Захари Стайков
Възпроизводството на Време — капитал — Бог (30)

3. Обхващане на целостността

Колко е трудно да се обхване цялостността. Нали е невъзможно да се обхване необхватното? А как да се види и обхване стойността на стоката, когато тя се намира в отвъдното — на пазара? Как да се обхване в едно времето, когато то е и минало и настояще и бъдеще? Тайната е в обхващане на частното като представител, като подобие на цялото. Бюджетът на времето като частност, или БВ на отделното лице е подобие на времето в цялост. В Бюджета на Времето няма минало, няма настояще и няма бъдеще. БВ е едно. Приносът на българската школа в БВ е съставянето на АБВ и ГБВ като символ и технология за виждане и анализ на цялостността на обществото, съвкупността на човешките дейности. БВ е инструмент за възпитаване чувство за цялостност, чувство за съвкупност, чувство за структура, чувство за фундаменталност. БВ е технология за синтез и структуриране на явления, закони, симетрии, технология за прогнозиране и проектиране; технология за оценка. БВ дава отговор на решението на всяка задача в рамките на цялостността и системата на времето. Чрез БВ се решават задачи за синтез на дейности, продукти, знания, за синтез на законите на обществото, на морала, на чувствата и психиката, на икономиката и правото. Таблицата за възпроизводството е поле на взаимодействие между времето, продукта, стоките, законите, нормите на морал, правото, чувствата. Историята на България е синтез на идеите, които правят общество. Идеите на Кубрат, на Аспарух, на Борис, на Кирил и Методий, на богомилите, на патриарх Евтимий, на Иван Рилски, на Андрей Цанов, на Христо Попов, на Иван Хаджийски, на Живко Ошавков, на Ваклуш Толев са идеи за правене на общество. Не са ли те царството божие и духовното царство на българина? Как е възможно да се гради земно царство без духовно, без небесно царство? И как да се изгражда гражданско общество, когато няма духовно общество, няма духовен живот? Отсъствува възпроизводството на духа. България днес се разкъсва между Бог, който е само в миналото и гражданско общество, което е само в бъдещето. Просвещението утвърждава атеизма. Гражданското общество не приема Бог. Двама патриарси се биха за един престол (жезъл), а пастир няма! Колкото и да изглежда невероятно и невъзможно, небесното царство се строи днес и тук от хората на земята. От тези, които днес живеят и творят. Нужно е съединението на духовните сили на нацията, за да се получи, за да се създаде духовното царство. Това е задача на задачите на социолозите като архитекти на социалното строителство, като проектанти на нови общества, чрез теории и таблици за възпроизводство на времето. Всички факти се свързват един факт — принадената стойност (време, продукт); всички теории се свързват в една — теорията за капитала, за принадената стойност, за Бог, всички чувства се свързват в едно — чувство за целокупност. Тук е синтезът на Христос, Маркс и АБВ. Синтезът на вчера, днес и утре. Отговорна е мисията на България и българите за съставяне на балкански, европейски и световни АБВ и ГБВ, за конструиране на социална радарни системи за оценка (страшен съд). За създаване на единен обществен (туристически) продукт — благодатна работа за хиляди българи и милиони хора по света. Да се изгради общество на съвкупния, на крайния обществен продукт като туристически продукт, общество на принадената стойност и свободното време.

Институтът по социология може да поеме тази роля, като събере апостолите на сферата на духа. Живко Ошавков имаше силно развито чувство за целокупност, за цялостност, за фундаменталност, различаваше кой е социолог и кой не е социолог. Кой вижда, признава и съблюдава цялостността на всички сфери на обществото. И кой е откъснат и знае и признава само една сфера? Социологът е символ на цялостност, на завършеност на научния продукт. Социологията, като синтезатор на продуктите дава живот на продуктите на всички останали обществени науки и не само на обществените, доколкото тя изгражда системата за оценка и осъществяване продуктите на всички науки. Социологията губи ролята си на водещ институт, когато се увлича по емпиризма (а някой все още считат, че емпиризмът ражда теория и закони). Има голяма опасност за обществото от подчинението на емпиричната социология и господството на демоскопите. Защото така се губи чувството за цялостност. Защото така социологията обслужва политиката като „социолози“ и „политолози“ заемат медийното пространство и заглушават гласа на цялостността, на божествеността на истината, на мъдростта в социалните науки. Живко Ошавков отдели социологията от философията, за да я свърже с всички точни науки. Но тази диференциация изисква осъществяване, а не пренебрегване на синтеза на всички науки и всички знания. Това е същественото от българската школа в социологията, от всички предшественици, съвременници и следовници на духовността.