Кристин Макгуайър
Докато смъртта ни раздели (8)

7

Областна администрация, Санта Рита

Понеделник, 19 юни, 17:30

Флуоресцентната светлина, дълбоките кафяви кресла, поставените перпендикулярно надраскани метални маси и даже картата на областта, окачена в дървена рамка на стената, с нищо не допринасяха тясната заседателна стая в шерифската служба да придобие малко по-приветлив вид.

В ъгъла седеше лейтенант Уолт Ърхарт, а Пърингтън от отдела по бомбени атентати се бе настанил от дясната му страна. Катрин и Дейв седяха един срещу друг.

— Пърингтън се е свързал с ИЦБА — обърна се към тях Ърхарт. — Готови са да ни окажат помощ.

ИЦБА, или Информационният център за бомбени атентати към ФБР, отговаряше за техническата подготовка на специалистите по взривни устройства, назначени към звената за обществена безопасност и защита на гражданското население, за отпечатването и разпространението на публикации и кратки съобщения, отнасящи се до експлозивите и бомбените атентати, за събирането на научна информация и статистически данни, както и за осигуряването на специализирана помощ в кризисни ситуации.

— Вероятно няма да се наложи да търсим помощта им — обади се Джордж Пърингтън. — Притежавам необходимата квалификация за изследване на уликите, открити на мястото на бомбен атентат.

— Точно затова смятам, че е най-добре Джордж да оглави нашия отряд — предложи Ърхарт. — Съгласни ли сте?

Всички кимнаха. Репутацията на Пърингтън беше безупречна. Той беше завършил школата на ФБР за опасни взривни устройства в Редстоун Арсенал, Хънтсвил, Алабама. А това бе единственото учебно заведение в Съединените щати, където се подготвяха и получаваха правоспособност специалистите по взривни устройства към службите по обществена безопасност.

— Добре. Ето с какво разполагаме до момента — започна да обобщава Пърингтън. — Първо. Не знаем нито кой е извършителят, нито за кого е била предназначена бомбата.

— Чакай малко — прекъсна го Ърхарт. — Нали пакетът бил изпратен на името на Марти Белкър?

— Със същия успех би могъл да бъде изпратен на някой от прокурорите, Уолт — изтъкна Катрин. — Ние непрекъснато получаваме документи и пощенски пратки в съда. Никой не им обръща внимание. В противен случай пакетът щеше да бъде проверен от охраната.

— Значи нашият бомбаджия доста добре познава съдебните порядки — замислено се обади Дейв.

— Или просто е имал късмет — добави Пърингтън. — Бомбаджиите често използват случайно име от вестник или телевизионно предаване, за да изпратят взривно устройство в набелязаното помещение. Виж, името на пакета невинаги отговаря на името на нарочената жертва. Със същия успех би могло да бъде посочено и твоето име, Катрин.

— На Катрин? Защо точно нейното? — По гласа на Дейв пролича колко бе разтревожен.

— А защо не? — отговори на въпроса с въпрос Пърингтън. — Голяма част от тези хора са чисто и просто луди. Възможно е атентаторът да не одобрява жени-юристи. Или да не му харесва, че Катрин обвинява човек, болен от СПИН. А може да е просто някой, който отдавна я мрази.

— Същото се отнася и за Джим Фийлдс — предупреди Катрин. — А даже и за съдията, ако разсъждаваме в същия дух.

— Което означава, че разследването има изключително широк обхват — мрачно се обади Уолт Ърхарт.

— Въпреки това, предлагам да започнем с Белкър — каза Пърингтън. — Дали фактът, че устройството е било адресирано до него, може да ни насочи към нещо или към някого? Той има ли много врагове?

— Сигурно. Нали от години защитава какви ли не откачалки — напомни Катрин.

— Добре тогава — каза Пърингтън. — Трябва да проучим всички съмнителни случаи, които е защитавал през последната година. Особено онези, които наскоро са били освободени условно и може да му имат зъб.

— С това ще се заеме някой от моите детективи — каза Ърхарт. — Знаете ли, учуден съм, че Белкър досега не е вдигнал шум да му се осигури лична охрана, след като е разбрал, че бомбата е била адресирана до него.

— Марти не е такъв човек — защити го Катрин. — Даже да е уплашен до смърт, никога не би допуснал да се разбере… Особено сред хората от съдебната система.

Ърхарт сви рамене.

— Един въпрос по-малко — без особено съчувствие изрече той.

— Джордж, ами Джим Фийлдс? — попита Катрин.

— И за него се отнася същото. Трябва да се проверят всички случаи, които е разследвал, откакто е в прокуратурата. Ти също, Катрин. След като си била там, приготви справка за всички дела, в които си била обвинител през последните две години — предложи Пърингтън.

Тя кимна, а Дейв зададе следващия въпрос:

— А съдията Уудс? Престъпникът може да е искал да отмъсти на него.

Пърингтън се съгласи:

— И за него се отнася същото: да се направи списък на всички процеси, които е водил през последната година и нещо.

— А ако тази експлозия не е изолиран случай? — попита Катрин.

— И за това сме помислили — успокои я Пърингтън. — Ако получим сигнал за бомбена заплаха, разполагаме с пълно оборудване, което може да издържи на налягането, топлината и разпиляването на частиците и на най-мощното взривно устройство. Отделно имаме специализиран микробус, снабден с бомбен робот, защитни костюми, измервателна и взривяваща апаратура. Да не говорим, че на наше разположение ще бъдат някои от най-добрите специалисти в страната.

— Силно съм впечатлен — подсвирна Ърхарт.

— Да, но само ако той реши да ни изпрати предупреждение преди експлозията — напомни Катрин. — Ами ако не го направи?

В стаята настъпи пълна тишина. Никой не можеше да отговори, тъй като никой не знаеше как щеше да постъпи атентаторът следващия път.

Освен самият той.