Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Kept Woman, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 72 гласа)

Информация

Сканиране
bridget (2013)
Разпознаване и корекция
sonnni (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Луиз Бегшоу. Жена от класа

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 2008

Редактор: Петя Димитрова

Коректор: Невена Здравкова

ISBN: 978-954-260-597-3

История

  1. — Добавяне

Двадесет и четвърта глава

— Нищо не можем да направим, господин Сисеро. — Джон Мота, адвокатът от италиански произход, който го прие, поне бе достатъчно любезен да му обясни. — „Гренуил и Бифт“ не са наети директно от „Блейклис“, така че няма явен конфликт на интереси. Казахте, че сте подписали обяснителната записка.

— Тя ме излъга. От началото до края.

— Така е. Вероятно ще получи някакви пари от техните адвокати. Трудно доказуемо е. Ще струва скъпо, а ние не бихме поели такъв случай, при положение че ще получим хонорар само ако спечелим. Прекалено е рисковано. — Той се усмихна, разкривайки златната коронка на един от предните си зъби. — Да съдиш адвокати винаги е много сложно.

Майкъл не можеше да помръдне.

— Казвате ми, че могат да ми вземат работата, компанията ми, моите шрифтове, илюстраторите и контактите ми и аз не мога да направя нищо?

— Нищичко. Накарали са ви да повярвате, че сте в съдружие?

— Точно така.

— Никога не е имало подобно нещо. Били сте техен служител, докато не се стигне до изплащането на първата премия. Прекратили са договора ви, преди това да стане, без предумисъл.

Майкъл скочи на крака и закрачи из луксозния офис, с изглед към кулите на финансовите къщи в южната част. В спокойната и приятна обстановка на кантора „Грийнбаум и Фишър“ слушаше думите на адвоката, който съвсем спокойно му заявяваше, че с мечтата му е свършено.

— На мен ми се струва съвсем предумишлено. Трябва да започна отначало. От нулата.

— Това е правен термин. — Мота сдържа усмивката си. Възхищаваше се на страстта и всеотдайността на този човек. Жалко, че не бяха подплатени с поне малко реализъм. Фокстън му изигра мръсен номер.

Мота, който обикновено бе много резервиран, изпита съжаление, че трябва да му съобщи и други неприятни новини.

— В договора ви има клауза, че не може да работите в същата сфера за една година.

— И какво означава това? — попита Майкъл с опасно кротък глас.

— Означава, че не можете да започнете отначало, не и в издаването на детска литература. Нищо, което има връзка с детски книги. Свързано е и със Сет Грийн, и другите ви художествени ръководители — могат или да работят за Фокстън, или изобщо да не работят. Поне не и в бизнеса с книги. Ако искат да продължат с илюстрирането, ще трябва да изчакат да мине година, за да се върнат при вас.

Майкъл усети как сърцето му прескача. Значи край. Не можеше да не работи цяла година. Това означава гейм, сет и мач за Фокстън.

— Ще се обадя на Сет — промълви след малко. — Той трябва да рисува. Все едно да накараш звездата в отбора на янките да зареже бейзбола.

Адвокатът кимна.

— Съжалявам, но не можем да ви помогнем.

— Вината не е ваша. — Майкъл понечи да си тръгне, после спря. — Един последен въпрос. Забранено ми е да работя само в сферата на детската литература или изобщо с всякакви книги?

— Нека да проверя.

Майкъл усети как пулсът му се ускорява, докато по-дребният мъж прелистваше документите. Вече бе започнал да крои планове за отмъщение. Можеше да се обърне към поезията, нещо по-достъпно или пък пътеводители, или дори…

— Да. — Тонът на адвоката бе абсолютно категоричен. — Съжалявам. Не можете да работите в бизнеса с книги през следващата година.

— Благодаря — отвърна Сисеро.

Плати сметката си веднага при касиера на фирмата. Искаше този епизод от живота му да приключи веднъж завинаги.

Представи си с какво нетърпение е очаквал Ърни Фокстън да си отмъсти, задето го накара да му се моли, за да се върне в офиса му на насрочената среща. Не можеше да не признае постижението му. Смазването му бе пълно.

Мръсен негодник, каза си Майкъл. Ще ти го върна.

Проблемът бе, че нямаше представа как.

* * *

Най-напред Майкъл прави секс с Айрис. После й каза:

— Нямам пари, няма премия, нито компания и работа. Отсега нататък ще си готвим сами и ще пазаруваме от намалените продукти в магазина в края на деня. Ти ще готвиш, докато аз обикалям за работа.

Айрис го погледна и се засмя.

— Шегуваш се, нали?

— Не.

Майкъл забеляза ужаса, изписан по лицето й, и му стана забавно. Кожата на тялото й все още бе зачервена и потна от страстното изпълнение преди малко. Откакто разбра, че той е спечелил двеста и петдесет хиляди, Айрис бе дори още по-ненаситна.

Не би могъл да откаже на жена в нужда. Макар и прекалено слаба за неговия вкус, Айрис поне е изобретателна в секса. Вкопчваше се в него, сякаш животът й зависеше от това, и се опитваше да го яхне като победител в родео. Но Сисеро не оставяше жените да поемат контрола. Бе съвсем лесно да се протегне и да сграбчи и двете китки на Айрис с едната си ръка, като се забавлява от усилията й да се освободи, докато той потъва все по-дълбоко в нея. Това винаги я възбуждаше неимоверно. Когато той поемеше нещата в свои ръце, толкова лесно и безпощадно, полупресторените й стонове се превръщаха в съвсем истински викове на екстаз, мускулите й се стягаха около него и той усещаше как контракциите започваха да разтърсват плоския й корем.

Майкъл не харесваше феминистките. Споделяше напълно мнението на онзи скандален радиоводещ, който ги наричаше „феминацистки“. Според Майкъл световната история бе история на мъжете. Говореше се много за равните възможности пред двата пола, но за всяка жена като Рут Бейдър Гинзбург или Маргарет Тачър имаше по десет като Айрис или Даяна Фокстън. Красавици, които заменяха работата за сватба. За тях това си оставаше най-бързият и лесен начин за забогатяване.

— Не е шега. Не получих нищо, а тъй като не мога да готвя, се надявам ти да знаеш много рецепти, скъпа.

Тя вика и бесня десет минути, а след това, както си знаеше, че ще стане, Айрис си събра багажа и се изнесе от живота му.

— И изобщо не си прави труда да ми звъниш — каза тя.

— Ще се постарая да го запомня — иронично потвърди Майкъл. За да я ядоса още повече, я шляпна по дупето, докато излизаше.

Използвачки. Жените търсеха само богатството в един мъж, деветдесет и девет процента от тях са такива. Какво получиха от сексуалната революция? Нищо, поне доколкото той може да прецени. Всяка жена би зарязала работата си, без да се колебае, ако има възможност някой да я издържа.

Спомни си за онзи виц, който Сет му разказа, за един шеф на студио в Холивуд, когото уволнили и той се обадил на красивата си жена от телефонен автомат. „Но ти все още ме обичаш, нали? — попитал я. — Скъпи, разбира се, че те обичам — мило отвърнала тя — и много ще ми липсваш.“

Айрис направо щеше да си счупи краката от бързане, когато разбра, че той няма да й осигури луксозен живот. Майкъл се зарадва. Това му спестяваше неизбежната сцена, която би последвала, ако той я зарежеше. Обичаше нещата да са ясни и чисти.

Отне му седмица да си събере мислите и никак не му бе лесно. Изтънялата му банкова сметка щеше да покрие наема му тук най-много за още два месеца. Сюзън Катц му се обади разплакана, за да го попита кога ще се върне на работа, а той не можеше да й отговори. Всички контакти, които си създаде през последната година, бяха безполезни. Не можеше да започне работа в издателския бизнес. Дори не можеше да основе друга компания. Фокстън му бе стъпил на врата.

Обадиха му се от „Барнс и Нобъл“. Също и от „Уолдънбукс“. Две от най-престижните независими издателства в Ню Йорк му предлагаха работа като консултант. Но Майкъл не можеше да се примири с това. Пак щеше да работи с книги, но нямаше да се занимава с творчество, нямаше да има влияние. Щеше да се занимава с цифри.

Отказа учтиво предложенията и нае малко помещение на Източна единадесета улица, където отвори малка консултантска фирма. Само дето Мота му бе казал, че не може да консултира никой в издателския бизнес, което превръщаше заниманието му в чисто академично.

Майкъл не можеше да си позволи асистентка, която да вдига телефона, но нямаше и нужда, защото апаратът почти не звънеше. Един приятел от „Амазон“ му плати две хиляди долара да напише доклад за това как се основават независими издателски компании и как те могат да се включат в интернет разпространението. Това бе единствената му поръчка и беше капка в морето от разходи, което представлява животът в Ню Йорк.

Седеше на един разклатен стол в тесния си офис, бършеше потта от челото си и се опитваше да се съсредоточи върху думите, които примигваха на екрана на лаптопа му. Вътре бе горещо като в сауна и силната миризма от съседното заведение за бързо хранене направо щеше да го задуши. Сакото му висеше на закачалка до вратата. Вече бе изгълтал две големи кани студен чай и скоро трябваше да излезе и да си купи трета.

В целия офис нямаше нищо спретнато, освен месинговата табелка на външната врата. На нея пишеше „Сисеро — консултанти“ с малки стилни букви. Майкъл поръча да я изработят на ръка. Коства му седемдесет долара, които отдели с голяма мъка, но си струваше.

Малкото звънче, което бе сложил над вратата, звънна. Майкъл се изправи на стола си, притеснен, че са го сварили без сако. Най-сетне клиент. Слава богу. Страшно се нуждаеше от такъв в момента. Може би представител на някоя голяма верига магазини ще иска да реформира изцяло политиката им за зареждане с нова стока. Или още по-добре — някоя агенция търси помощта му. Бе успял да направи звезди от петима напълно непознати творци, преди да затворят фирмата му.

Вратата се отвори рязко.

— Здравей, Майкъл — поздрави Даяна Фокстън.

Той я зяпна. Беше със семпла, памучна рокля с индийски мотиви, сандали на равна подметка и с голяма чанта. Косата й бе пристегната на конска опашка, която я правеше още по-млада, а край нея се носеше леко ухание на парфюм.

— Дошла си да злорадстваш ли? — попита Майкъл. — Ако е така, моля, заповядайте, госпожо Фокстън, и после се махайте оттук. Аз съм зает човек.

— Виждам — каза Даяна и огледа празния офис. Нямаше друго, освен факс апарат и телефон.

— Очарователна както винаги. — Майкъл стисна зъби. — След като вече можеш да представиш доклада пред съпруга си, моля те, остави ме да си върша работата.

Тя стоеше колебливо в средата на стаята. Мина му през ум, че за пръв път вижда Даяна Фокстън притеснена.

— Мога ли да седна?

— Щом се налага. — Сисеро бе озадачен, но може би й бе прилошало от жегата. Не искаше жената да падне от изтощение в неговия кабинет. Посочи й стола, който беше точно пред бюрото му. — Заповядай.

— Трябва да те помоля за услуга — пророни Даяна.

Майкъл повдигна вежди.

— Така ли? Много забавно. И за каква услуга става дума? Да осигуриш на съпруга си още забавни анекдоти за това как малката му шпионка е събирала информацията си ли?

В очите й проблесна пламък.

— Казах ти, че не съм шпионирала за него. И не ми е съпруг.

Сисеро сви рамене.

— Ако не си Даяна Фокстън, то тогава си нейна абсолютна двойничка.

— Аз съм Даяна Фокстън. Засега. Освен това съм разделена със съпруга си и в процес на развод. — Тя подхвърли на бюрото му броя на Нюз. — Това съм аз, а това е бившият ми съпруг. Разбрах за „Грийн Егс“ в същия ден, когато научи и ти. Ърни ми връчи документите за развод предната вечер. Мисля, че това е представата му за остроумна шега.

Майкъл гледаше скептично. Даяна седеше срещу него, изчервена от притеснение, че е принудена да споделя лична информация. Той беше толкова суров. Невероятно мъжествен. „Като някаква горила, каза си тя, с тази лъскава черна коса.“

— Така ли? Искаш да ми кажеш, че наистина си се старала в работата си?

— Изпълнявах си задълженията, нали? — студено попита тя. — Не мисля, че е редно да се интересуваш от мотивацията ми. И вършех всичко, което ми нареждаше. А сега имам нужда от препоръка.

Сисеро изведнъж се засмя.

— Дошла си да искаш препоръка от мен?

— Да. — Даяна се размърда неловко на стола си; стройното й тяло с изкусителни извивки бе великолепна гледка. — Аз… аз… — Тя се изчерви и замълча.

— Продължавай — подкани я безмилостно Майкъл.

— Не мога да си намеря работа. — Страните й пламнаха.

— Нямам препоръка от теб, а явно това, че съм работила в компанията на съпруга си, не се брои.

— Но ти си богата. Защо просто не се върнеш в Англия?

— Не се отказвам толкова лесно — отсече ледено Даяна.

Сисеро не можа да сдържи възхищението си. Сигурно й струва ужасно много да дойде на крака и да го моли за помощ. Значи малката разглезена принцеса се е сблъскала с реалния живот. Той погледна към снимките на бюрото си. На едната бе изтощената Даяна, а на другата — бляскавата Фелисити, и си каза, че Ърнест Фокстън е кръгъл идиот, след като е предпочел втората.

— Няма да те питам за мотивите ти — каза Майкъл, — защото не ме интересуват. Но явно съм те преценил погрешно. Предполагам, че ти дължа услуга. Първо, трябва да ти кажа, че препоръка от мен няма да има никаква стойност, защото от „Блейклис“ очерниха името ми. Второ, непременно ти трябва препоръка, за да си намериш работа. Това е като омагьосан кръг. Трябва да имаш работа, за да си намериш работа.

Даяна сведе сините си очи.

— Прекрасно. И как да се измъкна от този капан? През целия си живот съм работила само осем месеца, и то на друг континент.

— Можеш да започнеш при мен — каза Майкъл.

Това я изненада толкова, че тя отвърна грубо:

— Да работя при теб ли? Не мисля.

— Това е най-доброто предложение, което ще получиш — сви рамене Сисеро. — Виж какво, скъпа, и аз не те харесвам особено, но това тук е офис. Не е нужно да ме харесваш, трябва само да правиш каквото ти кажа и да идваш навреме. Мога да те наема за месец. Времето е кратко, знам, но накрая ще получиш препоръка. Мога да ти платя осемстотин долара, без други бонуси.

Даяна го погледна прямо.

— Приемам — заяви тя.