Луиз Бегшоу
Жена от класа (33)

Тридесет и втора глава

Балната зала грееше като пещерата на Аладин. Формално погледнато, това бе само коктейл, но човек никога не би предположил. Големи платна от фин бял тюл, обшит с миниатюрни стъклени перлички, висяха от тавана като великанска паяжина, покрита с капчици роса. Огромни бели свещи с аромат на ириси и лавандула бяха разположени на стратегически места из залата и хвърляха топли отблясъци върху златните маси, украсени с гирлянди от кремави лилии и нежни малки цветенца, искрящи кристални чаши и пенливо шампанско „Кристал“. Оркестър от двадесет и четирима музиканти, всички облечени в бяло, свиреше нежна музика, докато красивите гости наоколо си бъбреха. А каква гледка бяха само! Вместо обичайната повеля да се облекат в бяло или черно, на поканата пишеше: „Бъдете в червено“. Гостите се движеха из огромния бял пашкул, за който декораторите на госпожа Меримън се бяха трудили без почивка цяло денонощие, като макове, пръснати из снежно поле.

Дори и мъжете бяха в червено. Даяна се замисли колко екстравагантно бе всичко; това са бизнесмени от издателства, музикални компании, телевизионни мрежи; титани на корпоративния бизнес и съпругите им. Едва ли някой от тях имаше червен костюм. Сигурно им се е наложило да си осигурят такъв само за тази вечер. А рубините, с които се бяха окичили жените, бяха направо зашеметителни.

— Много внушително — каза тя на Клеър Брайънт, нейния ескорт за вечерта. Клеър непрекъснато я канеше на разни светски събития и сега, след като Майкъл бе вън от живота й, Даяна реши да приеме поканата. Крайно време е да се върне в играта. Отново разполагаше с пари; недостатъчно, за да заслепява с богатство, но достатъчно да заслужи уважение. И вече й бе омръзнало да се крие.

— Нали? Елспет Меримън винаги организира най-фантастичните балове. — Клеър се наведе към Даяна и докосна чашата й с коктейл от пенливо шампанско и ягодов сок. — Това тържество е посветено на петдесетгодишнината от сватбата й. Колкото повече остарява, толкова по-дръзка става.

— Има отличен вкус — съгласи се Даяна. Сините й очи потърсиха домакинята им, дребна старица, която бе нарушила собствените си правила, пристигайки, облечена в черно. Беше покрита с бръчки, като след дълго накисване във ваната, и доколкото можеше да види Даяна, се бе издокарала изключително стилно.

— Ти знаеш най-добре — каза Клеър и махна с ръка към роклята на приятелката си.

Дрехата й грееше с цвета на зрели вишни, с остро деколте, което прикриваше пищните й гърди, а после се спускаше чак до гръдната кост. Полата бе права и падаше тежко, а ръкавите — дълги и тесни. Приличаше на средновековна принцеса, на Елинор от Аквитания — готова да призове армиите си и да открадне сърцето на краля.

— „Ралф Лорън“ — отвърна простичко Даяна. Тя нямаше дълги нанизи от рубини, нито заобиколени с перли гранати, каквито носеха другите жени, но знаеше добре, че не се нуждае от тях. При една наистина впечатляваща рокля винаги е по-добре бижутата да са оскъдни.

— Имаш страхотен вкус. — Клеър се възхищаваше на демонстрираната от Даяна непочтителност; бе обула удобни сандали с обикновени въжени каишки под дизайнерската си рокля. Същия вкус прояви и при обзавеждането на стилния си апартамент, при това Клеър беше уверена, че го е направила с ограничен бюджет. — Сигурно би било хубаво да работиш за мен.

— Всичко би било по-приятно от настоящия ми шеф — горчиво се усмихна на приятелката си Даяна.

Клеър я хвана за ръка.

— Хайде да идем сред гостите. Стига да си сигурна, че можеш да понесеш мадам Меримън. Трябва да те предупредя, че тя съвсем не си мери думите.

Даяна отпи от шампанското и се усмихна леко.

— Точно сега — каза тя — и аз не го правя.

Елспет Меримън огледа младата дама, която момичето Брайънт й представяше, с видимо задоволство. Тя бе от този тип необикновени хора, които винаги е приятно да срещнеш на някое парти. Много рядко се случва — в света на разни новобогаташи сред елита на Манхатън, където парите и добрият вкус са в обратни пропорции — да срещне толкова сдържан и изискан гост. Роклята фимер беше абсолютно подходяща. Отиваше на фигура й, предизвикателна, но далеч от пошлостта. И момичето бе подбрало цвят, който идеално пасваше на тена му. Беше около трийсетте, в зенита на красотата си, с английски акцент и мека кестенява коса, която е предпочела да не ядосва. Елспет одобряваше избора й. Толкова много изкуствени блондинки имаше в този град, все едно се намира в Швеция. Фигурата й бе с опасни извивки. Добре че прутът на Елспет отдавна бе преминал възрастта, когато можеше да й изневерява. Слава богу, че не бяха измислили „Виагра“ по-рано. Щеше да си има много проблеми.

— Разкажи ми за себе си, скъпа моя — подкани я тя.

Даяна кимна.

— Казвам се Даяна Верити. Работя в компютърна фирма.

— Даяна е директор на компанията — намеси се Клеър.

— Англичанка е. По-рано беше…

Приличащите на котешки лапи длани на старицата плеснаха по момичешки весело.

— Даяна Фокстън. Ърнест Фокстън от „Блейклис“. Китайската проститутка. Права ли съм?

— Елспет! — възмути се Клеър, но Даяна махна спокойно с ръка.

— Напълно права — потвърди тя. — За щастие, разбрах бързо и се махнах.

— Но ти дори не успя да му измъкнеш парите! — каза Елспет. Трябваше да признае куража на англичанката — момичето не бе побягнало и не се оплака, както обикновено ставаше. — Поне така чух.

— Отново сте права.

— Какво свободолюбиво мислене. — Елспет Меримън грейна и на лицето й светнаха новите й изкуствени зъби, бели и напълно реалистични на вид, за които онзи дребен швейцарец се бе постарал толкова много. — Някога ти организираше прекрасни партита.

Даяна махна с ръка към яркочервените костюми на гостите, които се разхождаха сред прелестната бяла зала.

— Не толкова прекрасни, колкото вашето.

Клеър Брайънт прикри доволната си усмивка с чашата. Даяна отлично се справяше със старата вещица. Елспет бе абсолютната кралица на светското общество в Ню Йорк. Беше почетен гост на всяко значимо светско събитие, познаваше всички важни лица в благотворителните дружества и най-хубавото бе, че е достатъчно стара, за да се радва на кашите, които забърква. Елспет, заобиколена от своя изтънчен кръг и разглезена от живота, не даваше и пет пари за чуждото мнение. И именно затова дядото на Клеър някога я е ухажвал, и затова и внучката му я харесваше сега. Клеър изслуша цялата история на Даяна, а онова, което приятелката й премълча, сама отгатна. Много лесно бе да попълни празните места.

Даяна се нуждаеше от съпруг. С помощта на Елспет Меримън можеше да си намери фантастичен кавалер.

Клеър никога не бе харесвала особено Джоди Гудфренд и Наташа Цукерман. Съпругите на брокерите от Уолстрийт си мислеха, че те управляват града. Падението на Даяна със сигурност е забавлявало всички в продължение на няколко седмици. Но Клеър бе истинска нюйоркчанка по произход и възпитание. Обичаше оцеляващите. А застаналата пред нея англичанка в копринената рокля беше издържала теста с отличие.

Клеър погледна наляво и русите й вежди се повдигнаха леко. Както се казваше в старата поговорка: „Не викай дявола, за да не видиш рогата му“. Или нейните рога в този случай.

— Скъпа Елспет.

Без да обръща внимание на Клеър, Джоди Гудфренд, слаба като скелет, с лъскава сламеноруса коса, се появи до тях в облак от парфюм „Джой“ и задължителните бляскави рубини. Беше със скъпа кървавочервена, тясна и права рокля в китайски стил с висока яка и странични цепки на полата, която подчертаваше костеливата й фигура и плоско дупе. Типично за Джоди. Дори не погледна с кого разговаря Елспет. Просто се втурваше напред и очакваше всички да й направят път.

Клеър забеляза, че Даяна изобщо не трепна. Зачака ответната й реакция.

— Здравей, Джоди — мило я поздрави Елспет, — познаваш Даяна Верити, нали?

Джоди се извърна наляво и се сепна. Какво търси тук Даяна? Нима не е отдавна заровена в тинята? Колко пъти трябва да остави без отговор обажданията й, докато глупавата англичанка най-сетне разбере, че разведените не са добре приети в клуба им?

— Срещали сме се — след кратко мълчание потвърди тя. Тонът й бе леден. „Едно парти съвсем не означава, че си се върнала в обществото, сладурче“, сякаш казваха стиснатите й устни. — Преди Ърни да се разведе с теб, нали, Даяна?

— Точно така. — Даяна усети, че й става забавно. — Беше поканена на шест от вечерните ми партита и обядваше с мен два пъти седмично.

Джоди махна небрежно, за да покаже колко незначително е всичко това.

— О, да, спомням си. Толкова много партита… обеди… трудно с да ги запомни човек всичките.

— Сигурно е така, след като си толкова заета с пазаруване по цял ден — отвърна Даяна.

Джоди замръзна. Вместо да й се подмазва и да я моли да бъде приета обратно в лоното — както стори скъпата Фелисити — Даяна се осмеляваше да се държи грубо с нея, Джоди Гудфренд, съпругата на председателя на борда на „Крезус банк“!

Хората бяха спрели да си бъбрят и поглеждаха към тях. Наслаждаваха се на свадата. Е, сега е моментът да сложи малката нахалница на мястото й.

— Обичам да пазарувам. Много е важно една жена да изглежда добре за съпруга си. Това е част от успеха на всеки брак — с режещ тон заяви тя. — Вероятно това ти е непонятно. Предполагам, че имаш други интереси. Например да си търсиш пълен с хлебарки апартамент в Алфабет Сити.

Джоди се засмя звънко.

Даяна отвърна с усмивка. Адреналинът кипеше във вените й. Значи тази вещица пред нея е прочела статията в онзи жълт вестник? Разбира се, че я е чела. Даяна се запита как изобщо е могла да харесва някога тази жена.

— Беше ми доста трудно — призна тя. — Разбира се, отдавна вече не живея там. Сега имам собствен мезонет в Бромптън Билдинг.

Джоди се скова. Бромптън Билдинг бе най-модното място, в което живееха всички млади и преуспели в бизнеса. Не е чак от ранга на къщата й в Бронксвил, разбира се, но определено бе много уважаван адрес.

— Значи се виждаш с някого? Колко бързо действаш! — върна й го тя.

Даяна се усмихна високомерно.

— Не е точно така. Имам свой бизнес. Сега съм директор на „Империал Геймс“. Откривам нови таланти, разговарям с банките, организирам дейността на служителите в офиса и отговарям за маркетинга.

— О! Момиче с кариера. Разбирам, че много жени се обръщат към това, ако не могат да се справят със светския живот — след известно мълчание заяви Джоди. Директор? На компания? Всички знаеха, че единственото, което може Даяна, е да нарежда на готвачката си.

— Така ли мислиш? — хладно попита Даяна. — Аз пък смятах, че е тъкмо обратното.

Онази ужасна и непоносима Клеър Брайънт направо й се смееше! Джоди забеляза развеселените лица на приятелките на Елспет, които явно смятаха, че са станали свидетели на много забавна случка. Опита се да измисли достоен отговор, но нищо не й хрумна. Джоди се изчерви като тясната си рокля и побърза да се отдалечи. Щеше да намери мобилния си телефон и да позвъни на Наташа и Фелисити. Даяна ще си плати за това.

— Създаде си смъртен враг — отбеляза Клеър, когато Джоди се изгуби от поглед. — Тази жена има сериозно влияние сред определени кръгове. Трябва да внимаваш.

— Глупости — отвърна Даяна. — Ако някой трябва да внимава, това е тя. Едно е сигурно, когато се озовеш на дъното. Разбираш кой ти е приятел. Или в моя случай — кой не е.

— Чудесно изпълнение, скъпа моя — през смях каза Елспет и стисна ръката на Даяна. Не се бе забавлявала толкова от трийсет години. — Организирам малко парти, всъщност е официална вечеря, ще е много по-забавно, отколкото този досаден зоопарк. В дома ми на Източна седемдесет и пета улица, следващия петък. Заповядай непременно. Има хора, с които много искам да те запозная.

— С удоволствие — съгласи се Даяна, — благодаря, Елспет.

Усмихна се учтиво на домакинята. Усещаше, че застаналата до нея Клеър изгаря от нетърпение да се прибират, за да могат да обсъдят всичко подробно и да планират стратегията си. Би било прекрасно, ако може да си отмъсти на Фелисити, Наташа и Джоди, на всички, които я отритнаха толкова злобно, когато напусна безопасните води на женените двойки. Хрумна й, че Майкъл вероятно би сметнал това за повърхностно и глупаво, но кой го е грижа какво мисли той?

Даяна се огледа в разкошната бална зала и забеляза гостите, които одобрително кимаха на уменията й в словесния дуел. Все важни и влиятелни хора, от онези, които много бе искала да види на собствената си маса, когато все още бе омъжена за Ърни. Срещна открито погледите им и се приготви да се смеси с тълпата. Клеър я бе хванала за ръка, а от другата й страна бе Елспет Меримън.

„Завърнах се!“ каза си Даяна.

 

 

Ърни гледаше цифрите, които бяха изложени пред него, и набързо пресметна нещо наум. Ако свръхсекретните анализи за очакваните продажби на техния софтуер — който специалистите от маркетинга бяха нарекли „Едюкейшън Стейшън“ — са точни, щеше да вдигне печалбите на „Блейклис“ с двадесет и един процента в годишния отчет на компанията. А като се има предвид договорът му, който включваше негово лично участие в печалбата, това щеше да му донесе премия от близо два милиона.

А още по-приятното в целия план бе, че едновременно с това щеше отново да стъпче в калта онзи нагъл янки.

— Да, харесва ми — увери той Питър Дейвиц.

Руснакът се ухили в отговор.

— Надявах се, че ще ви зарадвам, господин Фокстън.

Специалистите от отдела по дизайн цяла седмица не бяха спали, докато работеха върху опаковките, текста и съдържанието на продукта, който звучеше съвсем като разработката на „Империал“. Но той можеше да предложи на пазара нещо, което Сисеро нямаше — производствените ресурси на компанията на сеньор Берталони и мигновената дистрибуция на веригите „Тойс“ и „Кей-Март“. И за да закове последния пирон в ковчега, Ърни щеше да прибегне до онова, което Майкъл никога не би могъл да си позволи — телевизионна реклама. Рекламните клипове щяха да се завъртят по всички канали — от анимационните до дневните шоупрограми, по които домакините си умираха. Скоро „Едюкейшън Стейшън“ щеше да е единственото търсено заглавие в домовете им.

Лий Татън, вицепрезидент по маркетинга, също се включи в обсъждането.

— Само си представете, сър. След като веднъж нашата серия стане известна, хлапетата ще си мислят, че всичко друго е евтино копие. Изследванията показват, че те са много лоялни към марката. Има много по-добре направени кукли от Барби, но всяко момиченце знае какво иска. Непременно ще се получи.

— И ако „Едюкейшън Стейшън“ стане популярна първа, тогава „Империал“ ще изглеждат като евтини подражатели — каза Дейвиц.

— Точно така — подсмихна се доволно Ърни.

— Но трябва да ви предупредя, че телевизията е скъпа. Рекламата ще ни струва много, в това няма никакво съмнение.

— Изобщо не ме интересува колко ще струва. — „Империал“ бяха само на една ръка разстояние от успеха. — Искам да пуснете рекламните клипове в ефира. Намерете агенция, която може да го направи по-бързо. Искам да пуснем продукта на пазара още сега.