Кристин Макгуайър
Докато смъртта ни раздели (31)

30

Върховен съд, отдел №8

Сряда, 28 юни, 14:00

Доктор Джеймс Акслър напълно се покриваше с представата на повечето хора за добродушен и обичлив дядо. Среден на ръст, около шейсетгодишен, пухкав, със снежнобели коси, топли кафяви очи и най-милата усмивка, която Катрин някога бе виждала.

Беше чувала за него. Той беше един от малкото експерти, чиито професионални качества и обществено положение бяха съпоставими с достойнствата на свидетеля на обвинението, доктор Роналд Фриймън. Затова не се изненада, че Белкър го беше избрал за експерт от страна на защитата.

Доктор Акслър повтори думите на клетвата, продиктувани от съдебната чиновничка, спокойно зае мястото си на свидетелската скамейка и любезно се усмихна на Мартин Белкър, докато отговаряше на първия му въпрос: да, той работи като практикуващ лекар.

— Докторе, бихте ли съобщили на съда къде сте получили медицинското си образование?

— Завърших медицина в Принстънския университет, след което постъпих като стажант в болницата при Нюйоркския университет. Точно тогава в Ню Йорк бе диагностициран първият случай на СПИН в Съединените щати и на основата на изследванията си в нюйоркския затвор започнах специализация по епидемиология в болницата при Университета в Маями, Флорида. След като получих сертификат от Министерството на здравеопазването като специалист по епидемиология, приех поста ръководител на Здравния проект по СПИН към Калифорнийския университет в Медицинското училище в Сан Франциско, където едновременно с това четях лекции в медицинския факултет.

— А къде работите в момента?

— В момента съм декан на Медицинския факултет към Калифорнийския университет в Бъркли — с безупречна дикция отговори Акслър. — Сигурно ви е известно, че Медицинският факултет в Бъркли се смята за един от водещите в Съединените щати центрове за научни изследвания на СПИН.

— Имате ли специализация в някоя конкретна област на епидемиологичната теория и практика, докторе?

— Да. Аз съм специалист по вируса и болестта на СПИН.

Катрин търпеливо наблюдаваше как Белкър се старае да убеди съдебните заседатели какъв изключителен експерт е доктор Акслър. Но когато премина към разпит на свидетеля по същество, тя се наведе напред и започна да слуша, като съсредоточи вниманието си не само върху въпросите, но и върху това, което се криеше зад тях.

— Докторе, вашият интерес към СПИН и решението ви да посветите целия си професионален живот на изследването и лечението на тази болест сигурно се дължат на контактите ви с пациенти, болни от СПИН, докато сте били в Ню Йорк?

— Да, това е една от причините. Но има и друга.

— Така ли? А бихте ли я споделили със съдебните заседатели?

— Разбира се. Самият аз съм серопозитивен.

Мартин Белкър изгледа съдебните заседатели с добре изиграно учудване. Разбира се, той, както и Катрин, предварително знаеше за състоянието на лекаря.

— Съжалявам, докторе — каза Белкър.

— Извинете ме, господин Белкър, но съжалението е последното, от което аз или останалите болни имаме нужда. Напоследък има голям напредък в изследването на СПИН и искрено се надявам, че в края на краищата ще успеем да открием лекарство. Има надежда, господин Белкър. Да си болен от СПИН в никакъв случай не означава да имаш смъртна присъда.

— Благодаря ви, докторе — прекалено любезно изрече адвокатът. — Убеден съм, че след като научихме за вашето състояние, ще ни бъде по-лесно да оценим искреността на показанията ви. А сега бих искал да ви задам няколко въпроса относно вируса и болестта СПИН.

Акслър кимна и сложи ръце в скута си, като се наведе напред с леко присвити устни. Когато Белкър зададе следващия въпрос за това как се разпространява болестта, Катрин разбра каква е целта му. С помощта на показанията на доктор Акслър той искаше да покаже, че всеки и навсякъде може да се зарази от СПИН дори при най-стриктно спазване на предпазните мерки: при контакт с кръвта на заразен при най-обикновено порязване, при авария в предпазната апаратура или случайно убождане. Така той смяташе да подготви почвата, за да докаже в заключителната си реч, че жертвите са могли да се заразят и от друг източник, не само от клиента му. Тя се досети, че следващата стъпка ще е да се постави под съмнение надеждността на презервативите, и се оказа права.

— При използването на презерватив има ли стопроцентова гаранция за предпазване от СПИН? — попита Белкър.

— Не, никога няма стопроцентова гаранция — отвърна доктор Акслър. — Разбира се, освен пълното въздържание, нещо, което ние, хората, както неведнъж съм споменавал, изглежда, не сме склонни да спазваме. — Усмихна се леко и Катрин забеляза как двама или трима от съдебните заседатели също се усмихнаха. Той беше много добър свидетел. — Не, съществува минимален, макар и безспорен риск от заразяване с вируса на СПИН дори между партньори, които използват презерватив — продължи той. — Според направените проучвания съществува риск от заразяване от два до три процента, а при определени марки презервативи — до дванайсет.

— Значи до дванайсет процента — повтори Белкър с преувеличено учудване. — Това означава дванайсет на всеки сто души. Следователно всеки, който осъществява полови отношения без предпазни средства, рискува да се зарази от вируса на СПИН. Но дори при използването на презерватив съществува определен, макар и минимален риск от заразяване.

— Точно така.

— Смятате ли, че всеки би трябвало да е или действително е наясно с този факт?

— Да. Убеден съм, че е така.

— Благодаря ви, докторе. А сега, ако предположим, че някой е пренебрегнал опасността — подчертавам — съзнателно е избрал да осъществи полов контакт без предпазни средства и се е заразил от вируса на СПИН, това означава ли, че той непременно ще се разболее?

— Не, някои хора могат да бъдат серопозитивни и в течение на години да не развият болестта. На практика дори могат никога да не се разболеят. Както е в моя случай например. Аз съм серопозитивен повече от десет години, но все още не съм болен от СПИН.

— Нека се убедя, че правилно съм ви разбрал, докторе. Вие твърдите, че дори да е серопозитивен, човек може никога да не се разболее от СПИН, така ли?

Доктор Акслър отново мило се усмихна.

— Е, господин Белкър, от една страна, вие сте прав, а от друга — не. Прав сте дотолкова, доколкото правилно обобщихте предишния ми отговор. Серопозитивността определено невинаги води до заболяване от СПИН.

— А в какво не съм прав?

— СПИН не е смъртоносна болест. Тя засяга имунната система на организма и го прави податлив на други болести, но самата тя не причинява смърт. Болните от СПИН най-често умират от пневмония.

— Тогава се оказва, че… СПИН не е смъртоносна болест, така ли? — отново попита адвокатът и погледна към съдебните заседатели.

— Точно така.

Белкър кимна. Катрин си помисли, че е постигнал целта си и е доволен от себе си. Две от жертвите на Хъдсън бяха заразени със СПИН, а той се опитваше да убеди съдебните заседатели, че това нямаше да причини смъртта им. Тъй като познаваше добре Белкър, тя очакваше да последват още десетина въпроса, с които той щеше да накара Акслър да повтори същото. Адвокатът не би допуснал някой да пропусне внушението му.

— И ако ми позволите един последен въпрос, докторе — завърши Белкър, — като се вземе предвид рискът при секс без предпазни средства, както и доказаната липса на стопроцентова сигурност при използването им, например на презерватив, и както вие изтъкнахте — които са общоизвестни поради широкото разпространение на информацията за серопозитивността и болестта СПИН, вие в качеството си на експерт смятате ли, че всеки човек — подчертавам всеки — който установява полови отношения с нов партньор, съзнателно поема известен риск да се зарази със СПИН?

— Да, това е моето мнение на експерт.

— Благодаря ви, докторе. — Адвокатът се обърна с триумфираща усмивка към съдия Уудс. — Нямам повече въпроси към доктор Акслър, ваша чест.

— А вие, госпожо Маккей? — обърна се съдията към Катрин.

Тя се забави няколко секунди, преди да се изправи. След това стана и се приближи до свидетеля с недоумяващо изражение.

— Доктор Акслър, надявам се да ме извините, но един от вашите отговори на господин Белкър малко ме смущава. Нали не възразявате да го обясните още веднъж за мен и за съдебните заседатели?

Озадаченият поглед и нерешителността бяха метод, който Катрин често използваше. Така тя се поставяше на мястото на съдебните заседатели, които понякога се чувстваха объркани от показанията на експертите.

Доктор Акслър отново се усмихна любезно.

— Разбира се, госпожо Маккей.

— Чудесно. Току-що казахте, че според вашето експертно мнение информацията за СПИН е толкова широко достъпна, че по същество всеки трябва добре да я познава. При това положение всеки, който се придържа към поведение, описано в литературата като рисково, съзнателно и доброволно поема риска да се зарази от СПИН. Така ли?

Доктор Акслър отново се усмихна, но вече не толкова добродушно. Катрин усети как прехвърля в ума си предишните си показания като магнетофонна лента и накрая прецени, че аргументите му са неопровержими.

— Да — надменно се съгласи той. — Струва ми се, че това беше същността на моите думи.

— Благодаря ви, докторе. Споменахте, че работите в Бъркли. Там ли живеете? — попита тя. В действителност много добре знаеше къде живее лекарят — в квартал на Сан Франциско, известен сред местните жители като „авенютата“.

Акслър се изненада от промяната на темата на разговора.

— Не — предпазливо отговори, — живея в Сан Франциско.

— А как се придвижвате до работното си място, докторе? Ползвате ли обществен транспорт?

— Не, имам кола.

— Разбирам. А на отиване или на връщане от работа случвало ли ви се е да минете по Гъф и Франклин Стрийт?

Мартин Белкър се изправи. Макар че нямаше представа каква е целта на Катрин, въпросите й определено не му харесваха.

— Възразявам, ваша чест — рязко извика той. — Пътят, по който минава доктор Акслър на отиване и връщане от работа, както и използваният от него транспорт, нямат отношение към делото.

Катрин се усмихна на съдията и учтиво изрече:

— Ваша чест, ако ми позволите да продължа, струва ми се, че ще успея да убедя съда в правомерността на въпросите си.

Съдия Уудс само за миг се поколеба, преди да каже:

— Много добре, госпожо Маккей, но ви моля да се изясните. Възражението се отхвърля. Свидетелят трябва да отговори на поставения въпрос.

Също като Белкър доктор Акслър усещаше, че разпитът го отвежда в нежелана посока, но нямаше избор. Беше длъжен да отговори.

— Да, почти всеки ден минавам по Гъф и Франклин Стрийт.

— А какво ще кажете, докторе, тези улици не са ли много стръмни?

Акслър погледна към Белкър, който бе готов да възрази, но разбираше, че е прекалено рано за това.

— Да, това са едни от най-стръмните улици в Сан Франциско — отговори със скърцащ глас.

— Определено е така. Самата аз съм минавала оттам и помня, че си помислих: „Господ да е на помощ на онзи, чиито спирачки откажат на това място“. А вие, докторе, знаете ли, че винаги съществува минимален, но безспорен риск от техническа повреда на колата — например повреда на спирачната система? — попита тя.

Белкър отново се изправи.

— Ваша чест, въпросът няма отношение към делото! Освен това свидетелят не е технически или автомобилен експерт. Той е лекар. Госпожа Маккей трябва да бъде заставена да ограничи въпросите си до областта, в която доктор Акслър наистина е експерт.

— Ваша чест, защитата ми даде основание да поставя подобни въпроси, като накара доктор Акслър да изкаже мнение по проблеми от обща компетентност — обясни Катрин. — Искам само да разширя показанията на доктор Акслър в тази насока.

Уудс погледна Белкър без особено съчувствие.

— Права е, господин Белкър. Вие наистина накарахте доктор Акслър да отговаря на въпроси от обща компетентност. Сега госпожа Маккей има същото право. Възражението се отхвърля.

— Докторе — продължи Катрин и се приближи малко до свидетеля, — известно ли ви е, че техническата страна на колите — например спирачната система — понякога показват дефекти? Моля ви, отговорете на въпроса.

— Да — ядосано призна той, — известно ми е, разбира се.

— А откъде ви е известно, докторе?

— Общоизвестно е, че машините не са съвършени. Всеки го знае.

— Много добре. Тогава, докторе, нима това не означава, че всеки път, когато вие — или който и да е друг — седнете зад волана, съзнателно и доброволно поемате риска да срещнете кола с неизправни спирачки? Наистина ли смятате, че ако на Гъф Стрийт нечии спирачки откажат и това причини вашата или на друг човек смърт или осакатяване, то се е случило само защото вие съзнателно и доброволно сте приели този минимален риск? Означава ли това, че не трябва да се предприемат мерки срещу собственика на колата, ако е знаел, че спирачната система на колата му е неизправна, и не е направил нищо, за да я обезопаси или да ви предупреди за опасността?

Мартин Белкър прекалено късно осъзна в какъв коварен капан Катрин е подмамила свидетеля му. Опита се да стане и да направи възражение, но съдия Уудс направи жест да остане на мястото си, преди да е казал и дума.

— Е, това не е… не е съвсем същото… Изобщо нямах това предвид… — започна да заеква Джеймс Акслър. — Винаги съществува известен риск, но…

— Напълно сте прав, докторе — каза Катрин. — Във всичко, което правим, съществува известен риск. Затова отново искам да ви попитам: когато собственикът на повредената кола се качи в нея и излезе на Гъф или на Франклин Стрийт, след като знае, че там е изключително опасно да се шофира без спирачки, а после ранява или убива някого, защото спирачките му откажат, наистина ли смятате, че този шофьор не носи отговорност за своето безотговорно, достойно за презрение антисоциално поведение? Смятате ли, че някои са освободени от задължението да предупредят хората, за които представляват опасност, така че те сами да изберат дали са склонни да поемат риска? Вие, господине, бихте ли минали съзнателно с колата си по онези улици, ако знаете, че спирачките ви са неизправни, или като всеки почтен, съзнателен гражданин бихте взели необходимите мерки, за да предпазите невинните и нищо неподозиращи граждани?

Без да изчаква отговора на доктор Акслър, тя се обърна и тръгна към мястото си. В случая отговорът му беше напълно излишен. Дори без да погледне в тяхна посока, Катрин усети, че съдебните заседатели бяха разбрали мисълта й.

„Време е да минавам напред“ — помисли си тя. Кръстосаният разпит преследваше двойна цел: първо, да се дискредитира свидетелят на противниковата страна, и второ, при възможност да се извлекат доказателства в полза на собствената кауза. Това трябваше да бъде следващата стъпка на Катрин. Обърна се и застана с лице към свидетеля.

— Доктор Акслър, сигурно сте в течение, че според статистическите данни, представени на конференцията по проблемите на СПИН, проведена под егидата на Белия дом през 1995 година, в страната са регистрирани около петстотин хиляди болни от СПИН?

— Да, това ми е известно.

— А известно ли ви е, че вече почти триста хиляди души са починали от СПИН?

— Разбира се.

— Знаете ли, че в Калифорния броят на смъртните случаи е особено висок? Известни ли са ви конкретните цифри, докторе?

В очите му се появи безпокойство, но бе принуден да отговори:

— Доколкото ми е известно, регистрирани са приблизително петдесет и два хиляди смъртни случая.

— Напълно сте прав — каза Катрин. — А нима не ви е също толкова добре известно, че област Санта Рита се намира на седмо място в Калифорния по заболяемост от СПИН на глава от населението, както и че епидемията застрашава живота на повече от триста хиляди и двайсет и пет жители на областта, и че според официалната статистика още хиляда души са носители на вируса?

— Съгласен съм, че изнесените от вас данни са абсолютно точни — отговори лекарят.

Тя рязко се обърна към него.

— Преди малко по време на своите показания вие твърдяхте, че заразяването с вируса на СПИН невинаги води до заболяване от СПИН. Бихте ли обяснили, докторе, как да разбирам вашите твърдения на фона на ужасяващите цифри, които споменах преди малко?

— Възразявам, въпросът е спекулативен! — извика Белкър.

— Въпросът се оттегля — учтиво прие Катрин. — Доктор Акслър, наистина ли твърдите, че не е задължително човек, заразен с вируса на СПИН, да се разболее от тази болест?

— Не. Не зная. Никой не може със сигурност да твърди подобно нещо — заядливо отговори той.

— Всъщност, докторе, нима безспорният факт, че триста хиляди души са починали от СПИН, не потвърждава вероятността, че всеки, който е серопозитивен, може да умре от СПИН?

Белкър отново скочи:

— Възразявам, въпросът е спекулативен!

— Оттеглям го — каза Катрин. — Нямам повече въпроси.

Тя любезно се усмихна на свидетеля. Той обаче не отговори на усмивката й.