Луиз Бегшоу
Жена от класа (41)

Четиридесета глава

Даяна потрепери. Реакцията й бе мигновена. Нямаше място за повече лъжи, дори и пред самата себе си. Изстена неволно и гърлено, съвсем тих стон, който се изтръгна от нея при докосването му. Слабините й бяха влажни и копнеещи за него. Нямаше го лекото сковаване, хладината, която усещаше с кожата си, когато Брад се опитваше да я докосне. Гореща кръв нахлу в гърдите й и зърната им настръхнаха, станаха твърди и толкова чувствителни, че дори допирът на меката коприна на сутиена й бе непоносим.

Майкъл я чу. Мигновено наведе назад стола й, вдигна я на ръце и остави стола да се строполи на земята. Държеше я като перце. Даяна усещаше целувките му върху устните си, по бузите и по шията си. Не бяха нежни. Зъбите му леко я хапеха, сякаш искаше да я разкъса. Незадоволената й от месеци страст се стовари върху й със страшна сила.

— Майкъл… — прошепна тя.

— Млъкни — сряза я той. — Просто не говори. Нито звук. Не искам да слушам нищо.

Занесе я на горния етаж и блъсна вратата на спалнята. Тя стъпи непохватно на крака, после се обърна с лице към него. Майкъл смъкна роклята от раменете й до кръста, без да откъсва поглед от очите й.

— Ти ме напусна — каза той. Гласът му бе натежал от страст. — Скъса с мен, по дяволите! Накара ме да чакам това.

Нетърпеливо дръпна копринения сутиен от гърдите й. Бяха топли и леко набъбнали. Майкъл обхвана всяка с длан, сякаш да прецени колко са тежки. После леко погали с палец чувствителната кожа на зърната й. Сякаш я прониза ток от удоволствие и копнеж, като че някаква сребърна верига свързваше гърдите й със стомаха и слизаше към нежната плът между краката й. Зърната й се втвърдиха видимо.

Майкъл отбеляза:

— Може би не само аз съм чакал.

— Аз… — понечи да отвърне Даяна.

Той поклати глава.

— Казах ти да не говориш. Ако издадеш дори и звук, ще спра да те докосвам.

После сведе тъмната си глава и започна да я дразни с език, обикаляше бавно около розовата й кожа, без да я докосва наистина, докато тя прехапа език, за да не започне да му се моли. Безмълвно се надигна към него, притисна се до ръцете му. Но Майкъл бе жесток. Свали ръцете си от гърдите й към дупето и вдигна глава, за да я гледа в лицето, докато го мачкаше с длани.

— Имаш такова невероятно дупе — измърмори той до ухото й. — Винаги се старая да вървя след теб само за да го гледам как се поклаща. Искам да видя дали е същото, каквото го помня. Не мърдай.

Задърпа роклята от кръста й и я изрита настрани, после смъкна и белите й памучни бикини. Даяна стоеше и потръпваше, нуждаеше се от него толкова силно, че не смееше да не му се подчини. Държеше главата си вдигната високо и гледаше право в стената. Знаеше, че той е коленичил пред нея и се взира в слабините й, в малките и меки като коприна косъмчета, които покриваха най-нежната й плът. Беше готова за него. Зачуди се дали той може да го усети с обонянието си. Мисълта за очите му върху тялото й я възбуди толкова силно, че тя потрепери. Не знаеше още колко ще я удържат краката й.

А после той отново се появи на нивото на очите й, ръцете му бяха върху голото й дупе, галеха го и го мачкаха, дразнеше я нарочно, снизходително, давайки й да разбере, че знае колко е възбудена, но без да й позволява да помръдне. Всичко оставаше под негов контрол, дори и нейното удовлетворение. Даяна дишаше накъсано и стенеше тихо.

— Искаш да ми кажеш нещо ли? — измърмори Майкъл, притиснал възбуденото си тяло до нейното. Беше толкова голям, че направо й бе трудно да повярва. Копнееше да го усети вътре в себе си. Тялото й не бе забравило какво означава сексът с Майкъл. Сякаш я изпълваше докрай. И въпреки това искаше още и още.

Даяна изхлипа.

— Още не, момичето ми — каза той. Вдигна я отново на ръце и грубо я положи на леглото. Кожата й бе зачервена и тръпнеща от страст, цялата настръхнала. Майкъл внимателно положи длан върху слабините й. Беше влажна и открита за него. Изстена дълбоко и гърлено, прикова ръцете й високо над главата и разтвори бедрата й с колене. После решително покри устните й със своите и проникна в нея, а Даяна повдигна тялото си към него, пое го, любяща и изгубена.

 

 

Раздялата с Брад се оказа изненадващо тежка.

Той прие спокойно новината, разбира се. Брад Бейли никога не би направил сцена. Даяна го покани на вечеря в апартамента си, за да улесни максимално нещата. Но той само побутваше хайвера в чинията си и повдигна едната си вежда.

— Правиш грешка — изтъкна той. Лицето му бе открито и приветливо както винаги. — Мислиш си, че обичаш този мъж заради лудешкия ви работен график. Двамата сте… като братя по оръжие, предполагам. Но какво може да ти предложи той? Милион, два или три най-много? Чувам, че е свестен човек, но не е твой тип.

— А какъв е моят тип? — попита Даяна, докато отпиваше от шардонето си. — Майкъл е победител, Брад. Постигнал е всичко сам.

— Но ние с теб не сме от хората, които са постигнали сами всичко в живота си. Родени сме с определено положение в обществото. Затова бракът ти с Ърни е бил голяма грешка. Ти притежаваш висока класа, каквато му липсва на него. Мисля, че просто повтаряш същата грешка.

— Може и така да е — равнодушно отвърна тя.

— Добре. — Брад побутна назад стола си и й се усмихна, сякаш не се е случило нищо особено. — Не ти обещавам, че ще те чакам, но ако не съм намерил подходящата жена, можеш да ми се обадиш, когато се вразумиш. И се грижи за себе си.

— Ти също, Брад. Съжалявам, че не се получи между нас — каза Даяна, целуна го по бузата и затвори вратата зад гърба му.

Седна отново на мястото си до масата и се загледа в порцелана от Лимож, кристалните чаши, недокоснатия фазан и задушени картофи с подправки, които поръча за вечеря. Толкова много пари и цялото това екстравагантно ухажване от страна на Брад отиде на вятъра, а той реагира толкова спокойно.

Даяна впери поглед в проблясващите светлинки на града и изведнъж разбра. Той просто не й вярваше. Красавецът Брад Бейли не можеше да повярва, че го е зарязала заради някакъв неизвестен тип, предприемач без никакви връзки в града. Предполагаше, че тя ще се събуди някоя сутрин, ще си спомни уханието на скъпото ямайско кафе и покорно ще го помоли за втори шанс. Връзката й с Майкъл, дори и сега, можеше да не потръгне по мед и масло. По-рано ги бе разделила работата, можеше и сега да се получи същото.

Брад Бейли й предлагаше толкова светло бъдеще, че дори и една разглезена светска съпруга, каквато Даяна бе по-рано, не можеше да си го представи.

Как да повярва, че тя му отказва? Клеър ще е много разочарована, а Елспет ще я смъмри жестоко.

Но тялото на Даяна още потръпваше при спомена за любовната нощ, прекарана с Майкъл. Възбуждаше се при мисълта за езика му, безмилостен и настоятелен, който галеше най-нежните местенца и я караше да се мята като обезумяла в леглото. Бе я обладавал, опряна на колене, легнала по корем, настрани, наведена, бе я карал да коленичи пред него и да му доставя удоволствие с устните си, докато той я гледаше право в очите. Прекараха часове наред в любовни ласки с ненаситна жажда, а после, най-накрая, заспаха в прегръдките си.

И когато се събуди, осъзна, че ще рискува всичко, за да остане с него.

 

 

Даяна и Майкъл вече се срещаха съвсем открито, дори и в офиса.

— Какво пък, Джеймс Карвил и Мери Маталин се ожениха — каза им Клеър. — Той беше в пресцентъра на демократите, а тя — на републиканците. Щом те двамата могат да се оженят, не виждам защо и вие да не можете.

Даяна се усмихна на Майкъл. Срещи. Това ли правеха наистина? Ставаха в шест часа, работеха къртовски до седем вечерта, прибираха се у дома и едва успяваха да прекрачат прага, преди да се нахвърлят като обезумели един на друг. Направо е невероятно, че изобщо успяваха да намерят време да хапнат.

Имаше и проблеми. Тина Еймис напусна, но не и без скандал. Излезе с крясъци от кабинета на Майкъл и хукна побесняла към стаята на Даяна. Можеше да накара охраната да я изхвърли навън, но освободи Елън и остави Тина да излее яда си. Нямаше смисъл да добавя и обида към болката й.

По-младата жена затръшна шумно вратата на кабинета и се развика на Даяна. Изглеждаше направо комично — с дългата си жълта рокля, елегантно колие от истински перли, с русата си коса, прилежно измита и сресана, а лицето й бе зачервено като на пияница и устата й широко отворена, докато викаше срещу Даяна.

— Проклета лъжлива английска кучка! Двулична мръсница, която се интересува само от пари и богатство — ревеше Тина в пълно неведение относно иронията на цялата ситуация. — Винаги си искала да ми отмъкнеш Майкъл. Дай ти да рушиш чуждите семейства! Нищо чудно, че първият ти съпруг те е уволнил. Когато Майкъл разбере, че го преследваш само заради парите му, ще те зареже като нищо.

— Виж, Тина, съжалявам, че си наранена — спокойно отвърна Даяна. — Обичам Майкъл…

— Обичаш парите му — презрително се изсмя Тина.

— Бившият ми приятел има много повече пари от Майкъл.

— Точно така, сега ще тръгнеш да разправяш, че ти си скъсала с Брад Бейли, макар всички да знаят, че той те е зарязал. Майкъл заслужава повече от това да е резервният ти вариант. И когато разбере това, той ще се върне при мен. Където му е мястото.

— Ще трябва да поема този риск — тихо каза Даяна.

— Точно така. — От устата на Тина хвърчаха гневни пръски. — Ще се върне. Ти си по-стара от мен и определено трябва да свалиш няколко килограма, милейди. И си проклета англичанка, която изобщо не би могла да го разбере. Двамата с Майкъл сме от една порода. И двамата сме от Бронкс. — Тя щракна ядно с пръсти.

— Само че Майкъл е интелигентен и амбициозен, а ти си кльощава малка кукла, която дъвче дъвка по цял ден и е заела мястото на някое умно момиче с нормални гърди и дупе. Ако бях на твое място, щях да се храня по-редовно — спокойно й отвърна Даяна.

Тина остана със зяпнала уста. Бе се вторачила в Даяна, сякаш е замръзнала на мястото си. Не можеше да повярва, че ледената кралица насреща й е способна на подобни думи.

— Довиждане — добави Даяна, отвори вратата и махна на Елън да изведе Тина навън.

Когато Тина си тръгна, тя се усмихна сама на себе си. Поведението й не бе особено подобаващо за дама, но определено й достави удоволствие.

Може би се превръщаше в нюйоркчанка.

 

 

Разрастването на „Империал“ бе един от най-трудните, изтощителни, напрегнати, вълнуващи и стимулиращи периоди в живота на Даяна. Ден след ден, непрекъснато, тя се срещаше с дизайнери на опаковките, специалисти по рекламата, програмисти и уебдизайнери. Пътуваше напред-назад със самолети, лимузини и таксита и навсякъде мъкнеше със себе си папките с документи. Даяна преработи основно игрите за Геко сларите, с които сега разполагаше. Търговският успех, както и признанието на критиците убедиха всички, че „Империал“ е сериозна компания на пазара.

Но пътеводителите, новият проект на Майкъл, бяха най-големият им успех. Сега студентите, които обикаляха света, можеха да видят и да чуят градовете, които искаха да посетят в реално време. Пътеводителите се разпродаваха като топъл хляб, още преди първата серия да стигне до търговската мрежа. От „Амазон“ не смогваха да задоволят търсенето. Единственият им проблем бе, че не можеха да изкарат на пазара повече нови заглавия, за да отговорят на желанията на купувачите.

Арт Дженкъл се отби да види Даяна. Стисна й ръката и й предложи тънка пурета. Каза й, че е много доволен от бизнеса, и си тръгна.

На другата сутрин от офиса му на четиридесет и осмия етаж пристигна пратеник с тънък плик за Даяна. Вътре имаше картонче, на което бе написано, че е приложен чек за допълнителна премия. Чекът също бе там. Даяна го разгърна внимателно.

Беше на нейно име… за четвърт милион долара.

 

 

— Не, няма да взема нито цент от тези пари. — Майкъл поклати глава, докато Даяна се взираше в оживения трафик на центъра. Нюйоркчани се проклинаха взаимно и надуваха клаксоните, както обикновено. — Заслужи си ги. Това е само четвърт от парите, които старият Дженкъл ще получи от покачването на акциите на компанията си. Разбихме на пух и прах игрите на „Блейклис“.

— Особено сега.

Едрите длани на Майкъл притиснаха нежните й ръце.

— Точно така, особено сега.

Тя замълча. Това бе важен ден за нея и Майкъл. Ърни щеше да разбере, че разплатата има горчив вкус.

Имаше двойна колона от лимузини, които свиреха с клаксони по протежението на Седмо Авеню, принудени да се редят пред витрините на магазините и големите рекламни афиши на мюзикли на Дисни, докато се мъчеха да намерят място за паркиране на няколко преки от сградата на „Блейклис“. Майкъл се радваше, че взе такси. Да се бориш за място за паркиране е досадна работа, а освен това отнема много време.

Ърни и директорите от борда на компанията ги нямаше в претъпканата конферентна зала, което никак не го изненада. Майкъл се записа сред желаещите да се изкажат, бе номер дванадесет в дългия списък. Не очакваше Фокстън да разбере, че е тук. Купуването на акции от компанията бе направено много внимателно, а консолидирането им — още по-дискретно. Засега не се налагаше да разкрива какъв е дялът му в общия капитал; беше достатъчно предпазлив, за да остане под границата, която Комисията по ценните книжа и акциите е определила като пределна за публично обявяване на притежаваните акции. Целта бе да могат компаниите, които са застрашени от враждебно превземане, да бъдат предупредени за подобни действия от страна на конкуренцията.

Майкъл не възнамеряваше да превзема „Блейклис“. Беше за предпочитане да има собствен бизнес, който е изградил от самото начало. Изчака, докато Даяна заеме мястото си, и седна до нея. Из залата бяха окачени огромни рекламни плакати с кориците на последните бестселъри на „Блейклис“. Майкъл ги познаваше. Авторите им бяха популярни лица, разбира се; наложени имена в бизнеса. Освен това струваха скъпо. Запита се как ли ще извъртят всичко доверените хрътки на Ърни. Финансовият отчет на компанията изглеждаше добре, освен за хора, които наистина разбираха книжния пазар. Ако тази компания иска да получи шанс за оцеляване, бордът на директорите трябваше да признае грешката си.

Не можеше да се захвърля традицията в името на бързата печалба, на лесните пари. За месец-два можеш да станеш звезда. Но после фасадата започва да се пропуква.

Майкъл се облегна удобно на мястото си. Е, той вече е тук. И ще ги пробуди от унеса им.