Джек Слейд
Годеницата на палача (9)

9.

Градчето Китовац не можеше да се нарече забележителност на Сонора. Беше само с няколко къщи по-голямо от Увалдес и имаше полицейски участък, ръководен от коменданте Алварес Бургос. На разположение на участъка бяха двама помощници — двама войници, вече побелели от дълга служба.

Капитан Торкеро беше преместен с частта си от укрепения граничен пункт при Ногалес. Бяха получени съобщения за безчинствата на банда размирници и капитанът беше натоварен да следи за реда.

В действителност всичко беше предварително режисирана задкулисна игра. А инициаторът беше Луис Илая, осиновен от чичо си, уважавания земевладелец Бернардо, който сега също носеше фамилията Алберто. Фанатичният, почти болен от омраза отмъстител беше избрал името Карлос, за да избегне и най-малкото подозрение за произхода си.

Досега се чувстваше в безопасност. Но откакто последната му жертва, Ал Бароне, му разказа някои неща за Ласитър, не се чувстваше вече удобно в кожата си.

Бандата от седем убийци искаше да пипне Ласитър. Но той изчезна от Сейсъб. Просто така. Без да се сбогува с шерифа и дъщеря му. Пред никого не беше обелил и дума за намеренията си.

И ето че тогава Алберто Илая научи за един висок чужденец, който бил видян в планината. Веднага беше изпратил хората си да го търсят във всички посоки.

Той сам издири приятеля си Алфредо Торкеро, най-висшия офицер в Ногалес.

Когато капитан Торкеро потегли на изток, за да осребри чека в Ногалес, вън от града вече го очакваха.

Приятелите си стиснаха ръцете. Разбираха се великолепно, бяха близки още от деца. По-късно на юг бяха съседи, а през войната срещу французите служиха в един и същи полк.

— Какво мислиш за него? — попита Илая. — Възможно ли е да е агент на американското правителство?

— Нямам такова впечатление.

— А защо души наоколо?

— Струва ми се, че е надушил някаква сделка. Той е изпечен мошеник. Изглежда, е готов да откупи свободата си. Ето! Погледни!

Капитанът показа на Илая чека, който беше получил от Ласитър.

— Не е лошо — изсмя се Илая. — Искаш да го изцедиш?

— Като лимон.

— За това ще ти трябва време — замислено отбеляза Илая.

— Е, и какво? Имаме достатъчно. Затворът в Китовац е достатъчно сигурен. Освен това Бургос е на моя страна.

— Той ли е единственият, който знае?

— Разбира се. Нямаме нужда от повече свидетели.

— Трябва така да се уредят нещата, че да не се стигне до процес.

— Това е повече от ясно — усмихна се Торкеро. — Когато плати достатъчно, ще бъде освободен. Според уговорката. А малко по-късно ще бъде застрелян при опит за бягство. Няма никакъв проблем, нали?

— Не виждам такъв. Към Ногалес ли си се упътил сега?

— Искам да проверя дали чекът е обезпечен. Както знаеш, там имам сметка под друго име. Хората нямат понятие, че съм капитан от армията. Мислят, че съм бизнесмен. Ще прехвърля двете хиляди долара на моята сметка. Системата е проста и сигурна.

— Ставаш все по-богат, приятелю — изсмя се Илая.

— Това си върви със службата — отбеляза капитанът. — Бедата е там, че много хора могат да бъдат подкупени. Но какво ти става, Луис? Смятам, че нямаш причини да се оплакваш. Колко души от убийците на братята си успял да откриеш?

— Досега трима. Двамата върнаха почти цялата сума. Третият беше успял да прахоса половината. Ще пипна и останалите. Следващият ще си получи заслуженото утре сутринта. Това е собственикът на конюшнята. Иска скоро да започне превоз на товари. Смята да купи коли и да построи склад. Всичко това с моите пари.

— Напипал си златна жила — капитанът се засмя. — Гледай само останалите да не се изпарят.

— Досега няма такива изгледи. Ако някой се опита да изчезне, хората ми ще го пипнат. Знаем всички имена. Никой няма да ми избяга.

— Колко остават още?

— Осем.

— Последно говореше за десет души. Трима вече си обесил. Значи остават още седем.

— Има още един мъж — мрачно каза Илая. — Но него го пазя за накрая. Историята, която ми разказаха, е страшно заплетена. Отначало не ми се вярваше. Но колкото повече мисля за нея, толкова по-правдоподобна ми се струва. Плячката трябва да е била двойно по-голяма, отколкото мислех. Били са два чувала с по двеста хиляди долара. Един непознат е отмъкнал втория чувал.

— И кой е бил? — нетърпеливо попита капитанът. — Знаеш ли? Преди малко направи доста многозначителен намек.

— Все още не съм абсолютно сигурен. Ето защо още не искам да говоря за това.

— Нима вече не сме приятели, Луис? — престори се на засегнат Торкеро.

Луис Илая се поколеба няколко секунди. После решително кимна.

— Добре тогава, Алфредо. Но най-напред се закълни, че на всяка цена ще запазиш тайната.

Капитанът тържествено вдигна ръка за клетва. После Луис Илая каза мрачно:

— Става дума за шерифа на Сейсъб. Джейк Никъм.

— Бащата на годеницата ти! — извика Торкеро. — Просто да не повярваш. Напълно ли си сигурен?

— Успях междувременно да разбера, че притежава значително по-голямо състояние, отколкото може да се предполага. Знаеш ли, името на чичо ми отваря пред мене много врати. По този начин научих някои неща, разбира се, под формата на намеци и в условията на най-строга дискретност. Във всеки случай трябва да е доста заможен човек.

— И защо си играе на шериф?

— Много правилно се изрази, Алфредо. Той само си играе на шериф. Прави го, за да се прикрие. Има и едно малко ранчо в Бредли Уош. Твърди, че не му носи доходи, с които да живее прилично поне отчасти. Всичко това е само блъф.

— И ти смяташ, че той действително е плячкосал двестате хиляди?

— Нещастникът, когото обесих преди два дни, твърдеше, че е така. Предполагаше също, че Ласитър е частно ченге, което търси изчезналата плячка по поръчка на някоя застрахователна компания.

Капитанът подсвирна леко.

— Значи частен детектив! Не бях мислил за това. Но би могло и да е истина. Тогава съвсем случайно е научил, че Карлос Алберто по-рано се е казвал Луис Илая?

— Но вече го знае — изсъска Илая. — Разпитвал е момичето от кръчмата в Увалдес. Ти я познаваш. Хуанита с готовност е издрънкала всичко. Тя изобщо не знае за какво става дума. Не мога да я упреквам. Това няма вече никакво значение. Темата Ласитър за мене е приключена.

— А как ще постъпиш с бъдещия си тъст? В края на краищата, би било напълно излишно да го бесиш. Когато Мара стане твоя жена, всичко по право ще принадлежи на тебе.

Луис Илая се засмя лукаво.

— Нямам намерение да го беся — обясни той. — Искам само хората ми да го уплашат до смърт. В ужаса си ще си каже къде е скрил плячката. И тогава се появявам аз и го спасявам в последната минута.

Той не спомена пред приятеля си Торкеро, че иска да използва случая, за да се отърве от най-близкия си помощник Кристофър Малеско. Чак толкова много не искаше да му се доверява. Възможно беше да не е съгласен с намерението му. Във всеки случай хитрият палач не искаше да се разкрива до дъното на душата си. Това можеше да доведе до неприятни последствия.

— И какво възнамеряваш да правиш с него по-късно, Луис? — попита капитанът.

— Вероятно ще го направя мой съдружник — отвърна палачът. — Никъм е извънредно хитър човек, поне така ми се струва. Може би е извършил и други обири. Защото не е възможно да е натрупал тайното си състояние единствено от плячката на братята ми. Сигурно и преди това е обрал каймака тук-там.

— Изглежда, твоят тъст е голям дявол.

— Значи е подходящ за семейството ми.

— А годеницата ти?

— Тя безспорно е на моя страна.

— Знае ли с какво се занимава баща й?

— Съвсем определено не. Вече й задавах провокиращи въпроси. Тя копнее само за това да ми стане жена. Иска й се най-после да се измъкне от това скучно съществуване, което трябва да води там. Надява се да направи добра услуга и на баща си, като се омъжи за мен. Мечтае си за изискан живот сред блясък и слава.

— Какъвто ти със сигурност ще й предложиш.

— Тя ще ми роди много и хубави деца — с безразличие каза Илая.

— И това ще я довърши — изсмя се капитанът. — А ти ще можеш да вършиш каквото поискаш. Намирам, че чудесно си го измислил, Луис.

Те се засмяха злорадо. И самодоволно. Страшно много се харесваха в ролите си. Не им се вярваше, че би могло да им се изпречи нещо, от което биха се уплашили.

— Сега ще отида в Китовац и ще посетя общия ни приятел в затвора — каза Луис Илая. — Не искам да пропусна представлението. Нямам търпение да видя глупавата му физиономия.

Със смях се потупаха по раменете. После потеглиха в противоположни посоки.