Хенри Райдър Хагард
Прекрасната Маргарита (16)

Глава XVI
Бети си показва ноктите

— Сеньора — започна Инес, — струва ми се, че ми се сърдите.

— Не — възрази Маргарита. — Вие сте си такава, каквато сте. Защо трябва да ви обвинявам?

— В такъв случай обвинявате сеньор Брум.

— Може би. Но това засяга само нас двамата. Нямам намерение да го обсъждам с вас.

— Сеньора — продължи Инес с усмивка, — ние и двамата нямаме вина за това, което се случи.

— Нима? В такъв случай кой е виновен?

— Маркиз Морела.

Маргарита не каза нищо, но очите й бяха красноречиви.

— Сеньора, вие не ми вярвате и в това няма нищо чудно. И все пак аз казвам истината. Това, което сте видели от кулата, беше спектакъл, в който сеньор Брум изпълняваше своята роля. Освен това вие навярно забелязахте, че той играе доста посредствено. Бях го предупредила, че животът ми зависи от това, как ще изпълни ролята си. Аз се грижих за него през време на тежкото му боледуване, а той е човек, който може да се отблагодари.

— Така си и мислех, но не ви разбирам.

— Сеньора, в този дом аз съм само една ненужна никому робиня. За останалото вие и сама можете да се досетите. Тук това е често срещано явление. Предложиха ми свобода, ако успея да пленя сърцето на този човек и го направя свой любовник. В противен случай ще ме продадат на друг господар или ще се случи нещо по-лошо. Съгласих се. Нямах причина да не се съглася. Това не ми струваше нищо. Имах избор: от една страна — живот и свобода, а от друга — позор или смърт, която без съмнение ме очаква сега, ако ме разобличат. Сеньора, не постигнах успех. Вярно е, че не се постарах достатъчно. Той виждаше в мен само една болногледачка, а за мен той беше един тежко болен човек. Освен това ние станахме истински приятели и той ми разказа историята ви. Разбрах, че ви е бил устроен капан и се намирате в още по-безизходно положение. Сеньора, не можех да му обясня всичко това в стаята, където непрекъснато ни шпионираха. Освен това ми беше много необходимо да го мислят за влюбен. Отведох го в градината. Знаех, че сме наблюдавани и затова го накарах да се престори на влюбен. Явно все пак добре е изиграл ролята си, след като вие се хванахте.

— И все пак не ви разбирам — каза вече по-меко Маргарита. — Казвате, че животът и благополучието ви зависят от тази срамна постъпка. Защо ми разказвате всичко това?

— За да ви спася от самата вас, сеньора. За да спася приятеля си, сеньор Брум, и за да накажа Морела.

— Как ще направите всичко това?

— Струва ми се, че първите две неща вече са изпълнени. Но с третото ще се справя по-трудно. Затова именно дойдох при вас, излагайки се на голям риск. Ако господарят ми не беше повикан в двора на краля на маврите, не бих могла да се добера до вас. А той всеки миг може да се върне.

— Имате ли някакъв план? — попита Маргарита, като бързо се наведе към нея.

— Засега нямам план. Имам само идея. — Инес се обърна, погледна Бети и продължи: — Тази дама е ваша далечна родственица, нали? Само че заема друго обществено положение?

Маргарита кимна утвърдително с глава.

— Много си приличате. Имате еднакъв ръст, фигурите ви са еднакви, макар че сеньора Бети е доста по-яка. Очите й са сини, а косите й — златисти, а вашите очи са черни, а косите ви — кестеняви. Но под плътен воал, или през нощта, това няма да се забележи. Още повече, ако разговаряте шепнешком.

— Да — съгласи се Маргарита. — И какво от това?

— Сега на сцената излиза сеньора Бети — отвърна Инес. — Сеньора Бети, разбрахте ли ни за какво говорим?

— Не всичко — отвърна тя.

— В такъв случай господарката ви ще ви преведе това, което не разбрахте. Моля ви, не ми се сърдете, че зная повече от това, което ми разказахте. Моля, преведете думите ми, доня Маргарита.

Маргарита изпълни молбата й и след като помисли малко, Инес продължи, а Маргарита превеждаше на английски това, което Бети не разбираше.

— В Англия Морела ви е ухажвал, нали, сеньора Бети? И е покорил сърцето ви така, както сърцата на много други жени. Вие сте повярвали, че иска да ви отвлече, за да се ожени за вас, а не за братовчедка ви.

— Какво ви засяга това? — избухна Бети.

— Не ме засяга, разбира се, освен ако не пожелаете да ви разкажа безброй подобни истории. Но първо ме изслушайте, а после задавайте въпроси. Или по-добре, първо ми отговорете на един въпрос: искате ли да отмъстите на този рафиниран негодяй със знатен произход?

— Да отмъстя? — попита на свой ред Бети, свивайки ръце в юмруци. — Готова съм дори да рискувам живота си, за да го направя!

— Така, както и аз… Значи имаме обща цел. В такъв случай мисля, че мога да ви помогна. Чуйте. Братовчедка ви е видяла нещо, което жените никак не обичат. Тя е ревнива. И е сърдита, или поне беше сърдита до момента, в който й разкрих цялата истина. Е, добре. Тази вечер или утре Морела ще дойде при нея и ще попита: „Доволна ли сте? Все още ли отказвате да станете моя жена заради човека, който дари сърцето си на първата срещната кокетка? Ще станете ли моя жена?“ И какво, ако тя каже: „Да, ще стана“? Не, не ме прекъсвайте, преди да ме изслушате докрай. А после ще се състои тайната сватба и сеньора Бети случайно ще сложи венчалното було на невестата, а в същото време доня Маргарита ще облече дрехите на Бети и ще получи разрешение да замине заедно със сеньор Брум и баща си. — Инес замълча. Тя си играеше с ветрилото и ги наблюдаваше.

Маргарита преведе всичко и двете девойки с изумление загледаха Инес. След това впиха очи една в друга. Дързостта и безстрашието на този план ги накараха да се вцепенят от ужас. Първа заговори Маргарита:

— Не бива да се съгласяваш на това, Бети. Когато открие измамата, той ще те убие.

Но Бети не обърна внимание на думите й. Тя мислеше. След това вдигна глава и каза:

— Братовчедке, моята глупава суетност те въвлече в тази беда. Значи аз съм ти длъжница. Не се страхувам от този човек. Той се страхува от мен. Ако нещата стигнат до убийство, нека Инес ми услужи с кинжала си. Убедена съм, че ще успея да нанеса първия удар. Освен това аз го обичам, въпреки че е подлец. А може би след всичко това да се помирим, кой знае. Ако не направя това… Но кажете, Инес, според законите на тази страна ще бъда ли негова законна жена?

— Безусловно — отговори Инес. — Веднага, след като свещеникът ви венчае и маркизът сложи пръстена на ръката Ви и ви нарече своя законна съпруга. След като ви благословят, само папата в Рим ще може да разплете този възел. Но Морела няма да направи това. Нима мислите, че маркиз Морела — верният слуга на църквата — ще се обърне към папата по такъв въпрос?

— Но това ще бъде измама — не издържа Маргарита. — Отвратителна измама.

— А какво направи той с нас? — възкликна Бети. — Не, аз ще извърша всичко това, без да се страхувам от гнева му, щом зная, че ти, Питър и баща ти сте свободни.

— А какво ще стане с Инес? — попита смутено Маргарита.

— Сама ще се погрижа за себе си — отвърна Инес. — Може би, ако всичко е наред, ще ме вземете със себе си. А сега трябва да вървя. Ще отида да видя баща ви и ако всичко е наред, скоро отново ще се видим. Между другото, доня Маргарита, годеникът ви е почти здрав и ви изпраща своята любов, а аз ви съветвам, когато Морела разговаря с вас, да бъдете по-благосклонна към него.

С дълбок поклон Инес се отправи към вратата, отключи я и изчезна.

* * *

След около час един стар евреин, облечен в мюсюлмански дрехи, водеше Инес из криволичещите улички на един от най-населените квартали в Гранада. По всичко личеше, че тук го познават, защото появата му в компанията на жена, загърната с плътен воал, не предизвикваше учудването на маврите, които ги срещаха. Някои от тях дори го поздравяваха смирено.

— Тези чеда на Мохамед сякаш ви обичат, татко Израел — отбеляза Инес.

— Да, да, скъпа моя — отвърна насмешливо старецът. — Много от тях са взимали от мен заеми и трябва да ми ги върнат, преди голямата война с испанците да е започнала. Ето защо са готови да помитат улицата пред мен с брадите си. Всичко това е твърде полезно за осъществяването на плановете на нашия приятел. О, този, който има в джоба си пари, може да постави на главата, си корона. В Гранада парите са всемогъщи. Дайте ми достатъчно пари и аз ще купя от краля дори неговата любимка.

— Много ли пари има Кастел? — попита делово Инес.

— Много. Той е един от най-богатите хора в Англия. Но защо питаш? Той не мисли за теб, защото умът му е зает с по-важни дела.

Инес само се засмя високо и не се обиди от думите му.

— Зная — отвърна тя, — но бих искала да спечеля нещо и искам да бъда сигурна, че парите му ще стигнат за всички ни.

— Ще стигнат, ще стигнат. Нали ти казах, че има достатъчно. Дори ще останат — отвърна евреинът, чукайки на вратата, изсечена в мръсната стена.

Вратата се отвори сякаш с магия. Те пресякоха калдъръменото дворче и се приближиха до една полусрутена къща в мавритански стил.

— Тъй като се крие, приятелят ни Кастел е принуден да живее в този коптор — с насмешка каза Израел на Инес. — Последвай ме. Пази се от плъховете и внимавай за главата си.

Те слязоха по разклатената стълба в мазето, където имаше бъчви с вино. Старецът запали свещ и поведе Инес навътре, като затваряше след себе си многочислените врати. Накрая се изправиха пред една влажна стена в тъмния ъгъл на винарската изба.

Тук старецът спря и пак почука по особен начин.

Част на стената се извъртя около невидимата си ос и пред тях се образува тесен проход.

— Хитро измислено, нали? — усмихна се Израел. — Кой ще ти търси тук таен вход, особено ако дължи пари на стария евреин! Минавай, хубавице, минавай.

Инес се промъкна, след него в тъмната дупка и стената се затвори зад тях.

Като я хвана за ръката, старецът първо я поведе надясно, след това наляво. После отключи още една врата и те се намериха в разкошно обзаведена стая, добре осветена от светлината на лампите. Стаята нямаше прозорци.

— Почакай тук — заповяда старецът на Инес, като й посочи кушетката, — докато не доведа квартиранта си. Като каза това, той изчезна зад завесата в дъното на стаята.

Скоро завесата отново се размърда и Израел се появи, придружен от Кастел, облечен с мавритански дрехи. Изглеждаше малко блед от престоя си под земята, но напълно здрав. Инес се изправи и застана пред него, като отхвърли воала от лицето си, за да може да я види добре. Кастел я гледа известно време втренчено и след това попита:

— Вие ли сте жената, с която установих връзка чрез приятелите си? Докажете това, като повторите съдържанието на посланията ми.

Тя се подчини и му разказа всичко.

— Всичко е вярно — каза Кастел, — но не съм сигурен, че мога да ви се доверя. Доколкото зная, вие сте любовница на маркиз Морела. Или сте били. Той би могъл да ви използва, за да погуби всички ни.

— Не е ли много късно да си задавате подобни въпроси? Ако ми нямате доверие, не мислите ли, че вие и приятелите ви вече сте изцяло в ръцете ми?

— Не е точно така, скъпа, не съвсем — намеси се Израел. — Ако се усъмним, тук има достатъчно големи каци, една, от които може да ви послужи за ковчег, въпреки че ще бъде жалко да се разваля хубавото вино.

Инес се засмя:

— Не губете с мен виното и времето си. Морела ме заряза и аз го ненавиждам. Искам да се избавя от него и да открадна плячката му. Освен това ми трябват пари. И вие ще ми ги дадете. В противен случай няма да си помръдна пръста. Впрочем, достатъчна е само честната ви дума. Зная, че държите на думата си. Няма да взема от вас нищо, докато не направя необходимото.

— И колко пари искате?

Инес назова една сума, от която дъхът им спря.

— Искам да живея охолно, ако остана жива.

— Разбира се — измърмори Кастел, — разбираме ви. А сега ми кажете какво ще направите срещу тези пари.

— Предлагам ви да изведа вас, дъщеря ви — доня Маргарита — и нейния любим — Питър Брум извън пределите на Гранада и да накарам маркиз Морела да се ожени за друга.

— За коя? За вас ли? — поинтересува се Кастел, като особено наблегна на последното.

— Не, сеньор. За нищо на света не бих направила това. За вашата роднина, красавицата Бети.

— По какъв начин ще постигнете това? — възкликна учудено Кастел.

— Двете братовчедки си приличат, сеньор, макар, че роднинската им връзка е много далечна. Ще ви разкажа всичко.

И Инес им разказа целия си план.

— Смело — отбеляза Кастел, когато Инес свърши. — Но дори и да успеете, ще бъде ли законен този брак?

— Мисля, че да — отвърна Инес, — ако свещеникът е предупреден. — А той може да бъде подкупен, а и годеницата също. Това дори няма значение, защото само в Рим могат да обявят брака за недействителен, а дотогава съдбата ни ще бъде решена.

— Рим или смърт — прошепна Кастел.

Инес прочете в очите му страх.

— Вашата Бети реши да предизвика съдбата си — бавно продължи Инес. — Твърде много хора са успявали да го направят, имайки по-малки основания за това. Тя е здрава жена, със силен характер. Морела я е накарал да се влюби в него и й е обещал да се ожени за нея. След това я е използвал, за да отвлече дъщеря ви. Бети разбра, че е била само примамка, с която маркизът е искал да улови белия лебед. Тя иска да го накаже. Та нали заради нея сега Маргарита е сполетяна от такива неприятности. Ако Бети спечели, ще стане маркиза, жена на испански големец. А ако загуби… Какво пък, залогът е голям и тя ще рискува. Накрая — тя иска за изпита съдбата си. А най-важното е, че вие ще можете да заминете.

Кастел погледна със съмнение Израел, който, поглаждайки брада, каза:

— Нека тази жена осъществи плана си. Тя не е глупава и си заслужаваше да чуем плана й, въпреки че си мисля, че това ще ви струва много скъпо.

— Мога да платя — прекъсна го Кастел и с нетърпелив жест подкани Инес да продължи.

Но тя беше почти свършила. Искаше само да ги предупреди да приготвят добри коне. Трябваше да изпратят човек в Севиля и да предадат на капитана на „Маргарита“ да приготви кораба за отплаване и да ги очаква.

Те се уговориха за всичко и когато Инес си тръгна, придружена от Израел, носеше в себе си кесия със злато.

Същата вечер Инес намери отец Енрике в залата, която маркизът използваше за молене. Инес каза, че иска да поговори с него и да се изповяда. Те бяха стари приятели, или по-точно — стари врагове.

Случи се така, че тя го завари в много лошо настроение. Оказа се, че маркизът бил изключително недоволен от него. Бяха му донесли, че скъпоценностите от „Сан Антонио“ са попаднали в ръцете на свещеника. Морела беше заповядал на свещеника да върне скъпоценностите и дори се беше заклел да му потърси сметка за всичко, което жителите на селото бяха откраднали от каравелата. Но истинската причина за неговия гняв беше, че Морела не можеше да прости на отец Енрике, че по негова вина Питър Брум се бе спасил и стигнал до Гранада.

— Е, отче — започна Инес, като изслуша оплакванията му. — Бяхте богат, а ето че пак сте беден.

— Да, дъще. Така става с хората, които вярват в принцове. Служих на маркиза дълги години и все се надявах, че благодарение на авторитета, който има пред църквата, ще ми издейства някое добро място. А той какво направи? Иска да ми отнеме няколкото дрънкулки. Ако не ги бях намерил, те щяха да потънат в морето или пък някой щеше да ги открадне. А на всичкото отгоре той ме държи отговорен и за цялото останало имущество на кораба.

— За какво място мечтаете, отче? Мисля, че имате нещо предвид.

— Дъще, получих писмо от един приятел от Севиля. Той ми пише, че ако намеря сто златни дублона, за да заплатя за мястото, може да ме уреди на длъжността секретар на Светата инквизиция. Аз съм служил на Инквизицията до момента, в който маркизът ме направи свой капелан и ми даде възнаграждение, което, както се оказа по-късно, не представлява нищо. А обещанията му — още по-малко. За дрънкулките получих тридесет дублона. Още двадесет успях да скътам. Пристигнах тук, за да поискам от маркиза да ми услужи с останалите петдесет. Знаеш много добре колко услуги съм му правил. И виж как свърши всичко това!

— Много жалко — каза замислено Инес. — А тези, които служат на Инквизицията, спасяват много души, в това число и своите. Аз например си спомням — добави тя и свещеникът потрепери от тези думи — как спасиха душата на собствената ми сестра. Биха спасили и моята душа, ако не се бях оказала… как да кажа… с по-малко… по-малко предразсъдъци. Освен това служителите на Инквизицията получават част от имуществото на проклетите еретици и по този начин забогатяват и могат да се издигнат.

— Всичко това е така, Инес. Такъв случай се дава на човек един път в живота му. Особено за човек като мен. Аз ненавиждам еретиците. Но няма какво да приказваме, след като този проклет безпътен маркиз… Свещеникът се сепна и млъкна.

Инес го погледна.

— Отче — прошепна тя, — ако успея да намеря тези пари и ви ги дам, ще направите ли нещо за мен?

Хитрото лице на свещеника се оживи.

— Готов съм на всичко, дъще.

— Дори ако това ви навлече омразата на маркиза?

— Ако стана секретар при Инквизицията на Кастилия, той ще има повече основания да се страхува от мен, отколкото аз от него! — В гласа на свещеника прозвуча ненавист.

— В такъв случай, изслушайте ме. Още не съм се изповядала. Не съм ви казала например, че също ненавиждам маркиза. Имам причини за това, а и вие навярно ги знаете. Но помнете едно: ако ме предадете, никога няма да имате стоте златни дублона и секретарската длъжност в Севиля ще бъде заета от някой друг свещеник. Освен това с вас могат да се случат, и по-лоши неща.

— Продължавай, дъще моя — благоговейно каза свещеникът. — Нали сме в изповедалнята?

Инес изложи пред отец Енрике целия план на заговора, залагайки на неговата алчност. Тя го ненавиждаше и го познаваше колко струва. Единственото нещо, което скри, беше кой ще даде парите.

— Не е чак толкова трудно — забеляза свещеникът, когато Инес свърши. — Щом един мъж и една жена, които не са женени, дойдат при мен да ги венчая, аз го правя. А когато пръстенът е сложен на ръката и обредът е извършен, само смъртта или папата могат да ги разделят.

— А ако мъжът по време на сватбената церемония си мисли, че се жени за друга жена?

Отец Енрике сви рамене.

— Той трябва да знае за кого се жени. Това е негова работа, а не моя или на църквата. Имената не бива да се произнасят много високо, дъще.

— Но вие ще ми дадете брачно свидетелство, в което имената ще бъдат написани четливо?

— Разбира се. Ще го дам на теб или на някой друг. Защо да не го направя, ако съм сигурен, че ще получа парите.

Инес разтвори дланта си и му показа десетте дублона, които държеше.

— Вземете ги отче — подаде му ги тя. — Те са допълнително възнаграждение. Там, откъдето ги взимам, има още. Двадесет дублона ще получите преди венчавката, а осемдесет — в Севиля, като получа брачното свидетелство.

Свещеникът грабна монетите и ги скри в джоба си, като каза:

— Имам ти доверие, Инес.

— Разбира се — отвърна тя, излизайки. — Сега трябва да си имаме взаимно доверие. Вие взехте пари и двамата си сложихме по една примка на шията. Отче, елате утре отново в този час тук, за да мога пак да се изповядам, защото живеем в много грешен свят, както и сам знаете.