Захари Стайков
Възпроизводството на Време — капитал — Бог (28)

1. От Тангра и Христос до Маркс и Българската школа в социологията

В началото бе Словото! Фактите са силни и пред тях „Боговете мълчат“. Но отделните факти винаги се подчиняват на цялостност, на фундаментална теория, на Бог (на словото от Библията). От изследователя те изискват развито чувство за целокупност. Вярата в Бог е проява на такова чувство. Но днес вярата умира, ако не се аргументира. Учението на Христос не се прилага и макар да се декларира, то не се разбира.

Учението на Маркс за принадената стойност остава неразбрано и неприложимо. Защото теорията на принадената стойност е връх на синтез и нейното разбиране изисква най-развито чувство за целокупност — да се видят всички форми на принадена стойност като една, като произтичащи от една и като свеждащи се към една.

Голямата идея на Иван Рилски за небесното царство и за превъзходството и съвършенството му в сравнение със земното на Цар Петър е велик синтез, което още не се вижда и разбира дори от негови най-големи изследователи.

Фундаменталната идея, която носи поп Богомил, за самостоятелност на религиозното знание по отношение на църквата е велик синтез, който остава верен и като факт във вековете, докато фактите за конкретната дейност на богомилите загубват значение.

Великата идея на Иван Хаджийски за единство на бит и дух, за връзката на материално и духовно като едно е прозрение, при което конкретните факти, описващи живота и бита на българите губят значение. Остават да живеят великият дух и голямата теория.

Богатата идея на Живко Ошавков за цялостност и единство на обществото и неговата структура ще остане, докато конкретните факти, описващи отделните сфери в НРБ ще се забравят, фактите умират, боговете остават. Отделното умира — цялостността остава. Духът на Ошавков, страстта му към големи емпирични изследвания остават, защото той се води от чувство за цялостност, от фундаментална теория. Той не е ограничен емпирик.

Фундаменталните идеи на Андрей Цанов за времето като наука и богатство (вж. сп. Социологически проблеми, №1, 1996 г.) са плод на абстракцията за времето като цялостност (като бюджет на времето), на фундаментална идея за измерване на времето с дела — за времето без дела като загубено и за времето пълно с дела (труд) като спечелено (произведено) богатство. Богатството е плод на труд, бедността е плод на мързел. Всичко това е по-значимо и по-трайно от отделни данни за труда и богатството.

Идеите и духът, които носи проф. Христо Попов в книгите „Народният Доход“ и „Възпроизводството“ — два незаменими стълба за разбиране на природата на обществото и неговите механизми, остават да живеят, независимо от фактите на емпиричните илюстрации на тези идеи.

Духовната вълна на Ваклуш Толев, този най-мъдър от живите българи, който носи фундаментална теория за обществото, идва от вековете и ще остане във вековете. А религиозното облекло, което е непривично за възприемане и прилагане от съвременните атеисти ще бъде изхвърлено, както и самият атеизъм. Остава Бог!

Ето това са бащи на социологията. И всички те са надмогнали явлението и закона и са се домогнали до социалната симетрия като съгласие, хармония на социологическите закони.

Цялостността на отделен учен не се вижда при отсъствието на връзката му с другите и или от твърде многобройните отделни и частични факти за неговия живот. Ако фактът е цялостност, то тогава трудно се вижда идеята (защото всеки цялостен факт е невидим с просто око). Затова фундаменталният факт е несъвместим с частна, с нецялостна, с нефундаментална идея. А фундаменталната, цялостната идея е несъвместима с частични, отделни, несвързани помежду си факти. Затова е възможно лъжливи и неверни факти, но с Бог, да водят до Истината, а верни и истински факти, но без Бог, да въвеждат в заблуда. Бог, като фундаментална идея, като идея за цялостност и жизненост на живота е научен факт. Но Бог не е видим. Като реалност той се изразява в тотемния продукт на дребните народи. За предците Бог е бил факт и се е осъществявал в тотемността на коня. Тотемът е синтезатор на фактите. Всички продукти в един. Тотемът е вид материализация на чувството за целокупност — на Бог. Има факт, който е Бог и има Бог, който е факт — който действа в реалното социално пространство и притежава материална сила. Всички факти се свеждат до един факт, чрез свързването им с една идея. И всички идеи се свеждат до една идея чрез свързването им с един факт. Единият факт прави видими идеите, едната идея (за Бог, за всичко в едно) прави видими фактите и им придава смисъл.

Силата на обществото произтича от Бог (от цялостността, от сплотеността, от съединението на всички сфери на общественото възпроизводство). „Съединението прави силата!“ Бог дава силата. Бог не е за слабите и бедните, които не го признават и не му се отдават. Те са рушители на общността, на цялостността. Бог е за силните и богатите, защото (и когато и доколкото) те го създават. Има време, има богатство, има сила, има власт, има щастие, има дух, има Бог този, който ги създава в себе си и дава за другите.

България е създадена, като е извадена пръчка от снопа на Кубрат. България е просветена, като е отделена от езика на Византия. България е освободена, като е откъсната от големия пазар на Османската империя.

Български национални герои са тези, които са ни спасявали, а не тези, които са ни отделяли, са ни убивали.

Аспарух се отделя от Кубрат, за да се свърже с по-голяма култура.

Братята Кирил и Методи създали азбука, за да присъединят славяните към великото учение на Христа.

Богомилите се отделят от църквата, за да правят религия — оставят понятието за отделност на църква от религия.

Свети Иван Рилски се отделя от царството на Петър, за да създаде небесно царство на земята.

Остава фундаменталното понятие за отделеност на земното от небесното царство и за първичност на небесното над земното. Това са и идеи на Патриарх Евтимий и Търновската школа. Патриаршията е над двореца на царя.

Какво ново разграничение, обединение и съединение е нужно? Какъв е новият продукт и сила на съединението днес? Това е великият синтез и анализ на Библията и „Капиталът“. На Христос и Маркс. Свързването им в едно чрез БВ (бюджет на времето) — като технология за цялостност и единение на всичко социално. Синтез на дух и материя. Всичко е материално, когато то ражда и носи принадена стойност (по „Капиталът“ на Маркс). Всичко е духовно, когато то ражда и носи Бог — символ на цялостност на знанието.

Всичко това присъствува в духа на Живко Ошавков, в обобщенията, в обхвата на живи цялостности, в структурирането на социалния живот. Ошавков обаче бе ограничен с фактите за погрешността на църквата и неверността на проповядвания морал. Като отрича църквата, той отхвърля и религиозно знание. Но можеше ли в годините на тоталитаризма, при абсолютната власт на партията да се види целокупността? Нали тя символизираше (и демонстрираше) цялостността на обществото? Не идеята за Бог, а партията (и атеизмът) символизираше общността и цялостността на обществото. Как тогава да не бъдеш атеист? Нали атеизмът носи идеята за цялостност, за целокупност на общество и природа, т.е. символизира Бог.