Джил Барнет
Лудетина (31)

30

След два дена, в късния следобед, докато мъжете отново бяха излезли на лов, лейди Клио бе разположила мъничкото си, стегнато дупе на сламена рогозка в една ниша без прозорци до дневната. Шиеше на гергефа, ала изобщо не внимаваше доколко са прецизни бодовете й. Желаеше единствено малко уединение, блажен миг тишина и спокойствие.

Като всяка добра стопанка на голям дом беше отстъпила спалнята си на краля и кралицата, а тя и повечето придворни дами се натъпкаха като сирачета да спят в малката и непроветрива каменна стая, която обикновено бе запазена за гостуващи монахини или по-заможни поклонници до Божи гроб.

Проблемът беше, че освен да спят, те се и будеха заедно. Клио не познаваше добре тези жени, не и както те се познаваха взаимно. Тя не им подхождаше. Когато бе с тях, се чувстваше като езичник сред християни.

— Да му се не види червената божия кръв! Как ми е доскучало! — Лейди София, младата братовчедка на краля, момиче на едва дванайсет години, захвърли иглата и се пльосна на купчина тънки вълнени одеяла, скръстила упорито ръце пред гърдите си.

— Недей да кълнеш, дете — сгълча я кралица Елеонора. — Знаеш, че на Едуард няма да му се понрави такъв език.

— Защо пък? — капризно запита София. — Повечето находчиви ругатни съм ги научила от него, а също да важнича и да плюя.

— Той е мъж. От великите мъже се очаква да кълнат.

— Де да бях мъж! Мъжете могат да ходят на лов, да се къпят голи и часове наред да се пекат на слънцето. Искам кожа с бронзов загар. — София ощипа бледата кожа на предмишниците си и се нацупи. — Приличам на мъртвец.

Друга дама с червена коса и млечнобяла кожа се намеси:

— Снощи, когато се разхождах с Роджър Фицалан, той ми каза, че Римската църква забранявала на жените изобщо да се показват на слънце.

— Да — добави една чернокоса дама. — Според сър Роджър, който вчера ме изведе на разходка с бойния си кон, лично папата казал, че слънцето изсветлява косата и тъй като косата никне от мозъка, имало риск жената да увреди разсъдъка си.

— Каква глупост — с отвращение възкликна малката София. — Нали не си хванала вяра на тези празни приказки? Ако косата наистина никнеше от мозъка, мъжете до един щяха да са плешиви.

Всяка жена в тясното помещение се засмя на тази младежка дързост.

— Не слушай старо, ами патило — обади се кралицата със сладка усмивка, която показваше, че тя, Елеонора Кастилска, има фино и очарователно чувство за хумор, за разлика от другата Елеонора, жестоката й свекърва.

— Ще ми се да бях крал — с неистов копнеж пророни Клио, загледана в потрепващите пламъци на свещите.

— Аз също — обади се София. — Тогава щях да правя каквото си искам. Ако бях крал, никой не би дръзнал да ми нарежда.

Елеонора се засмя.

— Ако беше крал, детето ми, всички щяха да ти казват какво да правиш.

— Не ме интересува. — София гордо вирна брадичка. — Нямаше да ги слушам и щях да върша каквото си знам.

— Ах, разбирам. Точно както постъпваш сега — отсече Елеонора.

Всички се засмяха, защото бе добре известно, че лейди София е храбро момиче, което подлудява краля със своите дързости. Даже самата София се поусмихна.

На Клио не й убягваше, че Елеонора Кастилска не е прогонила жизнерадостната София заради младежките й щуротии.

Нейното собствено посещение в двора й се струваше толкова отдавна. Времето сякаш се бе изнизало невероятно бавно, но тя не би могла да каже точно къде е отишло то. Клио имаше чувството, че цяла вечност е чакала в живота й да се случи нещо важно.

Кралицата бързешком я погледна и направи няколко бода от бродерията си.

Докато останалите жени охотно си бъбреха за мъже и свобода, богатства и сватби и обсъждаха последните скандали, кралицата спокойно се изправи и застана до ярките лоени свещи, където Клио се занимаваше с гергефа.

Клио вдигна поглед и неуверено се усмихна. Елеонора плесна с ръце.

— Дами, оставете ни. Идете да клюкарствате в дневната. Копнея да си поприказвам насаме с булката.

Жените излязоха — без София, която наблюдаваше и Клио, и кралицата с очи, прекалено умни за едно дванайсетгодишно момиче.

— Може ли да остана?

— Не — остро отвърна кралицата.

— Защо?

— Трябва да поговоря с лейди Клио за нейната женитба.

— Защо?

— Това не те засяга.

— Охо. Разбирам. Ще си говорите за онождането. — София се изправи с порочна усмивка.

— Къш! — Елеонора посочи вратата.

— То пък една тайна! — София се запъти към вратата. — Всичко съм чула за него от Джон и Хенри.

— Ще проведа разговор със синовете си — промърмори Елеонора.

— Реших да се покалугеря. — София рязко кимна с глава, за да подчертае изявлението си. — Предпочитам да се венчая за Господа и да живея в метох, вместо да допусна мъж да ме оноди.

Кралицата не издържа и прихна.

— Едуард ще трябва да те венчае, ала не за Господа, детето ми. Макар да подозирам, че на моменти мъжът ми смята, че Господ напълно те заслужава. Както и да е, предлагам да забравиш всякакви глупости за метох и покалугеряване. Тази работа няма да я бъде.

— Няма да ти хареса, София. Аз съм била в манастир — призна Клио. — По-досадно е от това да бродираш в дневната с дамите.

— Не може да има нищо по-досадно от бродирането — промърмори София и се спря на прага. — Ако моят братовчед Едуард ще ми избира съпруг, да си отваря очите на четири! Да ми избере мъж, който ми е равен, понеже няма да приема кой да е. Непременно трябва да бъде галантен и храбър кавалер. Непременно трябва да ме обожава. — София изчезна, но пак подаде глава иззад ъгъла. — Освен това се заричам, че дори съпруг, избран лично от краля на Англия, няма да ме наниже на срамния си орган.

— София!

Момичето отново се скри. Елеонора само поклати глава.

Клио се смееше. Не можеше да удържи. Спомняше си как й се въртяха същите мисли в главата. Елеонора седна до нея.

— Тя е млада и вироглава. Едуард се кълне, че ще го докара до полуда с нейните романтични хрумвания и своеволия.

— Помня, че и с мен беше същото — призна Клио. — Всичката тази вяра в кавалерството, честта и галантността.

Сега тези мисли не й се струваха важни. Други неща искаше от съпруга си. Важни неща като любов и уважение.

— Ти си нещастна — прикова я с поглед Елеонора.

Клио сви рамене. Не бе наясно какво да отговори. Тя беше нещастна. Всъщност бе уплашена, объркана и изтормозена.

— Не харесваш ли графа?

Клио отново сви рамене.

— Можеш да забравиш, че съм кралицата, и да ми кажеш истината. Моля ти се. Важно е.

Клио се опита да подходи положително:

— Той е храбър, богат и може да бъде красив, стига да не крещи постоянно заповеди.

— Ясно. — Елеонора май щеше да се усмихне, ала лицето й остана сериозно. — Друго какво?

— Язди добре.

— Ясно.

— Спаси ме от едни уелски разбойници и ме излекува от тяхната стрела.

Елеонора напрегнато слушаше и кимаше.

— Смяташ ли, че би могла да го обикнеш?

— Целува се добре — призна Клио и се изчерви при мисълта за устните му… навсякъде по нея.

— Какво не харесваш у него?

— Той е инат и арогантен, дебелоглав, безчувствен простак.

— Ясно. Затова ти не желаеш да се омъжваш за него.

— Да — съгласи се Клио, но след кратък размисъл добави: — Не. Това не е истината. — Тя въздъхна. — Уф, не зная какво искам. Или всъщност знам? Искам да се оженя за устните му.

Елеонора отметна глава и прихна. После улови ръката й.

— Май те разбирам.

— Така ли?

— С Едуард се венчахме, когато аз бях на десет години, а той на петнайсет. Преди това не се бяхме виждали. Сватбата беше израз на съюза между Хенри и брат ми Алфонсо.

— Значи и ти си нямала думата по отношение на своя брак.

— Брат ми ме обича. Той е образован човек и напредничав мислител. В нашия дом имаше библиотека, пълна с арабски звездни карти. Той даваше издръжка на поети, музиканти и лечители. Замъкът беше пълен с най-новите изобретения — астролабии, слънчеви часовници, имаше даже живачен часовник. Цял куп удивителни неща. Както и да е, той казал на Хенри, че няма да ме даде за жена на Едуард, докато не го подложи на проверка.

— Проверка? На принца ли? — изкикоти се Клио. Елеонора също се засмя. Наведе се към Клио и тихичко прошепна:

— Истината е, че той искаше аз да го видя лично и доброволно да се съглася на брака. Не желаеше да ме дава на мъж, когото не уважава. Семейството на моя съпруг… — Тя затърси деликатни думи за трудната ситуация.

— Разбирам — прекъсна я Клио. — Джон бе калпав човек и на всичкото отгоре лош крал.

— Да, а свекър ми често се отмяташе като фурнаджийска лопата. Разтури съюза с моята майка заради Елеонора Провансалска. Моят брат бе загрижен за щастието ми.

— Но ти се съгласи да се ожениш за принца.

— Да. Помислих го за най-красивия младеж, когото очите ми са зървали. Влезе в Бургос на испански ат. Изглеждаше висок и дългокрак, с подрязана над ушите лененоруса коса и невероятни сини очи. Яздеше изправен на седлото. Стори ми се, че е най-високият мъж на света. Носеше ботуши от най-фина кожа и ризница. Говореше с такъв огън, с такова чувство. — Тя въздъхна. — Съгласих се. Ох, много бързо се съгласих. И никога не съм съжалявала за решението си.

— Всеизвестно е, че кралят те обожава.

— Ала невинаги е било така. — Кралицата се взря в Клио.

— Изглеждаш изненадана.

— Мислех, че любовта ви винаги е била голяма.

Елеонора поклати глава.

— Какво разбира от любов едно десетгодишно момиче или ако там е работата — един петнайсетгодишен принц? Докато чакаше да навърша възраст за женене, той ходеше по гуляи с жени заедно с рицарите си. Родих му две деца, преди да се влюби в мен. Бях на двайсет години и мога да посоча точно деня, в който се случи. Пристигнах в Дувър и щом стъпих на брега, го видях изписано на лицето му.

Тя притихна, унесена в спомена. Клио мълчеше, захласната от нейния разказ.

— Това държах да ти кажа. Любовта не идва непременно в един миг. Трудно ми е да го обясня. Но ето тук го чувствам. — Кралицата сложи ръка на сърцето си. — За мъжа не е проста работа да обикне жената. Според мен на нас, жените, ни е по-лесно, защото не изпитваме потребност да разберем мъжа, за да го обикнем. В състояние сме да го обичаме който и какъвто е, даже това да не ни харесва. Жената умее да обича мъжа с всичките му недостатъци.

— А мъжа не може, така ли? — попита Клио.

— За мъжа е различно. Струва ми се, че някой ден ще разбереш. — Тя се изправи. — Но аз казах достатъчно. Досега лейди София вероятно е разправила на целия свят плановете си да се покалугери. По-добре да я намеря, преди Хенри да е чул глупавите й приказки. Че иначе ще сгоди момичето за някой върл враг.

Клио се изправи и протегна ръка към кралицата. Направи най-дълбок реверанс и сведе глава в знак на уважение.

— Благодаря.

Елеонора погледна сплетените им ръце и кимна. Накара Клио да се изправи и улови двете й ръце.

— Бих желала да си имам приятелка, лейди Клио. Даже в двора, където е пълно с жени, с твърде малко мога да разговарям свободно, а още по-малко са тези, на които мога да се доверя.

Клио се усмихна и така се зароди едно дългогодишно приятелство.