Хедър Греъм
Смътна заплаха (14)

Епилог

Шон се поколеба за миг, преди да отключи вратата, и се запита как ли ще реагира Манди, когато види кого й води на гости.

— Аманда!

Влезе в антрето на голямата стара къща, която си бяха купили, и погледна през просторната гостна към кабинета. Както и очакваше, тя седеше зад бюрото с очила на носа и преглеждаше семестриални работи.

Кейти — двегодишна, но вече доста палава — се беше заиграла спокойно в леглото си и вероятно се опитваше да сглоби динозавър, какъвто майка й бе сглобила предишната вечер.

— Манди! — повика я той отново.

Тя вдигна очи, видя го, свали очилата, грабна ловко Кейти и тръгна да го посрещне, като заговори възбудено:

— Шон, ако щеш вярвай, но днес имах фантастичен ден! Ходих до селския пазар, защото ми казаха, че там се намират страхотни пушени бутове. Знаех го от по-рано, но все не се решавах, защото там се говори само на испански, но моят вече е толкова добър, че завързах разговор с продавачката и дори започнах да я уча на английски! Аз… О!

Тя рязко млъкна, като видя, че мъжът й не е сам, и се втренчи, изумена в госта. Шон я прегърна през рамо.

— Хулио се появи в участъка малко преди да си тръгна към вкъщи. Току-що са го пуснали условно и много искаше да те види.

— О! — промърмори Манди.

Хулио Гарсия, изглеждащ мършав в прекалено широкия си костюм, се усмихна колебливо и протегна ръка. Тя я пое, като намести дъщеря си в другата.

— Много държах да дойда — тихо каза той. — Пуснаха ме. Но това не е важно. Трябва да ви поискам прошка. Искам да ме разберете и да ми повярвате, че не съм искал да ви причиня нищо лошо. И също, че съзнавам… колко не съм бил прав.

Очите му гледаха сериозно, настойчиво. Манди се усмихна най-сетне, насърчена от сигурността, която й даваше ръката на Шон около раменете.

— Прощавам ти, Хулио… Как са родителите ти?

Той се усмихна толкова широко, че стаята като че ли стана по-светла.

— Добре са. Дори баща ми е добре. Тук в Америка попадна на добър лекар. А мама… Мама си е мама.

Манди кимна, после попита с любопитство:

— А Мария?

— Мама я омъжи за един мъж, на когото не му минават нейните номера. И тя е като вас — едно дете в ръцете, другото вече на път.

Манди не попита за Хуан, нито за Роберто. Шон я беше уверил по време на процеса, че Роберто го очакват толкова много присъди, че ще излезе от затвора много, много стар, ако изобщо излезе.

Хуан също нямаше право на помилване. Преди отвличането се беше забъркал с наркотици, поради което съдията не прояви и капка благосклонност.

— Много се радвам за вас, госпожо Рамиро — продължи Хулио. — Поздравявам ви. Дъщеря ви е голяма красавица.

Манди с учудване установи, че е в състояние да се засмее гордо.

— Така е! Благодаря.

Кейти не откъсваше очи от Хулио, напъхала юмруче в устата си. Тя наистина беше много красиво дете. Имаше зелените очи на Шон и неговите абаносови къдрици.

— Сега сигурно очаквате син, а? — додаде Хулио.

Отговори му Шон, докато разтриваше леко тила на жена си:

— Каквото дойде. Аз си падам по момичетата. Син, дъщеря, каквото рекъл Господ. Ние с Манди и двамата сме единствени деца в семейството и много ни се е искало да имаме брат или сестра, така че…

Той сви рамене и Манди се изчерви, защото макар че и двамата бяха много щастливи, и това бебе ги изненада, както преди време Кейти.

— Е… — Хулио се прокашля и запристъпя от крак на крак. — Аз да вървя. Да не ви отнемам от времето. Исках само да ви благодаря, задето казахте на процеса, че не ме смятате за жесток престъпник, и че само се нуждая от помощ. И много исках да ви измоля прошка. Вече си намерих и добра работа. Автомеханик съм. Един ден ще си имам собствен сервиз.

— Убедена съм в това — тихо каза Манди.

— Сбогом тогава, senora. Желая на вас, на съпруга ви и на цялото ви хубаво семейство много здраве и радости.

Шон го изпрати до вратата, а Манди го проследи с очи, гушнала Кейти.

Когато Шон се върна, тя още се усмихваше. Той изви въпросително вежда към нея.

— Хайде, изплюй камъчето. Какво си мислиш?

Тя се засмя, после ги прегърна двамата с Кейти.

— Мислех си, че наистина му прощавам, от все сърце. Ако не беше той, нямаше никога да срещна щурото ченге, което ме изтърпя през цялото време, а накрая взе, че се ожени за мен.

— То си ми беше служебно задължение. Пък и ти беше красавица и половина.

— Така ли?

— Така.

Той се усмихна широко и я целуна дълго и нежно, докато Кейти не се разпищя, че мама и татко я били смачкали.

Двамата избухнаха в смях и погледите им се срещнаха, пълни с обещания.