Захари Стайков
Възпроизводството на Време — капитал — Бог (5)

1. Морфология на времето. Основи на социологията на времето.

Формите на съществуване на времето като тяло и като стойност представляват социалната морфология. Това е наука за формите на организация на социалното време, основана на десет (или повече) форми на телесно съществувание или материализации на времето. Това са десет вида потребителни стойности, десет вида стойности и десет вида принадена стойност (или десет вида стойности на десетте вида потребителни стойности и форми на принадена стойност), произтичащи от видовете време. Законите на социалната морфология това са законите на социалните форми на живот като цялостност или законите на съвкупното социално време. Това е фундаментално знание за цялостността на социалния живот, цялостността на социалното време — минало, настояще и бъдеще в едно. Законите на социалната морфология са закони на преходи на едни форми в други. Това са принципи на синтез на формите в една и диференциация на едната в десет. Съществуват:

— Закон за съхранение на формите като тела и преминаването им в стойности (закони на производството);

— Закон (обратен) за съхранение на стойностите в цялост и преминаването им в тела (закони на потреблението).

— Време, което не се овеществява, което не дава плод, то не може да добива стойност. И няма форма. А овеществено време, което не се потребява, губи и своята потребителна стойност, затова то губи и своята форма. Това, което е извън БВ, губи и своята стойност и своята потребителна стойност.

Машина, която не се ползва, пари, които не се потребяват, хляб, който не се яде, работна сила, която не работи, земя, която не се обработва, знание, което не се ползва, арт, който не се консумира, дух, който не властва и власт, която не се прилага, губят и своята стойност, и своята потребителна стойност. Те не могат да бъдат форми на съществувание на времето. За да се възпроизведе времето, за да го има отново, то трябва да преминава постоянно през десет тела и да се осъществява в десет форми. Десет форми на създаване на времето, това са десет форми на социална енергия (десет форми на принадено време, на принадена стойност). Но за да се осъществи една енергия, тя трябва да премине през всички останали. За да се осъществи една форма, тя трябва да може да представлява десет други форми. Всяка енергия протича през всички останали, за да приеме отново първоначалната си форма. Да се транслира в самата себе си. Загадката на формите на времето е в това, че за да се възпроизведе, то трябва да се овеществи в една конкретна форма, а за да се остойности, то трябва да премине, да протече през всички други форми. За да се осъществи времето като печалба, то трябва да бъде материализирано в средства за производство (машини). За да се потребят тези машини, те трябва да се използуват във всички други сфери. А за да се използуват във всички други сфери, те трябва да имат качество, равно на продуктите на всички други сфери. Това е стойността на машината, която преминава в отвъдното. За да се възстанови производството на машини обаче, трябва да се върне стойността (печалбата). Но печалбата може да се върне в своята сфера, само ако добие тялото на средство за производство. Тялото на машината е съвкупност (и органична цялост) на телата от десет сфери. Те образуват едно тяло — потребителната стойност на машината.

За да е жива машината, тя трябва да се потребява, да дава на другите сфери. Ако не дава, тогава спира възпроизводството, тогава умира машината. За да възкръсне, тя трябва да умре като потребителна стойност. За да се възстанови отново същата потребителна стойност, тя трябва да се роди, да се създаде отново. Без раждане, без създаване отново и отново няма живот. Затова всяка форма на времето е от една страна вид раждане на вид потребителни стойности, а от друга страна, тази форма, за да се възпроизведе, трябва да има всеобщата форма на стойност. Да принадлежи на всеобщото, да е Бог. И затова всяка форма е идол и може да се идолизира, което поражда безброй трудности, ако не се види като форма и път към цялостността. И от друга страна всеки Бог може да се фетишизира и изпразни от реално съдържание и сила, ако не се види като реален източник на социална енергия (стойност) в конкретно тяло, а Син Божи — в една от десетте вида потребителни стойности. И да се види връзката на прехода от Бог Син към Бог Баща и от Бог Баща към Бог Син. Това е Бог Дух. Това е производителността на труда в обществената реалност — материализация на социалното време в една крайна потребителна стойност, която ще наречем туристически продукт.

Бог-Баща в обществената реалност значи остойностяване, валоризация на продуктите в една стойност. Синтез на съвкупното време и съвкупните стойности на обществото, общия обществен продукт. Бог-Дух в обществената реалност е одухотворяване, оживяване, свързване в едно на тяло и форма в едно. Бог-Баща, Бог-Син и Бог-Дух са три образа, три форми на една същност. Те са единосъщни. Това е цялостността на живота. Това е цялостността на всички форми на време и живот. Но тази цялостност не е само горе. Тази цялостност съществува и във всяка отделна форма на живот, във всяка отделна форма на общественото възпроизводство на времето — десет форми на време и живот долу и десет форми на време и живот горе. Десет форми на принадена стойност долу и десет форми на принадена стойност горе. Приносът на всички сфери е растежът на принадената стойност.

Десет сфери по десет форми правят сто основни форми на организация на времето и сто социални технологии за възпроизводството на времето в обществото горе и долу. Това е социалната морфология на организациите, институциите. Всяка отделна форма, за да е цялостност, трябва да обхваща необходимите десет сфери. Но за да могат да се възпроизвеждат десетте сфери, трябва да се диференцират и материализират. Диференциация и организация само на основата на една или две сфери налага ограничения и е пречка за развитие на енергията на обществото. Една форма, която не е способна да премине през всички други форми, е нежизнена. Тя скоро се изчерпва и умира. Безсмъртието на формите на живот се дължи на тяхната възможност да се възпроизвеждат. Цялостна организация не може да се възпроизведе, ако е неспособна да се конкретизира и материализира в десет форми и съответно в десет типа материални носители. И отделните десет типа материални носители не могат да се възпроизведат, ако те нямат качеството да се интегрират и синтезират в една форма на живот, в една обща стойност, обща потребителна стойност и обща принадена стойност. Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Дух в Едно. Това е фундаментален морфизъм. Морфизмът най-горе. Стойност, потребителна стойност и принадена стойност в стоката. Това е елементарен морфизъм — най-долу, в единичното. Стоката е елементарна форма на съществуване и възпроизводство на общественото богатство (вж. първо изречение на първи том на „Капиталът“). Стоката е вид елементарна форма, макар всяка стока, за да се възпроизведе, трябва да придобива десет елементарни форми — като завършени цялостности форми. Морфизмите в обществото са сърцевина на обществените науки, знание за обществения живот.

Тайната на Хермес е в единството на формите горе и формите долу; тайните на Маркс са в единството на елементарната форма — стоката и макро-формата — пазара, в преходите от микро към макро и от макро към микро, в преходите от национализация към приватизация и от приватизация към национализация, в преходите от обществена към частна и от частна към обществена форми на собственост. Преходи от елементарни форми към глобални форми и от глобални форми към елементарни форми. Преходи от елементарно и частно знание, към фундаментално и общо знание и преходи от общо и фундаментално знание към конкретно, частно, елементарно знание. Тайната е в съхранението на цялостността и на елементарното, и на фундаменталното, и на преходите между тях, без да се разкъсва цялостността им и Горе и Долу. Това означава да се съхранява и възпроизвежда цялостността на живота да се възпитава и развива чувството за целокупност (без да се губят формите). Това учи социалната морфология. Тя е основата на хармонията в живота.

Таблицата за възпроизводство на времето показва материализацията на социалното и съответно видовете образи на време. Тя е система за измерение на социалното и основа на нормативна и оценъчна системи на обществото, според образа на крайния продукт — общества на потребителната стойност, общества на стойността и общества на принадената стойност.

Времето се възпроизвежда чрез капитала и морала.

Всяка отделна норма на морал гарантира щото съответната форма на принадена стойност да се инвестира в нейната сфера. Така нормата на морал добива числения израз на принадената стойност, инвестирана в съответната сфера, което гарантира нейното възпроизводство, а с това и възпроизводството на времето.

Общо по хоризонтала всяка отделна сфера се представя като потребителна стойност, като стойност и като принадена стойност. Общо по вертикала всички сфери се синтезират в една потребителна стойност, една стойност и една принадена стойност. Обществото като цяло се характеризира в три образа — като потребителна стойност, като стойност и като принадена стойност. Десетте сфери на възпроизводство на време са десет източника на социална енергия, десет специфични времеви граници (параметри). Сърцевината на теорията се определя от кръговрата на времето, материализирано в една или друга сфера, диференцирано според потребителните стойности. Сърцевината на теорията за отделните сфери на общественото възпроизводство се определял от кръговрата на времето, носено в тях. Сърцевина на времето е социалната енергия — принадената стойност. Времето като десет вида ресурси. Но нито един ресурс не може да се възпроизведе, ако не минава и не се осъществява през останалите, нито едно специфично време не може да се възпроизведе, ако не преминава през останалите. Това прави възможно всяка отделна сфера да представлява всички останали. От друга страна това става непреодолима пречка да се види цялостността на социалното време. Така, при преобладаващото място и обем на социално време, материализирано в дадена сфера, измеренията на тази сфера стават господствуващи в определянето и оценката на цялото време. Така обществата и цивилизациите се делят, според доминиращото време, материализирано и осъществявано чрез отделна сфера. Но за всички цивилизация е нужно да се осъществява всяка сфера. Ограниченията на цивилизациите е в рамките на възможности те за осъществяване на времето, в определени от сфера, която е водеща. Те предпоставят и ограничените рамки на приложност на теорията. Така напр. преобладаващото място на земята и природните ресурси в общественото производство дава доминираща роля на рентата и от тук водещото място на физиократите и от тук тяхната ограниченост. Индустриалното общество, като общество на доминираща роля на възпроизводство на средствата за производство и печалбата като доминираща форма на принадената стойност предопределя водеща роля на буржоазните икономисти и социолози, водеща роля на времето за средства за производство и на парите. Революцията, която прави Маркс се състои в това, че той не се обвързва с една или друга сфера, а с целокупността на всички сфери. Той преодолява отделните форми на принадена стойност и стига до понятието за принадена стойност изобщо, принадена стойност в цялост. Но хората още не са готови за такова възприемане на социалното време и социалното знание. Трудно е да се възприеме едновременно времето като конкретно и всеобщо и знанието като конкретно и всеобщо. Всеобщността пречи да се види конкретното. Конкретното (знание и време) пречи да се види тяхната всеобщност. В същност още по-трудно и непостижимо е да се види конкретност и всеобщност, време и знание като едно. Да се обхванат преходите между тях. Съставянето на таблици за сферите на общественото възпроизводство, на общественото време и общественото знание е важна практическа и теоретическа стъпка в това отношение. Защото отделната таблица е форма и пътека към общото, а общото на таблиците на времето изразява конкретните видове време и форми на принадена стойност. Конкретното не може да се осъществи, ако не преминава през всички конкретни форми, т.е. ако не се обобществява. Общественото (и абстрактното) не може да се осъществи като абстрактно, ако не преминава през всички отделни форми, т.е. ако не се конкретизира и материализира. Това е мисията на таблиците за възпроизводство. Да синтезират чрез диференциация и да диференцират чрез синтез трите пласта на общественото време. Да покажат трояката природа на времето. И не двойствен (по Маркс), а тройнствен характер на труда. Това е сърцевината на системата на времето в теорията на Карл Маркс в „Капиталът“. Подобно съдържание има и в таблиците на д-р Франсоа Кене, в теориите на А. Смит, Давид Рикардо, Кейнс и др. По при тях, той е изразен чрез една от формите на принадена стойност, която е приета и всеобща. При Карл Маркс доминира всеобщността, доминира синтезираната, единна принадена стойност. Затова при Маркс се губи конкретността, губят са отделните сфери на Възпроизводство и различните форми на принадена стойност, стойност и потребителна стойност. При Маркс сферите на Възпроизводство са само две. В нашите Таблици те са десет и във всяка от тях се получават три общи таблици за възпроизводство. Ето трояката същност на социалното време:

— Времето като земя и земята като Време и двете в цялост — рента. Или потребителна стойност, стойност и принадена стойност (цена) на природните ресурси, земя, бода и пр.;

— Времето като машина и машината като време и двете в едно — печалба. Или потребителна стойност, стойност и принадена стойност (цена) на средствата за производство;

— Времето като акция и акцията като време и двете в цялост — дивидент. Или потребителна стойност, стойност и принадена стойност (цена) на средствата за разпределение;

— Времето като пари и парите като време и двете в цялост — лихва. Или потребителна стойност, стойност и принадена стойност (цена) на средствата за обръщение (обмен);

— Времето като хляб и хлябът като време и двете в цялост — коефициент. Или потребителна стойност, стойност и принадена стойност на средствата за консумация;

— Времето като труд и трудът като време и двете в едно • заплата. Или потребителна стойност, стойност и принадена стойност на човешките ресурси — на техния продукт;

— Времето като знание и знанието като време. И двете в едно — хонорар. Или потребителна стойност, стойност и принадена стойност (цена) на интелектуалния продукт;

— Времето като изкуство и изкуството като време и двете в едно — парса. Или потребителна стойност, стойност и принадена стойност (цена) на продукта на художественото творчество;

— Времето като власт и властта като време и двете в едно — данък. Или потребителна стойност, стойност и принадена стойност (цена) на управленческите ресурси и продуктите от тях;

— Времето като дух и духът като време и двете в едно — дар. Или потребителна стойност, стойност и принадена стойност на духовните ресурси и продуктите от тях.

Общо времето като потребителна стойност, като стойност и като принадена стойност е цената на времето. Всичките в едно. Подобни таблици, запълнени с данни от използуването на времето (БВ, АБВ, ГБВ) ще образуват сърцевината на социалната радарна система — инструмент за социална локация, за социално планиране и прогнозиране, за социална оценка или страшен съд.

Всички таблици са една цялостност, в една система и от тази гледна точка те са единосъщни, равноправни. Тази единосъщност се проявява в безброй същности; тази равноправност се изразява в безброй различни права и тази едномерност се свежда до безброй измерения. Две са равнищата — горе и долу; три са структурите — бъдеще, настояще и минало и три пласта — принадена стойност, потребителна стойност и стойност. Аналогични, симетрични, идентични, единосъщни, тъждествени.

Големи грешки и заблуждения има във виждането на миналото, в обяснението на настоящето и на бъдещето, фундаментални грешки има в определението и измерването на потребителни стойности, стойности и принадена стойност. Таблиците за времето са ключ към разкриване на тайни, коригиране на грешки и проектиране на бъдеще, дешифриране кодираното в посланията на времето и вещите. Защото един и същи факт може да има десет прояви, три значения, но винаги един смисъл, открит в целостността. Антон Страшимиров пише: „… аз чувствувах безумието на израилтяните в пустинята, да сриват бога и въздигат златен телец“. Какво е тук недоразумението и грешката на писателя? Златният телец не е символ на златото (днешния златен телец), а символ на Стария Бог на израилтяните. Златният телец е тотемно животно на племето. Според Библията евреите сриват златния телец и въздигат Бог като символ не на отделен продукт, а на цялостността на продуктите на обществото. За Българите от древността тотем е Конят, на старите гърци — Овцата — Златното руно. Всичко това са символи на Бог, на конкретност, която изразява цялостност. Цялостността на времето и племето. Племето създава времето. Времето прави племето възпроизводимо и изобразено в едно, но не абстрактно, а конкретно, приемащо всички форми. Или конкретно, което е абстрактно, което е символ. Защото и конят, и кравата, и овцата — като тотемни животни на различни племена, играят и могат да играят ролята на божества, доколкото в тях и чрез тях се осъществява съвкупният обществен възпроизводствен процес. За да се възпроизведат, те трябва да се осъществят последователно и едновременно в десет различни материалности, да играят десет различни роли и да се съдържат в три различни пласта. Напр. Конят е едновременно и природно същество, и средство за производство, и средство за разпределение, и средство за обръщение, и ресурс за потребление, и работна сила, и ресурс за знание, и ресурс за изкуство, и източник на власт и символ на дух. Когато даден продукт играе такава роля, то той е божествен, той е златен телец, той е златно руно, той е обожествен кон. Днес се обожествява автомобилът, а идват компютърът, интернет и т.н. Но обожествяването е само в границите на потребителната стойност — или възможностите на потребителната стойност на коня дават границите на обществото, на племето, на времето и на божеството. Идеята за един Бог е идея, която преодолява границите на отделна конкретна потребителна стойност и идва от представата за потребителна стойност в цялост — тя е основа на идеята на Маркс за принадена стойност в цялост, принадена стойност като едно. Но как тогава се представя в един образ потребителната стойност? Как да се свържат потребителната стойност като едно, стойност като едно и принадена стойност като едно? Начинът на тази връзка разкрива основните начини на изграждане, на формиране и развитие на три типа общества:

— Общества на потребителната стойност;

— Общества на стойността;

— Общества на принадената стойност;

— Общество на синтеза — трите в едно и като едно.

Днешният капитализъм е общество на принадената стойност — той не се интересува от потребителната стойност.

На пазара еднакво вървят и наркотици и танкове и лъжата и робството. „Реалният социализъм“ в България беше общество на стойността — да се произвежда самоцелно, да се произвежда за самото производство. Производството на потребителна стойност е крайна цел и критерии за развитие на обществото. Принадената стойност е съвкупност на потребителните стойности, това е съвкупният обществен продукт, който е потребен (защото произведено, но потребено не е произведено), това е туристическият продукт в цялост. Бъдещето, идеалното, симетричното общество е обществото на пълното съвпадение и синтез на стойност, потребителна стойност и принадена стойност. Защото потребителна стойност, която няма стойност и не носи принадена стойност не е потребителна стойност. Стойност, която не се носи от потребителна стойност и не дава принадена стойност не е стойност, защото е невъзпроизводима. Принадена стойност, която няма потребителна стойност няма и стойност. Защото е невъзпроизводима. А невъзпроизводимото умира. Не е ли обществото съвършена система? Не съществува ли хармония мунди, великата симетрия на законите на обществото и природата? Таблиците за възпроизводство на времето, капитала и морала дават положителен отговор на този въпрос.

Социалният радар, установява възпроизводимостта на социалните ресурси и пътят на възвръщаемост на социалните продукти. Страшният съд — установява равенствата, балансите при възпроизводството. Това са социалните константи — законите за съхранение на социалното. Това е системата за социално смятане. Социалният радар или локатор. За да се установят и измерят социалните константи е нужно да се знае социалната динамика, т.е. движението на социалния продукт (енергия) през сферите на общественото възпроизводство. Един продукт е възпроизводим, когато е способен да премине, т.е. да се осъществи във всички сфери на общественото възпроизводство. Инструментът, с който се установява тази възпроизводимост, т.е. способност на продукта да преминава през всички сфери и фази на общественото възпроизводство наричаме социален радар. С него се локира пътят на движение на обществения продукт. Установяват се посоките на движение, дължината на пътя, местата на обрат и трансформация, местата на преоборудване. Съдът пък е система за установяване равенствата при обмена на даден продукт с продуктите на всички други сфери. Съдът е гарант за балансирането на социалната система. Всичко, което нарушава баланса остава извън системата. То умира. Затова установяването на нарушителите на социалния баланс е социална присъда. Това е смисълът, това е скритото библейско послание за „страшния съд“. Основните равенства на социалния баланс са социални константи, социални (и икономически) закони и социални симетрии. Те балансират социалната симетрия и структурират социалната радарна система. Дават правилата и пълномощията на страшния съд.

„Страшният съд“ е „Ден на присъда“, звучи обещаващо и справедливо. Нали начело на Страшния съд в Арбанаската църква „Св. Димитър“ е Исус Христос. Той е добър и справедлив! Страшният съд е божи съд. Страшният съд, като краен акт и факт на оценка, се извършва при завършване на определен цикъл на общественото възпроизводството. За отделния човек — за да има пълнотата на живота и цялото време на своето съществуване — той предполага смъртта, т.е. завършване на земния живот. Следователно, докато е жив човек все още може или да оправдае своето съществувание, ако дава повече, отколкото взема, или пък да направи живота си вреден и излишен за обществото — като взема повече, отколкото дава. Да прави добри дела и да е нужен на хората, или да прави лоши дела и да е в тежест на обществото — и затова изхвърлен от него. Но със средствата и инструментите на социалната радарна система е възможно съдът да бъде постоянно действуващ. Това може да се осъществява от радарна система, чрез която във всеки даден момент, чрез компютър и система от информация за АБВ и ГБВ да се оценява живота на човека в цялост като участник в социалната система.

Всички системи на обществото имат общ продукт, общи правила. Всички власти на държавата имат общ продукт и общи правила. Разделението на властите, разделението на продуктите няма за цел да ограничава, а да развива и увеличава общия продукт. Щом разделението на властите, на знанието, на труда, на духа, на хляба и пр. стане пречка и вреди на растежа на общия продукт, то се осъжда, защото неговият продукт не може да се възпроизведе. В България не е развито чувството за целокупност, както и знанието и усещането за общия продукт на нацията. Това е основа и източник на нестабилност. Защото националните константи произтичат от и се свеждат до състоянието и величината на съвкупния, общия продукт. Общият продукт, като стойност, това е принадената стойност, а като потребителна стойност (и краен продукт) е туристическият продукт. Идеята за краен общ обществен продукт може да се разбере само от равнището на съвкупния обществен продукт и съвкупното време на обществото (и всички индивиди), а не просто като един от отраслите на индустрията — туристическата. Природата на радарната социална система като информационна система се крие в социалната енергия (принадената стойност). Силата на радара като страшен съд е във възможността за измерване на принадената стойност. В минало и бъдеще (напред и назад); нагоре и надолу; наблизо и надалеч като телескоп и като микроскоп. И всичко тук и сега. Тя представлява съвкупност на информация за цялото социално време. Извън нея няма време. Извън нея няма стойност. Извън нея няма потребителна стойност. Извън нея няма принадена стойност. Извън нея няма живот. Това е социалният живот в съвкупност, като система, като цялостност. Система, която съдържа в себе си три подсистеми: ролеви, нормативни и оценъчни. Ролите са определени от потребителната стойност в десет сфери или като десет типа роли; нормативите са определени от десет вида стойности или константи; оценките са определени от десет вида принадена стойност и десет норми на морал. Сферите са десет, а може и повече в зависимост от степента на детайлизация и разделение на обществения продукт, имат своите измерения във всички посоки: напред и назад; нагоре и надолу; наблизо и надалеч. Радарната система установява възпроизводимостта на потребителните стойности чрез движението на стойността и осъществяването на принадената стойност чрез потребителната стойност. Големият съд установява баланса на стойности и потребителни стойности, като измерва, преценява тяхното равенство и дава живот на даващите и осъжда на смърт (невъзпроизводимост) тези, които не могат да дават, а само вземат. Установява се цялостността и жизнеността на социалните компоненти и на обществото в цялост. Мъртви са елементарните социални единици, когато вкарваната в тях енергия не се възвръща, когато вземат, а не дават. Жива е клетката (ферма, фабрика, банка, кантора, магазин, семейство, училище, театър, казарма, църква), която възвръща повече енергия към обществото, отколкото поглъща от него. Това се клетки (ядра), които създават и дават. Обществото е болно, когато повече от клетките повече искат и по-малко дават. Или пък в недрата му се появяват паразити, които консумират, а не създават. Така с локатора може да се провери и оцени не само сегашното, а и миналото и бъдещето, не само на макро, но и на микроравнище, не само на един продукт, а на всички продукти от всички възможни сфери на общественото производство. Оценката зависи от мястото (локацията) на наблюдателя, мястото на оценителя, на съдията. Дали е горе или долу, дали е в миналото или е в бъдещето. Страшният съд е наблюдател от висотата на цялостността, от равнището на съвкупността, при което минало, настояще и бъдеще са едно — Бог-Баща (горе) и Бог-Син (долу) са едно. Защото Бог-Дух ги свързва в едно. Те са единосъщни. Страшният съд е Божи съд. Така гледищата на различните наблюдатели стават една гледна точка. Това е нестатична гледна точка. Затова проблемът за същността на радарната система и Страшния съд е проблем за установяване на гледната точка и динамична оценка на дейности и продукти в зависимост от цялостния процес на обществено възпроизводство. Остава това, което се възпроизвежда. Възпроизвежда се това, което може да създава и дава, да произвежда социална материя, да дава енергия, да съхранява социална маса, да обитава социално пространство. Социалната енергия е принадената стойност; социалната маса е стойността; социалното време е потребителната стойност; социалното пространство е тяхното едновременно съществувание; тяхната единосъщност — това е социалната материя. Десет вида социални клетки изискват десет радарни системи за микрокосмоса на обществото, както и десет вида съдилища за оценка продуктите на всяка отделна сфера.

Това е социологическата система на „Страшния съд“.

Този съд няма нищо общо със съществуващата съдебна система, при която всички неосъдени са невинни. Това е съд за всички, които не са дали своята жертва за обществото. Само който създава и дава (една от формите на принадена стойност), има Права. Защото само той възпроизвежда ресурсите. Той дава живот. Ако хората не правят това организирано и съзнателно, обществото не може да се възпроизвежда.

Фактът на съществувание на дадено общество е факт на осъществяване на този съд и на тези закони. Прозорливостта, далновидността и т.н. са съществуващи и действуващ форми на социален радар, на възможност за локиране на социалните процеси. Страшният съд оценява не само живите, но и мъртвите, не само родените, но и още неродените. Героите от миналото могат да останат забравени, т.е. да излязат от действуващата система, а забравените да се върнат на нов живот. Войни и революционери, които са били герои да се забравят, а просветители и миролюбци, които са забравени да възкръснат за нов живот. Социалният радар и локатор са инструмент за социално знание. Те са метод за възпитание на чувство за принадлежност към целокупността и вечността. Това е способност да се вижда долу, като се гледа горе, да се вижда напред, като се гледа назад, да хвърляш зад теб, за да намираш пред теб. Алберт Айнщайн вижда по-добре и по-точно вселената, защото я обхваща като цяло; Маркс вижда по-добре и по-точно обществото, защото го обхваща като цяло (всички форми на принадена стойност като една); Менделеев вижда по-добре химическите елементи, защото ги събира всички в едно; Андрей Сахаров вижда по-добре и по-точно ядрото, със знанията за космоса и вижда по-добре космоса с познанията за ядрото. Това е силата на нестатическия подход към знанието, към времето. Андрей Цанов вижда по-добре и по-точно времето, защото го обхваща като цялост — като бюджет на времето. Тези, които гледат на времето само като на работно или свободно допускат много съществени грешки. Поддават се на големи илюзии.

Конструирането на социална радарна система днес, като инструмент на социален, върховен съдник на социалните действия (и оценка на социалното време), предполага събирането и обработката на информация за всички дейности, за всичко създадено от човека и дадено на човека. Не обществото доказва твоята вина, а ти доказваш своята правота! Всеки е грешен, докато не се изповяда, докато не се провери в каква степен е оправдан — дал жертва, създал и дал принадена стойност. Това е жертвата на Христос, това е принадената стойност на Маркс. Тяхното свързване е съединяването на страшния съд и радара. Значи не премахване на принадената стойност, както проповядват така наречените марксисти, а извеждане на принадената стойност като върховен съдник за живота на хората, институциите и знанията. Което съществува, за да остане, за да се възпроизведе, то трябва да създава и дава, което не създава и дава не остава! Това се отнася за всичко и всички. Това е закон и за фауната и за флората. Няма привилегии. Всички са равни пред Господа Бога.

Може ли всичко това да стане ноу-хау за световна радарна система? Да, може, ако има Световен Бюджет на Времето — агрегатен и генерационен — по ядра, страни и континенти. Какво е нужно да се направи, за да се разработи технологията за изграждането и правилата за функциониране на Европейска радарна система (локатор) и Европейски съд? Да се изгради пълната и цялостна структура на съда горе и съда долу. Да се установят ролите, нормите и оценките, равновесието, балансите и равенствата горе и долу. За десет сфери това са 1024 равенства. Не е ли това свръх задача? Да, но и животът е една свръх задача и свръх проблем за отделния човек. ТОВА Е БОЖЕСТВЕНА ЗАДАЧА! Осъществяването на тази задача изисква много средства, време и труд, но тя ще спести още повече, тъй като ще създава и дава, ще спестява и обогатява, ще създава много нова и производителна работа, ще произвежда голямо богатство. Ако тази задача се предостави за решаване от пазарното стопанство, остава нерешен въпросът за регулирането на самия пазар, фетишизма на стоката и пазара и атеизма на модерната наука. Атеизмът подхранва тоталитаризма и централизма. Религията, като провъзгласява Един Бог и всички равни пред Бога е основа за демокрация. Но реалното управление на обществото изисква практическо осъществяване на балансите на възпроизводството и гарантиране стабилността на социалната система. Затова проблемът за социален радар (и мониторинг) и социален съд остава открит. Старите, древните племена са имали своя съд. Без него те не могат да оцелеят. Просто не могат да останат до следващата пролет, ако не се прецени конкретно баланса на живота на племето. Как ще се съхранят и възпроизведат ресурсите (седем на брой в повечето стари религии) на племето? Какви жертви трябва да се дадат — вида и формата на жертвата?

Ежегодно или на по-кратки или по-големи срокове, в зависимост от продължителността на времето на обновление на ресурса се прави преглед и преоценка на:

— Природните ресурси — сече се дървото, което не дава плод; коли се добитъкът, който не дава храна;

— Средствата за производство — съхраняват се или се сеят семената, опложда се добитъкът, изхвърлят на старите машини (морално изхабени, които носят вреда, а не полза);

— Средствата за разпределение — преоценяват се акции и се дават дивиденти. Оставя се наследство. Застрахова се;

— Средства за обръщение — преоценяват се чрез инфлация или девалвация;

— Средства за потребление — преодоляват се продоволствените кризи. Възстановява се балансът на произведено и потребено;

— Човешки ресурси — преодоляват се демографски кризи и социални конфликти — безработица и пр.;

— Интелектуални ресурси — преодоляват се кризи на знанието. Осъждат се стари и погрешни знания.

— Художествени ресурси. Преоценяват се естетически стойности.

— Управленчески ресурси — политически кризи. Сменя се властта;

— Духовни ресурси. Преодоляват се духовни кризи. Сменя се Моралът. Приема се нова религия, въздига се нов Бог. Нов Тотем.

— Глобални ресурси. Преодоляват се цивилизации. Сменят се принципите на устройството на обществото в цялост. Сменят се парадигмите.

Днес обществото е в цивилизационна криза. Принципно се изменят измеренията на обществото, изменения на физиката, на геометрията, на социалните параметри. Ново структуриране и преструктуриране на физическите, геометрически, социологически параметри ма обществото. Нови физически, пространствени, икономически (парични) и социални (времеви) измерения на обществените явления, процеси, закони и симетрии. Съхранява се всичко старо, което прави симетрията на обществото, което съхранява стабилност и възпроизводимост. Днес Международният валутен фонд и Световната банка играят ролята на световни съдии. Те имат световен мониторинг. Но те са нестабилни. Те не гарантират възпроизводството в света, а контролират само някои от елементите. Това не са повече от 5–6 процента от социалната материя, социалното време на света. Днес светът формира своя продукт около автомобила. Нужен е преход към друг веществен продукт, който да играе ролята на тотем, на символ и осъществител на единството на света.

Това е туристическият продукт, който хармонизира всички сфери на световното възпроизводство. Европа сама се осъжда, като проповядва принципи, които правят невъзможно разширеното възпроизводство. Днес все повече намаляват работното време, плащат, за да не се работи, плащат, за да не се произвежда?

Къде е първопричината? Няма живот и цари бедност, защото няма деца или има малко деца. Има малко деца и има бедност, защото децата не носят богатство, защото не се създава принадена стойност. Защото се забранява трудът на децата (чрез кодекса на труда). Това е най-тежкото престъпление и наследство от комунизма. Има безработица, защото не се работи, защото се плаща, за да не се работи. Няма деца, има много аборти, защото който има деца е по-зле, който няма деца е по-добре. Затова майките с лекота изхвърлят децата си. Затова има толкова много сираци и сиропиталища. Време е да се погледне в социалния локатор и се видят угрозите, които очакват света, Европа и България и всяко семейство и личност. Да се живее добре, без да продължаваме живота си за сметка на другите, за сметка на съкращаване живота на идните поколения. Да се види вчера, днес и утре в едно. Да се види генерационният бюджет на времето на българина, на европееца, на света, това значи да се направи социален локатор, това значи да се осъществи страшният съд, днес като съд и справедлива социална оценка. Като съд на Исус Христос и Карл Маркс. Като социално знание за минало, настояще и бъдеще в едно. Присъда на минали идеи, на грешки, заблуждения. Възкресение на стари фундаментални истини.