Хенри Райдър Хагард
Прекрасната Маргарита (23)

Глава XXIII
Отец Енрике и пещта на хлебаря

Измина една седмица. Маргарита живееше в двореца. Питър я навести два пъти и я намери напълно отчаяна. Дори фактът, че сватбата им беше насрочена за събота — деня, в който щеше да се състои и дуелът между Питър и Морела, не я радваше. За следващия ден, неделя, в Севиля бе насрочен акт на вярата — аутодафе, на което еретиците — евреи, маври и хора, които са се занимавали с богохулство — публично признават греховете си. След това някои от тях щяха да бъдат осъдени на доживотен затвор, а други щяха да умрат сред пламъците на кладата в Кремадеро. Беше известно, че главната роля в тази церемония е отредена на Джон Кастел.

На колене и със сълзи на очи, Маргарита молеше кралицата за милост. Но сълзите не можеха да трогнат сърцето на Исабел. Снизходителна при решаването на другите въпроси, тя беше непреклонна, когато ставаше въпрос за религия. Дори се възмути от поведението на Маргарита. Според нея беше достатъчно, че е дала дума да не предприема нищо, за да лиши обвиняемия от неговата собственост, ако бъде признат за виновен. Кралицата бе дала обещание, че никакви наказания, които се падат по закон и на децата на тези хора, няма да засегнат Маргарита. Освен това Маргарита щеше да се омъжи за своя любим и ако той остане жив, двамата спокойно щяха да заминат. Дори нямаше да я заставят да гледа как баща й ще изкупи греховете си. Като добра християнка Маргарита трябваше да се радва, че баща й има възможност да помири душата си с Бога. Съдбата му щеше да бъде добър урок за всички, които изповядват неговата религия.

Кралицата се гневеше дотогава, докато Маргарита не се оттегли, задавайки си въпроса: може ли да бъде справедлива религията, която кара децата да доносничат за родителите си и да ги обричат на мъки? Кой е казал това — Спасителят или неговите апостоли? А ако те не са казали това, тогава кой го е измислил?

— Спаси го! Спаси го! — отчаяно ридаеше тя пред Питър. — Спаси го или в противен случай кълна се, че никога няма да бъда твоя жена!

— Това не е справедливо — поклати мрачно глава той. — Не аз го предадох в ръцете на тези дяволи. По-скоро ще стане така, че аз ще разделя участта му. Но все пак ще се помъча да направя всичко, което е по възможностите ми.

— Не, не! — извика отчаяно Маргарита. — Не прави нищо, което може да те въвлече в беда!

Питър излезе, без да каже нищо.

* * *

Същата нощ Питър се намираше в тайната стаичка на една от хлебарниците в Севиля. Освен него там имаше още няколко души: отец Енрике — секретар на Светата инквизиция, — облечен като мирянин, Инес, Берналдес и старият евреин Израел от Гранада.

— Аз го доведох — каза Инес, показвайки отец Енрике. — Не е важно как успях да го направя. Но, повярвайте ми, това беше доста трудно и рисковано. А каква е ползата от това?

— Никаква — нагло заяви отец Енрике. — Освен това, че си сложих в джоба десет жълтици.

— Хиляда дублона, ако приятелят ни остане цял и невредим — промълви Израел. — Божичко! Само като си помисля — хиляда дублона!

Очите на секретаря на Инквизицията заблестяха алчно.

— Биха ми свършили добра работа — каза той. — Адът може да изчака десетина години своя евреин, но не зная как би могло да стане това. Но зная нещо друго: всички вас ви очаква неговата участ. Давате ли си сметка, че опитът да се подкупи служител на Инквизицията е страшно престъпление?

Берналдес пребледня. Израел започна да гризе ноктите си, но Инес потупа свещеника по рамото.

— Да не би да си намислил да ни издадеш? — попита го тя с нежен глас. — Чуй ме добре. Разбирам от отрови и ти се кълна, че ако ни предадеш, няма да мине и седмица и ще се отправиш за оня свят и никой няма да узнае откъде се е взела отровата. Или ще те омагьосам. Ненапразно съм живяла толкова години при маврите. Главата ти ще стане огромна, тялото ти ще изсъхне и ти ще започнеш да богохулстваш, без да разбираш какво правиш, докато не изгориш позорно на кладата.

— Ще ме омагьосаш? — разтрепери се отец Енрике. — Ти вече си го направила. В противен случай нямаше сега да съм тук.

— В такъв случай, ако не искаш да отидеш без време на оня свят — продължи Инес, все така потупвайки го по рамото, — мисли. Мисли и търси изход.

— Хиляда златни дублона! Хиляда дублона! — изкрещя старият Израел. — Но ако не успееш да направиш това — смърт. Рано или късно — бавна и жестока смърт!

Отец Енрике се ужаси.

— Няма защо да се боите от мен — каза той задавено.

— Радвам се, че се разбрахме, приятелю — прозвуча отново мекият ироничен глас на Инес, която стоеше като зъл дух зад монаха. Тя отново го потупа нежно по рамото, но този път с острието на кинжала. — А сега бързо ни разкажи плана си. Става късно и всички праведни хора би трябвало да са вече в леглата си.

— Нямам никакъв план. Измисли го ти! — каза сърдито свещеникът.

— Добре, приятелю, добре. В такъв случай искам да се сбогувам с теб, защото едва ли ще се срещнем повече на този свят.

— Къде отиваш? — попита неспокойно той.

— В двореца. При Морела и при един негов приятел и роднина. Чуй какво ще ти кажа. Мога да получа прошка за участието си в сватбата, ако докажа, че някой си подъл свещеник е знаел, че извършва измама. А аз мога да го докажа. Струва ми се, че си спомняш за разписката, която ми даде? Помисли си само какво ще стане с този свещеник, ако го направя и той си навлече ненавистта на испанския гранд и неговия знатен роднина!

— Аз съм служител на Светата инквизиция и никой няма право да ме докосва! — изкрещя отец Енрике.

— Мисля, че ще се намерят хора, които ще рискуват. Кралят например.

Отец Енрике се облегна безпомощно на стола. Той разбра кого имаше предвид Инес, като говореше за знатния роднина на Морела. Разбра, че е попаднал в капан.

— В неделя сутринта — със задавен шепот започна той — процесията ще се отправи по улиците на града към театъра, където ще се прочете проповед за тези, които ще бъдат изпратени на кладата в Кремадеро. Към осем часа процесията ще бъде на крайбрежната улица, където има малко зрители и затова там няма охрана. Ако една дузина смелчаци, преоблечени като селяни, чакат там с лодка, може би ще успеят…

В този момент Питър, който беше наблюдавал всичко мълчаливо, каза:

— В такъв случай, преподобни отче, как тези смели младежи ще познаят човека, когото търсят?

— Еретикът Джон Кастел — отвърна свещеникът — ще язди магаре, наметнат със замара^[1] от овча кожа, с нарисувани по нея дяволи и подобие на пламтяща глава. Мога да ви уверя, че всичко е много добре нарисувано. Аз рисувам добре и сам съм го направил. Освен това само той ще има въже на шията си, по което ще го познаете.

— Защо ще язди магаре? — попита яростно Питър. — Защото сте го измъчвали и сега той няма сили да ходи?

— Не, не! — възрази свещеникът. — Не са го разпитвали нито веднъж. Не са го измъчвали. Кълна ви се, рицарю! Няма смисъл от изтезания. Нали той сам открито призна, че е презрян евреин?!

— Бъди по-внимателен с изразите, приятелю — прекъсна го Инес. — Тук има хора, които са друго мнение по отношение на евреите, и то се различава от това, което имате вие. Те също могат да си служат със страшните уредя за мъчения на Инквизицията, които се намират в съседната стая. Учете се на учтивост, скъпи свещенико. В противен случай, преди да успеете да напуснете тази стая, може да станете по-дълъг с цял лакът.

— Продължавай — заповяда му Питър.

— Освен това — продължи с треперещ глас отец Енрике — беше наредено да не го измъчваме. Инквизиторите мислеха, което е грешно, разбира се. Че той има съучастници, които ще предаде по време на мъченията. Но в заповедта се изтъкваше, че тъй като дълги години е живял в Англия, не може да има съучастници в Испания. Така че той е цял и невредим. Чух да говорят, че нито един неразкаял се евреин не е отивал в такова добро състояние на кладата.

— Ще бъде добре за теб, ако не лъжеш — отбеляза Питър. — Продължавай.

— Нямам какво повече да ви кажа. Мога само да добавя, че ще вървя до него с двама войници и ако го измъкнат от ръцете ни и наоколо има и лодка, едва ли ще можем да направим нещо. Ние, свещениците, сме миролюбиви хора и дори можем да се разбягаме от страх при вида на грубо насилие.

— Съветвам ви да бягате бързо и по-далеч — пророни Питър. — Но, Инес, каква е гаранцията, че приятелят ви няма да ни излъже? Той може да излъже когото си иска.

— Хиляда дублона, хиляда дублона — промърмори старият Израел като ехо.

— Той може да се надява да измъкне от нашите трупове много повече, старче. Какво ще кажете, Инес? Вие по-добре ги разбирате тези неща. Как можем да го накараме да удържи думата си?

— Според мен със смърт — каза Берналдес, разбирайки на каква опасност се подлага като съдружник и роднина на Кастел и собственик на кораба „Маргарита“, с който щеше да стане бягството. — Ние знаем всичко, което той може да разкаже за нас, и ако го пуснем, рано или късно ще ни предаде. Убийте го, за да не ни пречи, и изгорете трупа му в пещта!

При тези думи отец Енрике се свлече на колене и започна да моли за пощада.

— Какво си се разхленчил? — попита го Инес, като го гледаше замислено. — Твоята смърт ще бъде много по-лека от мъките, на които вашите проповедници обричат много честни мъже… и жени. Колкото до мен, аз мисля, че сеньор Берналдес има право. По-добре да умреш ти, отколкото всички ние. Добре разбираш, че не можем да ти се доверим. Има ли някой въже?

Отец Енрике запълзя към нея и започна да целува края на роклята й. Той я заклеваше в името на всички светии да го пощади. Свещеникът обясни, че е попаднал в този капан от любов към нея.

— Искаш да кажеш от любов към парите, гадино — отритна го тя с крак. — Бях принудена да слушам любовното ти бръщолевене, докато пътувахме заедно, но тук то не ми е нужно. Обещавам ти, че ако още веднъж започнеш с любовното си бръщолевене, ще те хвърля жив в пещта на хлебаря. Ти си забравил, но аз имам да разчиствам с теб големи сметки. Ти беше свързан с Инквизицията в Севиля още преди Морела да те направи свой капелан, нали? Аз имах сестра… — Тя се наведе и прошепна в ухото му някакво име.

От гърлото му се изтръгна вопъл.

— Нямам никакво отношение към смъртта й! — запротестира той. — В ръцете на Инквизицията я предаде някой друг, който даде лъжливи показания.

— Да, зная. Това беше ти. Ти, мерзавецо, с душа на змия! Ти й имаше зъб и даде лъжливи показания! Ти доброволно донесе за Кастел, като каза, че в дома ти в Мортил е минал покрай разпятието, без да се поклони. Ти предложи да го разпитат, уверявайки, че е богат и има достатъчно богати приятели, от които могат да се измъкнат доста пари. Разчиташе да получиш своя дял, нали? Добре съм осведомена. Инес знае дори и това, което става в мрачните подземия на Инквизицията. Все още ли продължаваш да твърдиш, че пещта на хлебаря е много топло място за теб?

Отец Енрике беше онемял от ужас. Той лежеше на пода и гледаше безмилостната жена с нежен глас. Разбираше, че тя го беше излъгала в превърнала в свое оръдие, че го е довела тук от омраза.

— По-добре да не си цапаме ръцете — каза Питър. — Не е кой знае какво удоволствие да убиваш плъхове. Освен това някой може да го е проследил. Нямаме ли друг изход, Инес?

Тя помисли малко, след това срита отец Енрике.

— Ставай, служителю на Светейшата инквизиция, и пиши. Няма да ти е трудно. Тук има перо и хартия. Ще ти диктувам.

„Обожаема Инес!

Дългоочакваното ти писмо стигна до мен в този проклет Свети дом, където избавяме еретиците от греховете им, за да успокоим душите им, и от богатствата им, за да успокоим себе си…“

— Не мога да напиша това — простена отец Енрике. — Това е страшна ерес.

— Не, това е самата истина — възрази Инес.

— Понякога между ерес и истина няма разлика. Ще ме изгорят на кладата заради това нещо.

— Точно това твърдят и много еретици. Те умират за това, което според тях е истина. Защо и ти да не умреш? Слушай — още по-сурово каза тя. — Какво предпочиташ? Да изгориш на кладата в Кремадеро, а това ще стане, преди да си ни предал, или нещо по-скромно — да изгориш в пещта на хлебаря след половин час? Продължавай да пишеш! Написа ли това, което продиктувах? А сега продължавай!

„Разбрах всичко, което ми писа за съда в Алкасар, проведен в присъствието на техни величества. Надявам се, че англичанката е спечелила делото си. Това беше прелестна шега, която изиграх на благородния маркиз в Гранада. Такава умела шега не е имало дори и при нас, в Инквизицията. Имах големи сметки за уреждане с маркиза и той заплати за всичко. Бих искал да видя лицето му в мига, в който е видял до себе си вместо младоженката една обикновена слугиня и е разбрал, че господарката й е избягала с друг. Племенникът на краля, който сам мечтае да стане крал, се е оженил за една английска слугиня! Добре, много добре, скъпа Инес. Колкото до онзи евреин — Джон Кастел, — аз мисля, че нещата могат да се уредят, ако има пари, защото ти знаеш, че аз нищо не правя даром. По този начин…“

След това Инес продиктува с удивителна точност целия план, който отец Енрике беше предложил за бягството на Кастел и завърши писмото така:

„Тези инквизитори са жестоки зверове, но обичат парите повече от кръвта. Всичките им приказки за чистотата на вярата са вятър работа. Те изобщо не мислят за вярата. Искаха да измъчват този нещастник, мислейки, че от него ще се посипят купища злато, но аз пошепнах — където трябва — и нещата се уредиха. Скъпа, трябва да свършвам, защото задълженията ме чакат, но ние ще се видим на уреченото място и ще си устроим чудесна вечер. Моите поздрави на младоженеца, ако го видиш.“

Твой Енрике

„P.S. Длъжността ми едва ли ще е толкова доходна, както се надявах, и аз ще бъда много доволен, ако успея да припечеля нещо допълнително, за да мога да ти купя подарък, от който прекрасните ти очи ще заблестят.“

— Така — тихо произнесе Инес. — Мисля, че това е достатъчно, за да те изгорят три-четири пъти на кладата. Дай да го прочета! Искам да проверя дали си написал всичко правилно и дали е подписано. При тези неща много голямо значение има почеркът. Така е добре. Сега ти е ясно, че ако приятелят ни Джон Кастел не бъде спасен, или ако ни издадеш, това писмо незабавно ще попадне там, където трябва, и ти ще съжалиш, че изобщо си се родил. Ще умираш бавно — добави тя, съскайки. — Така, както умираше сестра ми.

— Хиляда дублона, ако всичко приключи добре, и ти ще бъдеш жив, за да ги получиш — проговори Израел. — Няма да се отрека от думите си. Смърт, позор и мъчение или хиляда дублона. Сега нашите условия са му известни. Завържете му очите, сеньор Берналдес, и го изведете, че ни отрови въздуха. Но преди това Инес да скрие писмото. Тя знае къде.

* * *

През същата нощ двама души, загърнати в наметала, се возеха в малка лодка към „Маргарита“. Това бяха Питър и Берналдес. Те завързаха лодката, качиха се на борда и влязоха в каютата. Там ги очакваше капитан Смит. Старият честен моряк се зарадва много и силно прегърна Питър. Двамата не се бяха виждали от деня, когато на „Маргарита“ бяха направили отчаян опит да вземат на абордаж „Сан Антонио“.

— Корабът готов ли е да отплава в открито море? — попита Питър.

— Повече от всеки друг път — отвърна капитанът. — Кога ще получа заповед да вдигнем платна?

— Когато собственикът на кораба се качи на борда — каза Питър.

— В такъв случай ще изгнием тук. Нали е попаднал в ръцете на Инквизицията? Какво сте намислили, Питър Брум? Има ли някакъв шанс?

— Да, капитане, надявам се, че има, ако се намерят дузина смелчаци. Има ли такива на кораба?

— Ще се намерят, дори повече. Какъв е планът ви?

Питър му разказа всичко.

— Не е зле — произнесе Смит, като се удари с юмрук по коляното. — Но е много рисковано. Тази Инес сигурно е добро момиче. Не бих имал нищо против да се оженя за нея въпреки миналото й.

При мисълта каква странна двойка биха представлявали капитанът и Инес, Питър се разсмя.

— Чуйте всичко. Тази събота Маргарита и аз ще се венчаем, а след това, преди залез-слънце, ще се дуелирам с маркиз Морела на голямата арена, където обикновено се провеждат борбите с бикове. Вие трябва да бъдете там заедно с шестима матроси. Може да победя, но може и да загина…

— Никога! Никога! — възкликна капитанът. — Не бих заложил дори старите си обувки за онзи испанец. Ще го разбиете на парчета!

— Един Бог знае. Ако победя, аз и жена ми ще се сбогуваме с техни величества и ще се отправим за крайбрежната улица, където ще ни очаква лодка, която ще ни откара на „Маргарита“. Ако загина, по същия начин ще пренесете тялото ми на кораба. Искам тялото ми да бъде балсамирано и погребано в Англия. Във всички случаи вие ще отплувате надолу по течението зад завоя на реката, за да мислят всички, че сте заминали. Когато падне мрак, ще използвате прилива и ще се върнете обратно. Ще спрете зад онези изоставени, захвърлени кораби. Ако някой ви пита защо сте се върнали, ще обясните, че няколко от матросите не са се качили на борда и сте били принудени да се върнете и да ги изчакате. Ако съм убит, вие и десетина от най-добрите матроси ще слезете на брега. Този господин ще ви покаже точно на кое място. Нека всички да облекат испански дрехи, за да не привличат вниманието, и да бъдат добре въоръжени. Трябва да приличате на зяпачи от някой кораб, слезли на брега, за да гледат зрелището. Вече ви обясних по какъв начин ще познаете Кастел. Хвърлете се към него веднага щом го видите. Убивайте всеки, който се изпречи на пътя ви, качете Кастел на лодката и гребете с всичка сила към кораба. Котвата трябва да бъде вдигната и платната опънати. Това е планът и само Бог знае как ще завърши всичко това. Всичко зависи от късмета ни и от матросите. Съгласен ли сте да участвате във всичко това от любов към добрия човек и всички нас? В случай на успех всички вие ще бъдете богати за цял живот.

— Да — отвърна капитанът. — Имате думата ми. Ще го измъкнем от този ад, ако това е в човешките възможности. Ще го направя не заради парите, които ми обещахте. Толкова дълго безделничихме тук, докато ви очаквахме, че ще бъдем радостни да се поразкършим. Преди всичко да е приключило, там ще има няколко трупа на испанци. А ако ни победят, ще оставя помощника си и достатъчно хора, които да откарат кораба до Тилбър. Но аз не се съмнявам в нашата победа. След седмица — по същото време — корабът ни ще плува във водите на Бискайския залив и на разстояние от триста мили няма да има нито един испанец. Вие, вашата съпруга и господин Кастел ще бъдете заедно с нас. Щом го казвам, значи съм сигурен.

— Откъде сте сигурен? — попита с любопитство Питър.

— Защото го сънувах тази нощ. Видях ви двамата с мис Маргарита да седите едни до друг и да се прегръщате като гълъбчета. А през това време аз разговарях с господаря. Слънцето залязваше, духаше вятър от югозапад и се надигаше буря. Казвам ви, че видях всичко това в съня си, а аз рядко сънувам.