещена и неприкосновена е само тази собственост, която се съхранява, расте и възпроизвежда. Собственост (все едно държавна или частна), която се използува за грабеж, за живот на основата на чужд труд, за живот за сметка на други, е проклятие. За да се получава дивидент от банката или лихва от парите, някой трябва да създава и дава принадена стойност, защото и дивидентът, и процентът са форми на принадена стойност; за да се продава хляб и да има хляб, то трябва да се плаща неговата цена, а в цената на хляба при всички случаи (в цялост и в последна сметка) се съдържа принадена стойност; за да има заплата и то достатъчна за нормалното възпроизводство на хората, е нужно получаващият заплата да създава и дава принадена стойност. Който не създава принадена стойност, няма право на заплата. Това е фундаменталната причина за нарастването на безработицата у нас и по света. И тук е голямата опасност от неразбиране фундаменталното значение на собствеността и на труда като нейна субстанция. Тази заплаха днес става международна и добива опасно развитие в потребителските настроения в Западна Европа. Така победата на левите на Запад става главна пречка за развитието на богатствата на Изток, за приватизацията и пазарното стопанство. По този начин, чрез понятието собственост като едно, като цялостност, се свързват всички основни понятия за обществото. Всичко се свежда до едно и се извежда от едно. Всичко се извежда от принадената стойност (чийто материален израз е собствеността) и нейните форми като израз на различни форми на собствеността и всичко се свежда до принадената стойност, без оглед на потребителните стойности като материалност на стойността.

Материално производство е това, което увеличава собствеността; увеличава собствеността това производство, което увеличава богатството на обществото, богатството на обществото нараства благодарение на принадената стойност. Капиталът, в своята материалност, е единен в три образа: потребителна стойност, стойност и принадена стойност. Както Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Дух са единосъщни. От това произтича и свещеността и неприкосновеността на собствеността въобще, не само на обществената (както беше при социализма) или на частната (както е при дивия капитализъм). Цивилизованото общество боготвори собствеността в цялост. В това отношение България има най-дълбоки традиции и най-мъдри пророци. Орфей, Иван Рилски, Андрей Цанов, Христо Попов, Иван Хаджийски, Живко Ошавков, Ваклуш Толев. Без усвояване истините на Библията и Маркс не може да се стигне до фундаменталното понятие за собственост и се навлезе в лабиринта на формите на собственост, представени чрез фундаменталната идея за формите на принадена стойност като едно, за принадената стойност горе и принадената стойност долу — при всяко социално ядро. Фундаменталността на категорията собственост се доказва и с това, че тя е основа на цялостността на морала и чувството за целокупност (за което говори Дънов). Всяка веществена форма на собственост поражда и възпитава в човека определени чувства и морал. Отсъствието на развити форми на собственост като цялостност е главната причина за отсъствието на пълноценен жизнен морал в нашето общество (не само българското).

Собствеността върху средства за производство предизвиква чувството за обич и възпитава любов, като нравствена норма. Собственикът получава печалба, сила, жизненост.

Собствеността върху средствата за разпределение (акции, резерв, застраховки, наследство и пр.) развива чувството за справедливост и е основа на нравствената норма за справедливост. Собственикът получава дивидент (фатално грешно е справедливостта да се смесва с равенството).

Собствеността върху средствата за обмен (пари и всичко онова, което имаш, за да обмениш за нужната ти вещ или услуга) развива чувството за егалитаризъм и е база на нравствената норма за равенство на хората. (Равни пред Бог, равни пред стойността). Собственикът получава лихва.

Собствеността върху средства за потребление (храни, облекло, жилища и пр.) развива чувството за богатство и е основа за нравствената норма за благородство, за милосърдие. Собственикът получава коефициент.

Собствеността върху работната сила и всичко нужно за физическото, здравното и социалното възпроизводство на човека е основа за възпитание на чувството за хуманизъм и нравствената норма за човечност и човеколюбие; Собственикът получава заплата.

Собствеността върху земя и природни ресурси, като начин за гарантиране на тяхното съхранение и възпроизводство, е основа за развитие на природолюбие и възпитание на нравствени норми за уважение на природата Собственикът получава рента. (Не може да се взема от природата, ако не и се дава. Рентата е за съхранение на природното и човек има право на рента, само ако дава повече на земята, отколкото отнема от нея). Гората може са се дава за частна собственост, само ако по този начин се увеличи трудът (и времето), което се влага в нея, а не да продължава ограбването й, пък било то и от бившите собственици.

Собствеността върху интелектуални ресурси и продукти развива чувството за йената на знанието и възпитава нравствено отношение за истинност. Собственик е този, който създава и дава, а не този, който взема и отнема знание. Собственикът получава хонорар.

Собственост върху художествени ресурси и продукти. Развива чувството за красота и е основа на нравствената норма за естетичност. Собственик е този, който създава и дава красота, а не този, който взема и отнема от други. Собственикът получава парса.

Собственикът на духовни ресурси и продукти развива чувството за прозорливост и възпитава мъдрост. Нравствена норма за целокупност и преклонение пред Светия дух. Собственик е, който създава и дава мъдрост, а не тези, които я вземат и отнемат. Собственикът има право на дар.

Собственикът на управленчески ресурси и продукти възпитава чувство за сила, за ред и сигурност, право и свобода. Право на власт и собственик на властови ресурси (апарат, полиция, армия и пр.) имат тези, които създават ред и сигурност, а не тези, които ги отнемат. Собственикът има право на данък.

Собственикът въобще (на съвокупния продукт М-прим) създава чувството за целокупност и възпитава нравствената норма за цялостност, за единство с Бога, за единство със стойност, потребителна стойност и принадена стойност. Собственикът има право на принадена стойност.

Отсъствието на собственост разлага и деморализира. Собствеността синтезира и морализира. Това е възможно, защото всички качества произтичат от едно и се свеждат до едно. От тази гледна точка в рамките и по законите на възпроизводство на времето омразата, несправедливостта, неравенството, бедността, нехуманността, неекологичността, лъжата, грозотата, глупостта, безверието, престъпността, тиранството и робството са несъвместими в общество, в което господствуват законите на собствеността като едно, на времето като едно, на принадената стойност като синтез на всички форми на стойност. Общество, в което всеки може да бъде и трябва да бъде собственик, т.е. всеки да бъде отговорен като създава, получава и дава принадена стойност. Всеки, поне в една от сферите, да създава и дава повече, отколкото получава. Това е изходът от катастрофата, която е надвиснала над България и катастрофата, която очаква Европа, ако се запазят днешните настроения и тежнения в Англия, Франция, все още и в България.

Принципи за всяка форма на собственост:

— Ако не се произведе, няма да се възпроизведе;

— Ако само се потребява, а не се създава, собствеността не се възстановява, собственикът фалира;

— Но ако не се потребява (използува) собствеността се изпарява;

— За да се съхранява собствеността, тя трябва постоянно да се възстановява (ежедневно да се доказва). Както стомната с вода, за да е чиста и за да се пие всеки ден, трябва редовно да се пълни;

— Правата за собственост се определят от приноса към създаване, съхранение и увеличаване аз собствеността. Нямат права на собственост тези, които не могат да я съхранят и възпроизведат.

Например правото на собственост върху земя изисква да платиш рентата, да я плащаш редовно, като даваш на земята повече стойности, отколкото вземаш от нея. Който взема, а не създава и не дава, той губи собствеността върху земята си.

Правата и властта произтичат от принадената стойност — М-прим. Това е известно на създателите на Библията. Най-вече на Йоан. Силата да разчупи печатите на тайните на живота принадлежи на жертвения агнец (Христос). Жертвеният агнец днес е създаващият и даващ принадена стойност. Тайната на живота и на собствеността, на богатството и благоденствието на народа е в разбирането и даването на принадена стойност. Има живот за тези (и това общество и държава), които създават и дават на другите. Които грабят и отнемат от другите са обречени. Това е теория съвършена. Към нея нищо не може да се прибави и от нея нищо не може да се отнеме (това са последните строфи на Библията, които говорят за съвършенството на теорията, на знанието, което съдържа и носи тя).

Загубиш ли машината, то губиш и печалбата, да заплатиш машината, значи да заплатиш печалбата, която тя ти носи. Отдели ли се машината от печалбата, то се губи собствеността върху нея. За да се възпроизведе отново машината, собственикът трябва да отдели печалбата за нейното закупуване. С печалбата може да се купуват само машини, както с рентата може да се купува само земя. Може да иска дивидент, само този, който си е купил акция. Продадеш ли акцията, губиш дивидента. Цената на парите е издръжката на обръщението, това е принадената стойност, нужна за обръщението на собствеността. Цената на парите е лихвата, която те носят. Продадеш ли парите губиш лихвата, която те ти носят. Губиш собственост. За да има отново пари, трябва някои да ги даде. Или трябва да си ги купиш отново. Всяка собственост, за да се заслужи, трябва отново и отново да се създава. Тя ще принадлежи на този (държава или лице), който по-добре я съхранява и който повече я умножава. Криза в собствеността се получава, когато никой нищо не получава от нея. И никой не иска да дава за нея. Кризите са периодични. Те зависят от продължителността на времето на обновление на тялото на собствеността. Колко години земя, машина, акция и пр. може да се ползуват, без да се плаща? Собственик на язовир може да го ползува много години, без да влага нещо съществено. Машината може да работи пет-десет години без основен ремонт. В това време собственост не се оспорва. Собственик става този, който може да плати. Плаща не просто този, който има пари. Плащат тези, които създават отново собственост, които възстановяват качествата на земята, които произвеждат машината и пр. А парите са средство за обмен. За да се възпроизведе собствеността, трябва да се установят хиляди материални равенства. Собствеността трябва да е жива и да може да се възпроизвежда, трябва да функционира като капитал. Земя, която не е капитал, земя, която не функционира (и не носи рента), в действителност не е собственост и не може да се продава. Затова наследяването на земята не е право на частната собственост. Реституцията е разграбване на собственост, ако не се създадат условия за съхранение и увеличаване на собствеността като богатство на обществото. И двете ще са правилни, ако расте и се съхранява общата собственост на обществото. И двете ще са грешни, ако това води до смаляване на собствеността, до обедняване на обществото в цялост. Важното, главното е слабите и болните да не изяждат силните и здравите. Важното е да се отнема собствеността на тези, които имат малко и не създават. Важното е сила и власт да имат тези, които притежават, защото създават и дават. Нужни са нови социални технологии за структуриране на обществото чрез структуриране на собствеността съгласно законите на възпроизводството на всички сфери на обществото като форми на материализация на социалното време. Собствеността, както и времето не са просто дадени от Бога и всеки може наравно да ги притежава. Напротив и собственост и време, за да ги има, трябва отново и отново да се създават, да се възпроизвеждат. Докато чакаме някой да ни дарява, докато чакаме някои друг да ни дава и да ни спасява, ние ще оставаме все по-безнадеждни. Всеки млад и стар, беден и богат трябва ежедневно да доказва и показва, че може да създава и дава. И ако това се прави във всички сфери, то непременно изходът ще се намери. Демокрация, основана на бедност, власт протичаща от несъздаващи и недаващи е път към катастрофа, път към пропастта. Няма право на власт и на глас този, който не създава и дава на обществото принадена стойност. Това е истината на Христос и Маркс. Това е основата на бъдещото общество. Това ще се разбере, ако може да се почувствува истината за труда, за разделението на труда и частната собственост като тъждествени, за собственост, време, капитал, Бог като единосъщни. Чувство за собственост без чувство за капитал е безсъдържателно. Чувство за Бог без чувство и знание за капитал и собственост е бездействено, безцелно. Съвършенството на човека и обществото се постига със съвършенството на симетрията на знанията и действията. На живота в цялостност, на живота като истина. Основа и път за приложни социални технологии за собствеността е бюджетът на времето за отделни социални ядра и общности (нации и континенти), за живота на хората от раждане до смърт. Времето е синтез на минало, настояще и бъдеще.