Джил Барнет
Лудетина (33)

32

В този ден Клио научи важен урок — какво е да бъдеш булка. Всички я целуваха, гощаваха, танцуваха с нея, щипеха, галеха. Всички, с изключение на съпруга й.

Ала тя научи и нещо друго. Два дена преди сватбата мъжът й беше яхнал коня си и беше търсил къде ли не бяло брашно.

Погледът му стана особен, когато слугите донесоха огромна торта, приготвена със захар и ягоди. Най-отгоре бе поставена позлатен кафез с бели гугутки, изключителен символ на романтичната любов.

Мерик се взираше в лицето й, когато носеха тортата, когато гостите ръкопляскаха, охкаха и ахкаха. В очите му тя съзря, че е направил всичко това заради нея. Жестът беше изключително романтичен и хем я смути, хем я изпълни с нуждата да отиде при него, да му благодари.

Само един специален мъж би се загрижил наистина за гордостта на своята жена. Клио реши, че като нищо ще извърши някоя глупост, например да се разплаче.

За щастие точно тогава дванайсетима акробати образуваха кула, оформена като опашката на паун, и отклониха вниманието от нея.

Клио се измъкна през страничните врати и бързо се отправи към двора с каменни плочи, който водеше към готварницата на замъка. Съвсем скоро тя излезе от крепостта, за да подиша чист въздух.

Луната имаше кехлибарен цвят и изглеждаше толкова огромна, че на Клио й се прищя да я докосне.

Отвътре се носеха звуците на пиршеството, наздравиците, музиката. До гуша й бе дошло да танцува, да се смее, а мъжете да си я подхвърлят един на друг, за да я целунат, по-щипнат или за да потанцуват с нея без милост към пръстите на нозете й.

После Клио разбра, че той е там. Почувства погледа му и затвори очи, макар че я обгръщаше топлината на тялото му.

Нещо меко я докосна по бузата. Тя долови сладкия лъх на роза.

— Хммм. Обожавам как миришат розите, Мерик.

Той нищо не каза, но тя сякаш зърна усмивката му, когато изрече неговото име.

— Ти ми подари торта.

— Да — прошепна той. — На теб ти хареса.

— Да — пророни тя. — Благодаря ти. Това беше най-милият и скъпоценен сватбен подарък.

Мерик се засмя.

— Ти си единствената жена, която би намерила, че торта от бяло брашно е по-ценна от сватбените дарове.

Клио само се усмихна и реши да не му казва, че всъщност е трогната от неговото внимание, от зачитането на нейната гордост.

Той бавно прокара розата по устните й, по бузите и по клепачите й.

Докосвания като с перце. Любовна ласка.

— Не спирай — прошепна тя.

Той замени розовата пъпка с устните си.

Клио обичаше неговите устни, неговия вкус. Мерик я целуваше нежно, както я бе милвал с розата. Тя усещаше вкуса на силното ябълково вино по устните му.

Щом беше седнал начело на масата, той ясно даде да се разбере, че няма да пие силен алкохол, пък било то и на собствената си сватба. Клио предполагаше, че нежеланието му е свързано с онази вечер, когато бе съчинил непристойни рими за нея.

— В този миг, сладка моя съпруго — гърлено прошепна той, — никъде на света не може да има друга жена, красива като теб.

Този път гласът му звучеше пресипнал от неизпитана досега емоция. Благоговението му пред нея се смесваше с чисто плътско желание, което сякаш бавно го погубваше.

Клио не отвори очи, ала позволи на устните му да я обичат бавно и нежно, като докосвания с пеперудени криле.

Болезнено копнееше да го докосне и да отвори уста, ала искаше да удължи тази нежност, да я лелее като сладък спомен от венчавката.

Мерик простена името й, отдели я от стената и я притисна към себе си. Горещата му уста покри нейната. Тя прегърна якия му врат и прокара ръце през гъстата черна коса, което го накара да я зацелува още по-жарко.

Тя проникна с език в устата му и погали зъбите, езика, устните му, както той бе направил с нейните. Мерик плъзна ръце към дупето й и здраво я притисна към слабините си. Устата му се премести на ухото й, езикът му се шмугна там. Клио цялата изтръпна. Простена името му, като си мислеше, че той би трябвало да престане с близането на ушите й, ала тайно се молеше да не спира.

Той отстъпи назад и Клио усети коравата каменна стена да опира в раменете й хълбоците й. Мерик я приковаваше с тялото си, бавно описвайки ритмични кръгове около нея. Запретна роклята й, долепи бедрата й до своите, притисна коравината си до нейното лоно.

На Клио й беше тъй хубаво, че се залюля, искайки още.

Той я докосваше навсякъде. Палците му дразнеха връхчетата на гърдите й през тънкия брокат, сетне помилваха голите й бедра, дупето.

Мерик непрекъснато стенеше името й, сетне разтърка срамните й устни и Клио помисли, че ще се разтопи. Плътта й овлажня, копнеейки за ласките му. Тя помисли, че ще се разпадне на парченца. Там искаше пръстите му, устата му и, о господи, езика му.

Той махна ръката си и започна да развързва връзките на панталона си. Ненадейно спря, проклинайки. Дълбоко си пое въздуха и облегна чело на стената, дишайки накъсано.

— В името на божията кръв — измърмори така, след като бе минало доста време. — Не мога да те обладая до стената.

— Не ме интересува — прошепна Клио. Нуждата й бе толкова могъща, че тя не можеше да чака нито минутка повече.

— Просто го направи, Мерик. Обладай ме сега.

Той простена името й.

— Действай — троснато го подкани тя.

— Клио…

Тя го хвана за косата и го накара да я погледне.

— Проклет да си. Вземи ме сега.

Едва не изпищя, когато той я метна на рамо и закрачи през двора.

— Мерик — дрезгаво прошепна тя, — пусни ме. — Клио почна да се дърпа. Виждаше единствено гърба и дупето му.

— Тихо.

— Мерик!

Той затвори с ритник вратата на конюшнята и я понесе навътре. Изкачи се по стълбата към плевнята.

— Какво правиш? Къде ме водиш?

Той я хвърли на мекото, дъхаво сено и почна да се съблича.

— Ще те обладая в сеното.

Клио избухна в смях и се събу, като наужким го замери с обувките си.

Сега той беше гол, като се изключат долните гащи. Той се обърна, развърза ги и ги изхлузи. Остана по препаска.

Клио страшно го харесваше само по препаска.

Пръстите й несръчно задърпаха сребърния пояс, ала Мерик се наведе и го махна от кръста и, преди тя да се усети. Издърпа роклята през главата й, сетне коленичи и дълго я гледа. Сякаш я изпиваше с очи. Грабна подгъва на долната й риза и така бързо го разкъса на две, че тя ахна и инстинктивно го стисна.

— Не — заповяда той със своя дълбок, пресипнал глас. Наведе се и дълго я целува. Тя го милваше по гърба, привлече го към себе си. Задърпа вървите на препаската му.

Той се засмя и се нагласи така, че тя да го разсъблече докрай.

— Докосни ме — задъхано прошепна в ухото й, преди отново да я пипне по онова място.

Тя стисна стоманената му дължина и погали главичката. Помисли си, че е прекалено голям и не си даде сметка, че е изрекла гласно мисълта си, докато Мерик първо не се вцепени, а после — разсмя.

— Тъкмо това са думите, които един мъж би искал да чуе, жено.

— На мен не ми е смешно. — Тя го избута. — Дай да го видя.

— Да го видиш ли? — Той се засмя още по-гръмко.

Клио вирна брадичка. Не обичаше да й се присмиват.

— Това е мое право. Аз съм твоя жена.

Той вдигна ръка в знак на примирие, докато с всички сили се опитваше да овладее боботенето си. Прехапа устни, изтърколи се от нея и легна по гръб, давайки й възможност да го разгледа фронтално.

Тя дълго се взира в члена му. Най-накрая се погледна между краката и се намръщи.

— А-а, не…

Поклати глава и побягна.