Луиз Бегшоу
Жена от класа (38)

Тридесет и седма глава

Моето момиче има нужда от интимни ласки по няколко пъти на вечер. Защо направо не заяви, че отива да прави секс с нея? Даяна си повтаряше колко много го мрази заради това, че за миг я подмамваше да изпита някакви чувства към него и после веднага ги попарваше с отношението си към жените. Не искам да я карам да ме чака. Дали е говорил с приятелите си така и за нея, когато се срещаха? Тя настръхна от обида. Все още желаеше Майкъл по няколко пъти на вечер, а и по няколко пъти на ден също. Трябваше само да влезе в кабинета й и да обхване с длани дупето й, а понякога дори и само да я погледне, и Даяна бе готова за него, разгорещена, направо тръпнеща.

„Той опорочава всичко, мислеше си тя с горчивина. Въобразявах си, че съм нещо специално за него. Сигурно и с Тина прави така, когато никой не ги вижда.“

— Къде отиваме? — попита Брад.

Даяна сепнато вдигна очи към него. Крачеше решително из тълпата, усмихваше се любезно на влиятелните хора, събрани тук, докато вътрешно кипеше. Беше забравила, че Брад е с нея.

Той я гледаше внимателно. „Ето един мъж, който се отнася с безкрайно уважение към мен, каза си Даяна. Изглежда страхотно. От добро семейство. С престиж. И изумително богат.“

— Да идем у вас — предложи тя.

Грабна чаша шампанско от минаващ наблизо сервитьор, вдигна я и я изля в гърлото си наведнъж. Странно, чувстваше се като Пепеляшка в края на бала, макар роклята й да не се е превърнала в дрипи и да си тръгваше с прекрасния принц.

Но това трябваше да се направи. Беше време. Все пак излизаха вече от месеци.

— Наистина ли? — попита Брад, а сините му очи светнаха. — Шофьорът ми чака отвън.

Приличаше на хлапе, на което са казали, че е дошла Коледа, беше нетърпелив и радостен като малко кученце. После се окопити с видимо усилие на волята.

— Разбира се, имам предвид, че… ще изпием по едно питие за лека нощ.

— Точно така — твърдо заяви Даяна. Шампанското я стопли вътрешно, както винаги. Чувстваше се дръзка. — По едно питие и може би още нещо.

* * *

Лимузината на Брад не бе взета под наем, както онази, с която Майкъл щеше да вози малката си любовница. Това бе удобство, което е на негово разположение двадесет и четири часа и седем дни в седмицата, чиито шофьори работеха на смени.

— Той ще бъде готов да те прибере у дома по всяко време — увери я Брад, а шофьорът се поклони учтиво, докато придържаше вратата за нея.

Даяна му се усмихна нежно.

— Ще видим кога ще е това.

Домът на Брад бе изключително луксозен. В претъпкания град, който е само пет мили на дължина и около три на ширина и в който живееха милиони хора, пространството бе скъпо удоволствие; но Брад Бейли имаше голяма градина, входно фоайе с декоративен фонтан, който се плискаше върху истински италиански мрамор, и отделен апартамент за прислугата в приземния етаж. В къщата имаше пет спални и три бани, библиотека — Даяна винаги бе копняла за къща с истинска старомодна библиотека в нея, — красива тераса на покрива с градинка в японски стил, както и стаи, където се посрещаха гости, с картини на различни художници кубисти и една на Пикасо.

— Много е красиво тук — каза Даяна, докато иконом с модерни ежедневни панталони в цвят каки и сако с индийска кройка пое от раменете й бледосивата й копринена наметка и я окачи в гардеробната.

— Благодаря. Взех къщата за жълти стотинки от един брокер на Уолстрийт, когото уличиха в злоупотреби. — Брад сви рамене. — Човек винаги може да попадне на изгодна сделка в бизнеса с недвижими имоти.

Даяна се зачуди какво ли означава „жълти стотинки“ в този контекст. Вероятно колкото цялото богатство на бившия й съпруг.

— Да се качим в бара. Сами ще си приготвим питиетата, Дженкинс — обърна се Брад към иконома.

— Много добре, господин Бейли.

Брад поведе Даяна към стълбата от черен мрамор, застлана с мек червен килим.

— След теб.

Барът бе, както обясни Брад, негова малка прищявка. В къщата, обзаведена много скъпо с дивани на „Черути“, датски столове, тъмен паркет и изчистени семпли линии, Брад бе запазил едно помещение извън обсега на изключително луксозното дизайнерско изпълнение. Барът бе истински етюд в ретро стила на седемдесетте. Беше напълно оборудван и зареден, на пода имаше огромни кожени постелки, изкуствени мечи кожи и високи хромирани столчета пред барплота с вишневочервена тапицерия. Даяна се замисли какво може да направи тук, ако къщата е на нейно разположение. Стойността на имота бе невероятно висока. Но определено имаше нужда от женска ръка.

— Какво да ти предложа? Шампанско? Имам „Кристал“, „Татинджър розе“, „Круг“. „Вьов Гранд Дам“…

— „Джак Даниълс“ и кока-кола — отвърна Даяна.

Имаше нужда да се напие. Проклет да е Майкъл. Ще му даде да разбере, каза си тя. Нека се прибере и да прави дивашки секс с Тина Еймис. Тя ще остане тук, където я ухажваха и ценяха, и ще си прекара страхотно.

Брад повдигна едната си вежда.

— Явно си в настроение да се веселиш.

— И защо не? — малко войнствено попита Даяна.

Той вдигна ръце в защита.

— Просто така го казах. Странно е. Преди да те срещна, излизах с разни момичета, някои съм водил и тук. Те цяла вечер побутваха листата от салата в чиниите си и си поръчваха минерална вода за пиене. Това направо ме влудяваше.

Подаде й чаша, пълна със златисто уиски, и добави малко кока-кола. Беше направо убийствено на вкус.

— Ами те просто са се стараели да се представят добре на прослушването — обясни Даяна. — Това е класическата роля на доброто момиче. Кандидатирали са се за ролята на твоя съпруга. Обзалагам се, че са си хапвали, преди да излязат на вечеря с теб. Това е обратно съревнование. Момичето, което хапва най-малко на вечеря, печели.

Брад се засмя с цяло гърло. Господи, тя е толкова забавна и очарователна. Присъствието й тук е все едно да стиска в ръка печеливш билет от лотарията и да предвкусва удоволствието от получаването на голямата печалба.

— Мога ли да бъда откровен с теб?

Даяна отпи голяма глътка от уискито си.

— Да, за бога. Всички мъже са много откровени с мен тази вечер. Защо и ти да не си?

— Когато се срещнахме за първи път, аз знаех коя си и нарочно те заговорих.

— Е, това вече го знам.

— Не, изслушай ме. — Брад изглеждаше леко притеснен.

— Вече бях останал необвързан толкова дълго, колкото ми беше възможно. Нали разбираш, един ден човек се събужда и разбира, че е време да се ожени, да улегне и да създаде наследник. А когато си на моето място, искаш най-доброто. От съвсем малък съм свикнал само с най-доброто.

— Никога не бих се досетила — засия Даяна, доволна от собственото си остроумие.

— Ти беше известна в обществото. Англичанка си и с репутация за много изискан стил. Начинът, по който се справи с неприятната ситуация с бившия ти съпруг, бе просто чудесен. Никакви интервюта в пресата, никакви разкрития пред Нешънъл Инкуайърър.

— Никога не бих допуснала подобно нещо.

— Е, човек с моето положение трябва да е сигурен, че ако нещата съвсем се объркат някой ден, няма да последва грозен скандал. Видях в теб жена, минала през най-ужасното, което може да сполети една съпруга от висшето общество, и която си държа езика зад зъбите. Макар че незнайно защо, не си му измъкнала нито цент.

Даяна изпъна рамене.

— Това е много сериозен тест — с равен глас отбеляза тя.

— Но ти го издържа. А когато се запознах с теб, всичко се превърна от… от едно правилно и разумно взето решение в много по-личен въпрос. Ти си просто ослепителна. И през цялото време ме държиш на разстояние. Знаеш ли от колко отдавна не ми се е налагало да преследвам упорито някоя жена?

— Не мисля, че някога изобщо ти се е налагало да преследваш нещо — отвърна Даяна.

— Абсолютно си права. — Брад нямаше намерение да се извинява. — Не ми се е налагало. Но сега е факт, че съм безумно влюбен в теб, Даяна.

Тя изля в гърлото си остатъка от питието.

— Да потърсим леглото — каза Даяна.

 

 

Голямата спалня бе истинска фантазия. Подът беше настлан с топъл на вид шоколадовокафяв мрамор, а килимчетата из стаята бяха в деликатни нюанси на кремаво и слонова кост. Леглото в средата на стаята бе окачено на колона от чисто стъкло и изглеждаше така, сякаш се рее над пода. Беше застлано с пищни сатенени завивки и копринени чаршафи, с пухкави възглавници и меки облегалки. Даяна го зяпна смаяно. Никога не бе виждала по-удобно на вид легло. В ъгъла, потънала в мраморния под, имаше масажна вана с размерите на малък плувен басейн, покрай която бяха подредени дискретни малки флакончета на „Чек и Спийк“.

Брад нежно я побутна към леглото.

— Ти си жена, която заслужава подобен лукс — прошепна той.

Даяна усети топлия му дъх покрай ухото си и устните му, които галеха нежната й шия. Замайването от алкохола вече я обземаше, отпускаше я и я лишаваше от воля.

— Работиш, а не е нужно да го правиш. Можеш да организираш изискани вечери и тенис партита в дома ми във Винярд. Да декорираш къщите ми. Да имаш деца.

Брад запечатваше всяка фраза с целувка, която бе лека като докосване с перце по врата й и по трапчинката на шията й.

— Можеш да имаш всичко като преди — шепнеше той. — Много по-добро. Защото ще имаш съпруг, какъвто жена като теб заслужава.

— Съпруг? — унесено промълви Даяна.

Брад я вдигна на ръце и я положи върху леглото, като леко почервеня от тежестта й. После ръцете му се озоваха на гърба й, търсеха ципа на роклята, и внимателно смъкнаха тоалета й, както директор на музей разопакова безценен експонат.

— Точно това казах — прошепна той и се наведе да целуне топлите й, изпъстрени с лунички гърди.

 

 

Събуди я уханието на закуска. Даяна се повдигна на възглавниците, а главата й пулсираше и й бе трудно да свикне със студената и ярка светлина на зимното слънце, което струеше през големите френски прозорци на спалнята на Брад. Той вече бе на крак и облечен, стоеше до вратата и тъкмо поемаше таблата със закуската от камериерката. Усети миризмата на прясно сварено кафе с аромат на ванилия, видя на таблата хрупкави резенчета бекон и пухкав омлет от белтъци и подбрани билки. Имаше и кана прясно изцеден сок от червени портокали и друга — с леденостудена минерална вода.

Брад прекоси стаята и остави таблата върху коленете й.

— Няма нужда да ставаш — каза той.

— Напротив. Вече закъснявам за работа — отвърна Даяна.

— Разбира се. Говориш за задълженията си в офиса — покровителствено каза той. — Разбирам. Позволих си волността да подготвя някои неща, които са подходящи за делова обстановка, и съм ги оставил върху онзи стол. Накарах една своя позната в списание Уиминс Уеър Дейли да ми помогне в определянето на точния размер с надеждата, че някой ден ще склониш да пренощуваш тук.

— Впечатлена съм.

— Така и трябва. Винаги планирам бъдещето. Трябва да тръгвам, скъпа. — Брад я целуна по върха на носа. — Предстои ми да сключа сделка за луксозна сграда във Вилидж. Дванадесет милиона. Виж, миналата вечер бе просто невероятна. Помисли си за онова, което ти казах, моля те. Искам да се оженим. Това е най-доброто и за двама ни.

Усмихна й се и излезе, като й махна за довиждане.

Даяна си сипа от кафето, остави останалото на таблата встрани и се запъти неуверено към банята, която бе в съседство. Душ-кабината на Брад бе снабдена с шест различни масажни струи и заредена с различни шампоани, които приготвяха специално за него в Швейцария. Беше облицована с бледосини камъни и осеяна с малки месингови звезди. На Даяна й се стори, че се къпе сред облаците. Тревожно погледна лицето си. Нямаше пъпки, макар че не бе свалила грима си преди лягане. Взе си душ, после грабна една хавлия и се подсуши, докато отпиваше от ароматното и димящо кафе, за да се разсее поне малко замъгленото й съзнание.

Предната нощ беше… каква точно? Беше се напила и очевидно бе правила секс с Брад. Проблемът бе, че изобщо не си спомняше. Даяна разгърна хавлията и огледа тялото си. Нямаше синини или леки одрасквания, каквито би имала след нощ, прекарана с Майкъл. Ако бяха правили секс, явно е бил много нежен и сдържан. Запита се дали пък не е изгубила съзнание заради алкохола точно по време на акта.

Вероятно. Но като познаваше мъжете, той сигурно би приел това като истински комплимент.

Отиде до стола и огледа дрехите, които й бе оставил. Елегантен зелен костюм на „Прада“ и снежнобяла риза, чорапогащник от „Уулфорд“ и красиви зелени обувки на „Шанел“. Много добре. Побърза да се облече и огледа отражението си в голямото огледало на стената. Бяха й точно по мярка.

„С пари всичко се купува“, каза си мислено тя.

Животът й бе описал пълен кръг. Бе се омъжила за Ърни заради… заради парите му. И се разведе заради наивността и гордостта си. Сега имаше истинска работа и понеже не преследваше богати мъже, те я търсеха.

Елспет щеше да е във възторг. Клеър щеше да е възхитена.

Наташа, Джоди и Фелисити нямаше да знаят къде да се дянат.

Даяна среса косата си с четката от „Мейсън Пиърсън“, която й бе приготвена специално до дрехите, и побърза да слезе на долния етаж. Икономът, който ги посрещна предната вечер, беше във фоайето и леко се поклони при появяването й.

— Дженкинс ви очаква да ви закара с колата когато и където пожелаете, госпожице. — Подаде й малък куфар на „Луи Вюитон“. — Господин Бейли си позволи да прибере всичките ви вещи.

Даяна невярващо разкопча ципа на скъпата кожена чанта. Вътре бяха перленото й колие, роклята й, бельото и обувките, красиво подредени и обвити в чисто бяла мека опаковъчна хартия, която бе напълно пречистена от киселинни примеси.

— Благодаря — каза тя мило.

— Насам, моля, госпожице — предложи й мъжът и отвори вратата на асансьора към подземния гараж.

Слизането бе бързо, но й се стори дълго като вечност.

Шофьорът, за щастие, беше мълчалив. Облегната удобно на меката кожена седалка, Даяна се възползва от малката сребърна каничка кафе и чашата, които бяха оставени за нея, и се загледа във високите сгради на Парк Авеню, покрай които минаваха. Шумът и оживлението на града бяха заменени от безмълвни образи в звукоизолираното купе на лимузината и тя можеше да облегне глава на затъмненото стъкло, без да се притеснява, че някой ще надникне и ще я види.

Колко лесен и приятен би могъл да е животът й като госпожа Брад Бейли.

Дженкинс я остави точно пред офиса. В тази част на града не спираха много лимузини. Тук минувачите обикновено носеха в ръка сандвич от близката закусвалня и чаша евтино кафе. Даяна благодари на шофьора и побърза да влезе в сградата.

— Добро утро, госпожице Верити. — Елеън, асистентката й, я погледна тревожно. — Оставих няколко съобщения в апартамента ви. Съжалявам. Бях малко притеснена.

— Няма нищо, трябваше да ти звънна — отвърна Даяна. Нямаше намерение да й обяснява нищо повече. Помъчи се да потисне изчервяването си; какво прави в личния си живот, си е само нейна работа. — Само ще се отбия да се видя с господин Сисеро. Би ли ми подготвила списъка с обаждания за деня?

— Но, госпожице Верити…

Даяна не обърна внимание на възражението й и продължи нататък. Видя Тина, седнала пред кабинета на Майкъл, в тясна плетена рокля, която не оставяше нищо на въображението. „Стига човек да харесва длъгнести върлини“, злобничко си помисли Даяна.

— Къде е Майкъл? — попита тя.

— Каза ми, че ще си вземе почивен ден — отвърна Тина и се усмихна мило на Даяна. — Помоли ме да ви предам да се погрижите за бизнеса днес.

— О! — Даяна направо не повярва на ушите си. Беше си приготвила хиляди извинения, а сега той си даваше почивен ден? Все едно папата да има почивен ден. Това просто не може да се случи.

— Госпожице Верити — обади се пак Тина, — питах се дали не бих могла да поговоря с вас?