Луиз Бегшоу
Жена от класа (28)

Двадесет и седма глава

Утрото озари Рим, златно и топло, с обещанието за поредния жарък ден. Фелисити Метсън въздъхна. Тук бе толкова скучно; да се влачи навсякъде след скъпия Ърни се оказа по-тежко, отколкото смяташе отначало. Надяваше се, че той ще се откаже от идеята си да купи някой от струващите милиони апартаменти, разположени в театъра на Марсел, сътворен преди повече от две хилядолетия. Изобщо не я вълнуваха безбройните паметници от Древния Рим, които бяха обрасли в диви макове и ги обитаваха малки черни гущери, стрелкащи се напред-назад като езика на новата камериерка на Ърни. Колкото до ренесансовите църкви със скулптури на Да Винчи, картини на Рафаело и кой ли още не, Фелисити се чувстваше неудобно вътре. Такова глупаво разхищение. Защо да се излагат такива съкровища, за да ги зяпат всякакви простосмъртни? Дълбоко в себе си тя изпитваше погнуса, че нещо толкова велико като например „Мойсей“ на Микеланджело в „Санта Мария Маджоре“ стои там, за да могат разни затлъстели италиански домакини и работници със загорели ръце и евтини костюми да го зяпат след неделната служба. Как биха могли те да оценят подобно изкуство? По-добре да се прибере в някой музей или, за предпочитане, да се продаде. Например на нея.

Фелисити за миг си позволи удоволствието да си представи как доставят „Мойсей“ в новата й градска къща, която Ърни щеше да купи за нея след сватбата, и навсякъде кръжат телевизионни репортери с камери и микрофони. Разбира се, засега той нямаше чак толкова пари. Но имаше големи надежди, че новата сделка, която в момента се подготвя между сеньор Берталони от италианския конгломерат „Медиа Синк“, ще уреди най-сетне и този въпрос. Защо да мечтае на дребно? Нима Майкъл Айзнър не е доказал, че човек може да натрупа истинско богатство, като ръководи една компания?

Позвъни за рум сървис. „Консул Марк“ бе най-новият и най-луксозен хотел в Рим, само на няколко преки от Колизеума, и предлагаше всички удобства на по-изисканите си гости. Фелисити заяви на Ърни, че е задължително тя да разполага със собствен апартамент… отчасти за да се подлага на разкрасителните си процедури, без той да я гледа, и отчасти за да може Юнг-Ли — най-новата от поредицата източни „камериерки“, които тя наемаше за годеника си — да го посещава необезпокоявано сутрин. Фелисити отлично разбираше, че успехът й в тази връзка зависи изцяло от това Ърни да е доволен от живота си. И двамата чудесно ги устройваше да се преструват, че не знаят какво върши другият.

Фактът, че Юнг-Ли и всичките й предшественички бяха наемани от Фелисити от една много скъпа и изключително дискретна „мадам“ на Западния бряг, е нещо, което Ърни не биваше никога да научи. Нито пък някой друг. Фелисити плащаше в брой и използваше чуждо име. Освен това се обаждаше от улични автомати и използваше услугите на добрата стара пощенска служба, като изпращаше пакетите от различни места в града — веднъж дори бе отишла до Бруклин.

Според Фелисити, обективно погледнато, всичко това донякъде е унизително. Но Ърни не знаеше, че тя знае, нито пък някой друг. Историята с Даяна й подсказа какво задоволява Ърни, а Фелисити не харесваше грубия секс. Нито пък социалната изолация, ето защо Ърни се оказа идеалният изход. Можеше да заглуши онзи слаб вътрешен гласец, който все още копнееше за истинска любов и сродна душа. Любовта е просто вълшебна приказка или в най-добрия случай — въпрос на късмет. Трябва да срещнеш подходящия мъж на подходящото място и в подходящия момент. Късметът бе изневерил на Фелисити и тя никога не се замисли сериозно да даде шанс на връзката си с военноморския подполковник. Трудно се живее без пари. Погледна към Рим и се поздрави мислено за честността си. Да, нейният терапевт й помогна да разбере, че човек трябва да е верен на себе си.

Нямаше как да отрече, че харесва охолния живот. Ако някои жени предпочитат романтиката и бедността, това си е техен избор. Фелисити е реалистка.

Появи се служителят от рум сървиса — красив сервитьор с очарователен акцент. Фелисити се постара да му покаже загорелите си и стегнати бедра, които се подаваха под сатенения й халат с цвят на праскова, докато го насочваше към огряната от слънцето тераса. Той се усмихна и се поклони леко, докато сервираше чаши от ирландски кристал, порцеланови чинии и посребрени прибори. Закуската й бе малък грейпфрут, препечена филийка черен хляб, чаша прясно изцеден портокалов сок и половин бутилка шампанско. „Перие — Жуе розе“. Нямаше нищо по-хубаво от малко шампанско сутрин или по което и да е време на деня. Обичаше да пийне глътка рано сутрин, колкото да се поотпусне.

Сервитьорът леко докосна гърдите й, докато тя му даваше бакшиш от десет хиляди лири. Толкова отдавна не бе изпитвала оргазъм с мъж. Ърни никога не би могъл да я задоволи — нито пък някоя жена, ако трябва да е откровена. Но веднага се дръпна и се задоволи с ледена усмивка, отпращайки прислугата.

Фелисити добре знаеше какво се говори за италианските мъже в леглото. Но някакво си половинчасово приключение не би могло да се сравнява с новия й диамантен годежен пръстен, нито с фантастичния й гардероб или лятната вила в Мартас Винярд, която бе последният засега подарък от Ърни. Постигна отлични резултати, напътствайки го по време на развода му; няколко умело премерени дарения за благотворителност, добре подбрани гости за вечерно парти и Мира Чен бе забравена.

Ърни се присмиваше на разюзданото въображение на жълтите вестници и никой не смееше да му се подиграва — поне не в лицето.

Фелисити си наля от розовото шампанско и вдигна тост за себе си. Непрекъснатото подмазване на дамите от висшето общество в Ню Йорк и липсата на стремеж да ги засенчи я издигна в очите им много повече от горката Даяна. В крайна сметка онова момиче е англичанка и не разбира, че ако натриеш носовете на членовете на клуба, със сигурност ще те изритат от него.

Даяна се оказа недостойна за вниманието на Джоди Гудфренд и приятелките й, мислеше си доволно Фелисити, докато гребваше от грейпфрута си и гледаше мотористите, които обикаляха по улиците на Рим. Момичетата бяха с много оскъдни къси джинси и бронзовите им стройни бедра стискаха здраво метала, без каски на главите. Тук всички пушеха и пиеха и не започваха деня без еспресо, което бе толкова силно, че лъжичката можеше да стои права в него. Всички ядяха сладолед непрекъснато и бяха кльощави като модели, докато не родят едно-две деца и изведнъж се превърнат в забрадени в черно отпуснати матрони. Сякаш слънцето ги правеше безсмъртни. Сигурно и Даяна Фокстън се бе смятала за безсмъртна, а изчезна безследно от обществото. Никой не знаеше къде е. Един милион мизерни долара и никой повече не чу за нея.

Фелисити отпи от чашата си и се наслади на леденото шампанско, което се стече от гърлото към стомаха й и стопли кръвта й. Даяна не е неин проблем; вече не бе ничий проблем. Най-належащата й задача сега е да направи добро впечатление на малкия прием, който Ърни даваше за италианците. Скоро трябваше да звънне на личната си асистентка, за да й донесе бележника. Сеньор Ермати обичаше кубински пури; сеньорина Витело бе запалена по бейзбола и Фелисити намери за нея топка, подписана специално от Марк Макгуайър. Не се съмняваше, че с Ърни ще очароват всички.

Слънчевите лъчи пълзяха по древните зидове и по оцветените с ванилова светлина в охра стени. След около час, пресметна Фелисити, Юнг-Ли щеше да приключи „личните процедури“ на Ърни с „масаж“. След това тя ще се отбие при него, преди той да излезе по работа; посещение на добра воля, за да знае скъпият й годеник колко високо го цени.

— Значи това е всичко.

Ърни се изправи и огледа самодоволно малкия кабинет, облицован в тъмно дърво. Офисите на „Медиа Синк“ бяха претъпкани и тесни в сравнение с неговия дворец от хром и стъкло, но зад тях стоеше сериозно финансиране. Можеше да спечели битката във всякаква обстановка. Медисън Авеню, Уолстрийт или дори тази стая в бургундскочервено и махагон, с тихия звук на климатика, който не успяваше да разпръсне миризмата на дима от пурите на стария джентълмен, както и лекия дъх на анасон от бутилката „Самбука“. Берталони обичаше да я оставя отворена на масата, когато поднасяше кафето. Вярно, че много се бе подразнил от начина, по който се засмяха всички, когато помоли за безкофеиново кафе. Никой в тази окаяна страна не ядеше нискокалорична храна, нито пък пиеше диетична сода или безкофеиново кафе. Тяхна си работа, нека се смеят. Той ще се смее последен, когато „Блейклис“ излязат на пазара с отдел за детски играчки и дял в европейския телевизионен бизнес. Той, Ърнест Фокстън, вече бе извел издателството от тъмните дебри на миналото и сега е време да разпери криле. Чувстваше се непобедим.

— Си, си. — Берталони му се усмихваше със скована деловитост, но Ърни внимаваше сърдечната му усмивка да не помръкне дори и за миг. Господата в бизнеса тук бяха като мафиотите във филмите; много държаха на уважението. Берталони бе създал мултимилионна империя в тази страна, с нейната откачена политика и нестабилна валута и старият глупак много държеше да се отнасят с него като с уважаван човек. Ърни можеше да го понесе. Беше специалист в подмазването когато му е изгодно. — Тази вечер ние пием, празнуваме, аз ще срещна ваша съпруга.

Ърни се замисли за Фелисити с надеждата, че тя се е подготвила добре и има подръка всякакви малки подаръчета и подобни глезотии. Сигурно е готова. Не се съмняваше в нея.

— Всъщност тя не ми е съпруга. Моя годеница е. Разведен съм — каза той и мигновено съжали. Тъмна сянка пробяга по набръчканото лице на стареца.

— Развод? Не е добре. Семейство много важно.

— Да, съгласен съм. Но жена ми ме напусна. — Ърни се престори на силно огорчен. Вътрешно се ухили обаче. — Разводът приключи неотдавна и с годеницата ми се надяваме да се оженим в най-скоро време.

— О! — Берталони кимна. — Жена напуснала, това е тъжно, сеньор Фокстън. Но бракът е добре.

— Довечера ще се запознаете с Фелисити — обеща му Ърни — и съм уверен, че много ще я харесате.

Неговите хора кимаха и си бъбреха с италианците, докато излизаха навън и Ърни много се гордееше с тях. Имаше способността да подбира подходящите хора за всяка работа, това поне е сигурно. След като се върне в Съединените щати — той мислено се потупа по гърба — ще обяви новите договори, ще назначи нови хора за шефове на отдела за играчки и ще се превърне в още по-голяма звезда в развлекателния бизнес. Ърни си представи как всички дребни душици, които сега се страхуваха от него, направо ще се изпокрият в ъглите си. Щеше да се превърне в новия Доналд Тръмп, с Фелисити до него, ще се появява в най-отбраното общество и на най-престижните места. А междувременно враговете му щяха да са смазани. Както стана с Даяна, онази глупачка, която имаше шанса да се наслаждава на всичко заедно с него, но го пропиля. Както и Майкъл Сисеро. Какво удоволствие му донесе да отмъкне печелившата компания изпод носа му! Мислеше се за голяма работа, накрая му се моли на колене, притисна го до стената.

„Смазах го като гнусна буболечка, каза си Ърни. Може би, когато се върна в Ню Йорк, ще се поинтересувам с какво се е заел сега и отново ще го смачкам.“ Много важно бе да покаже на всички какво става с онези, които го ядосват.

Даяна не мислеше какво прави, защото Майкъл не й оставяше нито миг. Устата му върху нейната бе безмилостна. Секунда по-късно ръцете му я обвиха и я притиснаха до болка. Беше толкова силен, толкова невероятно… голям. Никога не бе докосвала мъж с толкова мускули. Бицепсът му бе голям почти колкото бедрото й. Чувстваше се победена и смазана, меките й гърди бяха притиснати до твърдия му гръден кош. Усети как в долната част на корема й се разстила топла вълна, много по-мощна от обърканите й копнежи, които бе изпитвала досега. Разсъдъкът й казваше, че сексът изобщо не си струва. Но топлината в тялото й настояваше, че го желае. Нежните косъмчета по ръцете и врата й настръхнаха, усещаше как зърната на гърдите й се втвърдяват като зрели череши от нахлулата в тях кръв. Слабините й се напрегнаха и тя усети как се овлажнява. Опита да се отдръпне, но той не й позволи. Дъхът на Сисеро изгаряше лицето й, шията й. Притискаше се силно до роклята й. Беше огромен. Толкова различен от противния малък член на Ърни. Стори й се малко по-дълъг от обикновеното, макар че не познаваше много мъже, но особено се впечатли от дебелината му. За миг се запита дали няма да я нарани, когато проникне в нея. Ръцете му бяха върху дупето й, галеха го и го масажираха, потъркваха нежното местенце в долната част на гърба й. Дъхът й се учести. Желанието я подлудяваше.

Майкъл се дръпна на сантиметър, колкото да зърне лицето й.

— Махаме се оттук.

Гласът му бе тих и настоятелен. Нелепо бе дори да си помисли да възрази. Той просто не би го позволил. Не й оставяше възможност да диша, да мисли трезво.

— Да — отрони тя.

Майкъл отвори вратата и закрачи решително напред. Опи отново се бе запътил към тях. Даяна изпита внезапен ужас, че той може да промени решението си, да си върне здравия разум и да се заеме с работата.

— Имаме среща — заяви рязко Майкъл, сопвайки се на Опи. Той се дръпна. Когато Сисеро е в това настроение на гладен алигатор, най-добре да не го закача човек. Погледна със съжаление към Даяна. Явно този път е загазила сериозно.

Тя държеше главата си наведена и следваше Майкъл. Беше в агония от страстно желание и ужасен срам. Не искаше никой от колегите й да види зачервеното й лице, блесналите й очи, влажните й леко разтворени устни. Сигурно приличаше на трескава. Вторачи се в силните мускули върху гърба на Майкъл, които се очертаваха под дрехата му. Може би наистина е полудяла. Така беше. Трябваше да се измъкне…

— Майкъл — тихо се обади тя.

Едно такси се закова със свистене на спирачки пред Сисеро. Той се обърна и я погледна, смъквайки дрехите й с очи, и погледът му се спря точно между краката й. Сякаш груби пръсти бяха докоснали тялото й. Тя не можа да се сдържи и въздъхна.

— Влизай — каза кратко той.

Качи се в таксито и Майкъл се настани до нея. Наведе се напред, за да даде адреса на шофьора и сложи ръка на коляното й.

— „Уест Бродуей“ и „Хъдзън“ — нареди той.

Даяна слезе от таксито и се опита да си придаде спокоен вид. Искаше да се съвземе малко по време на пътуването, но се оказа невъзможно. Майкъл пъхна едната си ръка зад гърба й и започна настоятелно да я гали. Играеше си с нея, сякаш е играчка. Понякога изпитваше притеснения за дупето си, но сега усещаше желанието му, възбудата му и това възбуждаше и нея. Сисеро я масажираше и галеше, докато си бъбреше свободно с шофьора за катастрофалното представяне на отбора на „Метс“, а единственото, което тя можеше да направи, бе да се сдържа с всички сили да не изстене от удоволствие и страст.

Бельото й бе от тънък шифон. Дупето й бе направо голо под полата. Даяна усещаше как оскъдните й бикини залепват за слабините й заради влагата, която бликаше от нея. Прехапа здраво устни и не каза нищо, докато колата не спря и Майкъл не я измъкна.

Той хвърли двайсетачка на човека и набра кода на електронната ключалка. Във фоайето имаше някакъв служител от поддръжката на сградата. Майкъл весело го поздрави, но Даяна с мъка потисна стенанието, което напираше в гърлото й. Нейното състояние със сигурност бе видно за мъжа. Не я зяпаше нахално, но как би могъл да не забележи? Как би могъл някой да пропусне? Цялата й кожа пареше. Майкъл се обърна към нея.

— Ще трябва да се катерим доста. До десетия етаж.

— Няма нищо — успя да каже тя. Лицето й бе зачервено. — Свикнала съм да се качвам пеша.

Тя тръгна решително по стълбите. О, господи! Защо го каза? Първи етаж, втори, едва забелязваше изкачването. Майкъл още бе долу и си бъбреше с човека. Страхотен начин да си прекараш деня. „И защо не?“, ядосано си каза тя. Стигна до площадката и го чу как тича нагоре, прескачайки по две-три стъпала. Настигна я. Забеляза, че дори не се е изпотил.

— Не мога да повярвам, че каза това пред онзи човек. — Очите й блестяха гневно. — Винаги ли държиш да показваш завоеванията си пред други мъже?

— Завоевание. — Тъмните му очи я пронизваха. — Това ли мислиш, че си? Може би излишно се ласкаеш, Даяна. Тук непрекъснато водя илюстратори. Мъже и жени. Той е свикнал.

Сисеро отвори вратата и сложи ръка на лакътя й, побутвайки я навътре.

Жилището му бе много малко и безукорно чисто. Даяна видя ниското и твърдо на вид легло, изпънато като на войник, зад гърба му. Изведнъж се почувства съвсем мъничка до него.

— Може би идеята не е особено добра — заекна тя.

Той се засмя. Протегна ръце и обхвана гърдите й, повдигна ги леко, сякаш искаше да усети тежестта им. Нов изблик на разтърсваща страст прониза слабините й. Тя потрепери и Майкъл я притисна до себе си.