Нора Робъртс
Въглени в мъртвата пепел (22)

21.

Лана знаеше, че има жени, които работят успешно и у дома си. Те въртят бизнес, създават империи и успяват да отгледат щастливи, здрави и добре възпитани деца, които отиват да учат и завършват с отличие Харвард или стават световноизвестни пианисти. А може би и двете.

Тези жени успяват да свършат всичко това, докато готвят вкусни ястия, обзавеждат къщите си и купуват италиански антики, дават умни и интелигентни интервюта за списания като „Мъни“ и „Пипъл“ и поддържат идеални бракове с активен сексуален живот, като никога не прибавят и едно кило към идеалното си тегло и фигура.

Те дават елегантни, задушевни вечерни приеми, участват в бордовете на няколко благотворителни организации и биват анонимно избирани за председатели на родителско-учителския комитет.

Лана знаеше, че такива жени живеят наоколо, и ако имаше пушка, щеше да преследва всяка една от тях и да ги изпостреля като зайци заради доброто на жените по света.

Тя все още бе облечена с боксерките и фланелката, с които бе спала, накуцваше, защото навехна леко крака си, когато стъпи върху фигурката на Анакин Скайуокър, която се търкаляше по пода, докато гонеше кучето, което бе решило, че новите й „прашки“ са по-вкусни от неговия кокал, и тъкмо бе приключила двадесетминутния спор с водопроводчика, който смяташе, че ремонта на тоалетната й може да изчака до края на седмицата.

Тай бе успял да омаже с фъстъчено масло себе си, кучето и пода на кухнята и да удави няколко войника от междузвездни войни в тоалетната, поради което тя се бе обадила на водопроводчика. А все още не бе станало девет часът.

Искаше да изпие спокойно едно кафе, искаше да обуе хубавите си нови обувки и да отиде в кантората си.

Вината, разбира се, беше изцяло нейна. Тя беше тази, която реши, че няма смисъл да плаща на бавачка за Тайлър, след като ще си стои вкъщи. Беше така великодушна и щедра, когато помощничката й поиска една седмица отпуск, за да посети дъщеря си в Колумбия.

Тя реши, че ще успее да се справи с всичко сама.

Сега нейното малко момченце плачеше горе в стаята си, защото му се развика и накара. Кучето се свираше под столовете поради същата причина. Водопроводчикът се бе ядосал, а всеки разбира какво означава това. А тя не можеше да измисли нищо по-добро, от това да включи компютъра си.

Беше се провалила като майка, като професионалистка и като стопанка на куче. Кракът я болеше и нямаше кого да обвини за всички тези провали, освен самата себе си.

Когато телефонът зазвъня, Лана реши, при това съвсем сериозно, да запуши ушите си и да скрие главата си между, коленете. Ако някой си въобразяваше, че е в състояние да реши проблемите си, то щеше да бъде жестоко разочарован.

Но тя си пое дълбоко въздух и вдигна слушалката.

— Добро утро. Лана Камбъл слуша.

 

 

Дъг почука, след което реши, че никой няма да го чуе през шума, който идваше от къщата на Лана. Отвори внимателно вратата и показа глава.

Кучето лаеше като побъркано, телефонът звънеше, някой викаше и проклинаше от телевизора в дневната, а Тайлър жално скимтеше.

Можеше да чуе ядосания, близо до истерията глас на Лана, който надвикваше цялата тази врява.

— Тайлър Марк Камбъл, искам да престанеш веднага!

— Аз пък искам да отида в къщата на Брук! Не те обичам повече. Искам да живея с Брук.

— Не може да отидеш у Брук, защото нямам време да те заведа. И аз не те обичам точно сега, но няма как. Сега искам да се качиш в стаята си и да не излизаш, докато не започнеш да се държиш като разумно и възпитано човешко същество. И загаси този телевизор!

Дъг почти щеше да отстъпи и да се върне. Беше толкова шумно, че едва ли някой щеше да разбере, че се е върнал в колата и страхливо е отпрашил в облак прах.

Това тук не беше негова работа, напомни си той. Животът бе достатъчно сложен и объркан и без доброволно да си търсиш допълнителни усложнения.

— Ти си лоша — хълцаше Тайлър, а гласът му съвсем изтъня, което накара кучето да се присъедини към него с дълъг, протяжен вой. — Ако имах татко, той нямаше да е лош с мен. Искам си татко, не теб!

— О, Тай. И аз искам татко ти да е тук.

Сигурно беше така. Жалкото хлипане на хлапето и тъгата в гласа на Лана накараха Дъг да влезе.

— Хей, какво става тук? — опита се с широка усмивка на устните и бодър тон той да скрие, че е подслушвал.

Лана се обърна. Никога не беше я виждал другояче, освен в идеален външен вид. Дори след като бяха правили любов, пак изглеждаше перфектно.

Сега косата й падаше на кичури, очите й бяха влажни и гледаха диво. Краката й бяха боси, а фланелката, на която пишеше „Най-добрата майка на света“, беше изцапана с петна от кафе.

По бузите й изби червенина и тя вдигна ръце в безпомощен жест.

Той беше привлечен от дейната елегантна адвокатка. Беше изкушен от горещата, уверена в себе си жена. Беше заинтригуван от овдовялата, самотна майка, която очевидно и без усилие се справяше с всичко в живота.

Но за свое огромно удивление, в този миг се влюби в обърканата, раздърпана на външен вид, нещастна жена, застанала сред пръснатите в краката й играчки.

— Извинявай — тя се насили да изобрази нещо като усмивка на лицето си. — Тук е пълна лудница. Моментът не е подходящ за…

— Тя ни се кара! — Тай се хвърли към Дъг и прегърна с ръце краката му, търсейки защита и подкрепа. — Каза, че сме били лоши.

Дъг го вдигна на ръце.

— А ти заслужи ли си го? Я ми кажи?

Горната устничка на Тай затрепери. Той поклати глава, сетне зарови лице в рамото на Дъг.

— Тя ме напляска по дупето.

— Тайлър! — Лана си помисли, че ако сега подът се отвореше и я погълнеше, щеше да се пребие до смърт не за друго, а заради играчките, които щяха да се изсипят заедно с нея.

— Как? Така ли? — Дъг го потупа леко по дупето.

— Дъг! — противопостави се Лана, като се опита да оправи косата си.

— Не знам. Тя е лоша. Може ли дойда да живея при теб?

— Не, не може да ходиш никъде, млади господинчо, освен в собствената си стая.

Смъртнобледа, Лана посегна да вземе Тай, но детето се вкопчи в Дъглас като маймунка в клон.

— Ти защо не отговаряш по телефона? — попита Дъг, като посочи с глава все още звънящия апарат. — Обади се.

— Не искам ти да… — да си тук, искаше да му каже. Да ме видиш в този вид. Мен! — Добре.

Тя грабна слушалката и се отдалечи. Дъг изгаси телевизора и все още носейки Тай на ръце, отвори вратата и подсвирна на кучето.

— Имал си лоша сутрин, нали, пухчо?

— Мама ме напляска по дупето. Удари ме ето така. Три пъти.

— Моята майка също ме напляскваше понякога. Изобщо не болеше. Нищо му нямаше на дупето ми. Нараняваше обаче чувствата ми. Предполагам, че ти се искаше да й го върнеш, когато и каза, че не я обичаш повече.

— Не я обичам, когато е лоша.

— Често ли е лоша?

— Ами… не. Но днес е много лоша — той вдигна глава и погледна Дъг с надежда, невинност и печал едновременно. — Ще ме вземеш ли да живея при теб?

Мили боже, помисли си Дъг. Само го вижте! Човек трябва да бъде дяволски по-корав и силен духом от Дъглас Едуард Кълън, за да устои на тези очи и да не се влюби в тях.

— Ако го направиш, майка ти ще бъде ужасно самотна.

— Тя не ме обича повече, защото лошите войници паднаха в тоалетната и тя бликна на обратно, а ние с Елмър намазахме пода и обувките с фъстъчено масло — от очите му закапаха сълзи. — Но не беше нарочно!

— Лош ден — Дъг не можеше повече да се сдържи, затова целуна мокрите му горещи бузки. — Ако наистина не е било нарочно, сигурно съжаляваш. Може би трябва да й кажеш, че съжаляваш.

— Нея не я интересува, щото каза, че сме били банда варвари — Тай отвори широко очи, пълни с любопитство. — Какво значи това?

— О, миличък! — как може един мъж да устои на подобно нещо! Той бе преживял целия си живот сам. Вървеше сам по пътя си, сам и доволен от това, че е сам. Сега обаче тук бяха тази жена, това момче и това идиотско куче. И всички те се бяха забили като куки в сърцето му.

— Това са хора, които нямат възпитание и добро поведение. Мисля, че ти и Елмър наистина сте се държали зле. А майка ти се е опитвала да работи.

— Майката на Брук не работи.

В главата му като ехо отекваше собственият му глас. Мислите от собственото му детство, когато се оплакваше или мусеше, защото майка му бе прекалено заета, за да му обърне повече внимание.

„Прекалено си заета за мен, нали? Добре, и аз ще бъда зает за теб.“

И това ако не бе дяволска работа, помисли си Дъг. Нима беше възможно гневът на едно четиригодишно хлапе да пречисти събираният цели тридесет години гняв на един мъж?

— Майката на Брук не е твоята майка. Никой не е по-специален от твоята майка. Никой в целия свят, разбра ли? — той притисна детето към себе си и го погали по косата, докато Елмър се изправи на задните си крака, захапал една пръчка и очевидно готов за игра.

— Когато направиш нещо лошо, трябва да се извиниш и да се опиташ да поправиш нещата — Дъг остави Тай на земята и изпълни желанието на Елмър, като му хвърли пръчката. — Обзалагам се, че баща ти щеше да ти каже същото.

— Аз нямам татко. Той отиде на небето и не може да се върне.

— Това е лошо — Дъг клекна до него. — Това е едно от най-тежките неща на света. Но имаш страхотна майка. Така пише и на фланелката й.

— Ама тя ми е сърдита! Баба ми помогна да й я купим за деня на майката, но Елмър скочи и разля кафето върху нея. Когато го направи, тя каза една лоша дума. Онази, дето започва с „л“! — споменът за това го накара отново да изкриви устни. — Каза я даже два пъти. Високо.

— О! Трябва да е била наистина много ядосана. Но ние ще уредим тази работа, нали?

Тай подсмръкна и избърса носа си с опакото на ръката.

— Добре.

Лана свърши разговора по телефона и тъкмо се канеше да сложи главата си на бюрото за минутка, за една благословена минутка, и да събере мислите си, когато чу, че вратата се отваря.

Тя стана, опита се да оправи косата си и да възвърне поне малко достойнство си.

На прага стоеше Тайлър, с неравен букет от чернооки теменужки.

— Съжалявам, че направих боклук и казах лоши неща. Не ми се сърди повече.

— О, Тай. Миличък! — разплакана, тя застана на колене пред него и го притисна силно в прегръдките си. — Не съм ти сърдита. Съжалявам, че те наплясках. Съжалявам, че ти се развиках. Обичам те толкова много! Обичам те повече от всичко на света.

— Набрах ти цветя, защото знам, че ще ги харесаш.

— Така е. Много са красиви — тя се отдръпна. — Ще ги сложа на бюрото си, така че да ги гледам, докато работя. По-късно ще се обадя и ще проверя дали е удобно да отидеш у Брук да си поиграете.

— Не искам да ходя у Брук. Искам да остана и да ти помагам. Ще си събера играчките.

— Така ли?

— Ъхъ. И повече няма да давя лошите в тоалетната чиния.

— Добре — тя притисна устни към веждата му. — Значи всичко е наред. Върви и си прибери нещата, сетне ще ти пусна „Междузвездни войни“ на видеото.

— Ура! Идвай, Елмър! — той се затича и кучето се втурна след него.

Лана приглади косата си още веднъж, макар да знаеше, че е безполезно, и се изправи. Телефонът отново започна да звъни, но тя не му обърна внимание и отиде в кухнята, където Дъг тъкмо сипваше кафе в голяма чаша.

— Мисля, че това бе един урок по възпитание. Извинявай, че ни завари в това положение.

— Имаш предвид, че съм видял нещо ненормално?

— Това не влиза в обичайната ни програма.

— Но не го прави по-малко нормално — той си помисли за майка си с известна доза срам. — Човек, трябва да държи всички юзди, макар че понякога някоя от тях се къса.

— Можеш да ми го кажеш още веднъж — тя посегна към шкафа за малката зелена ваза. — Грешката е главно моя. Казах си — защо да изпращам Тай при бавачка, когато може да бъде с мен? Аз съм му майка, нали? Но какво стана, когато реших да работя тук, а помощничката ми си взе отпуск? Нещата се усложниха. А аз си го изкарах на едно малко момче и на безмозъчното безсловесно куче.

— Бих казал, че малкото момче и безмозъчното куче са изиграли голяма роля — той вдигна една разръфана обувка от пода. — Кой от двамата свърши това?

Тя въздъхна, докато подреждаше цветята във вазичката.

— Дори не съм изтъркала подметките им. Проклетото куче я е извадило от шкафа за обувки, докато се опитвах да се оправя с реката в банята.

— Трябвало е да повикаш водопроводчик — той се засмя, когато видя как тя му се озъби в отговор. — А, значи си го направила. Ясно. Ще видя какво мога да направя за теб.

— Не е твоя работа да ми оправяш тоалетната.

— Тогава няма да ми плащаш.

— Дъг, благодаря ти. Наистина. Благодаря ти, че взе Тай и го изведе навън, докато се успокоя. Благодаря ти, че му помогна да набере цветя и ми предлагаш да заместиш водопроводчика, но…

— Но не искаш помощ от никого.

— Не! Не е това. Аз не ходя с теб, за да ми оправяш тоалетната или каквито и да е други домакински проблеми. Не искам да си мислиш, че очаквам от теб такива неща, защото се срещаме.

— А какво ще кажеш, ако започнеш да очакваш такива неща от мен, защото съм влюбен в теб?

Вазата се изплъзна от ръцете й и тропна върху плота.

— Какво? Какво каза?

— Случи се преди петнадесет минути, когато влязох и те видях.

— Мен? — тя се погледна глупаво. — В този вид?

— Е, слава богу, осъзнах, че не си перфектна. Много си близо, но не си абсолютно перфектна. Това е голямо облекчение за мен. Много е опасно да се решиш да живееш с някого за постоянно. Между другото, това е нещо, което никога не съм опитвал с никого, да не говорим, ако този някой е перфектен. Но ако този човек е изцапан с кафе и няма време да си среши косата, ако се кара на детето, защото си го е заслужило, тогава си струва да помислиш отново.

— Не знам какво да кажа. Нито да мисля. Нито да направя. Аз не съм…

— Готова — довърши вместо нея той. — Така че, защо не ми кажеш къде е тръбата и аз ще видя какво мога да направя.

— Тя… е… — Лана махна неопределено с ръка. — Вече е оправена. Аз бях… Не можах… Дъг.

— Добре е, че си смутена — той хвана брадичката й и я целуна. — А също и уплашена. Това ми осигурява време да измисля как да се справя.

Лана направя безпомощен жест, докато в стомаха й се блъскаха хиляди пеперуди.

— Съобщи ми, когато го измислиш.

— Ти ще си първата.

Той излезе, а тя се подпря с ръка на барплота. И отново погледна към облеклото си.

Значи се е влюбил в мен заради изцапаната фланелка и рошавата ми коса! О, боже, осъзна Лана, докато сърцето й се вълнуваше, май съм изпаднала в беда!

Този път, когато телефонът иззвъня, тя разсеяно го вдигна.

— Ало? Да — сетне премигна и добави: — Това е адвокатската кантора на Лана Камбъл. С какво мога да ви помогна?

Няколко минути по-късно тичаше по стълбите нагоре, където Дъг, Тай и кучето се бяха скупчили около тоалетната чиния.

— Излизайте! Всички вън! Трябва да взема душ. Дъг, забрави всичко, което ти казах, защото съм на път да се възползвам от теб.

Той погледна Тай, сетне нея.

— Пред свидетели?

— Ха, ха! Не се смей, моля те! Умолявам те, заведи Тай долу и съберете всичко, което не ти изглежда подходящо за кантората на известен адвокат. Набутайте го в килера. Ще го оправя после. Вържи кучето отзад. Тай, след това отиваш у Брук.

— Но аз не искам…

— Хайде, приятел. Няма не искам — Дъг започна да събира пръснатите вещи. — Ние ще си поговорим с теб като мъж с мъж за безсмислието да се спори с жена, когато в очите й има подобен блясък.

— Ще бъда долу след двадесет минути — извика Лана, като затвори вратата между нея и тях и започна да се съблича.

Точно излизаше изпод душа, когато Дъг почука и влезе.

— Какво става? — попита той.

— За бога, Дъг, аз съм гола! Тай…

— … е долу и си събира играчките. А след като вече съм тук, ще ти напомня, че съм те виждал гола и друг път. По-добре ми кажи за какво е този пожар и кой го запали?

— Ричард Карлайл — тя грабна една хавлия и я уви около тялото си, докато бързаше към спалнята. — Обади ми се от летището. От „Дълес“. Иска да се срещнем. По дяволите! Не съм взела от химическото чистене тъмносиния си костюм „Ескада“.

— Значи идва насам?

— Да, ще бъде тук около обяд. Трябва да събера мислите и да се стегна, така че да приличам на солиден и разумен адвокат, а не на буйстваща лунатичка. Трябва да се свържа с Коли, да прегледам отново файловете — тя сложи сутиен и си обу бикини. — Трябва да съм сигурна, че имам в главата си и на върха на пръстите си цялата информация.

Облече един сив костюм на тънки райета и веднага го свали.

— Не. Трябва ми нещо по-меко, по-неглиже, и в същото време… А! Сетих се — извади едно сиво-синьо сако. — Това става. Трябва да се обадя на Джо — майката на Брук, и да я питам може ли Тай да отиде у тях за няколко часа. Сетне ще те помоля да го закараш.

Лана остави дрехите си върху леглото, взе телефона и започна да набира номера, като същевременно се върна в банята, за да изсуши косата си.

— Ще го закарам, но ще се върна. Смятам да присъствам на тази среща.

— Тя не те засяга. Засяга Коли.

— Грешиш. Засяга и мен — поправи я той и излезе.

 

 

Лана бе напълно спокойна, когато покани Коли и Джейк да влязат във всекидневната.

— Мисля, че е по-добре да се срещнем тук. Кабинетът ми горе е малък, а и тук обстановката ще го предразположи да се отпусне и да е по-приятелски настроен.

— Тогава да му сервираме чай и сладкиши.

— Коли, моля те — Лана сложи ръка върху нейната. — Знам, че не си на върха на щастието и усещаш с каква неприязън е изпълнен той. Но ние искаме да бъде на наша страна или поне достатъчно изпълнен със симпатия, за да ни помогне да открием баща му. Сама знаеш, че всички пътища, които опитахме, се оказаха без изход.

— Този човек не трябва да цапа лицето на земята!

— Съгласна съм. И съм сигурна, че ще го намерим, ако търсим внимателно. Но с помощта на Ричард Карлайл, може да го намерим по-бързо.

— Защо ще е съгласен да ми помогне да намеря баща му, когато знае, че моето намерение е този гаден плъх да прекара остатъка от живота си в затвора?

— Според мен не бива да казваш това — намеси се Джейк, като изпружи крака. — Нито да го наричаш гаден плъх, когато говориш със сина му — Коли му хвърли смразяващ поглед, а той сви рамене. — Е, просто изказвам мнението си.

— И моето е същото. Най-добре седни — Лана посочи един стол. — Колкото и враждебно настроена да си, ако отблъснем Ричард Карлайл това няма да ни бъде от полза. Той и баща му може да са се отчуждили, но все пак са баща и син. Обаче имам известни опасения по отношение на броя на хората, които искат да присъстват на тази среща. Карлайл искаше да се види само с мен и клиентката ми. Не мисля, че ще бъде особено доволен да влезе и да попадне в стая, пълна с хора.

— Това си е негов проблем — Джейк кимна на Дъг.

Дъг скръсти ръце и не помръдна.

— Никъде няма да ходя. Ако Карлайл се чувства некомфортно, негова работа. Моето семейство се чувстваше много по-некомфортно тридесет години.

— Ако възприемете подобно поведение в стил „синовете плащат за греховете на бащите“ мисля, че ще загубим — но Лана всъщност знаеше, че се опитва да пробие стената с глава. — Не ви нареждам да излезете. Само ми позволете да водя срещата. Все пак човекът идва чак от Атланта. Идва ти на крака — обърна се тя към Коли. — Нека да се държим прилично.

— Ще се държа прилично, след като ни каже къде е онзи гаден плъх — баща му. Просто излезе от устата ми — усмихна се свирепо на Джейк тя.

Отвън се чу бръмченето на кола и Лана погледна през прозореца, като леко разтвори завесата.

— Мисля, че нашият човек идва. Дъг, моля те, седни и престани да стърчиш като светофар.

— Добре де! — той отиде до дивана и седна от другата страна на Коли.

— Чудесно — заби тя лакти в ребрата на Джейк и Дъг. — Вече се обзаведох и с бодигардове. Ще ми позволите ли поне да дишам? Мисля, че е малко късно да ме пазите. Минала съм възрастта, когато можеше да ме отвлекат и продадат.

— Престани да ръмжиш — отвърна й кротко Дъг. — Това се нарича проява на солидарност.

— А, да. Петдесеткилограмово бебе, нейният отдавна загубен брат и бившият й съпруг. Страхотна проява на солидарност.

Джейк пъхна ръката си зад гърба й.

— На мен ми допада.

Лана отвори вратата. Гласът й беше учтив и хладен.

— Господин Карлайл? Аз съм Лана Камбъл — тя подаде ръка. — Бих желала да ви благодаря затова, че изминахте толкова дълъг път, за да говорите с нас. Моля, влезте. Надявам се да ме извините, че ви посрещам у дома си, но неотдавна кантората ми изгоря. Затова временно работя вкъщи. Доколкото знам, вече сте се срещал с доктор Дънбрук и доктор Грейстоун.

Той изглежда изтощен, помисли си Коли. Повече, отколкото би причинило едно кратко пътуване. Също така стискаше здраво дръжката на куфарчето си.

— А това е Дъглас Кълън — започна Лана.

— Не съм се съгласявал да говоря, с когото и да е от семейство Кълън — Ричард Карлайл премести погледа си от Дъг и го закова върху Лана. — Изрично поисках да говоря с вас и вашата клиентка. Щом не сте имали намерение да спазите тези условия, бихте могли да ми спестите времето и неприятностите, като ме предупредите предварително.

— Като представител на семейство Кълън, присъствието на господин Кълън е не само наложително, но и разумно. Моят клиент естествено ще предаде разговорите от тази среща на родителите си — Лана говореше спокойно, без да отстъпва нито на сантиметър. — Така ще избегнем неприятната възможност от неправилно предаване на разговора. Сигурна съм, че не сте дошли чак дотук, за да възразявате срещу присъствието на един от членовете на биологичното семейство на доктор Дънбрук. Вие поискахте срещата, господин Карлайл. Доколкото знам, зает човек сте и съм сигурна, че сте имал уважителна и належаща причина да предприемете това пътуване.

— Много неудобно пътуване. Искам да бъда ясен. Не желая да ме разпитвате.

— Ако седнете, за мен ще бъде удоволствие да ви предложа кафе или нещо разхладително.

— Няма да остана дълго — рече той, но въпреки това седна с лице към дивана. — Доктор Дънбрук и нейният колега влязоха в моя кабинет, позовавайки се на семейна връзка.

— Вие го приехте така — поправи го Коли. — Ние казахме, че между вашия баща и мен съществува връзка. При положение, че той е спечелил много пари, като ме е продал, връзката е повече от сериозна.

— Подобни недоказани обвинения са наказуеми. Ако вашият адвокат не ви е предупредил за това, значи е некомпетентен. Проверих документите, които ми оставихте. Постановлението за осиновяването на тримесечно момиченце от Елиът и Вивиан Дънбрук наистина не е правилно заведено…

— Те са фалшифицирани!

— Те не са правилно заведени и регистрирани. Както вашият собствен адвокат би трябвало да знае, това може да бъде грешка на съда, на чиновника в съда, на колега или на помощник на баща ми.

— Не мога да приема това за валидно — намеси се Лана, — тъй като молбата за осиновяване и окончателният документ са подписани от всички страни и единственото забравено нещо е печатът на съда. И нито един от документите не е заведен в съответния съдебен регистър.

— За което е отговорен и виновен някой уморен и недоволен от заплатата си чиновник.

— Размяната „пари срещу дете“ е направена в кантората на баща ви, господин Карлайл, и в негово присъствие.

— Огромен брой деца са преминали през практиката на баща ми. И както става в изключително успешните практики, по случаите, които той е поемал, са работели много хора. Какъвто и да е бил баща ми, той беше уважаван адвокат. Да го обвините, че е взел участие в подобни мръсни сделки с деца, е нелепо и смешно. Не искам да видя репутацията му съсипана, а заедно с неговата и моята собствена. Не искам да видя майка си, нито децата си опозорени, или обект на злостни клюки.

— Не ни казвате нищо ново, нито по-различно от онова, което ни казахте в Атланта — тъй като почувства, че Коли започва да се гневи, Джейк премести ръката си от облегалката върху рамото й. — Не ми приличате на мъж, който ще си губи времето, като повтаря собствените си думи.

— Ако издържите и това повторение, ще кажа, че се отнасям със съчувствие към положението ви, доктор Дънбрук и господин Кълън. Разбрах от документите и вестникарските статии, които оставихте в кантората ми, че ситуацията е действително трагична. Дори и да вярвах, а то не е така, че баща ми по някакъв начин е замесен, не бих могъл да ви помогна.

— Ако сте толкова сигурен, че не е замесен, защо не го попитате? — зададе въпроса си Коли. — Защо не му покажете документите и не го помолите да ви обясни?

— Страхувам се, че това е невъзможно. Той е мъртъв. Баща ми почина преди десет дни. В дома си на Големите Кайманови острови. Току-що се връщам оттам, от погребението му. Помогнах на настоящата му съпруга да се оправи със завещанието и наследството.

Коли почувства как подът под краката й пропада.

— Предполагате ли, че ще ви повярваме? Умрял просто така?

— Твърде тривиално звучи, но той е бил болен от известно време. Не, разбира се, не очаквам да приемете думите ми на доверие — Карлайл отвори куфарчето и извади една папка. — Имам копие от медицинската експертиза, смъртния акт и некролога — като не сваляше очи от Коли, той подаде документите на Лана. — Лесно можете да се уверите в законността им.

— Вие ни казахте, че не знаете къде е той. Щом сте излъгали тогава, защо да не ни лъжете и сега? Това може да е друг начин да го скриете.

— Не ви излъгах. Не бях виждал баща си от години. Той се отнесе подло с майка ми. А както видях впоследствие от всички сметки, е повторил същото и с втората си съпруга. Може би и с третата, не мога да кажа. Знаех, че вероятно е на Каймановите острови или в Сардиния. Преди години баща ми купи собственост и на двете места на името на една от многобройните си любовници. Но не смятам, че съм длъжен да ви давам тази информация. Моето задължение е да предпазя и защитя майка си, жена си, децата си, репутацията си и моята практика. Точно това възнамерявам и да направя.

Карлайл стана.

— Всичко свърши, доктор Дънбрук. Каквото и да е направил или не баща ми, той е мъртъв. Не може да отговори на въпросите ви, не може да обясни или да се защити, а аз няма да позволя семейството ми да бъде замесено. Запомнете го — няма да позволя! Да оставим мъртвите да почиват в мир. Не ме изпращайте.