Луиз Бегшоу
Жена от класа (9)

Осма глава

В сумрака на ранното утро Ърни Фокстън се събуди и погледна жена си. Първите лъчи на зората се плъзгаха над Манхатън, озаряваха суетенето край рибарските мрежи и пазарите за пресни плодове и зеленчуци, както и нетърпеливите брокери на Уолстрийт, които бързаха да стигнат до бюрото си преди колегата, и накрая се изкачваха по елегантните фасади на небостъргачите и красивите стари градски къщи покрай парка. От прозореца на спалнята се виждаше само небе и зеленина. Сентрал Парк бе приятна гледка, ако човек обича природата, което не важеше за Ърни. А и си имаше градина на терасата, за която се бе погрижила талантливата му млада съпруга.

Даяна лежеше до него, протегнала се удобно в леглото му — все още не можеше да мисли за него като за тяхното легло. Дългата й изрусена коса бе разпиляна прелестно по възглавниците в сатенени калъфки, които тя поръча специално, за да не заплитат косата й. Едната й ръка бе преметната върху кремавите копринени чаршафи, а ноктите й бяха оформени безупречно с френски маникюр. Даяна, разбира се, никога не би си позволила нещо толкова просташко като яркочервени дълги нокти, каквито обичаше Мира, за да може да драска с тях гърба му. Той копнееше да й позволи да го направи, но щяха да останат следи. Мира казваше, че той го заслужава напълно, че е лошо момче, което трябва да бъде наказано. Усети тръпка в слабините само като си я представи.

Ърни огледа тялото на Даяна — слабо, но с изкусителни извивки. Не бе сигурен, че му харесват закръгленият й женствен ханш и апетитните й гърди, а и бедрата й не бяха само мускули, като тези на Мира, когато го притискаше, докато го яздеше като конче.

Бе се възбудил невероятно силно, когато Мира седеше до него на вечеря и бе забила острия си ток в крака му. Там беше и младата му жена, идеалният образ на добро момиче, в разкошна вечерна рокля от розов шифон, с дълга до глезените пола, семпла прическа и грим, а съвсем наблизо беше и дребничката Мира, с момчешка фигура, жестока усмивка и дръзко поведение, с невероятно къса черна рокля, без сутиен, така че твърдите й зърна се очертаваха под плата. Мира бе свела клепки и го фиксираше с поглед през цялото време на снощната вечеря. Беше му много тежко, докато се опитваше да играе ролята си на Господаря на замъка пред всички важни гости, но онези черни бездънни очи бяха безмилостни. Тя сякаш го предизвикваше да не откъсва поглед от нея. А Даяна бе до него. И когато се наложи да извърне поглед, жестоката й усмивка съвсем открито му обещаваше изкусително наказание.

Имаха среща вечерта след работно време. Мира не допускаше неподчинение, в никакъв случай. Само какво му причиняваше с онзи камшик! Но много внимаваше командите й да не пречат на работата му. Тя харесваше малките глезотийки и подаръчетата, които той й правеше, и се наслаждаваше на служебното му положение. Затова, когато му заповядаше, с рязък глас, да я чака на колене, съвсем гол и с превръзка на очите в клуба, тя посочваше седем и половина като час — достатъчно рано, за да я задоволи и да се върне в апартамента си навреме за вечеря.

Съпругата му изобщо не би могла да се мери с нея, а и как? Сексът им бе по задължение, никога страстен. Даяна го изтърпяваше и той рядко правеше секс с нея, а когато се налагаше, си мислеше за Мира, за да се възбуди.

Но Ърни не бе недоволен. Никой не можеше да се мери с Даяна в ролята й на домакиня и представителна съпруга, стига да не пазаруваше без мярка. Последното й парти имаше невероятен успех. На полицата над камината бяха наредени цял куп пликове с позлатени ръбчета, бяха толкова многобройни, сякаш съпругата му е най-популярната светска личност. А и другите мъже я гледаха с блясък в очите, което го радваше много. На Ърни му доставяше голямо удоволствие да знае, че има играчките, които всички други желаеха. Той оставаше „да работи“ до късно в офиса, за да има време за Мира, и се връщаше вкъщи за прекрасно поднесена вечеря или пък елегантно облечената Даяна го очакваше търпеливо с билети за опера в ръка. Съпругите на приятелите му също много я търсеха. Това означаваше, че е адски известна в Ню Йорк. Така че общо взето бе доволен от живота си, уверяваше се сам, докато гледаше тънката талия и изкусителната извивка на стегнатото й дупе, без да я желае сексуално. Даяна излизаше доста скъпо, но бе незаменима като връзки с обществото. Тя го огряваше с излъчването за висока класа, което той самият не би могъл да постигне. Да, като цяло тя се оказа добра инвестиция.

Телефонът на нощното шкафче се обади с нежна и приятна мелодия. Изборът бе на Даяна, за да не ги буди прекалено рязко.

Той вдигна слушалката.

— Шест без пет е — каза Ърни, — така че се надявам да имаш основателна причина да звъниш.

— Нямам нужда от основания за каквото и да било.

О, господи. Мира! Ърни седна в леглото, слабото му тяло настръхна, копринените чаршафи се свлякоха около слабините му.

— Не бива да се обаждаш тук. Може да събудиш жена ми.

— Мога да правя каквото си искам, червей нещастен! И престани да шепнеш.

— Аз… аз не мога — прегракнало изрече Ърни. Погледна надолу към спящата Даяна, която дишаше равномерно.

— Това не ме интересува, хленчещ глупако! Бъди на ъгъла на Шеста и Дванадесета улица след трийсет минути. И готов да бъдеш наказан подобаващо. Защото наистина заслужаваш наказание, нали?

— Да — промърмори Ърни и се изчерви. Беше напълно възбуден.

— По-силно! — Гърленият й глас в слушалката го караше да обезумява.

— Да. Да — въздъхна той. — Разбрано. Ще бъда там.

— Гледай да си там.

Мира затръшна слушалката и Ърни затвори, вече силно нетърпелив. Какво ли щеше да направи тя днес? Май имаше само един начин да разбере. Внимателно отмести тялото си от това на Даяна, свали крака на дървения под и тихо пристъпи по полирания махагон към стола, където жена му бе приготвила костюма му за работа.

Трябваха му пет минути да си вземе душ, още толкова — да се облече и само трийсет секунди, за да излезе, като затвори тихичко вратата на апартамента.

Едва тогава шокираната Даяна Фокстън отвори красивите си сини очи.

* * *

„Как смее?“ — питаше се тя.

Задаваше си този въпрос за петдесети път тази сутрин, а бе едва седем часът. Камериерката мълчаливо сипваше свежа плодова салата в кристалната купичка пред Даяна и пълнеше чашата й със сок от нар и шампанско, затова тя се усмихна мило и се престори на много заинтригувана от рубриката на Лиз Пост във вестника, докато разбъркваше с лъжичката от слонова кост кафето с аромат на ванилия и лешник. Не биваше да се показват емоции пред прислугата, но вътрешно цялата кипеше. Даяна отмести поглед от вестника, който не четеше, към пролетната красота на парка, макар да не можеше да я оцени в момента.

Сигурно е онази ужасна жена, която я засрами снощи. Не стига, че се появи цялата в черно, ами и роклята й бе толкова прилепнала и провокативна, че повече подхождаше на някоя ученичка с лоша репутация. А Даяна се държа толкова мило с нея, настани я точно до Ърни — хм, каква ирония — разпитваше я за досадната й работа, от която тя явно бе обсебена. Та тя дори се опита да й даде безценни съвети за външния й вид, препоръчвайки й „Кларинс“, „Аведа“ и „Боби Браун“, за да се отърве от яркочервения лак и прекалено оскубаните си вежди. Толкова просташко. В стила на осемдесетте. А явно нейният съпруг — с когото се бяха оженили съвсем неотдавна — съпругът на Даяна Фокстън, най-желаната жена в Манхатън, предпочита онази евтина мръсница!

Какво унижение! „Дали можеше да има нещо по-лошо от това?“, питаше се Даяна, като разсеяно отпиваше от коктейла „Мимоза“, който й бе нужен за кураж тази сутрин. Да лежи в собственото си легло и да го слуша как си урежда тайна среща с някаква мръсница.

Вгледа се изпитателно в отражението си в стъкления плот на масичката за закуска на терасата. Нима имаше някакъв недостатък в лицето, което се взираше в отговор насреща й, в гладката кожа, леко издължените сини очи, красивото нежно носле… може би тъкмо заради носа… сигурно трябваше да е по-изразително очертан, като на моделите от модния подиум, но пък тя винаги смяташе, че мъжете харесват дребните несъвършенства в лицето й, които я правеха, ами, уникална. Дали пък веждите й не бяха извити достатъчно, или зъбите й не са избелени колкото е нужно? Не искаше да се съмнява в безупречния си усет към модата, но пък какво, за бога, би могло да накара Ърни да предпочете онази никаквица?

Бяха щастливо женени едва от шест месеца. Да, повтори си тя наум, наистина бяха щастливи през тези месеци.

Организираха прекрасни партита, вечери по повод последните успехи на Ърни в бизнеса, тя направи истински фурор с преустройството на апартамента, а и прелестната й градина на терасата, наистина всичко бе идеално. Може би с изключение на секса. Сексът бе ужасно досадна история в крайна сметка, но Даяна гледаше да не се задълбочава. Най-общо казано, смяташе, че е по-мъдра от повечето си приятелки или по-честна към себе си.

Жените мразеха секса.

Мразеха го открай време. Умните жени проявяваха разбиране за нуждите на мъжете, оставяха ги да правят каквото искат и се стараеха да не протестират прекалено. В крайна сметка кой се наслаждаваше наистина на секса? Мъжете. Мъжете получаваха оргазми непрекъснато. За да се възбудят, им бе нужно само триене.

Даяна отпиваше от питието си, наблюдаваше играта на слънчевите лъчи по високото столче на кристалната чаша и се наслаждаваше на мехурчетата, които нежно пощипваха езика й. Шампанското беше „Кристал“, предпочитаната и модерна марка сред американските богаташи, макар че според нея не е толкова добро, колкото „Дом Периньон“ или „Татинджър“.

Много жалко, че жените са устроени толкова различно. Не беше срещала жена, която да стига до оргазъм с мъжа си, макар че списанията бяха пълни със статии по темата, които, според Даяна, си бяха опашати лъжи. В леглото всички просто стенеха, плачеха или се преструваха и брояха минутите — или секундите, в случая с Ърни. Сексът все пак е харесван от мъжете, а за жените е просто цена, която трябва да платят.

Даяна ненавиждаше секса. Беше като лош приятел — само обещания и след това пълно разочарование. Понякога, не често, но все пак се случваше, усещаше лека възбуда, някакво странно напрежение в долната част на корема и леко овлажняване между краката. А после, когато си легнеше с мъжа, оставаше разочарована и ядосана, докато се мъчеше да отмести потното му и миришещо тяло от себе си, за да не дразни повече болезнено набъбналите й зърна.

Така беше с Джак, лейтенант от флота, който бе първият й любовник. Ърни поне не я разочароваше, защото поначало рядко я възбуждаше.

Най-хубавата част от секса в брака й, ожесточено си помисли Даяна, беше мигът, когато Ърни се обръщаше и заспиваше. Разбира се, всичко продължаваше само няколко секунди. После почваше да хърка.

А дали Ърни не получаваше нещо по-добро от друга? Той самият не бе нищо особено в сексуално отношение. Пухтеше, ръмжеше и правеше някакви стряскащи мъртвешки физиономии. Може би другата жена бе по-добра в преструвките от нея. Откровено казано, Даяна смяташе за голяма глупост да лежи и пъшка като Мег Райън в „Когато Хари срещна Сали“. Ако започнеше с тези звуци, щеше да избухне в смях и тогава и бездруго малкият пенис на Ърни щеше да заприлича на провиснал червей.

Опита се да си представи Ърни с друга жена. Ревнуваше ли? Май не, реши тя все пак. Но пък се ядоса, много се ядоса. Никога не се оплакваше от жалките му сексуални изпълнения. Беше идеалната домакиня. А ето как й се отплащаше!

— Консуела — извика Даяна.

— Да, госпожо Фокстън.

— Би ли ми донесла мобилния телефон и бележника ми?

— Веднага, госпожо — отвърна камериерката и побърза да изпълни поръчката.

Даяна сви юмрук и ядно разбърка с лъжичка плодовата си салата. Ърни си въобразяваше, че може да се отнася с нея като с глупачка, но горчиво се лъжеше. И тя имаше приятели тук. И щеше да свика кризисния щаб. Нямаше намерение да отстъпва мъжа си на някаква евтина американска мръсница.

 

 

— Скъпа, толкова се радвам да те видя. — Наташа Цукерман целуна въздуха от двете страни на лицето на Даяна. — Идваш точно навреме. Фелисити и Джоди тъкмо се чудеха какво е станало.

— Задръстване — измърмори Даяна, — много съжалявам, че ви накарах да ме чакате.

Извика трите дами, които щяха да й дадат най-добрия съвет. Наташа и Джоди бяха щастливо омъжени за важни бизнесмени, а Фелисити бе разведена — нещо, което Даяна се надяваше да предотврати с нейна помощ. Замисли се дали да не покани и Клеър Брайънт, но се отказа. Клеър имаше по-скоро феминистки възгледи и това притесняваше Даяна. Тя вирна упорито глава. Клеър Брайънт щеше да й каже просто да поговори открито с Ърни, да го заплаши с развод. Даяна не искаше да чува подобно нещо.

Тези момичета тук щяха да й дадат съвета, който й е нужен.

— Няма нищо — измърка Наташа. — Направо е убийствено да се опитваш да стигнеш до Вилидж по обяд. Но вече съм в по-добро настроение, защото си избрала „Моно“.

— Храната е страхотна и всичко се приготвя от билки, без никакви мазнини.

Даяна тайничко си помисли, че приятелката й би могла да сложи малко месце върху кльощавите си бедра, но реши да не се задълбава в темата. Беше много по-лесно да извика на среща момичетата в последната минута, ако знаеше къде се предлага прилична нискокалорична храна, макар че те винаги си поръчваха салати и сухари и всъщност нямаше голямо значение точно какъв ресторант ще избере.

— Радвам се да ви видя и трите. — Размениха си целувки и Даяна забеляза, че всички пият минерална вода „Перие“. Тя реши да рискува и си поръча огромна чаша „Шардоне“ — направо можеше да се изкъпе с нея.

— Миличка. — Джоди звучеше силно загрижена. — Цялата тази тайнственост, викаш ни в последната минута — какво, за бога, е станало?

— Нещо ужасно. — Донесоха й виното и тя отпи голяма глътка. — Имам нужда от съвет.

— Да не би да е блокирал персоналният ти електронен органайзер?

— Камериерката ти е записвала разговорите по мобилния ти телефон?

— Данъчните искат да разследват Ърни? — развълнувано се обади Джоди.

— Не. Много по-лошо е.

— Че какво би могло да е по-лошо от данъчните? — ужаси се Фелисити.

— Мисля, че Ърни си има любовница — изрече Даяна.

Последва мълчание. А после, за нейна изненада, и трите й приятелки избухнаха в смях.

— Какво смешно има? Не разбирам — засегна се Даяна.

— О, не го приемай така, скъпа. — Джоди потупа успокоително дланта й. — Няма нищо наистина, но всички предполагахме, че знаеш. Разбира се, че Ърни си има любовница. Всички го знаят.

— Е, аз пък съм шокирана. Мисля, че е ужасно, дето Ърни кръшка зад гърба ти — подсмръкна Наташа. — Аз си мислех, че и ти знаеш. Говореше се, че двамата имате отворен брак.

— Отворен брак! — Даяна се изчерви от срам. — Разбира се, че не!

— Е, добре. — Фелисити остави чашата си с вода с много решителен вид. — Щом като не знаеш, Ди, някой все трябва да ти го каже. Не е само една любовница. Става дума за много. Ърни е женкар. Всички го знаят.

— Всички, с изключение на мен — обади се Даяна.