Джил Барнет
Лудетина (27)

26

Мерик стоеше в спалнята и се взираше в празното легло. Единствената светлинка идеше от лоената свещ, която бе поставил до леглото.

Мерик знаеше, че никой не може да се измъкне от сър Изамбард, който от години бе най-довереният му човек.

Първо забеляза косата й; тя се стелеше по приведените раменца и падаше по каменния под близо до западната амбразура. Безполезният й едноок котарак, който хъркаше лъвски, се беше свил до столчето, положил глава върху русите коси на господарката си.

Мерик тихо прекоси стаята и застана до Клио. Как ли спеше в такава неудобна поза? Вълнената роба се беше изхлузила от раменете й. Отдолу прозираше ленената нощница. В мрака Клио излъчваше собствено сияние и Мерик закопня някак си да го почувства, да се потопи в него. Не искаше животът му да бъде тъмен и пуст.

Беше очевидно, че на леглото не е могла да заспи и се е преместила до прозореца. Бе оборила чело върху ръцете си, подпрени на перваза. Мерик се запита какво ли си е мислела и какво ли е очаквала, седейки там.

Дълбоко в сърцето му го глождеше желанието да е очаквала него.

С босия си крак той избута котарака от косата й и я вдигна в обятията си. Тази коса, тази дивна коса, се сипеше като копринена лунна светлина по ръката му и нежно галеше крака му.

Това се оказа едно от най-чувствените му преживявания. Гърдите му се стегнаха, сетивата му се изпълниха с нейния слънчев мирис, с аромата на пресни билки цветя, който винаги я заобикаляше като някакъв екзотичен парфюм. Главата му се замая, все едно беше препил или паднал от коня си. Дори ако животът му зависеше от това, не би могъл да помръдне. Просто стоеше, пиеше от аромата й и имаше чувството, че тази мъничка жена е станала неразривна част от душата му. Тя въздъхна и се обърна към него, както направи, когато бе ранена.

Той притисна устни о челото й, целуна я по главата и притвори клепачи, прободен от могъща нужда. Притисна я още по-нежно до себе си и я занесе до леглото. Свали робата и я метна на пода.

Отиде в другия край, духна свещта и се промъкна зад Клио. Изчака да види дали тя ще се събуди, но тя спеше непробудно. Той дръпна завивките върху двама им.

Клио лекичко изпъшка.

Дъхът на Мерик секна, когато тя се обърна и положи длани на гърдите му, точно до разтуптяното му сърце. Той улови ръката й, нуждаейки се от докосването й като от въздух.

За един удар на сърцето Мерик затвори очи и заспа непробудно като нея, защото най-сетне бе открил истинския си дом.

 

 

Някой се беше втренчил в нея. Клио отвори очи.

Мерик я наблюдаваше със сънлив поглед, в който се съдържаше някаква мекота. Под наболата му брада личеше синина. Тя се протегна и докосна нараненото място.

— Ударил си се.

— Роджър се завърна.

— Той ли те подреди така?

Мерик поклати глава.

— Няма нищо. Беше само на шега. Аз доста му се смеех.

Намръщена, Клио се приближи да разгледа синината и прореза до брадичката, който беше по-зачервен и подут.

— Май те боли.

— Боли, когато те ударят по шлема с боздуган — прихна Мерик. — Това е дребна работа, някаква си драскотина. — Той замълча за миг, изпивайки я с поглед. — Обаче ми е приятно, че се кахъриш за моите изваяни черти и извънредна красота.

Сега и Клио прихна.

— Не бера кахър за хубостта ти. Боях се, че ударът може да ти е налял малко разум в тиквата.

— Ама ти винаги гледаш да си контра, а?

Тя усмихнато поклати глава.

Очите му се премрежиха, пръстите му се устремиха към лицето й, докосвайки я с удивителна нежност, едва ли не с благоговение, което напълно я накара да забрави, че той е страшен воин.

После той я целуна с устни, топли и лениви като погледа му преди малко. Устата му едва се плъзна по сухите й устни.

Клио притвори клепки и плъзна ръце по широките му и силни рамене, по гънещите се като змии мускули, като най-накрая прегърна якия му врат.

Езиците им се преплетоха и Клио изпита усещането, че лети със сладките птичи песни, които се носеха в далечината. Тя се държеше за него, а той — за нея. Гъстите къдрави косъмчета по гърдите му се търкаха в гладката й кожа.

Търкаляха се, докато единствено мекото й тяло делеше коравата снага на Мерик от дюшека.

Толкова й беше хубаво. Клио зашава и разтвори крака, защото в недрата на най-интимното й място назря жажда; жаждата да го почувства. Когато той се отърка в нея, това бе най-разкошното, най-интимното докосване. Кръвта кипеше във вените й като лятно вино, горещо и сладко. Идеше й да извика името му, да се разплаче.

Топлата му длан обхвана гърдите й, езикът му се шмугна в устата й. Пръстите му помилваха набъбналото зърно и се заиграха с него. Клио още повече се разгорещи и овлажня там долу. Прокара ръце по широкия му гръб и ги плъзна под долните му гащи. Той простена — молба или желание? Всъщност знаеше, че това е само нейното име, но в него се съдържаше толкова много, защото бе дошло от дъното на душата му.

Тя отвори очи, изпитала потребност да види лицето му, да види дали той чувства същото като нея. Той я гледаше, докато я целуваше и докосваше, и стенеше нейното име.

Очите му бяха в същото топло синьо на дълбокото английско небе, а зениците му бяха тъмносиньото на здрача. Тези очи вече не бяха студени и тя се зачуди как така някога ги е намирала за ледени и сурови. Страстта, която съзря там, беше подобна на нейната — всепоглъщаща и всепомитаща.

— Докосни ме. — Клио даде глас на греховните си мисли, а той зарови лице в шията й, плъзна ръка от нежните й гърди с корави връхчета и я спря между краката й, където тя изпитваше потребност да усети натиск, коравина, милувки.

Не я интересуваше, че ще гори в пъкъла цяла вечност, че ще мине през всички мъчения на чистилището. Разтвори по-широко бедра, а пръстите му търкаха все по-силно онова топло и влажно местенце. Това би трябвало да е унижение, а вместо това тя започна да се движи в ритъма на неговите ласки — по-бързо и по-хлъзгаво — към някаква височина, която сигурно беше раят. Там бе невероятно хубаво и ако това не беше раят, Клио искаше да отиде в ада.

Тя се задъха и толкова стилно стисна дупето му, че го одра с нокти.

— Умирам! Ще умра! — викаше тя. Чувстваше, че ще експлодира, ще изригне, ала нямаше спиране.

Той я галеше все по-бързо.

— Свършвай, мила моя, свършвай. Отпусни се, наслади се. Почувствай го, о, да!

Това, което се случваше, бе толкова могъщо, че щом избухна, Клио не видя друго, освен рой ярки звезди. Кръвта й се събра в срамните части, пулсирайки. Топлата влага там бе по-сладка от всичко.

Мерик се взираше в нея с тъй гальовно изражение, че тя примигна, за да се увери, че не сънува.

— Отново — прошепна той и щом тя поклати глава, опитвайки да се измъкне, събра ръцете й над главата. Устните му се плъзнаха по тънката ленена нощница, събрана като пояс около гърдите и бедрата на Клио.

Той зарови лице между краката й и я целуна там. Тя извика и опита да се отскубне. Устата му последва гънките й, целувайки я толкова интимно, че Клио едва не припадна. Езикът му се потопи дълбоко, после я засмука, поемайки я изцяло в жадната си уста, докато тя не се разпадна на късчета.

 

 

Мерик бодро стана от леглото. Изми се и се облече с такъв ентусиазъм, че главата й се замая. Някак Клио си го представяше като воин, нечовешко създание, чието задължение е да воюва и да пази границите. Да превърне Камроуз в такава яка крепост, че никой враг да не преодолее каменните й стени.

Клио подпря глава на ръката си и го загледа. Объркваше я този нежен мъж, който я милваше така, сякаш тя е неговият свят. Донякъде й се искаше да заспи, да избяга от объркването. Ала не можеше да заспи, докато той си тананика, подсвирква и се гизди.

— Защо се чумериш тъй сърдито? — попита той, след като си избърса лицето с пешкира.

— Ти открадна целия ми живот — оплака се Клио, като мъкнеше пухени перца от дюшека.

— Ако разпердушиниш дюшека, ще трябва да спим на стария ти сламеник.

Клио замете с длан перцата, които се разхвърчаха и леко паднаха на пода.

— Не е честно. Аз нямам сила даже да се надигна, а ти шеташ насам-натам, все едно ти гори под…

— Под какво? — ухили се Мерик.

— Под големите крака.

Той се засмя шумно и весело и захвърли пешкира.

— Нали знаеш какво казват бабите за размера на мъжките крака?

Преди да успее да му отговори, на вратата страховито се захлопа.

— Мерик! Мерик!

Пренебрегвайки крясъците на сър Роджър, Мерик нахлузи кожения си панталон и пресече стаята, докато закопчаваше портупея на кръста си. Хлопането продължаваше, но той се надвеси над Клио и спря на няколко сантиметра от лицето й. Тя проследи с поглед извивките на чувствената му уста, брадясалите бузи и топлите сини очи. Лицето му бе толкова близо, че усещаше мириса на сапун по чистата му кожа — мащерка, пирен и джоджен. Сърцето й се разтуптя, а умът й се свря в миша дупка.

— Роджър още ми е сърдит, че го накарах да доведе Старата Гладис.

По вратата се разнесоха още удари, сетне долетя гороломният Роджъров глас:

— Цял ден ли ще се излежаваш, Мерик? Ставай, ленивецо, за да ти скъсам задника на полигона!

Мерик бегло я целуна по главата вместо по устата, където тя искаше.

Щом отвори очи, за да му се намръщи отново, той вече беше пресякъл стаята и отваряше вратата. Извисяваше се на прага, висок и внушителен.

— Охо, това ако не е сър Роджър Похитения! Къде остана сър Роджър Похитителя?

Даже сър Изамбард се захилили.

Роджър насочи отмъстителния си поглед към Мерик:

— Твоята духовитост ме изумява.

Точно тогава Мерик го потупа по рамото и се извини. Мерик дьо Бокур, Червения лъв, се извини на Роджър, че го е накарал да се оправя със старата друидка.

Клио бе потресена. Умът й не го побираше как така Мерик си призна, че е допуснал грешка, и на всичкото отгоре се извини!

Изпита странно неудобство, сякаш току-що бе заобиколила ъгъла и беше видяла някоя важна личност — краля или папата например — гола. Толкова ли е грешала по отношение на годеника си? Че има суров и непреклонен характер? Може би тя самата е голям инат.

— Ела — рече Мерик с напълно различен тон от онзи, който бе употребил, когато й каза същата тази дума. Сигурно на него също му направи впечатление, защото се обърна и я погледна. Помежду им премина нещо жарко и интимно. Сладък и греховен спомен.

Роджър се протегна и надникна над рамото на приятеля си.

— Кажи ми, че това не е лейди Клио, сладката и невинна мома, която лежи в кревата ти.

Клио ахна ужасена и се зави през глава. Почувства се омерзена.

— Сега това е нейното легло — отсече Мерик.

— Какво си намислил? — запита го Роджър не без укор.

— Тя още си е мома — нахално го увери Мерик.

Клио се спотайваше под завивките и скърцаше със зъби, докато не я заболяха. Колко любезно от тяхна страна: да стоят на нейния праг и да обсъждат девствеността й, все едно става дума за времето навън.

— Довиждане, господарке моя — многозначително натърти Мерик и затвори вратата.

Мерик и Роджър тъкмо се канеха да слязат по стълбището, когато нещо избумтя по дървената врата на спалнята.

— Железният свещник ли? — предположи Роджър.

Мерик поклати глава.

— По-скоро обувката й. Звукът беше тъп.

Роджър кимна в знак на съгласие. Мерик се обърна към сър Изамбард:

— Накарай един войник, не… — Той сериозно се замисли. — Накарай днес да я пазят трима войници.

— Добре, милорд.

Мерик и Роджър редом слязоха по стълбището.

— Дойдох по-рано — нехайно подметна Роджър.

— Охо?

— За да те събудя. — В очите на Роджър се появи дяволито пламъче.

— Късно си легнах.

— Чух дамата да крещи. — Роджър многозначително замлъкна.

Между двамата мъже възникна напрежение. Моментът сякаш се проточи безкрайно. Роджър се взря в Мерик и усмивката му угасна.

— Кажи ми, приятелю, тя да не би да умираше?

— Да — непоколебимо отговори Мерик. — Умираше от най-сладката смърт, която съм виждал.