Хенри Райдър Хагард
Прекрасната Маргарита (21)

Глава XXI
Бети излага същността на нещата

Изминаха седем дни, които Маргарита и баща й прекараха спокойно в затвора. В интерес на истината те се чувстваха, по-скоро като гости, отколкото като затворници. Беше им разрешено да приемат посетители. Сред посетителите беше и Хуан Берналдес, който им съобщаваше всички новини от свободния свят. С негова помощ изпратиха вестоносци, които да съобщят на Бети за делото, на което ще се решава нейният въпрос.

Скоро пратениците се върнаха и донесоха новината, че маркиза Морела пристига в Севиля, придружена от огромна свита, че тя благодари за новината и се надява да се защити.

Като чу това, Кастел ококори очи, а Маргарита се разсмя. Макар и да не знаеше точно как, но тя бе убедена, че Бети е успяла по някакъв начин да обуздае Морела и сега беше сигурна, че той трудно ще успее да се пребори с нея. Освен това Маргарита не можеше да си представи откъде Бети се е сдобила с такава голяма свита. Тя се опасяваше, че братовчедка й може да бъде нападната и оскърбявана, и написа на кралицата писмо, в което молеше да закриля Бети.

Не мина и час и Маргарита получи отговор, в който се казваше, че братовчедка й е взета под кралското покровителство и е изпратен ескорт, който ще я посрещне и придружи. Кралицата съобщаваше, че за нея е приготвено помещение в една крепост извън Севиля, където Бети ще бъде под денонощна охрана и откъдето ще бъде призована в съда.

Питър беше в отделна килия, но всеки ден по обяд годениците имаха възможност да се срещат в градината на затвора и да разговарят колкото пожелаят. В градината той ежедневно се биеше с други затворници, като вместо меч използваше тояга. Освен това му разрешаваха да язди коня, на който беше дошъл от Гранада. Питър устройваше турнирни боеве с коменданта и останалите офицери и доказа, че е много по-силен от тях. С всичко това той се занимаваше с жар и увлечение. Маргарита беше му разказала за намека на кралицата и сега той искаше да си възвърне добрата форма, като заедно с това желаеше да овладее до съвършенство всичките видове оръжие, които се използваха в Испания.

Времето минаваше. Дойде денят, когато комендантът обяви, че на следващия ден ще се разглежда делото на Питър и Маргарита и баща й трябва да го придружат, за да дадат показания. Берналдес изпрати бележка, в която им съобщаваше, че кралят се е завърнал и ще присъства на делото. Той съобщаваше, че всички се интересуват от историята на женитбата на маркиза, за която се носят различни слухове.

Берналдес пишеше също, че почти не се съмнява, че Маргарита и Кастел ще бъдат освободени, че корабът е готов. Относно Питър той не можеше да каже нищо определено и пишеше, че всичко зависи от това, как кралят ще погледне на неговото престъпление. Той напомняше, че Морела все пак е племенник на краля и той е много благосклонен към него.

Маргарита и Кастел излязоха в градината. Питър току-що се беше върнал от конни състезания и беше разгорещен от бързата езда. Изглеждаше много мъжествен и красив. Маргарита го хвана за ръка и докато двамата се разхождаха, тя му разказа последните новини.

— Радвам се! — възкликна той. — Колкото по-скоро започне делото, толкова по-скоро ще свърши. Ето какво, скъпа — при тези думи лицето му стана сериозно, — Морела има голямо влияние в Испания. Аз наруших законите на тази страна. Никой не може да каже как ще свърши всичко това. Може да ме осъдят на смърт или на затвор. Може да загина в честен двубой, ако ми разрешат. При всички случаи ние ще бъдем разделени — временно или завинаги. Ако това се случи, аз те моля да не оставаш тук, за да се опиташ да ме спасиш. Трябва да знаеш, че докато си в Испания, Морела няма да прекрати опитите си да те отвлече. В Англия ще бъдеш в безопасност.

Като чу това, Маргарита зарида. Мисълта за това, което можеше да се случи с Питър, я довеждаше до отчаяние.

— Ще ти се подчиня — прошепна тя. — Но как бих могла да те оставя, любими мой, докато си жив! А ако за нещастие умреш, нима мога да живея без теб? В такъв случай ще те последвам.

— Не искам такава жертва — отвърна Питър. — Искам да изживееш живота си и да се присъединиш към мен в определения от Бога час. Освен това искам да ти кажа, че ако срещнеш човек, достоен за обичта ти, и пожелаеш да съединиш съдбата си с него, трябва да го направиш, защото съм сигурен, че ти никога няма да ме забравиш. Нали след този живот идва друг, в който няма значение дали си била омъжена, или не. Нека мъртвата ми ръка не те възпира, Маргарита.

— И все пак — нежно, но твърдо каза Маргарита, — бъди уверен в едно, Питър. Ако с теб се случи нещо страшно, аз ще ти остана вярна — жива или мъртва.

— Така да бъде — въздъхна с облекчение Питър. Той не можеше да допусне мисълта, че Маргарита ще стане жена на друг след смъртта му, но неговата честна душа се измъчваше при мисълта, че тя ще прекара остатъка от живота си без капчица радост и мислеше, че трябва да изрече всичко това.

Двамата се скриха зад един разцъфнал храст и се прегърнаха силно, защото не знаеха дали ще имат възможност отново да се видят. Стъмни се и те трябваше да се разделят.

На следващата сутрин Кастел и Маргарита отново се намериха в залата на правосъдието в Алкасар. Но този път Питър не беше с тях. Огромната зала беше пълна със съветници, офицери грандове и дами, доведени тук от любопитство. Но сред тях Маргарита не видя нито Морела, нито Бети. Кралят и кралицата още ги нямаше. Питър стоеше на мястото си. От двете му страни имаше охрана. Той поздрави Маргарита и баща й с усмивка и им кимна с глава, докато те заемаха местата си. Когато Кастел и Маргарита се приближиха до столовете си, затръбиха фанфари и в залата се появиха техни величества — Фернандо и Исабел. Всички присъстващи станаха и застинаха в дълбок поклон, докато техни величества не седнаха.

Кралят, когото нашите герои виждаха за първи път, се оказа набит мъж с красиви очи и високо чело. Но Маргарита си помисли, че има хитро лице. Лице на човек, който никога не забравя за своите интереси. И той като кралицата беше облечен разкошно. Дрехите му бяха украсени със злато и обшити с герба на Арагон, в ръката си държеше златен скиптър, обсипан със скъпоценни камъни, а на пояса му висеше дълъг меч с кръстообразна дръжка, доказателство, че е крал — воин. Той отвърна с усмивка на приветствията на поданиците се. След това погледът му спря върху Маргарита и той попита кралицата това ли е дамата, за която се е оженил Морела и ако е тя, защо иска да се избави от нея.

Исабел отговори, че доколкото знае, Морела е искал да се ожени за тази сеньора, но се е оженил за друга, но както той казва — по погрешка. А тази дама е годеницата на обвиняемия. При този отговор всички се разсмяха.

В този момент в залата влезе маркиз Морела, облечен в черно кадифе и обкичен с ордени. Съпровождаха го приятелите му и адвокати, облечени в дълги мантии. На главата си Морела имаше черна шапка, украсена с бисер. Той не свали шапката си дори когато се кланяше на краля и кралицата, защото беше един от малкото хора, които имаха тази привилегия. Кралят и кралицата отвърнаха на поздрава. Кралят му кимна дружелюбно, а кралицата го поздрави хладно. Морела зае отреденото му място. Точно в този момент в дъното на залата се разнесоха гласове и един офицер извика: „Направете път! Направете път на маркиза Морела!“ При тези думи маркизът, който не откъсваше очи от Маргарита, се намръщи, изправи се и сякаш искаше да протестира, но адвокатът, който стоеше зад него, му пошепна нещо и той седна отново.

Тълпата се отдръпна и Маргарита видя приближаващата процесия. Една част от хората бяха в доспехи, а другата — в бели мавритански облекла, върху които беше извезан ален орел — гербът на Морела. В центъра на процесията вървеше висока красива дама. Две мавританки носеха шлейфа й. Върху светлите й разпуснати коси сияеше диадема, пурпурно наметало се спускаше от раменете й и прикриваше великолепната й рокля, украсена от бисерите, които Морела беше подарил на Маргарита. На гърдите й сияеше нанизът от перли, които Морела беше подарил на Бети във вид на компенсация за причинените й неприятности.

Маргарита я гледаше с широко отворени очи, а Кастел измърмори:

— Я виж ти нашата Бети! Наистина дрехите красят човека.

Да, това наистина беше Бети. Трудно беше човек да познае в лицето на тази горда и величествена дама, която изглеждаше така, сякаш цял живот беше живяла в мраморни дворци и общувала с велможи, бедната компаньонка от Холбърн, облечена с проста вълнена рокля. Тя се движеше през огромната зала величествено, невъзмутима, без да се оглежда или обръща внимание на шепота, който се носеше след нея. Тя не погледна нито към Морела, нито към Маргарита, докато не достигна до свободното пространство, пред преградата, зад която се намираше Питър. Войниците, които го охраняваха, я гледаха с любопитство. Те побързаха да й направят място. Тогава тя се поклони три пъти: два пъти на кралицата и един път на краля. След това се обърна и се поклони на маркиза, който гледаше към земята и не отговори на поклона й. Поклони се на Кастел и на Питър и се приближи към Маргарита, като й подаде бузата си за целувка. Маргарита смирено я целуна, като пошепна на ухото й:

— Как сте, ваша светлост?

— По-добре, отколкото ти, ако беше на мое място — отвърна й Бети, като й намигна незабелязано.

В това време Маргарита чу как кралят каза на кралицата:

— Великолепна жена! Какво тяло, какви очи! На Морела трудно може да му се угоди.

— Очевидно предпочита паун пред лебед — отвърна кралицата и погледна към Маргарита, чиято спокойна и изтънчена красота печелеше пред тази на братовчедка й.

Кралицата показа на Бети приготвеното за нея място. Тя го зае, а свитата й се разположи зад нея. Преводачът стоеше до нея.

— Малко съм затруднен — произнесе кралят, като гледаше ту към Морела и Бети, ту към Маргарита и Питър. Той очевидно беше схванал цялата комичност на положението. — Какъв е проблемът, който трябва да решим?

Тогава един от съветниците стана и отговори, че делото, което предстои да бъде разгледано, се свежда до обвинението на англичанина в убийството на войник на Светата ермандада, но очевидно има й други обстоятелства, свързани с него.

— Доколкото разбирам — заяви кралят, — предстои ни да разгледаме дело за похищението на поданици на държава, с която се намираме в приятелски отношения, от нейната територия, ходатайство за признаването на един брак за недействителен и Бог знае какво още. Но, всичко по реда си. Да започнем с този висок англичанин.

Съдът започна с изказването на прокурора, който изложи обвинението срещу Питър по същия начин, както това беше направено пред кралицата. Капитан Арано даде показания за убийството на войника. Той призна, че войникът грубо е оскърбил доня Маргарита и че обвиняемият, който е чужденец, спокойно е можел да ги вземе за шайка разбойници. Очевидно хранеше добри чувства към Питър. Той добави, че не може да твърди със сигурност, че Питър наистина е имал намерение да убие войника.

След това дадоха показания Кастел и Маргарита. Тя направи впечатление с прелестната си скромност. Докато разказваше, че Питър е неин годеник, за когото е трябвало да се омъжи, ако не бяха я отвлекли от родината й, че той се е притекъл на помощ, когато го повикала, след като войникът я хванал и свалил воала й, в залата се разнесе съчувствен шепот, а кралят и кралицата започнаха да си говорят, без да обръщат внимание на думите й.

След това кралят се посъветва с двамата съдии, вдигна ръка и каза, че са взели решение. Той обяви, че англичанинът не е виновен за убийството на войника. Нямаше никакви доказателства, че Питър е знаел, че това е войник на Светата ермандада. Следователно щеше да бъде освободен при условие, че изплати на вдовицата компенсация и неголяма сума, за да бъде отслужена служба за упокой на душата на убития.

Питър започна да благодари на краля, но той не го изслуша и попита дали някой от присъстващите иска да се изкаже във връзка със следващите дела. Бети стана и заяви, че иска да говори. С помощта на преводача тя заяви, че е получила кралска заповед да се яви в двореца и е готова да отговаря на всички въпроси или обвинения, които могат да й бъдат отправени.

— Как е името ви, сеньора? — осведоми се кралят.

— Елизабет, маркиза Морела, по баща Елизабет Дийн. Произхождам от древния и благороден род Дийн от Англия — каза тя на един дъх с ясен и решителен глас.

Кралят кимна и продължи:

— Някой оспорва ли титлата и произхода на тази дама?

— Аз — за първи път се обади Морела.

— На какво основание?

— На много основания — отвърна той. — Тя не е маркиза Морела, защото аз се венчах за нея, като мислех, че това е друга жена. Тя не произхожда от древен и благороден род, защото беше слугиня в дома на търговеца Кастел от Лондон.

— Това не доказва нищо, маркиз — прекъсна го — кралят. — Мисля, че моят род също може да се каже, че е древен и благороден, и никой от тук присъстващите няма да го отрече. Но в известни обстоятелства аз изпълнявах ролята на слуга. Кралицата помни… — Намекът накара присъстващите, които знаеха за какво става дума, да се разсмеят. Засмя се и кралицата.^[1] — Ако оспорвате валидността на брака или благородния произход, трябва да представите доказателства — продължи кралят. — Нима тази дама е обвинена в толкова тежки престъпления, че не може да каже нищо в свое оправдание?

— Не — бързо каза Бети. — Единствените ми престъпления са бедността ми и бракът ми с маркиз Морела.

В залата отново се разнесе смях.

— Но сеньора, сега вие съвсем не изглеждате бедна — каза кралят, разглеждайки дрехите й, украсени със скъпоценности. — А колкото до женитбата, ние сме склонни да я разглеждаме по-скоро като необмислена постъпка, отколкото като престъпление. — При тези лекомислени думи кралицата леко се намръщи. — Но, сеньора — бързо добави кралят, покажете ни доказателствата си и ме извинете, че не ви наричам маркиза.

— Ето моите доказателства, сър. — Бети подаде брачното свидетелство.

Съдиите, кралят и кралицата разгледаха документа. Кралицата отбеляза, че вече е виждала копие от този документ.

— Тук ли е свещеникът, извършил бракосъчетанието? — попита кралят.

Берналдес стана и съобщи, че свещеникът е тук. Той премълча за голямата сума, която трябваше да заплати.

Един от съдиите заповяда да доведат свещеника в залата. Отец Енрике влезе. Маркизът го изгледа злобно. Отец Енрике заяви под клетва, че е бил свещеник в Мортил, капелан на маркиз Морела, а в момента е секретар на Светейшата инквизиция в Севиля. В отговор на останалите въпроси той заяви, че според желанието на жениха и с пълното му съгласие на еди-коя си дата е венчал в Гранада маркиза с дамата, която сега присъства в тази зала. След това, по нейна молба, защото тя е настоявала съответните брачни документи да бъдат веднага оформени, е съставил документа, с който присъстващите се бяха запознали. Отец Енрике добави, че е напуснал Гранада, за да заеме новата длъжност в Севиля, предложена му от светейшите власти в качеството на награда за трактата, който е написал против ереста. Той каза, че това е всичко, което знае по делото и млъкна.

След това стана адвокатът на маркиза и попита отец Енрике кой е подготвял венчавката. Свещеникът отговори, че маркизът никога не е разговарял директно с него за това. Той уточни, че маркизът нито веднъж не е назовавал името на годеницата. Всичко е било уреждано от сеньора Инес.

Намеси се кралицата и попита коя е сеньора Инес и къде се намира сега. Свещеникът отвърна, че Инес е испанка, една от приближените на маркиза в Гранада, която той е използвал за различни поверителни мисии. Добави, че е млада и красива, но не знае нищо повече за нея. Каза, че не знае къде се намира, въпреки че двамата са пътували заедно за Севиля.

Отец Енрике седна на мястото си, а Бети — в качеството си на свидетел — започна да разказва цялата история с помощта на преводача. Тя разказа как е срещнала маркиз Морела в Лондон в дома на сеньор Кастел, където живеела, и че той веднага започнал да я ухажва и покорил сърцето й. След това й предложил да избягат заедно в Испания, като й обещал, че ще се ожени за нея. Като доказателство Бети показа писмото, написано от него. Писмото беше преведено и предоставено на съда. То беше много компрометиращо доказателство, въпреки че не беше подписано с истинското име на автора. След това Бети разказа как чрез измама тя и Маргарита са били отведени на борда на испанския кораб и как маркизът е отказал да се ожени за нея, твърдейки, че обича братовчедка й, а не нея. Тогава решила, че това е опит да се отрече от обещанието си. Тя не е знаела защо маркизът е отвлякъл братовчедка й Маргарита, но предполагала, че го е направил, защото не е имал начин да се освободи от присъствието на Маргарита, след като вече била на кораба.

След това Бети описа с подробности пътуването им из Испания, като каза, че през цялото време е държала маркиза на разстояние, защото на кораба не е имало свещеник и се е срамувала, че е станала причина за неприятностите, които е преживяла нейната братовчедка и господарка. Бети разказа, че Кастел и Брум са ги последвали с друг кораб и са се качили на палубата на каравелата по време на бурята. После разказа за корабокрушението, за пътешествието им в Гранада като пленници и за живота им там. След това описа как Инес й е предала предложението на маркиза да се оженят и как е поставила условие да освободи братовчедка й, сеньор Кастел и сеньор Брум. Те заминали и венчавката се състояла. Маркизът я прегърнал в присъствието на няколко души: двамата му секретари и Инес. Въпреки отсъствието на Инес, секретарите, които в този момент са тук, можеха да потвърдят думите й.

След венчавката и подписването на документа тя придружила маркиза до покоите му, където никога преди това не била влизала, но на сутринта, за нейно учудване, той заявил, че му се налага да замине по дела на техни величества. Но преди да замине той й оставил писмено пълномощно да получава приходите и да управлява имението му в Гранада по време на неговото отсъствие. Тя запознала с този документ всички в двореца в Гранада преди заминаването му. По време на отсъствието му тя изпълнявала разпорежданията му. Получавала приходите, давала разписки и изпълнявала ролята на господарка на двореца до момента, в който получила кралската заповед.

— Можем да повярваме на това — сухо каза кралят. — А сега, маркиз, какво ще кажете в отговор?

— Ще кажа — отвърна маркизът, който се тресеше от ярост, — но първо разрешете на адвоката ми да зададе на тази жена някои въпроси.

Адвокатът се зае да разпитва Бети, но не можеше да се каже, че имаше превес. Първо я попита за произхода й, за древния и благороден род, от който беше казала, че произхожда. Но Бети успя да изуми присъстващите с изброяването на своите предци, първият от които, някой си сър Дийн, беше дошъл в Англия с нормандския херцог Вилхелм Завоевателя. Неговите потомци, кълнеше се тя, са достигнали до високи звания и положение и са били любимци на английските крале и са се сражавали за тях.

Постепенно Бети стигна до войната на Червената и Бялата роза, по време на която дядо й бил изгонен и лишен от земите и титлите си, поради което баща й останал беден. Но той взел за жена девойка, която имала още по-благороден произход от него. Тя била потомка по права линия на знатна саксонска фамилия с много древен произход.

Маргарита и Питър слушаха изумено, но на това място, по знак на кралицата, съдът прекъсна Бети, като заяви, че приема предците й за също толкова знатни, колкото и останалите родове в Англия.

След това я попитаха за взаимоотношенията й с Морела в Лондон и тя разказа историята на неговото ухажване с такива подробности и с такова въображение, че в края на краищата се наложи отново да я прекъснат. Така стана и със следващите въпроси. Не по-малко умна от адвоката на Морела, отговаряйки на английски, Бети го заля с думи и сполучливи отговори, докато той остана без сили да се бори с нея, седна на мястото си и изтри челото си, като я проклинаше мислено.

След това се заклеха секретарите на Морела и слугите му. Макар и с не голямо желание, те потвърдиха думите й. Бети приключи, като й беше оставено право да се изкаже, след като чуе думите на маркиза.

Няколко минути кралят, кралицата и съветниците се съвещаваха. Явно мненията се разделяха на две. Някои мислеха, че разглеждането на делото трябва да бъде незабавно прекратено и предадено на друг съд. Други предлагаха да се продължи. След това кралицата каза, че трябва да дадат думата на маркиза. Тя изказа мнение, че може би той ще успее да докаже, че всичко е било скалъпено и изобщо не е бил в Гранада по време на женитбата си.

Кралят и съветниците се съгласиха. Маркизът се закле и разказа как е видял за първи път Маргарита, Бети и Питър по време на публичната церемония в Лондон, как се влюбил в Маргарита и я съпроводил до дома й, къщата на търговеца Джон Кастел. Впоследствие научил, че Кастел е избягал още в детството си заедно с баща си от Испания и е непокръстен евреин, който си дава вид, че е християнин. Думите му предизвикаха сензация, а лицето на кралицата стана каменно. Той се оженил за християнка, дъщеря му била кръстена и израснала като християнка, оставайки вярна на тази религия. Тя дори не е знаела, че баща й изповядва еврейска вяра. В противен случай Морела не би искал ръката й. Техни величества могат да бъдат уверени, продължаваше маркизът, че по причини, които те знаят, той е искал да научи цялата истина за евреите в Англия, за което им е писал, въпреки че корабокрушението му бе попречило да ги уведоми лично.

Продължавайки разказа си, Морела призна, че е ухажвал слугинята Бети, за да може да бъде по-близо до Маргарита, тъй като баща й не е имал голямо доверие в него. Колкото до благородния произход на Бети, той изрази съмнения.

Бети се изправи и каза високо:

— Обявявам маркиз Морела за негодник и лъжец! По произход той не може да се сравни с малкия ми пръст! Да не забравяме произхода на неговата майка!

При този намек маркизът почервеня, а Бети, доволна от правилното попадение, седна.

Маркизът продължи да разказва как е направил предложение на Маргарита и как тя му отказала. Той разбрал, че отказът й се дължи на факта, че е сгодена за сеньор Питър Брум — неин далечен родственик и главорез, убил в Лондон човек, както тук убил войник на Светата ермандада. Тъй като бил влюбен в Маргарита и знаел, че може да й предложи голямо богатство, той решил да я отвлече. А за да успее да изпълни намерението си, му се наложило, за негово съжаление, да отвлече и Бети.

След много приключения те пристигнали в Гранада, където доня Маргарита сама успяла да се убеди, че сеньор Брум се е възползвал от затворничеството си, за да започне любовна авантюра с живеещата в дома му жена на име Инес.

Този път Питър не издържа. Той скочи и нарече маркиза лъжец, като добави, че ако има възможност, би му го доказал, но кралят заповяда на Питър да замълчи и да седне на мястото си.

Като се убедила в измяната на своя любим, доня Маргарита се съгласила да стане негова жена при условие, че освободи баща й, сеньор Брум и слугинята й и им разреши да напуснат Гранада…

— … където не сте имали никакво право да ги задържате, маркиз — отбеляза кралицата. — С изключение може би на бащата — Джон Кастел — многозначително добави тя.

— Да, за съжаление трябва да си призная, че наистина нямах право да ги задържам.

— Следователно — рязка продължи кралицата — не сте имали нито законно, нито морално право за този брак.

При тези думи адвокатите закимаха одобрително с глави.

Маркизът се осмели да твърди, че е имал основания, тъй като доня Маргарита сама е дала съгласието си. В деня на сватбата пленниците са били пуснати на свобода, но сега си дава сметка, че Инес, която е била подкупена от Кастел и неговите приятели евреи, е помогнала на доня Маргарита да избяга вместо слугинята Бети, за която той след това се е оженил, уверен, че е Маргарита.

Колкото до целувката в тъмната стая преди брачната церемония, според него косите и лицето на Бети са били боядисани, за да прилича на Маргарита. Освен това в чашата с виното, която той изпил, преди да поведе булката към олтара, е имало нещо. Той каза, че само смътно си спомня церемонията, а след това не помни нищо до момента, в който се събудил на сутринта със страшно главоболие.

Колкото до пълномощията, дадени на Бети, не е имал друг изход. В този момент е бил извън себе си от гняв и разочарование и се е опасявал, че ще убие тази жена. Дал й всички тези пълномощия, за да може по-скоро да избяга от нея. Маркизът изказа надежда, че техни величества ще обърнат внимание, че тези пълномощия са дадени на маркиза Морела, но тъй като бракът е недействителен и маркиза Морела не съществува, документът е невалиден.