Хенри Райдър Хагард
Прекрасната Маргарита (22)

Глава XXII
Осъждането на Джон Кастел

Морела свърши и седна, а кралят и кралицата започнаха да си шепнат нещо. В това време главният съдия попита Бети дали има някакви въпроси към маркиза. Бети се изправи с голямо достойнство и с помощта на преводача заяви, че има, и то много. Но тя обясни, че няма намерение да се унижава с нито един въпрос, докато калта, с която я е залял, не бъде измита, а тя може да бъде измита само с кръв. Маркизът бе отрекъл й и казал, че бракът е недействителен. Тъй като тя е само една беззащитна жена, не може да поиска от него да потвърди думите си с помощта на меча си, но смята, че има право да постъпи съгласно законите на честта и иска да й дадат правото да потърси защитник. Бети изрази съмнение, че може да намери такъв защитник в чуждата страна, който би защитил доброто й име и би наказал подлия клеветник.

Тишината, която настъпи след думите на Бети, бе нарушена от гласа на Питър. Той стана и каза:

— Моля за разрешението на ваши величества аз да бъда този защитник. Дори само от думите на този човек ваши величества разбраха, че той ми е причинил достатъчно злини. Освен това той излъга, като каза, че съм изневерил на любимата си — доня Маргарита. Разбира се, аз имам право да му отмъстя за тази лъжа. Накрая искам да заявя, че според мен доня Бети е добра и честна жена, върху която никога не е падала сянката на позора. Като неин съотечественик и родственик аз искам да защитя доброто й име пред всички. Аз съм чужденец и тук имам малко приятели, а може би и изобщо нямам такива, но въпреки това не мога да допусна, че ваши величества ще ми откажат това право. Призовавам маркиз Морела на двубой без пощада за победения. Ето доказателство за това.

При тези думи Питър прекоси празното пространство пред бариерата, свали кожената си ръкавица и я хвърли право в лицето на Морела. Той беше уверен, че маркизът няма да понесе това оскърбление и ще приеме предизвикателството.

Морела хвана с проклятие меча си, но преди да успее да го измъкне, офицерите се хвърлиха към него и суровият глас на краля му заповяда да прекрати всичко това.

— Моля да ми простите, ваше величество — задъхвайки се, произнесе Морела. — Но вие видяхте как постъпи с мен този англичанин. С един испански гранд!

— Да — промълви кралицата, — но също така чухме как вие, испанският гранд, сте постъпили с този английски джентълмен и в какво го обвинихте. Едва ли годеницата му, доня Маргарита, вярва на всичко това.

— Разбира се, че не вярвам, ваше величество — каза Маргарита. — Разрешете ми да се закълна и аз ще обясня много от това, което каза маркизът. Никога не съм искала да се омъжвам нито за него, нито за някой друг, освен за този човек — и тя докосна ръката на Питър. — Всичко, което сме направили с годеника ми, е било с цел да се измъкнем от коварния капан, в който попаднахме.

— Вярваме на думите ви — усмихна се кралицата и се обърна да се посъветва с краля и съветниците си.

Те дълго разговаряха толкова тихо, че не се чуваше нито дума, и поглеждаха ту към едната, ту към другата страна. Поканиха някакъв свещеник да участва в обсъждането и Маргарита реши, че това е лош признак. В края на краищата решението беше взето и нейно величество — в качеството си на кралица на Кастилия — с тих и спокоен глас съобщи присъдата. Първо се обърна към Морела и каза:

— Маркиз, вие предявихте много сериозни обвинения към дамата, която твърди, че е ваша съпруга, и към англичанина, чиято годеница сте отнели със сила и измами, както сам си признахте. Този джентълмен ви предизвика от свое име и от името на тези дами. Приемате ли предизвикателството му?

— С готовност бих го приел, ваше величество — отвърна Морела. — До днес никой не е имал основания да се съмнява в моята храброст, но трябва да напомня, че аз… — Той замълча за малко, след това продължи: — Техни величества знаят, че аз не съм само испански гранд и затова едва ли имам право да се бия с чирака на един търговец евреин, защото точно такива бяха званието и положението на този англичанин.

— Вие се принизихте и сражавахте с мен на борда на „Сан Антонио“ — възкликна с ненавист Питър. — Защо сега се срамувате да свършите това, което започнахте? Освен това аз съм представител на уважаван в родината ми род и ви заявявам, че в любовта и в боя се смятам за равен на всички похитители на жени и на всички незаконородени негодници, живеещи в тази страна!

Кралят и кралицата отново се посъветваха по въпроса за благородния произход на противниците, който в онези времена имаше много важно значение, особено в Испания. Накрая Исабел каза:

— Според законите на нашата страна испански гранд няма право да се дуелира с обикновен чужденец. Щом маркизът изтъкна това съображение, ние го приемаме и мислим, че не е длъжен да приеме предизвикателството, за да запази честта си. Но ние видяхме, че маркиз Морела е готов да го приеме и решихме да направим всичко, което е по силите ни, за да му помогнем и за да не каже никой, че испанец, причинил зло на англичанин и открито призован на двубой в присъствието на свидетели, е отказал двубоя заради своето звание. Сеньор Брум, ако сте съгласен да получите от нас това, което други ваши съотечественици са приемали с гордост, ние възнамеряваме, считайки ви за храбър и честен човек с благороден произход, да ви посветим в званието рицар на ордена Сан Яго и следователно да ви дадем право да се биете като равен с когото и да било от испанските благородници, освен с потомък на краля по права линия, за което могъщият и блестящ маркиз Морела няма претенции.

— Благодарен съм на ваши величества — отвърна изуменият Питър — за честта, която ми оказвате и от която не бих имал нужда, ако баща ми беше застанал на другата страна по време на битката при Босуърт. Още веднъж ви поднасям благодарността си и се надявам, че сега маркизът няма да смята за унижение двубоя си с мен.

— Приближете се, сеньор Брум, и застанете на колене — заповяда кралицата, когато Питър свърши да говори.

Питър се подчини и тя взе меча на краля и посвети англичанина в рицарско звание. Кралицата три пъти удари леко Питър по дясното рамо с меча и в същото време произнесе обичайните думи. След това каза:

— Станете, сър Питър Брум, рицар на благородния орден Сан Яго.

Питър се подчини, поклони се и отстъпи назад, както беше прието, като едва не падна от възвишението, защото се спъна. Някои взеха това за добро предзнаменование за Морела. Кралят каза:

— Сър Питър, нашият церемониалмайстор ще назначи дуела ви с маркиза в най-удобното за вас време. Дотогава ние ви призоваваме и двамата да не допускате никакви недостойни думи или действия. Скоро ще имате възможност да се срещнете в двубой на живот и смърт, за да узнаете каква е волята на Бога.

Присъстващите решиха, че делото е приключено, и станаха да си ходят, но кралицата вдигна ръка и каза:

— Има още въпроси, които трябва да разрешим. Тази сеньора — тя показа Бети — иска бракът й с маркиз Морела да бъде признат за действителен, а маркизът държи на обратното. Ние нямаме, власт да отменим брака, защото е свързан с църковното тайнство. Предоставяме разрешаването на този въпрос на негово светейшество римския папа или на неговия пълномощник, надявайки се, че той ще го разреши правилно със свойствената му мъдрост. Разбира се, ще направим това, ако страните пожелаят спора им да бъде отнесен до него. Засега постановяваме и обявяваме, че госпожицата, по баща Бети Дийн, навсякъде в именията ни, ако негово светейшество римският папа не реши противното, трябва да бъде именувана маркиза Морела и маркизът, нейният законен съпруг, е длъжен през целия си живот да й осигури подобаваща издръжка. Ако няма друго постановление от страна на светия престол, след смъртта му тя ще наследи онази част от земите и имуществото му, която се полага на съпругата според законите на нашата страна.

Бети Дийн започна да благодари с такова усърдие на техни величества, че скъпоценностите, с които беше накичена, зазвънтяха, а Морела се намръщи и лицето му заприлича на градоносен облак. Шепнейки, присъстващите отново се надигнаха да си ходят, но кралицата пак вдигна ръка.

— Искаме да попитаме сър Питър Брум и неговата годеница дали все още искат да се оженят.

Питър погледна Маргарита, а тя — него. След това той каза ясно и високо:

— Ваше величество, това е нашето съкровено желание. — Кралицата се усмихна.

— А вие, сеньор Кастел, съгласен ли сте да дадете дъщеря си на този рицар?

— Да, разбира се — с достойнство отвърна Кастел. — Ако не беше този човек — той с ненавист погледна към Морела, — двамата отдавна щяха да бъдат женени и затова — добави многозначително той — не особено голямото ми състояние, с което разполагам, вече е предадено чрез доверени лица в Англия в техни ръце. Така че сега аз изцяло завися от тяхното милосърдие.

— Добре — каза кралицата. — Остава да решим още един въпрос. Искате ли и двамата да се венчаете в навечерието на дуела между маркиз Морена и сър Питър Брум? Помислете си добре, доня Маргарита, преди да ми отговорите, защото, ако се съгласите, много скоро може да станете вдовица, а в противен случай може никога да не станете негова жена.

Маргарита и Питър си размениха няколко думи и след това тя отговори и за двамата:

— Ако моят любим загине — нежният й глас затрепери, — сърцето ми ще бъде разбито. Нека да доживея остатъка от дните си, носейки неговото име. Така никой не би ме притеснявал с любовта си. Искам да остана негова съпруга на небето.

— Хубави думи! — отбеляза кралицата. — Съобщаваме, че ще бъдете венчани в църквата в Севиля в навечерието на дуела между маркиз Морела и сър Питър Брум. Освен това, за да предотвратим всички опити да ви бъде причинено някакво зло — кралицата погледна към Морела, — вие, доня Маргарита, ще бъдете моя гостенка до деня на сватбата. Вие, сър Питър, ще се върнете в затвора, но ще разполагате с пълна свобода да ходите и да се срещате, с когото пожелаете, но под наша закрила, защото и над вас може да бъде извършено покушение.

Кралицата замълча, но неочаквано заговори кралят с резкия си и тънък глас:

— Решихме въпросите за рицарството и брака. Остава ни още един въпрос, който не бих искал да оставя на нашата кралица. Въпросът се отнася до вечния живот на човешката душа и християнската църква на земята. Беше ни казано, че този човек — Джон Кастел, лондонски търговец — е евреин. Заради изгодата през целия си живот той се е преструвал на християнин и в качеството си на такъв се е оженил за християнка. Освен това той е наш поданик, тъй като е роден в Испания. Следователно подлежи на гражданското и църковното правосъдие на нашата страна.

Кралят замълча. Маргарита и Питър се спогледаха със страх. Само Кастел стоеше неподвижно, въпреки че най-добре от всички знаеше какво ще последва след тези думи.

— Ние няма да го съдим — продължи кралят. — Нямаме власт относно толкова сериозни въпроси, но сме длъжни да го предадем в ръцете на Светейшата инквизиция, която има право да го съди.

Маргарита извика високо. Питър се оглеждаше, сякаш търсеше помощ. Никога в живота си не се бе чувствал толкова потресен. За първи път през целия ден маркиз Морела се усмихна. Поне един от враговете му щеше да бъде премахнат. Кастел се приближи до Маргарита и я прегърна нежно. След това стисна ръката на Питър и му каза:

— Убий този крадец — той кимна с глава към Морела. — Зная, че ще го направиш! Бъди добър съпруг на дъщеря ми. Зная, че ще бъдеш добър съпруг. В противен случай ще отговаряш пред мен там, където няма нито евреи, нито християни, нито свещеници, нито крале. А сега замълчи и се примири с това, както се примирих аз. Искам, преди да ви напусна, да кажа още нещо. Ваши величества, аз не се оправдавам и задачата на съдиите на Инквизицията ще бъде лека, когато започнат да ме разпитват. Не искам нищо да крия и ще кажа само истината, въпреки че няма да го направя от страх или болка. Ваши величества, вие обещахте, че двамата, които са били напълно добри християни от самото си раждане, ще бъдат венчани. Бих искал да ви попитам: може ли моето престъпление против религията, в което ме обвиняват, да ги раздели или да им причини някаква вреда?

— Давам ви дума — отвърна припряно кралицата, сякаш искаше да изпревари краля, — давам ви дума, Джон Кастел, че делата ви, независимо от присъдата ви, няма да навредят нито на тях, нито на собствеността им — произнесе бавно тя.

— Сериозно обещание — измърмори кралят.

— Това е моята дума — решително заяви кралицата. — Аз ще я спазя, каквото и да ми струва това. Двамата ще бъдат венчани и ако сър Питър остане жив, те ще напуснат Испания и няма да им бъде отправена никакво обвинение от нито един съд в кралството. Също така няма да ги преследват и възбуждат против тях обвинения в нито една държава от наше име или от името на наши длъжностни лица. Нека думите ми бъдат записани и единият екземпляр да бъде съхранен в архивите, а другият — предаден на доня Маргарита.

— Ваше величество — каза Кастел, — благодаря ви. Сега мога да умра щастлив. Ще си позволя да ви кажа, че ако не бяхте казали всичко това, щях да се самоубия пред очите ви. Искам също да кажа, че Инквизицията, която сте създали, ще унищожи Испания.

Той свърши да говори и когато смисълът на думите му достигна до съзнанието на присъстващите, в залата се разнесе въздишка, приличаща на страх. През това време тълпата зад Кастел се раздели и направи път на две редици монаси, които вървяха мълчаливо. Лицата им бяха покрити с качулки. Придружаваха ги войници от стражата. Очевидно бяха дошли предварително. Те се приближиха до Джон Кастел, докоснаха рамото му, заобиколиха го от всички страни, сякаш искаха да го скрият от всичко земно, и обкръжен от тях, той изчезна.

* * *

Спомените на Питър за този ден в Алкасар завинаги останаха малко мътни. Не беше учудващо. Само за няколко часа го съдиха, животът му висеше на косъм, след това неочаквано го оправдаха. Той видя Бети, която се бе превърнала от скромна компаньонка в ослепителна маркиза, подобно на какавидата, от която излиза прекрасна пеперуда. Беше свидетел на показанията, които тя даде против съпруга си, когото на свой ред беше излъгала, и как спечели делото си благодарение на своята находчивост и силата на характера си.

Той призова Морела на дуел в качеството си на защитник на Маргарита и Бети и когато противникът му отказа — под предлог, че имат различно обществено положение, — Питър неочаквано получи високото звание рицар на испанския орден Сан Яго.

Нещо повече. Най-страстното му желание беше изпълнено. Беше му дадена възможност да се срещне в честен и равен двубой с врага, когото с пълно право ненавиждаше, и да се бие с него до смърт. Обещаха му, че след няколко дни Маргарита ще стане негова жена, въпреки че той можеше да умре и в такъв случай тя да носи името му само няколко часа. Обещаха им безопасност и защита от предателството на Морела, както и че никога и никъде към тях няма да бъдат предявявани каквито и да било обвинения.

Но накрая, когато Питър мислеше, че всичко е приключило благополучно, се случиха нови ужасни неща. Кастел, бащата на неговата годеница, човекът, когото обичаше и уважаваше, беше хвърлен в тъмницата на Инквизицията. Той знаеше, че оттам пътят е един — към бавната и мъчителна смърт на кладата в Кремадеро, където изгаряха еретиците.

Какво щеше му донесе победата над Морела, ако небесата му дадат сили да го съкруши? Каква щеше да бъде тази сватба, над която ще тегне мъчителната смърт на бащата на булката? Нима някога ще могат да забравят това? Кастел е храбър човек и никакви мъчения няма да го накарат да се отрече от вярата си. Не, Кастел беше обречен и Питър нямаше никаква власт да го спаси.

Никога нямаше да забрави тази сцена! Огромната зала с пъстроцветни арки и мраморни колони, слънчевите лъчи, проникващи през прозорците, които блещукаха като капки кръв върху черните монашески дрехи; сърцераздирателният вик на Маргарита и мъртвешки бледото й лице, когато я разделиха от баща й и тя падна в несвяст в обятията на Бети; жестоката усмивка по лицето на Морела, страшната усмивка върху устните на краля и съчувствието в очите на кралицата; развълнуваният шепот на тълпата и късите реплики на адвокатите; скърцащият звук, който издаваше перото на писаря, безразличен към всичко, което ставаше около него, погълнат само от своята работа. И над всичко това — Кастел, вдигнал гордо и предизвикателно глава, обкръжен от служителите на смъртта, който изчезваше в тъмната галерия, водеща към смъртта.