Кристин Макгуайър
Докато смъртта ни раздели (30)

29

Санта Рита, Медицински център по ракови заболявания на гърдата

Вторник, 27 юни, 16:45

Катрин пристигна в Центъра малко след четири и половина и седна в чакалнята. Започна да разлиства едно списание, докато дойде редът й за преглед. Точно в четири и четирийсет и пет се появи доктор Мари Снайдър и я покани в кабинета си.

Кабинетът на доктор Снайдър беше уютно, топло помещение с дървени щори на прозорците, които гледаха към тясна уличка. Стените бяха бели, на пода имаше виненочервен килим, а мебелите бяха от черешово дърво.

— С интерес следя материалите по вашия процес — съобщи тя, когато се настаниха от двете страни на бюрото й. — Колко време мислите, че ще продължи?

— През следващата седмица трябва да произнесем заключителните пледоарии — отвърна Катрин.

— Значи е почти към края.

Катрин се усмихна:

— Нали сте чували израза: „Няма да свърши, докато смъртта ни раздели“. За мене това означава, докато съдебните заседатели не признаят обвиняемия за виновен.

— Смятате, че ще признаят Хъдсън за виновен?

— Трудно е да се каже със сигурност — призна тя. — Достатъчно е защитата да убеди поне един от съдебните заседатели, че съществуват сериозни основания да се съмнява във вината му.

Докато разговаряха, доктор Снайдър извади папката с изследванията на Катрин и я остави пред себе си.

— Поговорих с един приятел патолог. За рака изобщо и за рака на гърдата в частност — каза Катрин.

— И сега по-добре ли се чувствате? — попита доктор Снайдър.

— В известен смисъл, да — отвърна Катрин. — Сега ми е по-леко дори само от това, че се изправих пред проблема. Така имам чувството, че мога да се справя с него, вместо да го оставя да се спотайва в мен като убиец, който изчаква своя момент.

— Интересна аналогия — отбеляза лекарката. — Вашият приятел обясни ли ви какво представлява биопсията?

— Да, даже ми предложи да се посъветвам с вас за стереотактичната биопсия.

— Право в десетката — изрече Снайдър. — За нас това е технологията на бъдещето.

— Да, той ми каза, че е съвсем нова.

— Така е. Тя е също толкова точна при диагнозата на рака, колкото хирургическата намеса. Освен това е по-бърза, по-евтина и по-лесна за изпълнение. И което е най-важното, резултатите се получават много по-бързо. Иначе се чака със седмици, а при този метод те са готови за двайсет и четири часа.

— Какво точно представлява тази технология?

— Добре, нека да започнем от самото начало. Пълното название е стереотактична автоматизирана широкообхватна биопсия.

— Широкообхватна ли? — предпазливо попита Катрин.

Доктор Снайдър се усмихна.

— Само в микроскопичен смисъл — успокои я тя. — Ето как протича изследването. Лягате по лице на една маса, която се издига с подемно устройство, както при ремонт на кола. Радиологът седи отдолу, а гърдата ви се поставя в дупка на масата и се поддържа от стерилен пластмасов екран. Едновременно се правят няколко стереоскопични мамограми, така че радиологът получава на екрана на компютъра триизмерно изображение на съмнителния участък.

— Необходима ли е упойка?

— Само локална. Няма да почувствате болка. Цялата процедура продължава по-малко от половин час.

— А остава ли белег?

Доктор Снайдър поклати глава.

— Не, и сега ще ви обясня защо. Радиологът плъзга куха игла в гърдата, като спира точно пред областта, която трябва да бъде изследвана. За да се определят координатите на бучката, се използва компютър. После данните се въвеждат в нещо като малка пушка, която изстрелва през иглата още по-малко режещо устройство, което за частица от секундата взема миниатюрна проба от повърхността на уплътнението.

— Това ли е всичко?

— Да, това е всичко.

— Налага ли се да бъда хоспитализирана?

— Не. Ще прекарате тук не повече от два часа.

— И какво ще стане после?

— Радиологът ще изпрати извлечената тъкан на патолог. Той на свой ред ще извърши серия изследвания, след което ще повика радиолога, за да обсъдят заедно резултатите, независимо дали са положителни или отрицателни. И накрая радиологът ви вика на преглед.

— Съгласна ли сте вие да извършите процедурата? — попита Катрин.

— Ако искате.

— Кога може да стане това?

— Не обичате да отлагате, нали? — усмихна се доктор Снайдър. — Нали знаете, че няма за къде да се бърза. Ден или два нищо не решават.

— Да, но за мене означават много — яростно изрече Катрин. — Искам час по-скоро да свърши, за да знам как да продължа да живея.

Мари Снайдър поклати глава и се усмихна.

— Катрин, как сте успели да станете истинска балбос-тех?

— Какво?

— Това е на идиш — обясни доктор Снайдър — и означава делова жена от домакински тип.

— Така ли изглеждам?

— Виждам пред себе си една силна жена. Или по-скоро дама, която е разбрала, че се налага да бъде силна.

— Силна ли? — Катрин се усмихна. — Не съм сигурна, че е така. Когато се преместих тук, си спомням как се обадих на една приятелка и споделих, че не зная дали ще успея да се справя — самотна майка на пълен работен ден. А тя се засмя и ме посъветва: „Катрин, няма да е зле да се справиш. Нямаш избор“. Тогава се научих да се боря, Мари. След като идентифицирам врага, веднага правя крачка напред и заставам срещу него. Сигурно се дължи на ирландската ми кръв.

— На каквото и да се дължи — посъветва я доктор Снайдър, — само гледайте да не го загубите.

— Не мога да си позволя този лукс. — Катрин стана. — Благодаря ви, Мари.

Лекарката стана да я изпрати.

— Нещо ми подсказва, че вече сте решили какво искате да направите — каза тя, когато стигнаха до външната врата.

— Права сте — усмихна се Катрин. — Само първо да дам някои разпореждания. Утре сутринта ще ви се обадя да си определим часа за биопсията.