Кристин Макгуайър
Докато смъртта ни раздели (43)

42

Мишън Хайтс

Петък, 30 юни, 18:22

Дейв се свърза със съдия Сюзън Барбър по телефона после и изпрати по факса клетвена декларация от свое име, както и молба за издаване на заповед за обиск в дома на Ейнджъл Флорес на Мишън Хайтс и на адреса на Двайсет и осмо Авеню. Съдията потвърди, че е получила документите, подробно разпита Дейв и след като се убеди, че съществуват сериозни основания за разкриване на съдебна процедура, подписа заповедта и я върна по факса. Веднага щом я получи, той написа на листа „дубликат оригинал“ и вече можеха да действат.

Веднага на двата адреса бяха изпратени представители на шерифската служба, детективи и криминалисти Джордж Пърингтън от отдела по бомбени атентати се присъедини към екипа, който тръгна към Мишън Хилс, тъй като съществуваше вероятност да открият на мястото взривни устройства или най-малко химикали, използвани при изготвянето им.

— Катрин, искаш ли да дойдеш с моята кола? — предложи Уолт, преди да тръгнат към Мишън Хайтс.

— Благодаря ти, Уолт, но предпочитам да тръгна с моята кола, защото ако съдебните заседатели вземат решение по делото Хъдсън, трябва да се върна в съда — каза тя. — Предлагам да се видим направо там.

Когато пристигна в жилището на Ейнджъл, което се намираше на хълма в западна посока от Хайленд Вели Роуд специалистите от отдела по оглед на местопрестъплението вече бяха започнали да описват вещите в апартамента с обичайната си педантичност. Джо Кафлин, детектив от шерифството, потвърди, че засега нямало и следа от Флорес.

— Само иди да видиш спалнята — каза той на Катрин и посочи една врата. — Все едно, че е била ползвана от Мадона.

Тя влезе. В стаята имаше огромно легло с балдахин от червено кадифе в тон със завесите. На стената срещу вратата висеше старинно огледало в цял ръст с позлатена рамка. От двете му страни бяха окачени репродукции на Алфонс Муха. Пред прозореца имаше старинна тоалетка, затрупана с всевъзможна козметика. До страничната стена видя кадифено канапе двойка. Един от криминалистите методично оглеждаше дрехите, окачени в стенния гардероб. Друг вадеше от скрина чекмедже след чекмедже, пълни с луксозно бельо.

— Божичко! — промърмори Ърхарт, като се огледа. — Мислиш ли, че Флорес е канил тук клиенти?

— Не мисля, че имаме работа с проститутка, Уолт — възрази Катрин. — Това е по-скоро неговото убежище, мястото, където се е „превръщал“ в Ейнджъл, жената. И му е доставяло удоволствие.

— Лейтенант? — извика някой. — Елате да видите нещо!

С Катрин, която го следваше по петите, Ърхарт се върна в оскъдно обзаведената дневна. Партньорът на Джо Кафлин, Том Ней, държеше кошче за боклук.

— Вижте какво намерих — каза той. Обърна кошчето и на масата се изсипаха куп скъсани снимки. Не беше трудно да се възстановят: това бяха фотографии на жертвите — Патрик Ханлън, Питър Валенсуела, Греъм Картър — вероятно разкъсани в пристъп на ярост и изхвърлени на боклука.

— Елате — извика Джордж Пърингтън от другата страна на коридора.

Катрин и Уолт минаха през преходния хол и влязоха в ярко осветено помещение, оборудвано като работилница. Вътре имаше дълга маса с електрически кабели и клеми, инструменти, реторти и съдове от неръждаема стомана, а над масата — полица със стъкленици. По надписите стана ясно, че съдържат сярна, азотна, хидрохлорна и други киселини.

— По дяволите! — изруга Уолт. — Сигурно тука е приготвял бомбите.

— Точно така — каза Катрин. — Работилницата на дявола. На етажерка над масата, затиснати от двете страни с преспапие от вкаменено дърво, имаше около десетина книги с меки корици: „Готварска книга на анархиста“, „Черна книга на импровизираните бойни средства“, „Ръководство на Рагнар“, „Наръчник на ЦРУ за бързо действащи запалителни устройства“. Вече не бе необходимо да се гадае откъде атентаторът беше черпил информация.

Наведен над масата, Джордж Пърингтън съсредоточено изучаваше с увеличително стъкло някакви стърготини, извадени от кошчето за боклук.

— Трябва да ви съобщя нещо неприятно — каза той с почти доволен вид. — Наскоро — вчера или даже тази сутрин — нашият човек е приготвил още една бомба. Има пресни следи от калиев хлорат, капчици мазут, медни стърготини и две тесни тръбички.

— И какво означава това? — попита Ърхарт.

— Пластичен експлозив, медни тръбички. Според мен е направил цилиндрична бомба, тип „цигара“ — каза Пърингтън и се изправи. — И в момента се разхожда някъде с нея.