Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ласитър (14)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Die Braut des Henkers, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
vens (2010)
Допълнителна корекция
ganinka (2012)

Издание:

Джек Слейд. Годеницата на палача

ИК „Калпазанов“, Габрово, 1993

Редактор: Лидия Николова

Коректор: Мая Арсенова

ISBN: 954-8070-78-2

История

  1. — Добавяне

14.

Разсъмваше се. Над потока се издигаше мъгла. Тук-там се чуваха първите гласове на птиците. Фермата на Пит Брокър изглеждаше като остров на спокойствието. В обора стояха десет коня с клюмнали глави и дремеха.

Ласитър стоеше с лице към оградата на обора, с разперени ръце и китки, завързани за най-горните пречки. Веднъж вече беше стоял така, но беше спасен в последния момент.

Сега нямаше никакви изгледи да отърве кожата. От големия дъб вече висеше примката.

През половината нощ беше разпитван от Луис Илая. Престъпникът искаше да знае как е успял да избяга. Но не чу нито звук да излиза от устата му.

Целта на Ласитър беше да го предизвика, но този негодник не се поддаде. Беше останал невъзмутим.

Джейк Никъм също настойчиво уговаряше Ласитър. И то с много, понякога пресилени жестове.

За това време Ласитър забеляза, че Джейк Никъм притежаваше забележителна, направо магическа сръчност. Този мъж спокойно можеше да работи в цирка.

Ласитър му се възхищаваше.

И същевременно се питаше защо Джейк Никъм го прави.

Но това може би щеше да се разбере. Или пък не. Не му оставаше нищо друго, освен да чака.

А сега вече и моментът дойде.

Във фермата настана оживление.

Тази сутрин Луис Илая щеше да извърши особено тържествен ритуал. Тази сутрин той сам щеше да бъде палач и да нахлузи примката на врата на Ласитър.

Всички се бяха събрали в полукръг около стола, на който трябваше да изправят Ласитър.

Луис Илая и Кристофър Малеско застанаха зад него. Както винаги, Малеско имаше за задача да развърже ремъците на китките на осъдения на смърт, а след това да завърже ръцете му на гърба.

Илая искаше да е така. Беше част от ритуала.

Малеско развърза ремъците с лявата си ръка, в дясната държеше дървена бухалка. Знаеше, че обикновено осъдените правеха последен отчаян опит да се измъкнат. В такива случаи Малеско се доверяваше на юмрука си, но този път предпочете бухалката.

Държеше я леко вдигната, нужно беше само леко замахване с ръка и дървото щеше да се стовари върху главата на жертвата.

Ласитър не се обърна, когато и вторият ремък падна и ръцете му най-после отново бяха свободни.

Раменете му се смъкнаха и той изпъшка:

— Ох, по дяволите, как ужасно боли!

При това разтърка болящите го стави на ръцете.

Видимо разочарован, Малеско отпусна бухалката.

Ласитър бавно се обърна. И тогава всички видяха.

Във всяка ръка Ласитър държеше по един револвер. Въпреки това все още шансовете не бяха равностойни и точно това беше причината да не мисли за опасността.

С първия куршум улучи Кристофър Малеско.

Отляво шерифът Джейк Никъм откри огън по втория палач.

А някъде отдясно зад тях с бясно темпо защрака „Уинчестър“.

Настана страхотна бъркотия. А после изведнъж стана тихо. На земята лежаха осем мъже и не помръдваха. Като по чудо Ласитър и шерифът бяха живи и здрави.

И двамата мислеха така.

Но не беше ли се намесил някой с „Уинчестър“?

Чак сега забелязаха Мара. Смъртно бледа, тя политна към Ласитър и баща си.

Джейк я взе в обятията си, за да я успокои и да й каже нещо мило.

— О, татко! — изхлипа тя. — Той знае ли вече, че нямаш нищо общо с тази работа? А ако иска да те арестува заради ония проклети петдесет хиляди долара, които измъкна от онзи банкер измамник в Санта Фе, то тогава дяволите да го…

— Петдесет хиляди? — попита Ласитър, мръщейки чело. — Не ставаше ли дума за половин милион, господин Джейсън Макини?

Шерифът му протегна ръцете си.

— Можете да ме арестувате, господин Пинкертон. Но тогава така ще се разприказвам, че някои джентълмени в Санта Фе очите ще си изплачат. Ще им…

Мара се втурна между двамата.

— Искаш да арестуваш баща ми, Ласитър? — фучеше тя. — Ако се осмелиш да го сториш, между нас всичко е свършено. Но ти…

Хълцайки, тя се хвърли на врата му и го целуна с такава страст, че му стана горещо.

А през рамото й погледна към човека, който се беше потрудил портфейлът на банкера измамник да олекне с петдесет хиляди долара.

Този мъж беше магьосник, иначе определено не би успял по време на нощния разпит на пленника да мушне два револвера под дрехите му.

— Какво става, господин частен детектив? — извика Джейк Никъм. — Сега знаеш кой съм в действителност.

— Аз не съм частен детектив — каза Ласитър. — Но ти си шерифът Джейк Никъм, който току-що ми спаси живота. А сега имаме да свършим куп писарска работа с тебе. Частен детектив, как звучи само!

Той се отмести малко встрани заедно с Мара.

— Не си частен детектив? — прошепна тя. — Кой си ти в действителност?

— Ласитър — каза той и я целуна. — Просто Ласитър…

Край
Читателите на „Годеницата на палача“ са прочели и: