Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Birthright, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 69 гласа)

Информация

Сканиране
Слава (2010)
Разпознаване и корекция
Dani (2011)
Допълнителна корекция
sonnni (2012)

Издание:

Нора Робъртс. Въглени в мъртвата пепел

ИК „Бард“, София, 2004

Американска. Първо издание

Редактор: Саша Попова

ISBN: 954-585-545-2

История

  1. — Добавяне

Трета част
Находките

„Когато си елиминирал невъзможното, онова, което остава, и е възможно да бъде доказано, със сигурност е истината.“

Сър Артър Конан Дойл

20.

— Ти постъпи правилно.

Бяха се върнали в Мериланд. Лана стоеше до колата си с Коли и подрънкваше ключовете в ръка. Не й се тръгваше, макар че не можеше повече да ангажира Роджър този ден.

Бягството на семейство Симпсън беше голямо разочарование за всички. Трябваше да си признае, че се бе подготвила за представление, за възможността да ги бомбардира с въпроси, да ги завърти на шиш и да ги изпече на двойния огън от факти и предположения.

А дългото пътуване обратно с празни ръце и перспективата да оставят попълването на липсата на части от мозайката на шериф Хюит, като изоставят всичко, което имаха предвид в началото на деня, бе другото разочарование.

Трябваше да има още нещо, което да се направи. Нещо друго.

— Хюит не ми изглеждаше силно впечатлен от нашите дедуктивните заключения.

— Може би не е, но няма да ги пренебрегне. Освен това сега всичко е записано. А той ще…

— … го огледа от всички страни — довърши Коли вместо нея и се опита да се засмее. — Е, не можем да го обвиним в скептично отношение. За какво става въпрос, всъщност? За едно престъпление с тридесетгодишна давност, разследвано от двама копачи, едно момиче адвокат и един книжар.

— Извинявай, но ще те поправя. Говорим за две уважавани фигури — един блестящ млад адвокат и проницателен антиквар.

— В твоя вариант звучи по-добре — Коли разсеяно взе един камък и го хвърли в потока, където той цопна с плясък. — Наистина ти благодаря за всичко, което правиш за мен. Не мога да ти се отплатя.

— Това не е работата, която обикновено върша, но трябва да призная, че е вълнуващо.

— Е, да — Коли взе нов камък. — Да ти подпалят кантората си е наистина вълнуващо преживяване.

— Нали никой не пострада! Имам осигуровка, а пожарът ме ядоса, което е само в твоя полза. Сега вече съм ангажирана до края на войната. А фактът, че тя засяга и Дъг, е допълнителен стимул за мен.

— Добре. Хей, я виж! Там има черна змия.

— Какво? Къде? — уплашена, Лана се покатери върху капака на колата.

— Спокойно — Коли взе друг камък и се прицели. — Ей там — хвърли тя камъка в потока и той цопна на няколко сантиметра от змията. — Не е отровна.

— Все пак е змия!

— Харесва ми как се движат. Както и да е. Дъг значи. Той е интересно момче. Донесе ми затварачка за бира от Мемфис.

— Нима! — възклицанието излезе от устата й, преди да е осъзнала какво прави. — Кажи ми защо това така трогва сърцето ми?

— Защото си си паднала по него, и то много.

— Съвсем вярно.

— Слушай, онзи разговор в колата за секса… Беше само, за да… — тя млъкна, завъртя се и макар че Лана бе готова да се наведе и скрие, удари една едра жужаща пчела така както волейболист би ударил висока бърза топка.

— Господи! Ужили ли те? — попита трепереща Лана.

— Не. Тези пчели обикновено само вдигат много шум и плашат хората. Търтеи. Като тийнейджъри са.

— Като дете беше ли мъжкарана?

— Не бих използвала подобна квалификация. Мъжкарана е дума, която се използва за момиче, което притежава същите умения, навици и желания, които традиционно се приписват на момчетата. По-подходящо ще бъде Мерибой[1]. Не мислиш ли?

Лана поклати глава.

— Нямам идея.

— Има повече смисъл. Всъщност, за какво говорех преди това?

— Ами… за моя сексуален живот.

— А, да. Онова в колата беше само хитринка.

Лана реши, че Коли ще се справи, с каквато и да е гадина, която се изпречи на пътя им, затова се престраши, слезе от капака и се облегна на вратата на колата.

— Знам.

— Не че не обичам да слушам за сексуалния живот на другите.

— Живи или мъртви.

— Точно така. Всеки живот си има своите забележителни моменти.

Коли погледна към къщата. Вътре някой беше пуснал музика. Предположи, че е Франи, защото се чу песента на „Бек стрийт Бойс“ през прозореца.

— Моят първи такъв момент е бил, когато съм спяла в количката си през декември 74-та — продължи тя. — Тези моменти съставят мрежата, върху която се създава картината, но тя се гради ден след ден. Храната, която ядеш, професията, която работиш, човекът, с когото се любиш и с когото правиш семейство. Как готвиш или как се обличаш. Големите открития, като намирането на древен саркофаг например, са сензация. Но мен ме привличат обикновените неща в кариерата. Като например играчката, направена от коруба на костенурка.

— Или една проста затварачка за бира.

— Много си умна — рече Коли. — Мисля, че ако с Дъг бяхме израсли заедно, щяхме да бъдем много близки. И сигурно щяхме да се обичаме. Харесвам го и ми е по-лесно да бъда с него, както и с Роджър, отколкото със Сюзан и Джей.

— Защото залагаш на отговорни хора и търсиш причините — защо и как се е случило, вместо да приемеш последствията. Не те критикувам — добави Лана. — Мисля, че успяваш да се справиш в тази сложна и трудна ситуация със забележително и похвално чувство за здрав разум.

— Това обаче не е пречка някой от участващите или замесените в тази история, да не бъде наранен в известна степен. И ако сме прави в предположенията си, двама души, които дори не са част от всичко това, са мъртви. Защото аз имам удивителното и похвално чувство да търся и да настоявам за отговори.

— Би могла да спреш.

— А ти би ли могла?

— Не. Но мисля, че мога да си дам известна почивка. Да седна за малко и да се опитам да намеря себе си в картинката. Може би, ако го направиш, ще бъдеш в състояние да приемеш и отговорите, когато ги откриеш.

 

 

Това не беше лоша идея, реши Коли. Да остави едната загадка и да използва себе си като отправна точка за друга. Каква беше нейната собствена история и как се бе развила? Какво щяха да разкрият подробностите от нея за живота, личната култура и ролята й в обществото?

Коли седна пред компютъра и се зае да проследи своята лична житейска история от датата си на раждане.

„Родена на 11 Септември 1974.

Отвлечена на 12 декември 1974.

Осиновена от Елиът и Вивиан Дънбрук на 16 декември 1974.“

Тази част беше лесна. Ровейки в паметта си, тя дописа дати — годината, в която започна училище, лятото, когато си счупи ръката, Коледата, когато бе получила първия си микроскоп. Първият й урок по чело, първият рецитал, първите разкопки. Смъртта на дядо й — бащата на баща й. Първото й сексуално преживяване. Датата на завършване на колежа. Годината, когато се пренесе да живее в собствено жилище.

Важните моменти от професионалния й живот, дипломирането, по-сериозните болести и наранявания. Срещата й с Лео, с Роузи, краткият любовен роман с един египтолог.

За какво мислеше?

За деня, в който срещна Джейк. Как би могла да го забрави?

6 април 1998, вторник.

За деня, в който правиха за пръв път любов.

8 април 1998, четвъртък.

Двамата просто се устремиха един към друг, спомни си Коли. Не бяха в състояние да държат ръцете си далеч и направо подпалиха матрака в тясната малка стая в Йоркшър, близо до селището от мезолита, което проучваха.

Тогава тръгнаха заедно по пътя, през юни същата година. Не би могла да посочи точно кога се превърнаха в екип, нито как. Стана съвсем естествено. Просто ако се налагаше единият да замине за Кайро или Тенеси, заминаваха и двамата. За Кайро или Тенеси.

Караха се като побъркани и се любеха неистово. По целия свят.

Коли записа датата на сватбата им.

Датата, на която той си отиде.

Датата, на която получи документите за развода.

Времето между тези дати не бе много голямо, помисли си тя и поклати глава. Ставаше дума за нейния живот, а не за техния.

Написа датата на доктората си. Въведе деня, в който отиде да види Лео в Балтимор, първия ден на проекта „Антиетам Крийк“, който съвпадаше със срещата й с Лана Камбъл.

Денят, в който пристигна Джейк.

Денят, в който Сюзан Кълън дойде в мотела.

Пътуването до Филаделфия, връщането. Наемането на Лана, вечерята с Джейк, изписването на обидните думи върху роувъра й, убийството на Долан. Разговорът с Дъг.

Сексът с Джейк.

Кръвните тестове.

Първото посещение при семейство Симпсън.

Тя се намръщи, върна се обратно, погледна в бележника си и въведе датите, на които всеки един член на екипа се бе присъединил към разкопките.

Куршумът, изстрелян срещу Джейк, пътуването до Атланта, пожарът.

Разговорите с вдовицата на доктор Блейкли и с Бетси Рофенбъргър. Откриването на съвпадащи данни вследствие на тези разговори.

Смъртта на Бил Макдауъл.

Любовната нощ с Джейк.

Второто пътуване до Вирджиния, което доведе до настоящия момент.

След като имаш събитията, имаш и картината, помисли си Коли. Трябва да ги екстраполираш, да видиш как всяко едно от тях се съчетава и свързва с друго. Как едното ниво преминава в следващо.

Известно време тя работи съсредоточено, като разместваше различните данни около различни основни събития — образование, здраве, професия, личен живот, проектът „Антиетам Крийк“, Джесика.

Като се облегна назад, видя един основен елемент в цялата схема. От деня, в който срещна Джейк, той беше свързан с всяко важно събитие в живота й. Дори с доктората, защото го бе започнала с чувство за отмъщение след раздялата им, за да не мисли непрекъснато за него. Не можеше да преживее дори личностна криза, без той да не е замесен и свързан с нея.

По-лошото бе, че не бе сигурна дали иска да бъде обратното.

Коли разсеяно посегна да си вземе бисквитка от плика до клавиатурата и установи, че е празен.

— Имам запаси в стаята си.

Тя трепна, обърна се и видя Джейк, който се бе подпрял на вратата.

— Но ще трябва да си платиш — добави той.

— По дяволите! Престани да се промъкваш и да ме шпионираш.

— Не мога да променя походката си. Какво да правя, като се движа грациозно и безшумно като пантера. И освен това вратата ти беше отворена. Да застанеш пред отворената врата на някой, не означава, че го шпионираш. Какво правиш?

— Не е твоя работа — и за да не му каже, тя запамети файла и изключи компютъра.

— Раздразнена си, защото нямаш сладкиши.

— По-добре затвори вратата — когато той го направи и влезе вътре, Коли му се озъби. — Имах предвид от външната страна.

— Трябваше да бъдеш по-обстоятелствена. Защо не си подремнеш?

— Защото не съм на три годинки.

— Изтощена си, Дънбрук.

— Имам работа, която искам да свърша.

— Ако правиш график за дежурствата и доклад за работата, няма защо да затваряш файла, преди да ги погледна.

— Имам си лична работа, която не те засяга — тя си помисли за хронологията от събития и дати, която току-що бе изредила, и за неговото постоянно присъствие в нея. — Или би трябвало да имам.

— Чувстваш се напълно разбита, нали, скъпа?

Стомахът й се плъзна и сякаш слезе в коленете при нежната интонация в гласа му.

— Не бъди мил с мен! Безсмислено е. Вбесява ме. Не знам какво да правя, когато си такъв.

— Аз обаче знам — той се наведе и докосна устните й. — Не мога да проумея защо никога преди не съм се сещал за това.

Коли се обърна и отвори файла.

— Това е хронологии на времето и събитията, която се опитвам да направя, за да подредя картината. Давам ти я. Продължавай — тя стана, за да може той да седне на стола пред бюрото. — Тук са всички върхове и падения в моя живот.

Отпусна се на спалния си чувал, докато той четеше.

— Спала си с Ейкен? Кльощавият египтолог! Какво си мислела, че правиш?

— Просто забрави или ще започна да изброявам жените, с които ти си спал.

— Ти изобщо не знаеш жените, с които съм спал. И си забравила някои събития.

— Не съм.

— Забравила си конференцията, на която ходихме в Париж през май 2000. Забравила си деня, в който избягахме от нея и седнахме в едно кафене на тротоара. Пихме вино. Ти беше облечена със синя рокля. Започна да вали, съвсем слабо. Върнахме се в хотела мокри, отидохме в стаята си и правихме любов. Прозорците бяха отворени, така че чувахме как навън, по покривите, трополи дъждът.

Не беше го забравила. Спомняше си го така ясно, че й причиняваше физическа болка.

— Това не са съществени данни.

— Това бе един от най-съществените мигове в моя живот. Тогава не го осъзнавах. Много странно нещо, нали, и се случва често в живота на човека. Не знаеш какво е било важно, преди то да си е отишло завинаги. Пазиш ли онази рокля?

Коли се обърна настрани, подпря с ръка главата си и започна да го изучава. Не беше се подстригвал, откакто дойде на разкопките. Винаги го бе харесвала повече, когато косата му ставаше малко по-дълга.

— Пазя я някъде.

— Искам да те видя отново с нея.

— Никога преди нито си забелязвал, нито си обръщал внимание какво нося.

— Голям пропуск.

— Ей, какво правиш? — попита тя, когато той започна да пише.

— Добавям датата май 2000, Париж, към хронологията ти от дати. Смятам да прехвърля този файл в моя компютър. По-късно ще го заредя и ще си поиграя.

— Добре, чудесно. Прави каквото искаш.

— Сигурно се чувстваш ужасно. Не си спомням някога да си ми казвала да правя каквото си искам.

Защо й се плачеше? Защо, по дяволите, беше готова да се разреве!

— Ти така или иначе го правеше.

Той изпрати файла по електронната поща към своя лаптоп, стана и отиде при Коли.

— Ти мислеше така — Джейк седна до нея и прекара ръце по раменете й. — Не исках да си тръгвам тогава, в Колорадо.

А да, ето защо й се плачеше, помисли си горчиво Коли.

— Тогава защо си тръгна?

— Защото ти ми даде ясно да разбера, че искаш точно това. Каза, че всяка минута, прекарана с мен, е била грешка. Че сватбата ни е била една лоша шега и ако аз не се откажа от проекта и не си отида, ти ще го направиш.

— Ние се карахме!

— Ти каза, че искаш развод.

— Да, и ти веднага се съгласи, бързо, чак светкавично. Ти и онази висока брюнетка изчезнахте за нула време, а след две седмици получих документите за развод.

— Аз не си тръгнах с нея.

— О, значи е било чисто съвпадение, че тя си тръгна по същото време.

— Ти никога не ми повярва, Кол. Не повярва нито в мен, нито в нас.

— Попитах те дали си спал с нея.

— Ти не ме пита, направо ме обвини, че съм.

— А ти не го отрече.

— Не го отрекох, защото беше обидно — съгласи се той. — И все още е. Ако вярваше, че съм ти изневерил с друга жена, че не съм спазил клетвата си към теб, тогава бракът ни наистина е бил лоша шега. Нямах нищо общо с нея. Господи, дори не си спомням името й!

— Вероника. Вероника Уикс.

— Сигурно — промърмори той. — Но тя нямаше нищо общо с мен — повтори той. — Всичко беше между нас двамата.

— Исках да се бориш за мен — тя се изправи и седна. Раните в нея все още кървяха. — Веднъж поисках да се бориш за мен вместо с мен. Исках го, Джейк. Но ти нито веднъж не даде вид, че го правиш. Нито ми каза…

— Какво? Какво не съм ти казал?

— Че ме обичаш.

Чудеше се дали да се смее, или да плаче, когато видя изражението на лицето му. Човек рядко можеше да види Джейк Грейстоун беззащитен, объркан и засрамен.

— Но това са глупости! Разбира се, че съм ти го казвал.

— Нито веднъж. Ти нито веднъж не произнесе думите „Обичам те!“. „Ммм, скъпа, обичам тялото ти“ не се брои. Нито пък „И аз също“. Понякога ми отговаряше така, когато аз ти казвах, че те обичам. Но никога не го произнесе ясно, не го каза на мен. Очевидно нямаше мотивация. Защото ти може да си всичко, но поне не си лъжец.

— И защо, по дяволите, те помолих да се омъжиш за мен, ако не съм те обичал?

— Ти не ме помоли да се омъжа за теб. Ти каза: „Хей, Дънбрук, хайде да прескочим до Вегас и да се оженим.“

— Това е едно и също.

— Не се прави на тъп — уморена от разговора, Коли прекара ръце през косата си. — Няма значение.

Той хвана китката й и наведе ръката й надолу.

— Защо не си ми казала това по-рано? Защо не ме помоли да ти кажа, че те обичам?

— Защото съм момиче, голям глупав тъпанар такъв! — тя издърпа ръката си и се изправи. — Това, че се ровя в земята, че изравям кости и спя в спален чувал, не значи, че не съм жена.

Фактът, че му каза нещата, които сам бе проумял през последните месеци, го накара да се чувства още по-зле.

— Знам, че си момиче, за бога!

— Тогава си го набий в дебелата глава. За човек, който е прекарал съзнателния си живот в изучаване и анализиране на култури, човешки общества и социално поведение, твоето е направо идиотско!

— Престани да ме наричаш с разни обидни имена и ми дай една минута, за да оправя тази работа.

— Имаш колкото си време искаш — тя тръгна към вратата.

— Спри — той не се помръдна, не стана и не повиши глас. Изненадата, че не направи нищо от това, защото знаеше, че ги може и трите, я спря. — Не излизай. Нека да довършим поне този разговор, без да си обръщаме гръб. Ти не си ме помолила да произнеса думите — продължи спокойно Джейк, — защото в нашата съвременна култура, вербализацията на емоциите е толкова важна, колкото и демонстрацията им. Свободната комуникация между половете е естествена за развитието и еволюцията на техните връзки. Ако трябва да молиш за това, тогава отговорът е без значение.

— Бинго, професоре!

— И понеже аз не съм ти казал, че те обичам, ти си решила, че спя с други жени.

— О, та ти дойде с богатата си биография и името! Джейк Развратника.

— По дяволите, Коли! — малко неща на този свят мразеше повече от този прякор, с който често го наричаха, и то право в лицето. Тя много добре го знаеше. — Ние бяхме постоянно заедно.

— Но това не те спря да поглеждаш встрани? — контрира го Коли. — Ти харесваш жените.

— Да, харесвам ги — съгласи се той и се изправи. — Но обичах теб.

Устните й трепнаха.

— Вече е късно да ми го казваш.

— Не мога да обърна нещата, така ли? Всичко е свършено. Има и още нещо. И може би трябваше да ти го кажа доста отдавна. Никога не съм те лъгал и не съм ти изневерявал. Ти ме обвини в това и много ме заболя, Коли. Затова откачих, защото предпочитам да съм луд, отколкото да ме боли.

— Да не искаш да кажеш, че не си спал с нея?!

— Нито с нея, нито с която и да е друга. Не е имало друга от мига, в който те видях.

Хиляди пъти си бе повтаряла, че я лъже, че я мами. Това беше единственият начин да преживее без него и основната причина, която я спря да не изтича подир него, когато си тръгна.

— Мислех, че си. Бях сигурна — трябваше да седне. Всъщност не седна, а направо се срути на земята. — Тя направи така, че да й повярвам.

— Тя не те харесваше. Ревнуваше от теб. Играеше театър, флиртуваше с мен… Да, така беше, флиртуваше, но причината бе, че бях недостъпен за нея.

— Намерих сутиена й в нашата стая.

— Какво? Господи!

— Подаваше се под леглото — продължи Коли. — Изглеждаше, сякаш го е забравила, когато се е обличала. Когато влязох, в стаята миришеше на нейния парфюм. И си помислих — нашето легло! Той е довел тази мръсница в нашето легло! Това ме разби.

— Не бях. Мога само да кажа, че не съм го правил. Нито в нашето, нито в което и да е друго легло. Нито с нея, нито с която и да е друга, откакто те срещнах.

— Добре.

— Добре ли? — повтори Джейк. — Само това ли ще кажеш?

Коли почувства как две сълзи се търкулват изпод миглите й.

— Не знам какво друго.

— Защо не ми каза всичко още тогава?

— Защото бях уплашена. Страхувах се, че ако ти покажа доказателството, което ми изглеждаше неопровержимо, ти ще го приемеш. Ако кажеше „Да, така е, но повече няма да се повтори“, аз сигурно щях да се предам. Така че и аз откачих — рече с въздишка Коли. — Защото също предпочитам да съм луда, отколкото да ме боли или да се страхувам. Откачих, защото когато съм луда, мога да се преборя и да устоя. Не знаех какво друго да направя. И не знаех как.

Джейк седна пред нея, така че коленете им се допряха.

— Този път постигнахме малко напредък, защото се опитахме да бъдем приятели.

— И аз тъй мисля.

— Можем да продължим. Обещавам да помня, че си момиче, а ти ще ми вярваш, нали?

— Вярвам ти за Вероника. Ето, това е като начало.

Джейк взе ръката й.

— Благодаря ти.

— Все още искам да ти викам, когато имам нужда от това.

— Чудесно. Викай, колкото си искаш. Защото аз все още искам да правя секс с теб.

Тя подсмръкна и избърса още две сълзи.

— Сега ли?

— Не бих отказал, но може би ще трябва да почака. Знаеш ли, така и никога не успяхме да отидем на запад и да видим баща ми, след като се оженихме.

— Не мисля, че моментът е подходящ за пътуване до Аризона.

— Не — но той можеше да я заведе там мислено, посредством думите. Можеше да й покаже част от себе си, нещо, което не бе споделял с никого преди. — Баща ми… Той е добър човек. Спокоен, уравновесен, работяга. Майка ми е силна и толерантна жена. Те са прекрасно семейство, разчитат един на друг.

Джейк погледна ръката й и започна да си играе с пръстите.

— Не си спомням някога да съм чул някой от двамата да казва на другия, че го обича. Не само на глас, въобще. Не си спомням да са го казвали и на мен. Знаех, че е така, но те не говореха. Ако се обадя на родителите си и им кажа, че ги обичам, сигурно ще се разтревожат. Ще се объркат.

Тя не можеше да си представи, че трите най-важни думи в човешкия език могат да объркат някого. Или него.

— И никога не сте си го казвали?!

— Никога не съм мислил за това и предполагам, че не съм го казвал. Щом си сигурна, че да „обичам тялото ти“ не се брои.

— Не се брои — тя почувства топлина, неочакван прилив на нежност към него и посегна да отмести кичур коса от лицето му.

— Ние така и не си разказахме повече за нашите семейства. Макар че ти придоби някаква представа за моето напоследък.

— Харесва ми семейството ти. Всъщност, и двете ми харесват.

Коли подпря главата си на вратата.

— В моето семейство винаги сме си говорили за чувствата си. Какво усещаме, защо го приемаме или отхвърляме. Съмнявам се, че има ден, в който да не съм чула мама или татко да не произнесат думите „Обичам те“ — на мен или един на друг. Карлайл е свършил по-добра работа, отколкото е предполагал, когато е свързал семейство Кълън със семейство Дънбрук.

— Какво искаш да кажеш?

— Силни емоции, изказани с думи. Ще ти покажа.

Тя стана и извади кутията за обувки от пътната си чанта.

— Прочетох всичките й писма. Ще взема едно напосоки.

Направи го, сетне му го подаде и седна на пода.

— Давай — каза Коли. — Прочети го. От него ще разбереш за какво говоря. Всяко едно от тях би ти го показало.

Той отвори плика и извади писмото.

„Скъпа Джесика,

Честит шестнадесети рожден ден, скъпа. Колко ли си развълнувана днес! Шестнадесет години е такъв важен рожден ден, особено за едно момиче. Сега си млада жена, знам. Моето малко момиченце е станало млада жена.

Знам също, че си красива.

Гледам младите жени на твоята възраст и си мисля колко свежи и прекрасни са всички. Колко е вълнуващо да бъдат на прага на бъдещето! И колко объркващо и трудно.

Толкова много емоции, толкова съмнения и копнежи. Всичко това е пред теб. Мисля си за онова, което бих искала да ти кажа. За разговорите, които може би щяхме да водим за живота и за това къде искаш да отидеш. За момчетата, които харесваш и за срещите с тях.

Знам, че щяхме да се караме. Майка и дъщеря винаги се карат. Бих дала всичко, абсолютно всичко на света за възможността да се скарам веднъж с теб. Ти да се ядосаш, да отидеш в стаята си и да затръшнеш вратата. Да ме изгониш и да пуснеш високо музиката, за да ме подразниш допълнително.

Бих дала всичко за това.

Мисля, че сега сигурно щяхме да отидем на пазар и щяхме да изхарчим маса пари, след което щяхме да обядваме някъде като дами.

Чудя се дали щеше да се гордееш с мен. Надявам се. Представи си твоята майка е Сюзан Кълън — бизнес дама. Това все още ме учудва, но се надявам, че ти щеше да се гордееш, че имам собствен бизнес и съм успяла с него.

Чудя се дали си виждала моята снимка в някое списание, докато си чакала при зъболекаря или фризьорката. Представям си как отваряш пакета със сладкишите ми, както и кои от тях обичаш най-много.

Опитвам се да не тъгувам, но ме боли и ми е тежко. Толкова ми е тежко, като знам, че може би правиш всичко това, без да подозираш коя съм аз. И никога няма да узнаеш колко те обичам.

Всеки ден и всяка нощ, Джеси! Ти си в мислите, в молитвите, в мечтите и сънищата ми. Липсваш ми.

Обичам те.

Мама.“

— Сигурно ти е много тежко. Не мога да си представя дори колко — Джейк наведе листа и погледна Коли. — Бях се заровил в данни, дати, факти и връзки. И бях забравил какво ти причиняват те и как се чувстваш.

— През коя година е написано?

— Била си на шестнайсет.

— Тя не е знаела нито каква съм, нито на какво приличам. Не е знаела каква съм станала, какво съм постигнала, къде съм. Но ме е обичала. Обичала е не само бебето, което е загубила, а мен — каквато и да съм. За нея това не е имало значение. Тя ме обича, просто защото ме обича. И това е достатъчно, за да го напише. Достатъчно да ми го даде. Да ми даде всички тези писма, за да зная, че съм била обичана.

— Макар да знае, че ти не можеш да я обичаш в отговор.

— Макар да знае, че не мога да я обичам — съгласи се, Коли. — Не и по този начин като нея. Защото имам майка, с която правех всички тези неща, за които Сюзан пише, че е искала да прави с мен. Имах майка, която ми казваше, че ме обича и ми го показваше. С тази майка отидох тогава на пазар, с нея спорех и мислех, че е непоносимо стриктна и дори ограничена. Мислех всички онези неща, които момичетата на шестнадесет години мислят за майките им — тя поклати глава. — Онова, което се опитвам да кажа, е, че моята майка можеше да напише това писмо. Вивиан Дънбрук можеше да напише точно същото писмо до мен. Тези емоции, тази нежност, тя е и в двете. Вече имам някои от отговорите. Знам откъде идвам. Знам, че съм била благословена, както с гените, така и със средата, в която съм израснала. И това ми е позволило да бъда аз. Знам, че го дължа на двете си семейства, на двете си двойки родители, макар че мога да обичам само едните без задръжки. И знам, че ще се справя. Ще премина през емоционалната бъркотия, през тревогите, безпокойството и ровенето във фактите, за да открия истината докрай. Защото моята история няма да продължи без сътресения, докато не дам на жената, написала това писмо, всички останали отговори.

Бележки

[1] Игра на думи. В думата Tomboy присъства мъжкото име Том. Затова, ако Том се замени с Мери, ще стене Maryboy — мъжкарана. Б.пр.